Р E Ш Е Н И Е

№ 136

гр.Плевен, 18 Март 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 1184 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Производството по делото е образувано по жалба от Т.К.Т. ***, чрез адв.К. ***, срещу Мотивиран отказ на Главния архитект на Община Плевен №ТСУ и С-94-Т-733-2/22.11.2013г. за издаване на удостоверение за търпимост за обект „Навес и бар плот”, находящ се в УПИ ХV-4467, кв.71 по плана на гр.Плевен.

В жалбата са наведени доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че са налице всички предпоставки за приложение на разпоредбата на § 127 от ЗИД на ЗУТ, а именно строежът е изпълнен преди 31.03.2001г., има строителни книжа и е бил допустим по разпоредбите действали към момента на изпълнението му. Твърди се още, че към преписката в Община Плевен е била приложена декларация от съсобственика на имота, в която се заявява, че строежът предмет на Заповед № РД 15-620/22.05.1996г. на Кмета на Община Плевен е бил премахнат. Сочи се, че през 2006г. от Община Плевен е издадено друго строително разрешение за строеж в същият имот, от което се прави извод предвид законовата забрана в ЗУТ, че в УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен не съществува незаконно строителство. В заключение се моли за отмяна на мотивираният отказ на главния архитект на Община Плевен и присъждане на направените по делото разноски.

По жалбата е постъпило становище от ответника, в което са изложени аргументи за нейната неоснователност и се прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.К., която поддържа жалбата на заявените основания. Счита, че при издаване на отказа в Община Плевен е допуснато смесване на понятията “търпимост” и “узаконяване” и процедурите по тях. Счита още, че от доказателствата по делото и заключението на вещото лице е установено, че навесът е допустим по действащите разпоредби на закона. Моли жалбата да бъде уважена и се претендират разноски.

Ответникът по жалбата- Главният архитект на Община Плевен в съдебно заседание се представлява от юрк. В. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспореният мотивиран отказ е връчен на Т.Т. на 26.11.2013г. с писмо с обратна разписка, а жалбата срещу него е подадена в Община Плевен на 06.12.2013г., в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ от лице, имащо правен интерес от търсената защита, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № ТСУиС-94Т-733-2/31.10.2013г. до Главния архитект на Община Плевен (л.7) Т.Т. е депозирал искане за издаване на удостоверение за търпимост на сграда “Навес и бар плот”, разположена в УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен. Към искането са приложени документ за собственост на имота и нотариално заверена декларация за времето на извършване на строежа.

От Главния архитект на Община Плевен по искането е издаден Мотивиран отказ № ТСУиС-94Т-733-2/22.11.2013г. за издаване на удостоверение за търпимост за обект „Навес и бар плот” в УПИ ХV-4467, кв.71 по плана на гр.Плевен. Като мотиви за отказа са посочени несъответствие с предвиденото застрояване на имота по ЗРП, одобрен със Заповед № РД-15-2014/01.12.1995г.; липса на съгласие на непосредствените съседи, доколкото навесът е разположен на границата със съседния имот, и на съсобствениците на УПИ XV-4467; както и наличие на незаконен строеж, установен с констативен акт № 99/29.04.1996г. и издадена Заповед № РД-15-620/22.05.1996г. на Кмета на Община Плевен за премахване на незаконен строеж, която не е била приведена в изпълнение. Посочено е още наличието на предходно искане за узаконяване на обект “Навес към лятна градина към снек-бар “Механа 101”, което искане не е било уважено. В заключение е направен извод, че се касае за незаконен строеж, който не е допустим по разпоредбите, действали към момента на извършването, както и по сега действащите норми на ЗУТ, поради което е отказано издаване на исканото удостоверение за търпимост.

Към дело са приобщени още като доказателства Решение № 214/29.04.2013г. по адм.д. № 947/2012г. и определение 22.05.2012г. по адм.д. № 450/2012г., Заповед № ДК-10-СЗР-27/19.10.2012г. на РДНСК-СЗР, констативен акт № 99/29.04.1996г. и Заповед № РД-15-620/22.05.1996г., Заповед № РД-15-2014/01.12.1995г., декларация на съсобствениците на УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен, както и на Т.Т., с които се декларира, че навес над лятна градина в процесния имот е премахнат, както и декларации от съсобствениците, с който се съгласяват с извършеното строителство.

За установяване на релевантните по делото обстоятелства е назначена и съдебно-техническа експертиза, чието заключение е неоспорено от страните. Съдът възприема заключението на вещото лице, с изключение на позоваването на ППЗТСУ (отм.) и изводите свързани с това, като съображенията ще бъдат изложени по-долу. Според експертизата искането е за установяване на търпимост на обект “Навес и бар плот”, представляващ 4 бр. отделни навеси на различни височини и различни наклони на покривите, едноетажни едноскатни навеси, изпълнени от дървена конструкция – дървени колони със сечение 10/10см, монтирани направо върху настилката, носещи столици и ребра 6/8 см, а над тях дървени летви, върху които лежат керемиди, без да има ламперия под тях. Посочено е още, че в южна посока единият от навесите граничи със съществуваща ПМЖ и 2МЖ на С. Б., в западна посока един от навесите допира до съществуващ гараж и магазин, в източна посока другия навес допира до дворищната регулационна линия с парцела на И. З., в северна посока граничи с узаконена лятна кухня. За Бар-плотът вещото лице сочи, че е построен в югозападната част, от бетонови основи и тухлен зид с размер 2,40 х 4,30м. и височина 1,20м., като ширината на плота е 0,80м. Отразено е още, че навесът не представлява строеж по арг. от чл. 120 и чл. 120а от ППЗТСУ и чл. 56 от ЗУТ, а бар-плотът е строеж.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспореният мотивиран отказ е издаден от компетентен орган-главният архитект на Община Плевен, който е органът овластен да одобрява инвестиционните проекти, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването, при спазване на административно-производствените правила. По съответствието с материалния закон съдът съобрази следното:

Предпоставките за установяване на “търпим” строеж са дадени в § 16 от ПР на ЗУТ, последствие преповторени в § 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ, като е определен нов срок, до който следва да са били изградени строежите, а именно 31.03.2001г. Тези предпоставки се свеждат до липса на строителни книжа, но допустимост като начин на съществуване - допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон (§ 16 от ДР на ЗУТ) или допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон (§ 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ). Във връзка с горното следва да се посочи, че разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ е по обща и включва и изискването за съответствие с подробните устройствени планове, т.к. самото несъответствие с плана е самостоятелно основание за незаконност на даден строеж (арг. чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и чл. 160, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ отм.).

Настоящият състав намира, че обект “Навес и бар плот”, находящ се в УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен е строеж по смисъла на закона. Не се споделя становището на експертизата, че подробно описаното съоръжение по т. 2, представляващо 4 бр. отделни навеси на различни височини не е строеж, а преместваемо съоръжение. За да обоснове тезата си вещото лице се е позовало на чл. 120 и чл. 120а от ППЗТСУ и чл. 56 от ЗУТ, които третират преместваемите съоръжения. Според правната теория “Строеж” е всеки обект, който трайно променя предназначението и начина на ползване на земята, като легалното определение на строеж е в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Отново там в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ е указано какво е "Преместваем обект" - обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Следователно, за да е налице обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, той следва да отговаря по вид и предназначение на примерно изброените в закона - павилиони, маси, кабини, зарядни колонки за електрически превозни средства или други елементи на градското обзавеждане за търговски или други обслужващи дейности. Това са леки съоръжения, които могат да бъдат преместени, запазвайки физическата си цялост.Самият навес, подробно описан в т. 2 на експертизата не съответства на определението за “преместваем обект”, най-малкото защото не може да бъде отделен от земята без да изгуби индивидуализацията си.

По тези съображения съдът не споделя становището на съдебния експерт, че процесният “навес” не представлява строеж, а преместваемо съоръжение. Дори, обаче, да се приеме виждането на вещото лице, следва да бъде посочено, че за “преместваеми обекти” не е предвидена процедура по узаконяване и установяване на тяхната търпимост. В подкрепа на горното е и действието на Т. по подаване на заявление № ТСУиС-94Т-733-2/31.10.2013г. за издаване на удостоверение за търпимост, с което заявителят се е съгласил, че обектът “Навес и бар-плот” представлява строеж. Относно т.н. “бар-плот” съдът намира, че същото е “строеж”, както правилно е посочило вещото лице в т. 2, абзац 2 на експертизата.

По делото не се спори, а и от експертизата се установява, че за обект “Навес и бар плот”, находящ се в УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен не са издавани строителни книжа. Одобряването на проекти за строеж е необходимо, но не достатъчно условие да се приеме, че има строителни книжа. Последните представляват всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. Следователно налице е първата предпоставка за търсене на удостоверение за търпимост-липса на строителни книжа. Според същата експертиза, обаче, за имот УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен с одобреният, със Заповед № РД-15-2014/01.12.1995г., ПУП е предвидено изграждането на нова пет етажна сграда, като застрояването е свързано към съседните урегулирани поземлени имоти. Същото ще рече, че реализираното строителство на “Навес и бар плот” в УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен не съответства на плана, което е достатъчно основание да бъде отказано издаването на търсеното удостоверение за търпимост. Това основание е посочено и на първо място от административния орган в мотивите към оспореният мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Експертизата не е установила искане за промяна на плана, което всъщност е без значение, доколкото изменения на плановете не се допускат с цел узаконяване на строежи по арг. от чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ.

Строежът “Навес и бар-плот” не съответства на предпоставките за установяване на неговата търпимост и на друго основание. По делото не се спори, а и се установява, че УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен не е еднолична собственост на оспорващия Т.Т.. Имотът е съсобствен, между Т.К.Т. и К. Т. Б., което предполага изрично изразено съгласие в нотариална форма за изпълнение на строеж по арг. чл. 183 от ЗУТ, респ заявление по см. на чл. 56, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.), което да учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля правото на собственост или правото на строеж върху идеална част от терена. Данни за каквото и да е съгласие от страна на съсобствениците не се съдържат в административната преписка, а и не се твърди, че има такива. Декларациите на л. 61, 62 и л. 63 от делото, подписани от К. Т. Б. и П. М. Б. не могат да породят целените последици, а именно да учредят право на пристрояване.

С оглед пълнота на решението следва да се посочи, че се споделят мотивите на главния архитект и по отношение наличието на незаконен строеж в УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен. Към момента на постановяване на мотивиран отказ с изх. № ТСУиС-95Т-733-2/22.11.2013г. при Административен съд Плевен е било висящо адм.дело № 607 по описа за 2013г. на съда. Същото е по повод оспорване на Заповед № ДК-10-СЗР-11/21.05.2013г. на Началника на РДНСК- Северозападен район, с която е отхвърлена жалбата на Т. против изричен отказ на главен архитект на Община Плевен, обективиран в писмо № ТСУиС-94Т-733-1/25.04.2012г. да издаде акт за узаконяване на строеж “Навес към лятна градина към снек-бар Механа 101”, находящ се в УПИ XV-4467, кв. 71 и административен адрес гр. Плевен, ул. “Хр. Ботев” № 63. Делото е приключило с Решение № 1/02.01.2014г. по адм.дело № 607/2013г., в чиито мотиви подробно е обсъдено и установено наличието на непремахнат незаконен строеж, установен с констативен акт № 99/29.04.1996г. и Заповед № РД-15-620/22.05.1996г. на Кмета на Община Плевен.

По изложените по-горе съображения, правилно Главният архитект на Община Плевен е отказал да издаде удостоверение за търпимост на обект “Навес и бар-плот” в УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен, а подадената жалба от Т.К.Т. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направена претенция от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, следва в полза на Община Плевен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.Т. срещу Мотивиран отказ на Главния архитект на Община Плевен №ТСУ и С-94-Т-733-2/22.11.2013г. за издаване на удостоверение за търпимост за обект „Навес и бар плот”, находящ се в УПИ ХV-4467, кв.71 по плана на гр.Плевен.

ОСЪЖДА Т.К.Т. ***, ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 150лв. (сто и петдесет лева).

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: