Р E Ш Е Н И Е
№ 335
гр.Плевен, 23 Юни 2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия
Кънева адм.дело № 180 по описа за 2014
год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от Й.А.Й.
*** срещу Заповед №62/07.02.2014г. на Кмета на Община Искър, с която е
разпоредено да бъдат премахнати ограждащите зидове, които са изградени в
отклонение от издадено Разрешение за поставяне №1/24.04.2013г. на обект „Навес
за кола”, находящ се в УПИ ХVІ-753, кв.47 по плана на с.Долни Луковит,
определен е срок за доброволно изпълнение до 15.04.2014г., като при липса на
такова, ще се пристъпи към принудително премахване.
В жалбата са наведени доводи, обосноваващи
незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на
материалния закон и съществено нарушение на
административно производствените правила. Твърди се, че не е спазена процедурата
по извършване на проверката, съставянето и съобщаването на констативните
актове, с които е установено изграденото в отклонение от издаденото разрешение
за поставяне. Твърди се още, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа
обстановка. Сочи се, че е налице невъзможност да се прецени дали обект “Навес
за кола” попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, тъй
като в случая не се касае за преместваем обект, нито за рекламен такъв, от
което се прави извод, че заповедта е издадена в противоречие с материалния
закон. В заключение се моли за отмяна на оспорения акт.
От ответника по делото не е депозиран писмен отговор
по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият Й. се явява лично и с адв.
А. от АК-София, която поддържа жалбата на заявените
основания. В представените по делото писмени бележки излага допълнителни
съображения, свързани с характера и категорията на строежа, както и наличието
на строителни книжа за обект “Навес за кола”. В заключение моли за отмяна на
заповедта и претендира разноски по делото.
Ответникът – Кметът на
Община Искър не се явява и не се представлява.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено следното:
Заповед №62/07.02.2014г. е изпратена на Й. с писмо с
обратна разписка и е получена на 18.02.2014г. от неговата съпруга (л.40-41).
Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд-Плевен по пощата на
18.02.2014г. и е заведена с вх.№539/19.02.2014г. Ето защо жалбата, като
подадена от заинтересовано лице - Й. е
собственик на имота и строежа, и адресат на оспорената заповед, в
законоустановения срок за обжалване, е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Видно от нотариален акт № 193, том IV, рег. № 1602, дело № 478/2013г. Й.А.Й. е собственик
на УПИ № XVI-753, с площ от 1080 кв.м. в кв. 47 по плана
на с. Долни Луковит (л.20).
Въз основа на скица с виза за проектиране (л.21) и
Конструктивно становище, одобрено на 19.04.2013г. (л.22-23) е издадено
Разрешение за поставяне № 1/24.04.2013г. (л.24) от гл. архитект на Община Искър за
обект “Навес за кола” в УПИ № XVI-753, кв. 47 по плана
на с.Долни Луковит и административен адрес ул.“Кирил и Методий” № 18.
От приложените на л.6-7 доказателства се установява,
че с Протокол от 16.05.2013г. е открита строителната площадка и е определена
линия и ниво на строежа.
С Констативен акт /КА/ № 1/17.10.2013г. (л.25-27) работна
група от Община Искър е установила, че строежът „Навес за кола” е изпълнен в
отклонение от издадените строителни книжа, като е посочено, че отклонението се
изразява в изпълнение на ограждащи зидове. Като възложител и строител е посочен
оспорващият Й..
Издадена е Заповед № 371/28.10.2013г. от Кмета на
Община Искър (л.28-30), с която на основание чл.224а, ал. 3 от ЗУТ е спряно
изпълнението на строеж “Навес за кола” в УПИ № XVI-753,
кв. 47 по плана на с. Долни Луковит.
При извършена последваща проверка от длъжностни лица
при Община Искър е съставен Констативен протокол от 03.02.2014г. (л.31), с
който е установено, че заповедта за спиране е спазена, като имота е освободен
от хора и техника, но обектът не е приведен във вид, отговарящ на одобреното
конструктивно становище и разрешението за поставяне.
Въз основа на установеното от Кмета на Община Искър е
издадена Заповед № 62/07.02.2014г. (л.32), с която е разпоредено премахването
на ограждащите зидове, изпълнени в отклонение с издаденото Разрешение за
поставяне № 1/24.04.2013г. на обект „Навес за кола”, находящ се в УПИ ХVІ-753,
кв.47 по плана на с.Долни Луковит.
Именно тази заповед е предмет на разглеждане в съдебното
производство.
За изясняване обстоятелствата по делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните
съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно. От последното се
установява, че обект “Навес за кола” в УПИ № XVI-753,
кв. 47 по плана на с. Долни Луковит, представлява стопанска постройка с размери
в план 7,90м х 11,00м и височина 4,25м. Посочено е, че конструкцията е
изпълнена от ивични бетонови основи, бетонови колони, разположени в две оси, бетонов
пояс, ограждащи зидове от бетонови блокчета и покривна конструкция от метални
ферми с покритие от профилирана ламарина. Отразено е още, че ограждащите стени
от бетонови блокчета представляват “Строеж” по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, т.к. представляват укрепителни работи. В
заключението е посочено също, че за обекта са издадени виза за проектиране,
конструктивно становище и протокол за откриване на линия и ниво. Според вещото
лице изпълненият обект “Навес за кола” е
шеста категория, отговаря напълно на указаните в конструктивното становище и
приложените към него графична част размери в план, но в отклонение от описаното
в конструктивното становище са изпълнени бетонови колони, бетонов пояс и зидове
от бетонови блокчета. От вещото лице е посочено също, че неправилно е издадено
разрешение за поставяне по чл.56 ал.1 от ЗУТ, тъй като за обекта са представени
всички необходими строителни книжа за издаване на разрешение за строеж за обект
шеста категория.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Заповед № 62/07.02.2014г. е издадена от Кмета на
Община Искър, който е компетентен орган, предвид местонахождението на имота,
при издаване на заповеди за премахване по чл. 57а, чл. 196 и чл. 225а от ЗУТ.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, като заповедта съдържа
необходимите реквизити, за да породи целените правни последици. Соченото като
правно основание за издаване на Заповед № 62/07.02.2014г. е разпоредбата на чл.
57а, ал. 3 от ЗУТ. Според чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал.
1 и 57, ал. 1 се премахват когато са поставени без разрешение
или в противоречие с издаденото разрешение. Видно от Разрешение за
поставяне №1/24.04.2013г., на основание чл. 56, ал. 2 (чл. 57) от ЗУТ е
допуснато изпълнението на обект “Навес за кола” в УПИ № XVI-753, кв. 47 по плана на с. Долни Луковит, като е
указано какви ще бъдат строително-монтажните работи – съгласно одобрени проекти
– изкоп за основи, бетонови работи, насаждане на стоманени колони и изграждане
на стоманена конструкция и покриване с ЛТ ламарина. Същото кореспондира с
текстовата част на конструктивното становище, одобрено на 19.04.2013г.
Действително, странно е издаването на разрешение за поставяне на обект, който
не е с характер на примерно изброените в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ
обекти - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за
електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане
(спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за
събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). В случая, обаче, не
се оспорва издаденото разрешение за поставяне, поради което съдът не може да се
произнася по отношение на неговата законосъобразност. Ето защо, съдът приема,
че се касае за обект, изпълнен при условията на чл. 56 от ЗУТ, поради и което
предпоставките за премахването му и правното основание са в чл. 57а, ал. 1 от
с.з. Като фактическо основание и предпоставка за издаване на заповедта се сочи
изпълнение в отклонение с издаденото разрешение за поставяне. Според заключението
по назначената СТЕ, в отклонение от
описаното в конструктивното становище са изпълнени бетонови колони, бетонов
пояс и зидове от бетонови блокчета. Същото кореспондира с установеното от
нарочна комисия и обективирано в КА №1/17.10.2013г., а именно изпълнени
в отклонение от строителните книжа са ограждащи зидове, които следва да бъдат
премахнати съгласно оспорената Заповед № 62/07.02.2014г. Следователно налице е
съответствието на процесната заповед с материалния закон.
Във връзка с горното са неоснователни възраженията на пълномощника
на оспорващия за допуснато нарушение на материалния закон. Действително,
соченото като правно основание за издаване на оспорената заповед чл. 57а, ал. 3
от ЗУТ е приложимо за обекти по чл. 56, ал. 1и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. В случая,
обаче, разрешението за поставяне за обект “Навес за кола” е издадено именно по
реда на чл. 56 от ЗУТ, поради което не е налице нарушение на закона. Следва да
бъде посочено още, че правното основание в заповедта за премахване не обвързва
съда, доколкото релевантно в случая е фактическото основание, което е
изпълнение на ограждащи зидове в отклонение с издадено разрешение за поставяне (чл.
57а, ал. 1, т. 1 предл. 2 и чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ). От друга страна
възприемането на становището на пълномощника на оспорващия би довело до
отричане законността на целия обект “Навес за кола”, изпълнен на основание
разрешение за поставяне.
Не е налице и соченото нарушение на административно
производствените правила, доколкото се твърди, че КА №1/17.10.2013г. не е съставен в присъствие на възложителя и
настоящ оспорващ и същият не му е бил връчен, с което се счита, че е нарушено
правото му на защита. На първо място, противно на твърденията, проверката е
извършена в присъствието на Й., видно от отбелязването в КА №1/17.10.2013г., като същият е
връчен при отказ, според отбелязването в него. Горното се установява и от
събраните по делото гласни доказателства от свидетелите на отказа, посочени в
КА №1/17.10.2013г. Независимо от това следва да бъде отбелязано, че
невръчването на констативният акт лично на оспорващия Й. не представлява
нарушение от категорията на съществените и обосноваващо отмяна на заповедта на Кмета
на Община Искър. Съществено процесуално нарушение е налице, когато ако не е
било допуснато, резултатът би бил друг. Относно твърдението за нарушено право
на защита съдът намира, че такова не е налице. На оспорващият Й. е осигурено
правото на съдебно разглеждане на оспорената заповед, където в най-пълна степен
е могъл и е защитил свои права и законни интереси.
Предвид изложеното, процесната заповед на Кмета на
Община Искър е законосъобразна, а жалбата на Й.Й. като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. последно
от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми
състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.А.Й. от с. Долни Луковит, срещу
Заповед № 62/07.02.2014г. на Кмета на Община Искър.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: