ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238

гр. Плевен, 28.02.2014 г.

Административен съд – Плевен, пети състав в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав

Съдия - докладчик: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдия - докладчика адм. д. № 190 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

С вх. № 572/21.02.2014 година в Административен съд е постъпила жалба от В.И.Д.,*** срещу заповед № 737/06.10.2010 година на командира на Военно формирование 42 800 гр. Плевен, с която е разпоредено да се извърши пълна инвентаризация на дълготрайни активи и материални запаси в поделението. В жалбата се иска съдът да обяви заповедта за нищожна, в частта, с която в комисията за извършване на пълна инвентаризация на дълготрайни активи и материални запаси на под. 42800 , са назначени лица, подчинени на други командири на под. 22 160, в нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗОВСРБ, налагащ принцип за организационна подчиненост и единоначалие във въоръжените сили. Изложени са доводи относно характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК на издадената заповед. Позовава се на чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБългария за обжалваемост на всички административни актове, включително и вътрешнослужебните. Твърди, че е назначен за логистик в 1-ва механизирана бригада на същото поделение, и обжалваната от него заповед поражда за него преки правни последици. Моли да бъде обявена нищожността й.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и като съобрази закона намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед № 737/06.10.2010 г. , на Командира на поделение 42800 гр. Плевен , с която е разпоредено да се извърши пълна инвентаризация на дълготрайни активи и материални запаси в подразделенията на под. 42800, назначена е главна инвентаризационна комисия,определени са обектите за инвентаризация и работните комисии за извършването им, разпоредени са действията, които следва да бъдат осъществени от комисиите, процедурата при провеждане на инвентаризацията, периода на същата, график на комисиите, действията на същите след приключването й, включително изготвяне и предоставяне на анализ за резултатите от същата. Издадена е на основание чл. 55, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария, Глава ІV от Закона за счетоводството , ал. 84 и 85 от Правилника за прилагане на системата за финансов мениджмънт в Министерството на отбраната, чл. 36 от „Албум на първичните счетоводни документи, счетоводен документооборот и Заповед № 3Z-790/20.09.2010г. на Командира на под. 22160 .

Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване пред съд подлежи индивидуалният административен акт, т.е. не всеки административен акт , а само този, отговарящ на признаците на индивидуалния такъв по чл. 21 от АПК. За да бъде определено едно волеизявление на административен орган като индивидуален административен акт, то трябва с него да се създават права или задължения, или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделния гражданин или организация. Задължителен признак на индивидуалния административен акт е непосредственост при засягане на права,свободи или законни интереси на лицето. Ако актът не засяга пряко такива права и интереси, той няма характер на индивидуален административен акт, респ. не подлежи на оспорване. В разглеждания случай с оспорената заповед е наредено извършване на инвентаризация във военно поделение, в една от структурните единици на което-първа механизирана бригада, оспорващият е бил назначен като логистик. В оспорената заповед оспорващият не е посочен като неин адресат, нито се съдържат волеизявления, с които се засягат по непосредствен начин негови права, свободи, или законни интереси. Заповедта има организационно и вътрешноведомствено значение, от нея възникват задължения единствено за посочените в нея лица да извършат всички разпоредени действия по инвентаризацията. Заповедта няма за цел да създаде права или задължения, или да засегне непосредствено права, свободи или законни интереси на оспорващия, а и той в подадената жалба не сочи по какъв начин с нея се засяга неговата правна сфера. В ал. 5 на чл. 21 от АПК е определена правната същност на волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, и законодателят изключва тези волеизявления от кръга на подлежащите на оспорване индивидуални и общи административни актове. Оспорената заповед не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1,2,3 и 4 от АПК , може, при определени обстоятелства да се преценява като волеизявление по чл. 21, ал. 5 от АПК , а като такова е изрично изключено от обхвата на индивидуалните и общи административни актове и не подлежи на съдебен контрол. Оспорващият не е адресат на обжалваната заповед, с нея не се създават задължения за него, не се засягат пряко негови права, свободи или законни интереси, поради което съдът счита, че същата не подлежи на обжалване и подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното административно производство- прекратено.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК , Административен съд –Плевен , пети състав

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалбата на В.И.Д.,*** срещу заповед № 737/06.10.2010 година на командира на Военно формирование 42 800 гр. Плевен, с която е разпоредено да се извърши пълна инвентаризация на дълготрайни активи и материални запаси в поделението, с искане за обявяване на нейната нищожност.

Прекратява производството по адм. д. № 190 по описа за 2014г. на Административен съд-Плевен.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Определението да се съобщи на оспорващия и на административния орган.

СЪДИЯ: