Р E Ш Е Н И Е

№ 94

гр.Плевен, 26.02.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1192 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1079 от 22.11.2013г., постановено по НАХД № 2372 по описа за 2013г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 71632-F074889/02.09.2013г., на Директор офис НАП -Плевен, с което на М.Е.М. ***, на основание чл.355, ал.1, вр.чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО, вр. с § 3 от ПРЗ на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, са наложени четири глоби в размер на по 50.00 лева, общо в размер на 200лв., за извършени четири нарушения на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис Плевен, чрез процесуален представител Н. М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че в мотивите си Районен съд – Плевен е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон, като подробно и обстойно е изброил всяко едно от тях. Счита се, че доводите на съда в тази насока за неоснователни и неправилни, като се сочат основанията за това. На първо място се счита за неправилно становището на съда, че в НП няма дата на извършване на нарушението, тъй като с неподаването на декларации до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят, вече е осъществен състава на вмененото нарушение, а в акта и НП е отбелязано, че декларации не са подадени за м.03, м.04 м.05 и м.06.2013г. За неправилни се считат и всички други основания за отмяна на наказателното постановление, тъй като нарушението е формално и за вреда не може да се говори; посочените са доказателствата, които потвърждават нарушението; мястото на извършване на нарушението може да бъде определено от местоживеенето на физическото лице и това е ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, а компетентния съд е Районен съд-Плевен; не е необходимо посочване на седалище на фирмата, тъй като е санкционирано физическо лице; както и не е приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на решението на Районен съд – Плевен.

От ответника в настоящето производство – М.Е.М., не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът – Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис Плевен, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Цветелин Гатев, който подържа жалбата на заявените основания и моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание ответникът – М.Е.М. се явява лично, като счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че наказателното постановление е издадено за това, че М. като самоосигуряващо се лице не е подал декларация обр.№ 1 по Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за м. март, април, май и юни 2013 година в законоустановения срок-до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като декларации обр.1 за периода се подават на 07.08.2013 година, и приети с протокол вх.№ 153581304760344, а е следвало да се подадат за месец 03.2013г. в срок до 25.04.2013г., за месец 04.2013г. в срок до 25.05.2013г., за месец 05.2013г. в срок до 25.06.2013г. и за месец 06.2013г. в срок до 25.07.2013г. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. и са санкционирани по чл.355 ал.1 във вр. с чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО във вр. с §3 от ПЗР на Наредба Н-8 от 29.12.2005г. От правна страна съдът е счел, че са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон, които водят до незаконосъобразност на НП и до неговата отмяна. Тези пороци са изброени изрично, а именно: в АУАН и НП не е посочено кога е извършено нарушението, т.е. не е посочена датата, което е задължителен реквизит съгласно ЗАНН, както и не са отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават; в акта липсва и реквизита по чл. 42 т.9 от ЗАНН, касаещ претърпени имуществени вреди; в АУАН и НП липсва и мястото на извършване на нарушението, което води до невъзможност за определяне и на местната компетентност при разглеждане на делото от съда, както и нарушава правото на защита на лицето; в НП не е посочено седалището на фирмата; и на последно място е приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН и наказващият орган е следвало да предупреди нарушителя, а не да го санкционира. Воден от горните мотиви, районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно по своя резултат, но по други отменителни мотиви. Съображенията за това са следните:

На първо място е необходимо да се посочи, че в административно-наказателната преписка липсват доказателства за посочените в акта и НП обстоятелства, а именно че М. има качеството на самоосигуряващо се лице, от където произтича и задължението му по чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО за подаване на декларация обр. 1 от Наредба № Н-8/2005г. на МФ, за неизпълнението на което е санкциониран. Това обстоятелство би се установило с подадена от лицето за периода декларация, каквито факти са посочени в акта и НП, но не са приложени доказателства за това. По данни от делото, М. е земеделски производител, но такива доказателства не са приложени, за да се докаже твърдението, че лицето има качеството на самоосигуряващо се и задължението да подава декларация обр.1 по чл.3 на Наредба № Н-8/2005г. на МФ. Последното обосновава извод, че нарушението, за което е санкциониран М., е недоказано, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На следващо място като отменително основание касационната инстанция счита, че е обстоятелството, че в НП като актосъставител е посочено лице, различно от действителният актосъставител. Последното опорочава НП до степен на отмяна, тъй като със съставянето на акта се образува административно-наказателното производство и АУАН има доказателствена, сезираща и обвинителна функции. Т.е. с посочването в НП на М. Д. като длъжностно лице съставила АУАН №F074889/07.08.2013г., а действителност последният е съставен от М. К., е допуснато съществено нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на лицето и ограничаващо възможността М. да разбере наказателното постановление въз основа на кой АУАН е съставен, още повече, че по преписката липсват данни за съставен АУАН №F074889/07.08.2013г. от Д..

За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция не споделя изложените от районния съд отменителни основания. В АУАН и НП не липсва дата на извършване на нарушението. Последното се изразява в бездействие и с неподаването на декларация обр.1 в указания в закона срок е осъществен състава на нарушението. Не е необходимо и посочване в НП на седалище на фирмата, тъй като е санкционирано физическо лице. Не е необходимо и попълване на реквизита по чл. 42 т.9 от ЗАНН, касаещ лицата претърпени имуществени вреди, тъй като такива няма. По отношение реквизита място на извършване на нарушението, решаващият състав констатира, че в действителност не е изрично посочено гр.Плевен, но последното е възможно да бъде установено от постоянния адрес на лицето, което има задължението да подаде декларация обр.1, поради което и не представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП. Решаващият съд счита, че не е приложима и нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение, такова на просто извършване и вредата не е елемент от състава на нарушението. Мотивите за тежко здравословно състояние и извършено първо нарушение са основание за приложение на чл.27 от ЗАНН и налагане на административно наказание в минимален размер, но не и прилагане на чл.28 от ЗАНН. Нарушенията от рода на констатираното, не се различават по степен на обществена опасност от други подобни нарушения, поради което не е налице маловажен случай. Независимо от изложеното, обаче, решението на РС-Плевен е правилно по своя резултат, поради наличието на други допуснати в хода на административно-наказателното производство нарушения, поради което правилно наказателното постановление е било отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1079 от 22.11.2013г., постановено по НАХД № 2372 по описа за 2013г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.