Решение по Административно дело 186/2014г.

РЕШЕНИЕ № 183

гр. Плевен, 15.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на И. Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 186 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Община Плевен чрез П. П. – Главен юрисконсулт в отдел „ПНО”, срещу решение № 54/28.01.2014 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2940/2013 г., с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 321/13.11.2013 г. на Зам. Кмета на Община Плевен, с което на „Ивон-99” ЕООД – с. Шияково, общ. Гулянци, ул. „Явор“ № 13, представлявано от К.П.С. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 83, ал. 1 във връзка с чл. 53 от ЗАНН и чл. 266, ал. 2 във връзка с чл. 104, ал.1, т.4 от Закона за горите за извършено административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т.4 от Закона за горите.

С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че вместо да обсъди всички доказателства както поотделно, така и в цялостната им връзка, решаващият състав е игнорирал част от тях, като по този начин е стигнал до погрешни изводи и като краен резултат е постановил порочно решение. Твърди, че неправилно РС Плевен е възприел, че нарушителят не е бил поканен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с което е нарушен чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН изисква нарушителят да бъде поканен, но никъде не е въведено изискване това да стане с писмена покана, още по-малко, когато нарушителят е присъствал и участвал в самата проверка при установяване на нарушението. Касаторът посочва, че неприсъствието при съставянето на акта е по собствено решение на представляващото дружество нарушител лице. Навежда доводи, че наказващият орган обсъжда и преценява представените му писмени документи, т.е. той не е участник при съставяне на АУАН и няма как посочените детайли да са му известни. Посочва, че на нарушителя е представена възможност да ангажира доказателства и изгради защитна теза, още с получаването на заповедта за проверка (04.09.2013г.), както и че всяко нарушение установено в периода на договора е отговорност на лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Касаторът твърди, че е погрешно заключението, че след като на датата на проверката актосътавителят не е възприел да се извършва незаконна сеч на немаркирани дървета, то значи е възприел, че тази сеч е извършена два месеца преди тази проверка. Касаторът сочи, че нарушението извършено от „Ивон-99“ЕООД е доказано по безспорен и категоричен начин, както и че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати груби и съществени наруения на процесуалните правила, а Наказателно постановление № 321/13.11.2013 г. на Зам. Кмета на Община Плевен е правилно и законосъобразно, издадено при спазване на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Плевен и да бъде потвърдено НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт П. П., която заявява, че поддържа изцяло касационната жалба и моли да бъде уважена. Счита, че не са допуснати никакви нарушения в административно-наказателното производство. Твърди, че лицето е уведомено, че предстои съставянето на акт. Счита, че К.П.С. умишлено не се явила на съставянето на акта, а е знаела за съставянето му. Счита, че другите посочени от първоинстанционния съд пропуски в наказателното постановление са несъществени. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд и се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – „Ивон-99” ЕООД – редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от адвокат И.М. *** с пълномощно по делото. Счита, че касационната жалба е неоснователна, както и че първоинстанционното решение е обективирано и разбрано. Посочва, че доверителката му не е присъствала при съставянето на акта и че актосъставителят е трябвало да изпрати покана и ако същата не се яви, тогава акта да се състави в нейно отсъствие, както и че тя е следвало да бъде уведомена за съдържанието му. Сочи, че процедурата по съставянето и връчването на административния акт не е спазена. Относно решението на Районен съд-Плевен счита, че то е правилно и законосъобразно и моли да се потвърди, като претендира за направените разноски в настоящата инстанция от неговия доверител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РС Плевен е установил, че на 09.09.2013 г. около 14.15 часа в имот кад. № 000187, отдел 314, подотдел “ж“, местността “Бранището”, землището на с. Бръшляница, собственост на Община Плевен на площ 1 дка, “Ивон 99” ЕООД, представлявано от К.П.С. извършило висока сеч на 19 броя немаркирани церови дървета /височина на пъна 0.20 – 0.60 см./ Количеството на отсечената дървесина 19 броя дървета се равнява на 14.112 плътни кубични метри. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 3/09.09.2013 г. с който било повдигнато обвинение за административно нарушение на чл. 104, ал. 1, т.4 от Закона за горите /ЗГ/. По така съставеният акт било издадено и оспореното наказателно постановление. За да отмени последното, РС Плевен е приел, че от доказателствата по делото се установявало, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Като такива съдът е посочил съставянето на АУАН без да присъства уличеното лице в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съответно акта не е бил предявен и подписан съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН. Съдът е приел, че представляващата “Ивон 99” ЕООД не е била надлежно поканена за съставяне на акт, поради което в случая не е била приложима и разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Като допълнителен мотив за незаконосъобразност на наказателното постановление съдът е посочил, че не е било безспорно установено и вмененото на дружеството нарушение. РС Плевен е приел, че на 19.07.2013г. между “Ивон 99” ЕООД и Община Плевен възникнали облигационни правоотношения, от които обаче не би могло да се направи еднозначен извод, че именно дружеството е извършило нерегламентираната сеч. Според съда е налице и разминаване в обстоятелствената част на АУАН и НП, касателно броят на немаркираните и отрязани дървета, което също нарушавало правото на защита на нарушителя. При тези съображения РС Плевен е отменил оспореното наказателно постановление.

Решението на РС Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Видно е, че АУАН № 3 е съставен на 09.09.2013г. за нарушение извършено и констатирано на същата дата. В акта е посочено, че нарушителят е отказал да подпише и получи препис от акта, удостоверено с подписа на един свидетел. Това предполага, че актът е съставен в присъствие на нарушителя. От показанията на свидетелите се установява друго, че нарушителят не е присъствал при съставянето на АУАН и не му е бил предявен да се запознае със съдържанието, както изисква чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. След като не е присъствал на съставянето на АУАН, няма как да се удостовери в него, че е отказал да го подпише и получи препис от него. Затова чл. 43, ал. 2 от ЗАНН в случая не е приложим.

Липсват доказателства, че нарушителят е бил надлежно поканен чрез писмена покана за съставянето на АУАН, в който случай само чл. 40, ал. 2 от ЗАНН по изключение допуска акта да се състави и в отсъствие на нарушителя, но това следва да се отбележи изрично в него. Дори и да се приеме тезата на касатора, че не е задължително поканата да бъде писмена, то остава въпросът как е бил предявен АУАН № 3/09.09.2013г., доколкото по делото на л. 25 се намира писмо изх. № РД26-3660-1/20.09.2013г. с което е изпратен коментираният акт и протокол от 09.09.2013г. на “Ивон 99” ЕООД, което пък е в разрез с правилата на чл. 43 от ЗАНН.

Следва да бъде посочено още, че от доказателствата по делото не се установява компетентността на актосътавителя. Нито в АУАН, нито в друг документ по преписката се съдържат данни, че актосъставителят отговаря на условията по чл. 274, ал. 1, т. 3 от Закона за горите. На л. 42-43 по делото е представена Заповед № РД10-877/11.07.2012г. с която Кмета на Община Плевен е определил лицата от Община Плевен имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения. В т. 2 на същата заповед липсва името на актосъставителя Г. И. Г., което и доколкото не се установява, че същият е лице по см. на чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, се налага извода за липса на материалноправна компетентност по см. на чл. 37 от ЗАНН.

Посочените недостатъци на процесуалните правила за установяване на нарушения и съставяне на АУАН са съществени и правилно решаващият съд ги е поставил в основана на извода си за незаконосъобразност на НП. Решението е правило и съответства на събраните по делото доказателства и закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/28.01.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2940 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2013 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.