Р E Ш Е Н И Е

№ 208

гр.Плевен, 28 Април 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 184 по описа за 2014г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 14 от 09.01.2014г., постановено по НАХД № 2860 по описа за 2013г. на Районен съд – Плевен е изменено Наказателно постановление № 0494/11.09.2013г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на “Мобилтел” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК: 131468980, представлявано заедно от Изпълнителните директори А. М. и Х. П., на основание чл.326а, във връзка с чл.336 от ЗЕС, във връзка с чл.31, ал.1 от Функционалните спецификации е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лева, за извършено административно нарушение по чл.326а от ЗЕС, във връзка с чл.31, ал.1 от ФС, като е намален размера на имуществената санкция на 5000 /пет хиляди/ лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуален представител юрисконсулт Е. М., която са изложени съображения за неправилно прилагане на материалния закон. Наведени са още подробни доводи за обществената опасност на извършеното нарушение и за правилната индивидуализация на наложеното наказание. По същество твърденията са, че соченият за нарушител многократно, при условията на повторност е извършвал нарушения от същия вид. В заключение се моли за отмяна на решение и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление в неговата цялост.

Срещу решението е подадена и касационна жалба от “Мобилтел” ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Б., в която се счита, че решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушението на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се подробни съображения за липса на мотиви и необоснованост на решението на районния съд, както и необсъждане на всички направени възражения на санкционираното лице. Сочи се, че не е установено датата и мястото на извършване на нарушението, както и, че е дадена неправилна правна квалификация на описаното в АУАН деяние. Твърди се, че в случая не е налице отказ за преносимост на номера, а е даден код 0008, който е за уточняване на друга дата за пренасяне на номера. Сочи се още, че към момента на издаване на оспореното наказателно постановление не е имало влязло в сила друго такова за нарушение по чл. 326а от ЗЕС по отношение на “Мобилтел” ЕАД, поради което и във връзка с липсата на настъпили вредни последици за абоната, нарушението е следвало да бъде квалифицирано като “маловажен случай”. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, алтернативно прилагане на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът Комисия за регулиране на съобщенията-София не се представлява.

Касаторът – „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, за съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни, поради което са допустими за разглеждане.

Разгледани по същество са неоснователни.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 20.12.2012г. в гр.Плевен, Б. М. М., като абонат на мобилен телефонен номер 088XXXXXXX, предоставен му от “МОБИЛТЕЛ” ЕАД /М-ТЕЛ” по договор №М1232694, подал в магазин на “Българска телекомуникационна компания” АД /БТК/, заявление с №VІVА00001134729 за пренасяне на мобилен телефонен номер 088XXXXXXX. На 20.12.2012г. приемащият доставчик /БТК/ изпратил заявление за пренасяне с № VІVА00001134729 до даряващия доставчик М-ТЕЛ, касаещо горепосочения номер, което е надлежно получено от М-ТЕЛ на същата дата. На 25.05.2012г. М-ТЕЛ уведомило БТК, че отказва преносимост на заявения номер, като причина за отказа е посочен код “0008” – “не се приема заявената дата”. За констатираното е съставен АУАН, като според актосъставителя не е налице основания за отказ за пренасяне по 30,ал. 1 от ФС. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. Установено е още, че абонатът М., ползващ мобилен телефонен номер 088XXXXXXX, е имал договор от 13.05.2008г. с № М-1232649 по програма “М-тел Комфорт 100” за срок от 24 месеца. Установено е също, че наред с първото заявление за пренос вх. № VIVA00001134729 от 20.12.2012г. абонатът подава и последващо такова № VIVA 0000000000303892 от 30.01.2013г., по което е върнат код 0000 “ОК”, като в периода 26.12.2012 г. до 21.01.2013 г. номерът не е пренесен в мрежата на приемащия оператор, за което според “Мобилтел” ЕАД отново причина е насрочената дата за пренос. На 04.02.2013г. телефонен номер 088XXXXXXX е пренесен в мрежата на приемащия оператор.

При така установените факти, съдът е извел правни изводи, че безспорно е установено вмененото административно нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и правилно е ангажирана отговорността на дружеството. Относно правната квалификация на деянието съдът е приел, че нарушението е подведено под релевантната норма, като е счел, че не следва да се приложи чл.32 ал.1 от ФС, а чл.31 ал.1, доколкото чл.32 ал.1 касае неспазване на срока, а не отказ за преносимист, каквото е налице в случая и което попада в приложимостта на чл.31, ал.1 от ФС. По отношение на индивидуализацията на наложеното наказание съдът обаче е приел, че същото е прекомерно високо, санкцията не отговаря на тежестта на нарушението, като е отчел и факта, че мобилният номер е бил прехвърлен, макар и след повторна заявка. При тези съображения районният съд е изменил обжалваното наказателно постановление, като е намалил наложената санкция в минимален по закон размер.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, поради което не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност. Правилен е и извода на съда по отношение размера на наложеното наказание, който е обоснован на доказателствата по делото. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

По възраженията в касационните жалби, съдът съобрази следното:

Неоснователно е възражението на мобилния оператор за липса на реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление. Мястото и датата на извършване на нарушението са посочени както в АУАН, така и в НП. И в двата акта са описа и обстоятелствата при извършване на нарушението, а именно: На 25.12.2012г. “Мобилтел” ЕАД, в качеството на даряващ доставчик е уведомил “БТК” АД, в качеството на приемащ доставчик, че отказва преносимост на заявения номер, като заявлението е подадено в офис на приемащия доставчик в гр.Плевен, с посочен адрес. Следователно датата на извършване на нарушението е именно 25.12.2012г., а мястото на извършване на нарушението е гр. Плевен, противно на изложеното от мобилния оператор.

Съдът намира, че квалификацията на нарушението е вярна, разпоредбата на чл.326а от ЗЕС установява специален състав на нарушение, относим към неизпълнението на задължение, произтичащо от функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, като е предвидена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв. Целта на закона е да бъдат дисциплинирани доставчиците на телефонни услуги към спазване на индивидуалните им разрешения и към зачитане на волята на регулаторния орган и абонатите. Нарушена е именно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ФС, тъй като на абоната не е осигурена възможност да запази национално значими номера в процедурата при промяна на доставчика на телефонната услуга. В тази връзка неясна остава претенцията за неправилна квалификация на деянието, като се твърди, че същото е следвало да се подведе като нарушение на чл. 32, ал. 1, а не на 31, ал. 1 от ФС. Вярно е, че номерът е бил пренесен на 04.02.2013г., макар и със закъснение, но по повод последващо заявление № VIVA 0000000000303892 от 30.01.2013г., като по заявление за пренос вх. № VIVA00001134729 (посочен в НП) е постановен отказ. В тази връзка следва да се посочи, че самият текст на чл. 32, ал. 1 от ФС предвижда срок за реализация на преносимост до 2 работни дни, считано от момента на стартиране на процедурата. В конкретният случай става въпрос за близо 2 месеца закъснение и подаване на ново заявление за пренасяне, което не води до извод за забава, каквито са твърденията на оператора.

Съдът намира още, че е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН доколкото липсват данни и предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай. За наличието на такъв следва извършеното деяние да е с по-ниска степен на обществена опасност от общия тип на такива деяния, каквито данни липсват. Законодателят е определил относително висок размер на санкция при наличие на такъв тип нарушение, с което е показал отношението си към спазването на задълженията на операторите на телефонни услуги от една страна, и значимостта на регулираните обществени отношения от ЗЕС като цяло, от друга страна.

Неоснователно е възражението на мобилния оператор за липса на мотиви в решението на районния съд. Точно обратното се установява от касираното решение, като именно от анализа на обстоятелствата по делото съдът е достигнал до извод, че е извършено посоченото в акта и НП нарушение, но наложената санкция е прекомерна и е редуцирал същата до минимално предвидения в закона размер. Тези изводи се споделят от настоящия състав, като следва да се посочи, че действително наказателното постановление е мотивирано с многократност и повторяемост на еднотипни нарушение от страна на “Мобилтел” ЕАД, но последното е необходимо, но не и достатъчно условие да предопредели налагането на санкция в максимален размер. Същата следва да засяга нарушителя в степен, достатъчна за изпълнение на целите и задачите на административното наказване по см. на чл. 12 от ЗАНН. С оглед конкретния казус правилно РС-Плевен е преценил, че минимално предвиденият размер от 5000 лева, ще допринесе за осъществяване на предупредителната и превъзпитателна функция на административното наказание.

Водим от горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 09.01.2014г., постановено по НАХД № 2860 по описа за 2013 г. на Районен съд – Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.