Р E Ш Е Н И Е

№ 281

гр.Плевен, 3 Юни 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 185 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 61 от 28.01.2014 г., постановено по нахд № 2306/2013 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 90 от 01.08.2013 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Плевен, с което на А.М.Ш. ***, на основание чл.53 от ЗАНН са наложени административни наказания – на основание чл.175 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП глоба размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.140 ал.1 предл.3 от ЗДвП и на основание чл.183 т.7 предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А ал.1 предл.1 от ЗДвП, за това, че на 11.07.2013 г. около 23,40 часа на път 1 клас № 3, км.48+513, с.Българене посока гр.Русе, управлява лек автомобил фолксваген „Каравел” с рег.№ НXXXXВВ, на който липсва табела с регистрационен номер отзад; водачът не е поставил обезопасителен колан по време на движението.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.М. Ш., който намира същото за неправилно. Сочи, че в решението си РС – Плевен е възприел, че е извършил посочените в НП административни нарушения без да вземе предвид това, че тези нарушения са маловажни, а взима предвид това, че срещу него има съставени актове за други административни нарушения без да се концентрира върху конкретния случай и конкретната фактическа обстановка. Навежда доводи, че липсата на задна регистрационна табела е вследствие кражба на същата и обяснява, че е отивал до КАТ – Плевен, за да вземе друга табела. Моли съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не ангажира доказателства по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 90/11.07.2013г. от младши автоконтрольор при Сектор ПП – ОДМВР - Плевен, в присъствието на свидетеля К. и сочения като нарушител Ш.. Съставен е за това, че на  11.07.2013 г. около 23.40 часа на път І клас № 3, км. 48+513, С.БЪЛГАРЕНЕ посока град РУСЕ, управлявал лек автомобил Фолксваген Каравел” с рег.№Н XXXX ВВ, без задна табела с регистрационен номер. Наред с това, водачът управлявал без поставен обезопасителен колан, при положение, че превозното средство било окомплектовано със съответни колани. Ш.  не се е ползвал от правото си на възражения нито при съставяне на акта, нито по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Тази фактическа обстановка е напълно възприета от административнонаказващия орган, който издал наказателно постановление, с което, на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 от Закона за движението по пътищата, наложил на Ш. административни наказания – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.140 ал. 1  ЗДвП, както и на основание чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП, наложил административно наказание – глоба в размер на 50 лв., за извършено нарушение по чл.137а ал. 1 ЗДвП.

Решаващият съд направил извод, че както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица. ПРС приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в съставяне на АУАН в присъствието на само един свидетел. Чрез тълкуване съдът достигнал до извода, че дори да се приеме, че е необходимо съставянето на акта да бъде извършено в присъствието на поне двама свидетели - което в случая не е сторено, то същото не може да бъде определено като съществено.

По отношение съставомерността на вмененото нарушение , въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът установил по убедителен и безпротиворечив начин изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, така, както е отразено в АУАН. ПРС приел за безспорно доказано, че на 11.07.2013г., жалбоподателят е управлявал регистрирано превозно средство, без задна регистрационна табела, т.е. без табела, поставена на определеното за това място., в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП. От установената фактическа обстановка счел за установено още, че при спирането му за проверка от свидетелите П. и К., Ш. е управлявал превозното средство, без обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДП. Във връзка с вида и размера на наложените наказания, Съдът съобразил, че    кумулативно предвидените наказания по чл.175 ал. 1 т. 1 ЗДвП – глоба и лишаване от право да управлява МПС са постановени  в минималния размер, предвиден в закона, а предвиденото по чл.183 ал. 4 т. 7 ЗДвП административно наказание - глоба е с абсолютно определена санкция, която правилно е взета предвид. Направил извод, че не са налице основания за изменение на наложените наказания чрез тяхното намаляване. Не са налице и основания случаят да бъде приет като маловажен, защото обществената опасност и на двете нарушения по никакъв начин не е по – ниска от обичайното и предвид приобщените убедителни данни за завишена лична обществена опасност на дееца, сочеща на упорито незачитане на правилата за движение по пътищата: спрямо Ш., към момента на деянието, са налице влезли в сила двадесет и едно административни наказания за различни нарушения на ЗДвП. На тези основания ПРС потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на Ш.. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

По касационните възражения настоящия състав съобрази следното:

Правилен е изводът на ПРС, че нарушението не е маловажно. При тълкуване на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Налагането на санкция е строго нормирана дейност, респ. в съответствие със закона наказващият орган е длъжен да отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Критериите за маловажност на случая следва да се преценят през призмата на вредните последици, конкретните обстоятелства и степента на обществена опасност. В случая, конкретните нарушения на правила за движение по пътищата не могат да се определят като такива с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. При установени ясно и категорично задължения на водача за управление на автомобила с поставен обезопасителен колан и с регистрационни табели, конкретните обстоятелства при извършване на нарушенията от страна на касатора не могат да имат превес пред безспорно установеното съзнателно неизпълнение на тези задължения. Водачите на МПС, които управляват автомобили по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да имат повишено внимание и да изпълняват стриктно задълженията си като водачи, предвид, че с поведението си биха могли да причинят увреждане на здравето и да застрашат живота на останалите участници в движението. Ето защо неизпълнението на предписаните норми за поведение и нарушаването на правилата за движение по пътищата, не може да се квалифицира като маловажно. В случая не са налице обективни обстоятелства, изключващи обществената опасност на конкретното противоправно деяние. По делото не е доказано наличието на обстоятелства по смисъла на чл.13 от НК, при които би могло да се изключи обществената опасност на конкретното деяние. А нейната степен е израз не само на степента, в която деянието засяга обществените отношения като цяло, а и на степента, в която то може обективно да ги засегне. В този смисъл всяко съзнателно неизпълнение на установено в закона задължение, нарушава установения правов ред и съставлява виновно неизпълнение на това задължение. Ето защо и на тези основания конкретно извършените деяния не могат да се квалифицират като маловажни такива, противно на оплакванията в касационната жалба.

Не може да се сподели и другото наведено в касационната жалба оплакване. На първо място твърдението, че регистрационната табела на автомобила е била предмет на престъпно посегателства не е доказано по делото, на второ място-дори и да беше доказано, това обстоятелство не освобождава водача от задължението да спазва правилата за движение, като в последния случай той би могъл да предприеме действия по превозване на автомобила до съответното място за регистрация, а не да се движи без регистрационни табели. На последно място основателно е становището на представителя на Окръжна прокуратура Плевен, че в посочения в АУАН час на констатиране на нарушението -23,40 часа, житейски нелогично е де се твърди, че водачът е отивал към КАТ, за да регистрира автомобила си.

Ето защо и при липса на касационни основания, оспореното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61 от 28.01.2014 г., постановено по нахд № 2306/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.