РЕШЕНИЕ

 

№ 167

Плевен, 31.03.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

 

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 1188 по описа за 2013 година на Административен съд – Плевен.

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.   

Образувано е по жалба на Ю.Я.М. *** против отказ за предоставяне на информация от Директора на Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа, обективирано в писмо изх.№783/02.12.2013 г., наименовано “писмен отговор”.

В жалбата посочва, че на 21.11.2013 г. е подала заявление за достъп до обществена информация вх.№609/21.11.2013 г., като е поискала да и бъдат предоставени следните документи:

1. Искане с изх.№714/03.10.2011 г. до Синдикалната организация.

2. Становище с вх.№550/04.10.2011 г. на Синдикалната организация.

3. Протокол №25/03.10.2011 г. на Синдикалната организация.

4. Искане изх.№714/03.10.2011 г. до Синдикалното ръководство.

5. Становище  с вх.№550/04.10.2011 г. на Синдикалното ръководство.

6. Протокол на проведеното събрание на Синдикалното ръководство.

7. Поименното и длъжностното щатно разписание – неразделна част на Списък – образец 1, за учебната 2010/2011 и 2011/2012 г.

8.Обходен лист на Списък – образец 1 за учебната 2011/2012 г.

Оспорващата е определила, че информацията е поискана в следните форми: преглед на оригиналите, копия на хартиен носител и на технически носител – оригиналите на изброените документи. Намира писмо с изх.№783/02.12.2013 г. за отказ за достъп до исканата информация твърди, че е незаконосъобразен поради неправилност на мотивите. Твърди, че оригиналите на документите никога не е виждала, поради което смята, че същите вероятно са унищожени. Моли съда да отмени отказа и да осъди ответника да предостави информацията в исканата форма.

Съдът е оставил жалбата без движение с определение №1109/20.12.2013 г. /л.10/, като е дал указания за отстраняване на нередовност – внасяне на държавна такса. С молба вх. № 105/14.01.2014 г. /л.15/ оспорващата изправя нередовността, като представя вносна бележка за внесена държавна такса.

В съдебно заседание оспорващата, редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично и моли да се уважи жалбата и, както и да се задължи ответника да й даде достъп до исканата информация в този вид, който е заявила.

Ответникът – Директорът на Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа не е подал писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично новоназначената директорка Т. Ц., и се представлява от адв. Г.Г. /която се явява в о.с.з. със закъснение/. Същата моли да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на Ю.М. като неоснователна и недопустима. Претендира деловодни разноски съгласно представен договор за правна помощ и извадка от банково извлечение. Подробни съображения излага в писмена защита. В същата сочи, че Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, тъй като е публичноправна организация по смисъла на тази разпоредба във връзка с §1, т.4, буква “б” ЗДОИ, доколкото е юридическо лице с оглед чл.10, ал.5 от ЗНП /Закон за народната просвета/, и е общинско училище по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗНП. Твърди, че исканата информация не е обществена, тъй като исканите документи касаят единствено и самооспорващата и отношенията и с училището във връзка с прекратяване на трудовото и правоотношение. Твърди, че след като информацията не е обществена по смисъла на ЗДОИ, по заявлението не се дължи произнасяне по реда на ЗДОИ и не може да се е формира отказ за предоставяне на информация. Алтернативно сочи, че исканите документи са били приложени към водените граждански дела по оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение, като същите документи са известни на М., включително в оригинал. Доколкото обходните листове на Списък – образец 1 остават и се съхраняват в РИО /Регионален инспекторат по образованието/-Плевен, не е налице произнасяне от овластен от закона орган, дори да се приеме, че същите представляват обществена информация. Моли жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, алтернативно – да се остави без уважение като неоснователна.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

Ю.Я.М. е заемала длъжността ”педагогически съветник” в Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа, което не е спорно между страните и се потвърждава от допълнителното споразумение към трудов договор /л.61/. На 15.09.2011 г. е утвърдено ново щатно разписание в училището /л.65/, като са съкратени 5 щатни бройки, включително единствената щатна бройка “педагогически съветник”. Директорът на училището е изпратил на 28.09.2011 г. уведомително писмо /л.55/ до М. с искане да представи доказателства, дали попада в категорията на защитените лица по чл.333 от КТ /Кодекс на труда/. На същото е отговорено с писмо на л.57, че не попада в посочените хипотези. Директорът е изпратил писмо до синдикалното ръководство на КТ “Подкрепа” /л.59/, в което иска писмено становище за уволнението на М., като сочи, че са извършени промени в щатното разписание, което е в сила от 15.09.2011 г. Впоследствие – на 18.10.2011 г. Директорът на училището е изпратил ново уведомително писмо /л.54/ до М. с искане да представи доказателства дали попада в категорията на защитените лица по чл.333 от КТ. На същото е отговорено с писмо на л.56, че не попада в посочените хипотези. На 18.10.2011 г. е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с М. поради съкращаване на щата /л.60/. На 28.10.2011 г. по жалба е извършена проверка в училището, обективирана в констативен протокол №КМД-02-171/01.11.2011 г. /л.л.46-48/. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на М. е била оспорена по съдебен ред, като с решение №80/13.07.2012 г. по гр.дело №545/2011 г. Районен съд /РС/ – Кнежа е отхвърлил иска за отмяна на заповедта. Видно от съдебен протокол от 28.03.2012 г. по това дело /л.л.36-38/, по същото са изискани някои от документите, за които се иска достъп по реда на ЗДОИ относно информацията в тях. Решението на РС е оставено в сила с решение №946/16.11.2012 г. на Окръжен съд –Плевен по въззивно гр.д. №721/2012 /л.л.29-35/. Видно от мотивите на това съдебно решение, в него са коментирани част от посочените в искането по ЗДОИ документи, включително това, че същите са представени в оригинал. С определение №872/05.07.2013 г. по гр.д. №2073/2013 ВКС не е допуснал решението на Окръжния съд до касационно обжалване.

Междувременно, по искане на М. *** е постановил решение по ЗДОИ №20/31.01.2012 г. /л.50/, като видно от същото, е предоставена информация по определени въпроси, и не е предоставена информация относно Списък – Образец №1 за учебната 2010/2011 г. и Списък – Образец №1 за учебната 2011/2012 г. По отношение на същите въпроси е постановено допълнително решение №22/14.02.2012 г., като посочените списъци са предоставени в копия на хартиен носител с изключение на личните данни на персонала /л.л.52,53/. На 30.09.2013 г. е извършена нова проверка в Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа от служители на РИО-Плевен, за резултатите от която е съставен констативен протокол №КМД-02-311/04.10.2013 г. /л.л.27,28/. До Директора на Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа е подадено заявление от М. на 21.11.2013 г. с искане да се предоставят 8 конкретизирани документа – същите, които сочи в жалбата пред съда /л.6/. На така подаденото заявление е отговорено с процесното писмо изх.№783/02.12.2013 г. /л.7/, като е посочено, че исканите документи са разглеждани в съдебни дела и М. лично се е запознала с оригиналите. Също така е получила информация от РИО-Плевен по направените проверки, отнасящи се до същите документи. По отношение на щатните разписания – има засягане на лични данни на трети лица. Обходните листове на Списък – Образец 1 остават и се съхраняват в РИО-Плевен. Няма данни кога този отговор е връчен на М., но на 09.12.2013 г., видно от поставени вх.№ на органа, чрез органа е подадена жалбата до съда /л.л.4,5/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Въпреки че, не  ясно кога е съобщен акта, същият е постановен на 02.12.2013 г., а на 09.12.2013 г. жалбата до съда е постъпила в органа. Същата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Въпреки че, писмото няма изричен диспозитив, е ясна волята да не се предостави достъп до исканата информация. По отношение на правния интерес и допустимостта съдът излага по-долу съображения при обсъждане на въпроса относно мотивите на отказа.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Съгласно чл.3, ал.2, т.1 ЗДОИ, този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации. Съгласно §1, т.4, буква “а” от ДР на закона, "Публичноправна организация" е юридическо лице, което независимо от неговия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки. В случая училището е общинско и се издържа по определения в чл.41 от ЗНП ред – за сметка на държавния и общинския бюджет. Поради това ЗДОИ разпростира действието си и по отношение на създаваната в училището обществена информация.

 По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. Достъпът в този случай обаче може да е ограничен най-много две години от създаването на тази информация – чл.13, ал.3 от ЗДОИ. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. Във втория случай, ако третото лице не даде съгласие или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

Процесното решение е издадено от компетентен орган. Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа е общинско училище, което не е спорно между страните. Като такова същото представлява публичноправна организация по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ. Същото се представлява от директора, който е подписал процесното писмо.

Решението е писмено, в съответствие с разпоредбите на чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК и специалната разпоредба на чл.28, ал.2 ЗДОИ, но не са спазени изискванията за форма по отношение на мотивите. По отношение на същите, като и по отношение на спазването на административно производствените правила и материалния закон, съдът съобразява следното:

Исканата информация е обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като представлява служебна такава по смисъла на чл.11 от същия закон. Същата е  материализирана в документи, които показват, как е спазен /или не е спазен/ редът по прекратяване на трудовите правоотношения в училището, който ред е предвиден в колективния трудов договор /КТД/ в образованието, към който препраща чл.333, ал.4 от КТ. По тази причина, макар, че вероятно лицето желае да се възползва от тази информация с оглед на своите опити да оспори прекратяването на трудовото си правоотношение, за същата информация не може да се счете, че не е обществена поради това предположение относно целта, за която ще се използва информацията. Освен това съдът съобразява, че искът, предявен от М. за отмяна на уволнението, е отхвърлен, информацията е била частично представена по това дело, поради което твърденията в писмената защита на ответника, че информацията касае само отношенията на жалбоподателката с ответника по отношение на уволнението, не може да бъде споделена. Създадените документи и информацията в тях при изпълнение на процедурата по чл.333, ал.4 от КТ ще дадат възможност на гражданите да се запознаят с дейността на публичноправна организация – в случая Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа, спазването от негова страна на КТД и КТ и да си съставят собствено мнение за дейността на училището.

Поисканата информация не представлява повторно използване на информация по реда на  чл. 2а, ал. 1 от закона, макар че част от нея вече е известна на М., доколкото повторното използване по смисъла на ЗДОИ има различни цели, извън тази лицето да си състави собствено мнение за дейността. При искане по чл.2а, ал.1 от ЗДОИ, става въпрос за информация, която е била събирана, произвеждана, възпроизвеждана и разпространявана в случаите, примерно изброени в чл. 4 от Директива 2003/98/ЕО: свързана със социалната, икономическата, географската, метеорологическата области и тези на туризма, търговията, патентното дело, образованието. Понякога това е информация, която има външен произход, т. е. създадена е от лица, които не са част от списъчния състав на организацията и се събира и произвежда във връзка със специфичната дейност на административната единица. В други случаи, тя може да се създаде и от работещи в самата организация, но характерното за нея е, че е във връзка със специфичната, "обществена" дейност на административната единица, а не с организационното ръководство, контрол и организацията на работата й. В този смисъл Решение № 14206 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 58/2013 г. С оглед на изложеното, в случая не е налице повторно използване на информацията по смисъла на чл.2а, ал.1 от ЗДОИ с оглед искането на М..

Съдът отбелязва, че част от исканата информация /тази в точки 1-6 от искането/ е свързана с оперативната подготовка на акт на директора на училището и няма самостоятелно значение, но по отношение на същата не може да се приложи чл.13, ал.2 ЗДОИ, доколкото същата информация е създадена през септември и октомври 2011 г., а искането е от 21.11.2013 г., и са минали две години от създаването и, поради което на основание чл.13, ал.3 съществува задължение за предоставянето й.

Следва да се посочи, че в процесното писмо не са изложени правни основания за постановяване на отказа, а само фактически такива. По отношение на фактическите – че исканите документи са разглеждани в съдебни дела с нейно /на М./ участие и лично се е запознала с оригиналите, и е получила информация от РИО, съдът съобразява, че фактът, че лицето е имало възможност да получи информацията по друг начин, не е основание за постановяване на отказ за предоставянето й. Вярно е, че част от документите, информация за които се иска, са предоставени по водени граждански дела. М. като страна по тези дела е могла да се запознае с тях. Същата твърди, че е виждала само копия на документите, а не оригинали /признание в о.с.з. на л.74/, но не е виждала обходни листа към Списък образец 1 за 2010/2011 и 2011/2012 г. ЗДОИ не ограничава правото на обществена информация само до такава, която не е могла да бъде получена по друг начин. Видно от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3, достъп до обществена информация може да се откаже, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В случая първо информацията не е предоставена от училището по реда на ЗДОИ на М., и второ, предоставената по гражданските дела част от информацията е предоставена преди повече от 6 месеца. Съдът съобразява, че ЗДОИ е специален по отношение на АПК. Разпоредбата на  чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ предвижда като изрично основание за отказ да се предостави исканата информация, предоставянето й на заявителя през предходните шест месеца. Следователно, ако исканата информация е предоставена преди повече от 6 месеца няма пречка да бъде поискана отново, като в този случай органът няма да може да откаже да я предостави с мотива, че вече е предоставена или да прекрати производството поради наличие на процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК или поради липса на правен интерес. Анализът на разпоредбата налага и обратния извод, а именно, че дори постановен отказ да се предостави исканата информация, не е основание за отказ на органа да удовлетвори повторното искане съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 и не го освобождава от задължението да се произнесе по подадено ново заявление. В този смисъл е Определение № 8744 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2012 г.

По отношение на щатните разписания, в които има засягане на лични данни, органът не може да откаже достъп до информацията в тях по тази причина. Същият е длъжен, съгласно чл. 31 от ЗДОИ, да поиска съгласието на третите лица за предоставяне на информацията. Законът позволява да се удължи срокът за произнасяне с 14 дни, за да се поиска и евентуално получи това съгласие. Ако такова съгласие не бъде дадено, или  е налице изричен отказ от страна на третите лица, органът следва отново да предостави исканата обществена информация, но в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третите лица. В тези случаи може да се откаже преглед на оригинала, ако няма как при този преглед да не се разкрива информацията, която се отнася до третите лица, но за това следва да се изложат съответни мотиви, и да се предоставят само копия, в които да не се разкрива информацията, която се отнася до третите лица. Няма данни по преписката, че тази законова процедура е проведена и изпълнена по отношение на щатните разписания, за които се сочи основание за отказ – засягане на трети лица, в оспореното писмо. Като не е поискал съгласие от третите лица, органът е допуснал съществено процесуално нарушение. При липса на съгласие, следва да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третите лица - чл.31, ал.4 от ЗДОИ.

Следва да се посочи обаче, че информацията, искана от М., не може да се представи във всички искани от нея форми, посочени в жалбата пред съда. Съгласно чл.26, ал.1, т.1 и 3 от закона, информацията може да бъде предоставена като преглед на оригинал и копие на хартиен носител, както е поискано. Не може обаче да бъде предоставен оригинал на технически носител, както се иска в жалбата пред съда. Видно от заявлението пред органа, в същото се иска и копие на технически носител на оригиналите на документите. Жалбоподателката явно смята, че съществува оригинал на технически носител. Такива оригинали няма как да има. Документите са създадени като такива на хартиен носител – оригиналите са на такъв носител. От същите оригинали могат да се направят копия на технически носител, но няма как да се направят оригинали на технически носител – възпроизведеното ще бъде копие на технически носител, каквато възможност за предоставяне на информация предвижда чл.26, ал.1, т.4 от ЗДОИ. По тази причина органът следва да се произнесе по първоначалното заявление, като предостави копия и на технически носител, и няма задължение да предоставя оригинал на технически носител, което искане освен, че не е основано на закона, е и невъзможно за изпълнение.

Твърдението, че обходните листове на Списък - Образец 1 остават и се съхраняват в РИО-Плевен не може да бъде основание за отказ от предоставяне на информация. Ако в училището е налична информацията по тях, същото е длъжно да ги предостави, независимо че същата информация я има и в друг орган, при съобразяване с правата на третите лица. Ако тези списъци ги няма в училището, то съгласно чл.32, ал.1 от ЗДОИ следва се да препрати заявлението в тази му част на органа, който според директора на училището притежава информацията /РИО – Плевен/, като съобщи за това на заявителя. В случая няма нито твърдение, че информацията не е притежавана, нито препращане на органа, който според процесното писмо притежава тази информация.

С оглед на изложеното, оспореното писмо, наименовано “писмен отговор” е постановено при липса на мотиви – посочени са неотносими фактически и липсващи правни основания, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. По тези причини същото следва да бъде отменено. Следва делото да се върне като преписка до Директора на Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа със задължителни указания за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящето решение. При новото произнасяне следва да се поиска съгласието на третите лица, като при липса на такова съгласие да се предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третите лица. Същата информация следва да се предостави във всички форми, поискани с първоначалното заявление – преглед на оригиналите, копия на хартиен и технически носител. По отношение искането за преглед на информацията в оригинал, органът при липса на съгласие от страна на третите лица следва да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третите лица, а ако това е невъзможно – да откаже преглед на оригинала, като подробно се мотивира, и предостави само копията.

По отношение на обходните листове, ако няма налични такива в училището, следва да се препрати заявлението в съответната му част до РИО-Плевен, който следва да се произнесе по искането в частта му за достъп по отношение на обходните листове.

Съгласно чл.174 АПК, когато органът се задължи да издаде акт, съдът е длъжен да определи срок за това. В случая съдът съобразява, че за постановяване на решение по ЗДОИ е предвиден 14 дневен срок, който може да се удължи с 14 дни при поискване на съгласие от трето лице, каквито съгласия следва да бъде поискани по отношение на част от информацията. Поради това съдът счита, че решението следва да се постанови в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето решение, като в същия срок следва да се извършат всички действия относно поискване и евентуалното получаване на съгласието на третите лица.

Въпреки благоприятния за оспорващата изход на делото, разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 , предл. второ във вр. с чл. 173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд  - Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя отказ за предоставяне на информация от директора на Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа, обективиран в писмо изх.№783/02.12.2013 г. по заявление вх.№609/21.11.2013 г. на Ю.Я.М. ***.

Връща делото като преписка на директора на Основно училище “Васил Левски” гр.Кнежа за произнасяне по заявление вх.№609/21.11.2013 г. в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето решение, при съобразяване с мотивите му.

Не присъжда разноски на Ю.Я.М. ***, тъй като не са своевременно заявени.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: