РЕШЕНИЕ

№ 250

гр.Плевен, 23 Май 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, VІ - ти състав, в публично съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

При секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 182 по описа на съда за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от И.Д.Й. в качеството й на Директор на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев” гр.Плевен, ул „Димитър Константинов” №21, против Заповед №РД-12-1131/27.12.2013 год. на Заместник-кмета на община Плевен. С оспорената заповед е разпоредено да се премахне сграда с площ от 23,75 кв.м., използвана като склад от Директора на ПГ по облекло и текстил-гр.Плевен, находяща се в УПИ І, кв.378 по плана на гр.Плевен.

В жалбата се твърди, че не е доволна от заповедта, с която гимназията е окачествена като заинтересовано лице и е посочено, че сградата се ползва като склад от директора на гимназията. Счита, че има правен интерес от оспорването, тъй като в самата заповед е посочено, че принудителното изпълнение на заповедта е наложено от факта, че директорът на гимназията не е изпълнила доброволно в указания срок влязла в сила предходна заповед №РД 12-123/01.03.2013 год. Ето защо счита, че настоящата оспорена заповед поражда задължение да заплати разходите по принудително премахване на сградата и счита, че на това основание има интерес да я оспори.

Счита, че при издаване на заповедта са нарушени административнопроизводствените правила на чл.35 и чл.36 от АПК, защото въпреки, че органът е установил, че имотът, подлежащ на премахване е държавна собственост, е конституирал в административното производство и ПГОТ „Христо Бояджиев” гр.Плевен, която не е собственик на сградата. Твърди, че ако е обсъдил възражението й в тази насока е щял да установи, че за нея не възниква задължение да премахне сграда-държавна собственост, нито да осигурява достъп при премахването й. Твърди, че не използва сградата като склад или за други цели. Твърди още, че оспорената заповед е нищожна, като основана на друга изцяло нищожна заповед №123/01.03.2013 год. на заместник кмета на община Плевен. Според жалбоподателя последната цитирана заповед е издадена в нарушение на чл.196, ал.3 от ЗУТ, който поставя императивно изискване адресат на заповедта за премахване да бъде единствено нейният собственик. Сочи, че с АДС №4218/05.03.2007 год. са предоставени за управление на гимназията два имота-публична ДС-УПИ с площ 1220 кв.м. и учебна сграда-масивна, на два етажа, със застроена площ 743 кв.м. Счита, че за жалбоподателя в качеството й на Директор на гимназията не съществува задължение по смисъла на чл.194, ал.1 от ЗУТ, тъй като гимназията не е нито собственик, нито обитател на процесния имот. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.П.А. с надлежно пълномощно на л.26 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания. По същество претендира отмяна на заповедта, и присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки, в които взема подробно становище за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Заместник Кмет на Община Плевен се представлява от юрисконсулт В. с пълномощно на л.69 от делото. Оспорва жалбата като недопустима, алтернативно-като неоснователна, моли заповедта да бъде оставена в сила. Представя писмени бележки.

Административен съд Плевен, шести състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По постъпил сигнал с вх.№ТСУ и С 943-35-1/24.04.2012 год., със своя заповед № РД-12-799/27.06.2012г. Заместник Кметът на Община Плевен е назначил комисия от служители на общинската администрация и други експерти, която да извърши проверка на състоянието на описани в същата заповед обекти, в т.ч. и на „сграда, собственост на Техникум по облекло”. С писмо, рег. №ТСУиС-943-35-1/02.07.2012г. директорът на Професионална гимназия по облекло и текстил е уведомен, че на 06.07.2012г., в изпълнение на посочената заповед, ще бъде извършен оглед на сградата, за което е необходимо да бъде осигурено присъствието на представител на гимназията. За резултатите от проверките е съставен констативен протокол №11/06.07.2012г. Въз основа на извършения оглед, в т.12 от протокола е отразено, че е направен оглед на сграда, собственост на Техникум по облекло, съгласно АДС № 798/1950г., която не е отразена в новия АДС № 4218/2007г. Установено е, че същата е масивна едноетажна сграда с площ от 23.75 кв.м., служи за склад , като един от зидовете се е разцепил и се е оформила голяма пукнатина, през която учениците влизат в склада и служи за тоалетна на минаващите граждани. Констатирано е , че сградата е негодна за ползване, опасна е за живота и здравето на гражданите, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи и заздрави, поради което следва да се премахне в хипотезата на чл. 195, ал.6 от ЗУТ. Издадена е заповед №РД 12-123/01.03.2013 год. на заместник кмета на община Плевен, с която на основание чл.195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ е разпоредено директорът на ПГОТ гр.Плевен да предприеме действия за премахване на сграда с площ от 23,75 кв.м., използвана като склад, находяща се в УПИ І, кв.378 по плана на гр.Плевен с адм.адрес ул „Димитър Константинов” №21 съгласно АДС №4218/05.03.2007 год.-държавна собственост; определен е срок за изпълнение на заповедта- 1 месец от датата на получаване на заповедта. Констативен протокол №11/06.07.2012г. и заповед №РД 12-123/01.03.2013 год. на заместник кмета на община Плевен са изпратени на директора на ПГОТ гр.Плевен и са получени от лице, което не е удостоверило трите си имена върху разписката на л.54 от делото, на дата 07.03.2013 год. На 14.03.2013 год. до заместник кмета на община Плевен е подадено възражение с вх.№ТСУ и С-943-35-1 против издадената заповед, в което е посочено, че ПГОТ гр.Плевен не е собственик на посочената сграда, като за удостоверяване на това обстоятелство са представени на органа 2 броя АДС, 2 бр. скици и други писмени документи. Върху възражението има поставена резолюция от 14.03.2013 год., че възражението е основателно и безспорно сградата е с неустановена собственост и следва да се премахне от община Плевен. На 18.03.2013 год. община Плевен е изпратила до СГКК гр.Плевен писмо изх.№ТСУ и С-943-35-1 и е поискала представянето на актуални данни за собствениците на поземления имот УПИ ХІІ-4888, кв.378 и на самостоятелните обекти в него. Същевременно, от община Плевен до областна администрация е изпратено писмо №ТСУ и С943-35-1/28.03.2013 год., с което е поискано становище относно собствеността на процесната постройка. От страна на СГКК гр.Плевен на община Плевен е представена извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, от която се установява, че имоти с идентификатори 56722.660.756 (стар №4888, поземлен имот с площ 1681 кв.м.), 56722.660.756.1 (сграда за образование с площ 750 кв.м.) и 56722.660.756.2 (постройка на допълващото застрояване с площ 25 кв.м.), са собственост на ПГОТ гр.Плевен. Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-12-1131/27.12.2013 год. на Заместник-кмета на община Плевен, с която е разпоредено да се премахне сграда с площ от 23,75 кв.м., използвана като склад от Директора на ПГ по облекло и текстил-гр.Плевен, находяща се в УПИ І, кв.378 по плана на гр.Плевен. Описано е още в оспорената заповед, че „Трансстрой Плевен” ЕООД гр.Плевен в 7 дневен срок следва да представи оферта за премахване на сграда, като на основание договор за възлагане на обществена поръчка следва да предприеме действия за обезопасяване и сигнализиране на обекта и за премахване на процесната сграда.

От друга страна и по отношение собствеността върху сградата, предмет на премахване с оспорената заповед, се установява следното: С АДС № 789/25.04.1950г. на основание чл. 2 от Закона за държавните имоти и чл. 2 от правилника за приложението му е актуван имот- стара масивна двуетажна сграда – училище от 600 кв.м.; стара масивна сграда на ІІ етаж – трапезария от 54.25 кв.м.; нова масивна сграда – склад от 23.75 кв.м. и дъсчен клозет от 16 кв.м., застроени в дворно място от 2 607 кв.м, находящи се на ул. „Д. Константинов” с посочени граници. В графа „предоставени права” е посочено, че имотът се ползва от Първа прогимназия. Във връзка с необходимостта от преактуване на имота като публична държавна собственост на основание чл. 10, ал.2 от Закона за народната просвета, с писмо, рег. № 395/18.09.2001г. Областен управител Плевен е изискал от Директора на техникум по облекло информация относно броя на сградите, ползвани от училището, като в същото е посочено, че в паспорта на училището в раздел 02 „информация за училищните сгради, помещения и оборудване” е записана само основната сграда, построена през 1915г. С писмо, вх. № 2486/23.02.2007г. при Областна администрация Плевен са представени документи във връзка с преактуването, от които се установява, че сградата на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев”, която е правоприемник на Техникум по облекло, което се доказва и от приложените заповеди за преобразуване л. 65, 66, 67 от адм.дело 131/2014 год., се намира в УПИ І, кв. 378 по плана на града, монолитна, двуетажна с площ от 743 кв.м. и е построена през 1915г. Другата сграда, собственост на училището, посочена в представената документация се ситуира в к-с „Сторгозия” в град Плевен. Двете сгради са включени в баланса на училището, приложен към досието на АДС към 2006г. (прил. на листи 106 и 107 от адм.дело 131/2014 год.). В представения баланс няма заведени други сгради. В паспорта на училището (Техникум по облекло) за учебната 1999/2000г. (л.99 и 100 от ад 131/2014) също е записана само сградата, построена през 1915 г. В тази връзка е съставен и АДС № 4281/05.03.2007г., с който на името на училището е актувана сграда, построена през 1915 г. с площ от 743 кв.м. върху УПИ с площ от 1220 кв.м. В новия АДС липсва процесната постройка от 23.75 кв.м. От представена от Агенция по геодезия, картография и кадастър Плевен преписка, изискана от община Плевен е видно, че в кадастъра на името на училището са отразени три имота – единият е отразен като терен и е с № 56722.660.756; както и две сгради с номера № 56722.660.756.1 – в размер от 750 кв.м. и 56722.660.2 – в размер от 25 кв.м. На л.143-144 от настоящото дело е представена заповед № КД-14-15-339/14.10.2013г. на Началник СГКК Плевен, с която е одобрено частично изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Плевен, от която е видно, че имот с 56722.660.756.2 – сграда в размер от 25 кв.м. се заличава като собственост на настоящия жалбоподател и в собственост на същия в процесния имот са отразени само имоти с №№ 56722.660.756 – земя и № 56722.660.756.1- сграда в размер на 750 кв., което е в съответствие и с представения документ за собственост – АДС №4218/05.03.2007г. , вписан в Служба по вписванията при РС Плевен с № 4090, т. VІІІ, № 196/07.03.2007г. От представеното извлечение от баланса на училището за 2013г. ( л. 89-92 от ад 131/2014) е видно, че процесната сграда не е включена в баланса на училището.

По делото са разпитани свидетелите М. Т. и Н. К.. Първата свидетелка работи при жалбоподателя като счетоводител от 1993 год. и съобщава, че от постъпването си на работа до настоящия момент процесната сграда не е ползвана от жалбоподателя и не разполага с ключ. Вторият свидетел работи от 2001 год. в гимназията първоначално като охранител (2 год.) и след това до настоящия момент като служител по поддръжка и ремонт. Твърди, че сградата не се ползва от гимназията и че същата е в състояние, негодно за ползване- застрашена е от срутване и повече от година няма врати и прозорци.

В Административен съд Плевен е било образувано адм. дело №131/2014 год., приложено към настоящото, по жалба от настоящия жалбоподател срещу Заповед №РД-12-123/01.03.2013 год. на заместник кмета на община Плевен, с която е разпоредено директорът на Професионална гимназия по облекло и текстил гр.Плевен да предприеме действия за премахване на сградата с площ 23,75 кв.м., използвана като склад, находяща се в УПИ І, кв.378 по плана на гр.Плевен с адм.адрес ул „Д.Константинов”№21 съгласно АДС №4218/05.03.2007 год. По подадената жалба е постановено Решение №178/11.04.2014 год., с което оспорената заповед е отменена. Съдът е счел, че при издаване на същата са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната й, тъй като не е спазена процедурата, разписана в разпоредбите на ЗУТ относно установяването на сгради, опасни за здравето на гражданите и вредни в санитарно-хигиенно отношение. Съдът приел, че при съставяне на констативния протокол за установяване годността на сградата липсват доказателства, че е изслушано становището на заинтересованите страни, липсва подпис, възражение или каквото и да е становище на директора или друг представител на училището, като само е отбелязано, че същият е присъствал по време на огледа. Протоколът е връчен на адресата почти година по-късно – едновременно със заповедта за премахване. Съдът приел още, че основният спорен по делото въпрос е чия собственост е процесната сграда и за чия сметка следва да е събарянето, което би дало отговор на въпроса и кой следва да е неин адресат. Изложил мотиви, че няма данни в хода на производството до издаване на заповедта, считано от съставяне на КП – т.е. в периода от 07.06.2012г. до 01.03.2013г. такива сведения да са търсени и събирани, както и да е изслушано становището на представител на училището. Направил извод, че ако това беше сторено, би могло да се стигне до различен резултат, като адресатът на заповедта, съобразно установената собственост , може и да е друго лице. Съдът приел, че липсва яснота относно предмета на заповедта – доколкото липсва яснота коя сграда именно е описана в мотивите й, респ. подлежи на премахване. Описанието на същата почива на цитирани документи , приложени по делото (АДС4218/2007т), в които такава сграда липсва. На следващо място счел, че дори да се приеме, че има яснота кой е обекта на заповедта – сграда с посочен административен адрес и в размер от 23.75 кв., то основно условие за законосъобразност на заповед по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ е това, разпореденото премахване да е възложено на собственика на сградата. След анализ на приобщените по делото доказателства съдът направил извод, че Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев”, град Плевен не е собственик на така описаната страда. На това основание направил извод, че заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като възлагане на премахването на сградата от страна на Общината може и следва да бъде в тежест единствено на собственика и аргумент за това извел от нормите на чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, в които хипотези е водено и процесното производство. Така постановеното решение е влязло в сила.

При така установените факти, за съда се налагат следните изводи:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя с писмо изх.№ТСУ и С-943-35-1/30.12.2013 год. на л.32 от делото и е получена от ПГОГ гр.Плевен на 08.01.2014 год., което се установява от отбелязването върху обратна разписка на л.116 от делото. Жалбата против заповедта е подадена чрез административния орган и е заведена в деловодството му с вх.№ТСУ и С-943-35-1/21.01.2014 год. Жалбоподателят е юридическо лице по смисъла на Закона за народната просвета, преобразувано със Заповед №РД-14-79/5.07.2001 год. на Министъра на образованието и науката от СПТУ по текстил в ПГОТ гр.Плевен (л.28) с наименование съобразно заповед на л.29-30 от делото и на основание чл.37 от ЗНП се представлява от подписалия жалбата Директор, назначен на тази длъжност съобразно приложеното споразумение на л.31 от делото.

Противно на изложеното в становището на ответника на л.163-164 от делото, за настоящия жалбоподател е налице правен интерес да оспорва процесната заповед. В самата заповед е посочено, че съгласно АДС сградата е предоставена за управление на ПГОТ гр.Плевен, а директорът на гимназията е определен като „заинтересовано лице”, уведомено за датата на огледа. Посочено е още, че към момента на издаване на заповедта собственикът/ползвателят не е предприел мерки за премахване на опасната сграда, поради което е възложено премахването й на фирма въз основа на проведена обществена поръчка. Посочено е още, че предходно издадената заповед №РД-12-123/01.03.2012 год. е влязла в сила и не е изпълнена доброволно, а тази последно посочена заповед възлага именно на Директора на ПГОТ гр.Плевен като представляващ училището-ползвател да предприеме действия за премахване на сградата. Ето защо, използвайки като основание за предприемане на действия по принудително изпълнение (каквото е разпоредено с оспорената заповед) липсата на доброволно изпълнение на предходна според органа влязла в сила заповед за премахване с адресат настоящия жалбоподател, посочването на същия като ползвател на сградата, възлагането на действията по изпълнение на него в качеството на ползвател, той има качеството на адресат на заповедта, на когото се вменяват задължения и тежести, в т.ч. разноските по принудително изпълнение, което ще се извърши от избраната фирма изпълнител. На това основание жалбоподателят се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.15, ал.1 от АПК.

Ето защо, като подадена от надлежна страна, адресат на акта , за когото той поражда задължения, в установения от закона срок, жалбата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспорената в настоящото производство заповед е разпоредено да се премахне сграда с площ от 23,75 кв.м., използвана като склад от Директора на ПГ по облекло и текстил-гр.Плевен, находяща се в УПИ І, кв.378 по плана на гр.Плевен. Описано е още в оспорената заповед, че „Трансстрой Плевен” ЕООД гр.Плевен в 7 дневен срок следва да представи оферта за премахване на сградата, като на основание договор за възлагане на обществена поръчка следва да предприемат действия за обезопасяване и сигнализиране на обекта и за премахване на процесната сграда.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че издадената заповед №РД 12-123/01.03.2012 год. на заместник кмета на община Плевен е влязла в сила, но не е изпълнена доброволно, както и че към момента на издаване на оспорената заповед собственикът/ползвателят не е предприел мерки за премахване на опасната сграда. Т.е. направен е извод в оспорената заповед, че неизпълнението доброволно на влязлата в сила Заповед №РД 12-123/01.03.2012 год. е станала фактическо основание за издаване на настоящата.

Видно от мотивите на постановеното решение по адм.дело №131/2014 год., по изрично запитване на съда от Община Плевен по делото е постъпил отговор, от който е установено, че същите считат, че поставената резолюция за основателност на възражението срещу Заповед №РД 12-123/01.03.2012 год. не представлява оттегляне или анулиране на същата заповед. (л. 74 от ад.131/2014), както и че е издадена последваща Заповед № РД12-1131/27.12.2013г., която е мотивирана от неизпълнението на оспорената заповед №РД 12-123/01.03.2012 год. и разпорежда продължаване на процедурата чрез възлагане на изпълнението на избран изпълнител за сметка на жалбоподателя.

В проведеното съдебно заседание пълномощникът на ответника е уточнил, че оспорената заповед представлява такава за принудително изпълнение.

От друга страна, в оспорената заповед е посочено като правно основание за издаването й разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ, съгласно която Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В оспорената заповед се съдържа и изричен диспозитив за премахване на процесната сграда, независимо от разпореденото премахване на същата с предходно издадената заповед №РД 12-123/01.03.2012 год.

Ето защо и с оглед на всички тези описани в оспорената заповед обстоятелства, с оглед изразените становища и приобщени по делото доказателства, настоящият състав на съда счита, че органът, издал процесната заповед незаконосъобразно е смесил две процедури : по издаване на акт за премахване по смисъла на чл.195, ал.6 от ЗУТ и акт, издаден във връзка с изпълнението на предходно издадената заповед за премахване на същото основание. Издадената заповед се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна, по следните съображения:

На първо място, смесването на процедурите и основанията за издаване на заповедта е самостоятелно отменително основание, защото неяснотата по въпроса по кой процесуален ред (по реда на изпълнителното производство по АПК или по реда за издаване на индивидуални административни актове) е издадена оспорената заповед, поставя и адресата на заповедта, и контролиращият съд в положение на тълкуване и предположения в тази насока.

Ако се приеме, че се касае за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.195, ал.6 от АПК, с който се разпорежда премахване на строеж, който (както е описано в мотивите на заповедта) е вреден в санитарно хигиенно отношение и е опасен за здравето и живота на гражданите , то този акт е незаконосъобразен , тъй като премахването е възложено на настоящия жалбоподател в качеството му на ползвател на сградата. Последното е в противоречие с приложимия материален закон и със събраните по делото доказателства по следните съображения: Предпоставките, реда и процедурата за премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи са разписани в раздел ІІІ от глава Х ІІІ на ЗУТ, членове 195-197. Съгласно чл.196, ал.3 от ЗУТ, строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците. Следователно, когато констатира наличието на строеж, който поради естествено износване или други обстоятелства е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден е за използване, застрашен от самосрутване, създаващ условия за възникване на пожар или вреден в санитарно-хигиенно отношение и същият не може да се поправи или заздрави, кметът на общината , след спазване на разписаната от закона процедура, е длъжен да възложи премахването на собственика на този строеж. Разпоредбата на чл.196, ал.3 от ЗУТ е категорична и не се нуждае от тълкуване, че адресат на заповедта за премахване и лице, в чиято тежест и задължение се възлага същото, може да бъде единствено собственикът на заповедта. Че жалбоподателят не е собственик на процесната сграда, предмет на премахване, е установено в мотивите на решението по адм.дело №131/2014 год., което е влязло в законна сила. По този въпрос отношение е взел и самият административен орган, който с резолюция върху възражението на на л.60 от делото е посочил :”безспорно сградата е с неустановена собственост и следва да се премахне от община Плевен”. Настоящият състав на съда възприема изцяло мотивите в постановеното съдебно решение по адм.дело 131/2014 год., които са в съответствие с приложените по делото писмени доказателства, установяващи предоставени права на жалбоподателя единствено върху имоти с кадастрални №№56722.660.756-земя и 56722.660.756.1-сграда в размер на 750 кв.м., описани в АДС №4218/2007 год. и Заповед №КД-14-15-339/14.10.2013 год. на Началника на СГКК Плевен, но не и върху процесната постройка от 23,75 кв.м. в УПИ І, кв.378 по плана на гр.Плевен. От показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и К. от друга страна се установява, че жалбоподателят не само че не е собственик на постройката от 23,75 кв.м. в УПИ І, кв.378 по плана на гр.Плевен, но не е и ползвател на същата нито фактически, нито въз основа на някакъв писмен документ и тези показания са в съответствие с представения баланс на училището, с приложените актове за държавна собственост и заповед за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри. Изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта не би се променил дори в случая ПГОТ гр.Плевен да беше ползвател, тъй като ЗУТ възлага задължението по премахване единствено върху собственика на сградата.

От друга страна, ако се приеме, че се касае за акт, издаден по реда на изпълнителното производство, регламентиран в АПК, той също би се явил незаконосъобразен, на следните основания: В случая изпълнително основание по смисъла на чл.267 вр. чл.268, т.1 от АПК би се явила Заповед №РД 12-123/01.03.2012 год. на заместник – кмета на община Плевен. Въз основа на нея органът следва да предприеме действия по принудително премахване на процесната сграда. В настоящата оспорена заповед е посочено, че заповед №РД 12-123/01.03.2012 год. е влязла в законна сила, но всъщност този извод е направен в противоречие с приложените по делото доказателства. Срещу последната е депозирано възражение от Директора на училището с вх. № ТСУиС -943-35-1/14.03.2013г., т.е. три дни след узнаването за заповедта, следователно в рамките на законоустановения 14-дневен срок за оспорване на същата. Възражението не е изпратено до Административен съд Плевен, а напротив – върху него има поставена резолюция „ Възражението е основателно. Безспорно сградата е с неустановена собственост и следва да се премахне от Община Плевен”. По изрично запитване на съдебния състав, разгледал адм.дело №131/2014 год. (приложено към настоящото) , от Община Плевен е постъпил отговор, че същите не считат, че така направената резолюция представлява оттегляне или анулиране на акта. (л. 74 по делото). Нещо повече, издадена е последваща Заповед № РД12-1131/27.12.2013г.-предмет на оспорване в настоящото производство, която е мотивирана от неизпълнението на оспорената по адм.дело №123/2014 год. заповед, с която е разпоредено продължаване на процедурата чрез възлагане на изпълнението на избран изпълнител за сметка на жалбоподателя. По тези съображения, с решението по адм.дело №131/2014 год. е прието, че заповед №РД 12-123/01.03.2012 год. е оспорена в срок, производството по нея не е прекратено, поради което съдът е приел оспорването за допустимо, разгледал е жалбата по същество и е отменил оспорената заповед.

Действително, и по аргумент от разпоредбата на чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ подадените жалби и протести пред съда не спират изпълнението на заповедите по чл.195 и чл.196 от ЗУТ, поради което при наличие на жалба против заповед №РД 12-123/01.03.2012 год. не е имало пречка настоящата заповед да бъде издадена. Към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело обаче и в съответствие с разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, заповед №РД 12-123/01.03.2012 год. е отменена с влязло в сила съдебно решение по адм.дело №131/2014 год., поради което е отпаднало основанието за издаване на заповед за изпълнение на отмененото изпълнително основание. На това основание оспорената в настоящото производство заповед следва да бъде отменена.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и направени в настоящото производство разноски общо в размер на 200 лева, от които 50 лева държавна такса за образуване на делото (л.27) и 150 лева договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат (л.26).

Воден от горното съдът

РЕШИ

ОТМЕНЯ по жалба на И.Д.Й. в качеството й на Директор на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев” гр.Плевен, ул „Димитър Константинов” №21, Заповед №РД-12-1131/27.12.2013 год. на Заместник-кмета на община Плевен, с която е разпоредено да се премахне сграда с площ от 23,75 кв.м., използвана като склад от Директора на ПГ по облекло и текстил-гр.Плевен, находяща се в УПИ І, кв.378 по плана на гр.Плевен.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев” гр.Плевен, ул „Димитър Константинов” №21, представлявана от Директора И.Д.Й., направените по делото разноски общо в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: