РЕШЕНИЕ

№ 188

град Плевен, 15.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 192/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР -Плевен, срещу решение № 106 от 21.11.2013 г. на Районен съд – гр. Никопол /РС/, постановено по НАХД № 351/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че актосъставителят и свидетелят в съдебно заседание потвърждават констатациите отразени в АУАН. Оспорва се твърдението на съда, че невъзприемането на музиката като силна е само субективно възприятие на актосъставителя. Твърди се, че показанията на свидетелката В. не би следвало да се вземат в предвид от съда, тъй като същата живее с Р.К.М. на съпружески начала, в едно домакинство и имат общо малолетно дете. Сочи се, че в хода на съдебното дирене по безспорен начин е установено, че нарушителят три пъти е подал сигнал за силна музика, два от които на телефон 112, като и при трите подадени сигнала, служителите на МВР са отреагирали адекватно и са се отзовали непосредствено след получаване на сигнала. Навеждат се доводи, че наказанието „глоба“ в конкретния случай е наложено от административно-наказващия орган правилно и законосъобразно.

Оспорва се твърдението на първоинстанционния съд, че административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си да изследва внимателно всички обстоятелства около самото нарушение, както и тези обуславящи отговорността на нарушителя. Посочва се, че изпращането три пъти на полицейски патрул без да има законосъобразно основание за това, е административно нарушение и подлежи на административно наказание. Сочи се, че наложеното от административно-наказващия орган наказание е в минималния предвиден от законодателя размер и е съобразен с характера и тежестта на извършеното нарушение.

Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да се постанови друго, с което да бъде оставено в сила наказателното постановление /НП/.

В съдебно заседание касаторът – Областна дирекция на МВР –Плевен, не изпраща представител.

Ответникът – Р.К.М. ***, се явява лично и с адв. Д. Д., който заявява че от името на своя доверител оспорва касационната жалба срещу решението на РС-Никопол по нахд № 351/2013 г., като счита, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Посочва, че нито едно от оплакванията в касационната жалба не отговаря на събраните по делото гласни доказателства в хода на съдебното следствие и фактическата обстановка. Твърди, че по делото е установено, че на инкриминираната дата неговия доверител, три пъти е подавал сигнали на телефон 112 за силна музика, която е пречела на семейството му. Сочи, че безспорно е установено от свидетелските показания, включително и на актосъставителите и свидетеля на административното нарушение, че действително такава музика е звучала в продължение на няколко дни. Твърди, че полицейските служители са се уверили в това, че е имало музика, но лично по тяхна преценка не била достатъчно силна. Посочва, че в случая се касае за субективно отношение дали музиката е слаба или силна. Твърди, че тези сигнали нито са подвеждащи, нито заблуждаващи. Сочи, че жената, с която доверитерят му живее, е очевидец и нейните показания кореспондират с доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие, поради което РС ги е кредитирал. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, а касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

С посоченото решение е отменено НП № 1т/16.08.2013 г. издадено от началника на РУП-Гулянци, с което на Р.К.М. ***, за това че на 31.07.2013 г. около 03:10 часа в с. Дъбован е предал неверни и заблуждаващи съобщения за силна музика, нарушаваща нощната тишина на ул.“Христо Ботев“ в с. Дъбован-нарушение на чл. 28 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/, на основание чл. 38 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание-глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв.

За да отмени НП, РС е посочил, че се установява следната фактическа обстановка: На 31.07.2013г. М. два пъти звънял на телефон 112 и един път в РУП-Гулянци, за да съобщи за силна музика, която била пусната в близост до дома му. Около 03,04 ч. бил подаден последният от него сигнал. И двата сигнала до тел. 112 били предадени на дежурния в РУП Гулянци, като бил изпратен един и същи полицейски патрул, в който били включени актосъставителят Д. и свидетелят П.. Същото се потвърждава от показанията от разпитаните свидетели и от приложените писмени доказателства. РС е направил извод, че преди да издаде НП наказващият орган е следвало да изследва внимателно всички обстоятелства около самото нарушение, както и тези обуславящи отговорността на нарушителя, което не е сторено. За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН е необходимо дееца чрез използване на ЕЕН 112, съзнателно да предаде неверни или заблуждаващи съобщения или сигнали за помощ. От обективна страна подаденото съобщение или сигнал за помощ по своето съдържание следва да е невярно, т.е. изложените факти да не отговарят на действителното осъществилите се такива или същите по естеството си да могат да създадат погрешни представи у получателя на съобщението. От субективна страна неверните или заблуждаващи съобщения се предават чрез ЕНН 112 съзнателно с цел неправомерно ангажиране на службите за спешно реагиране. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят на посочената от АУАН дата действително е ползвал ЕНН 112 като е съобщил за силна музика, нарушаваща нощната тишина в с. Дъбован на ул. „Христо Ботев”. Това, че постигналият на място полицейски патрул и в частност актосъставителят, не е възприел музиката като силна е само субективно възприятие на това лице, като полицейски орган и е една част от фактическия състав на административното нарушение. Установено е еднозначно по делото, че възприятията на актосъставителя са погрешни, което е видно от показанията на свидетелките М. и В.. Задължение на всички лица живеещи в едно населено място е да спазват законовите изисквания и в частност наредбата на община Гулянци по отношение на поведението им за времето от 22:00 часа до 06:00 часа на следващия ден. Тъй като жалбоподателя не е орган, който да контролира спазването на законовите разпоредби, той се е обърнал чрез ЕНН 112 именно към органа в случая полицията, който има правомощията да изисква спазването от нарушителите на правилата въведени с наредбата на общината. Напълно нормална е реакцията на жалбоподателя, тъй като силната музика освен, че е събудила малолетното му дете пречи на него и на съпругата му да спят. От поведението на лицата, пуснали силната музика, се обуславя и възможността жалбоподателя да получи своевременна и адекватна помощ, за каквато е създадена Националната система за спешни повиквания ЕНН 112. Обстоятелствата сочат за реално възникнала по отношение на жалбоподателя ситуация, за която той е подал сигнал по надлежния ред до съответната служба за спешно реагиране по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗНССПЕЕН.

Поради това РС е счел, че М. не е осъществил състава на нарушението по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, и е отменил НП като незаконосъобразно.

Съдът се произнася само по наведените касационни основания.

Неоснователно е твърдението, че неправилно РС е приел липса на нарушение. Видно от АУАН и НП, М. е привлечен към отговорност за това, че на 31.07.2013 г. около 03.10 часа предава неверни и заблуждаващи съобщения за силна музика, нарушаваща нощната тишина в с.Дъбован, на ул.”Хр.Ботев”. За да се докаже че е извършено така посоченото нарушение, следва да се установи със свидетелски показания или с други допустими доказателства, че около 03.10 часа не е имало силна музика, нарушаваща нощната тишина в с.Дъбован, на ул.”Хр.Ботев”. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, същите са пристигнали на мястото в 03.50 часа – 40 минути като те са получили сигнала /подаден в 03.04.13 часа на тел.112, видно от предоставената информация - л.22 от делото пред РС/. Следователно полицейските служители не са имали никакви непосредствени възприятия относно това, дали към момента на подаване на сигнала такава музика е имало или не. От показанията на разпитаните други свидетели и събраните писмени доказателства РС е направил правилен извод, че такава музика е имало. Показанията на св.В., която живее на съпружески начала с привлечения към отговорност, са кредитирани с оглед на всички други доказателства, и правилно е преценено, че следва да се ценят. Съгласно чл.119 НПК, приложим на основание чл.84 ЗАНН, В. е имала право да откаже да свидетелства, от което право не се е възползвала и е пожелала да свидетелства. На същата е разяснена наказателната отговорност по чл.290 НК и е обещала да говори истината. Нейната заинтересованост би могла да доведе да некредитиране на показанията й, ако същите са в противоречие в с другите доказателства. В случая доказателства, че към момента на подаване на сигнала не е имало силна музика, няма, такива не са събрани нито от актосъставителя, нито от наказващия орган. Показанията й са в съответствие с тези на св.М., която е замествала кмета на селото към онзи момент, и която също е била извикана от М. с оглед на силната музика. По отношение на липсата на музика при второто и третото посещения е налице вътрешно противоречие в показанията на св.Д. /актосъставител/, който заявява: “И при трите посещения на място според мен музиката не беше силна” /л.26 от делото пред РС/. След като в показанията си малко преди това твърди, че при второто и третото посещения въобще не е имало музика, няма как и при трите посещения същата да не е силна.

При служебна проверка на съответствието на решението с материалния закон настоящият състав установява, че по делото няма данни АУАН да е съставен и НП да е издадено от компетентни лица. Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗНССПЕЕН 112 АУАН се съставят от упълномощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица. Няма данни актосъставителят да е надлежно упълномощен. Съгласно чл.32, ал.2 от закона, НП се издават от директора на дирекция "Национална система 112" или от директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица. Няма данни за такова упълномощаване по отношение издалия НП Началник на РУП-Гулянци.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение от 21.11.2013 г., постановено по НАХД № 351/2013 г. на Районен съд – гр. Никопол.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.