Р E Ш Е Н И Е

№ 79

гр.Плевен, 19 Февруари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

СЕКРЕТАР:М.К.

ПРОКУРОР:ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно-наказателно дело № 1201 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 991 от 28.10.2013г., постановено по НАХД № 1727 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено наказателно постановление № 15-1502417/13.05.2013г. на Директора на дирекция “Инспекция по труда” –Плевен, с което на “Сер-ма България” ООД – Плевен, представлявано от О.Д.К., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда/КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от процесуален представител на “Сер-ма България” ООД – Плевен. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, постановен при липса на обективно и всестранно изследване на доказателствата по делото. Сочи се, че наказателното постановление е незаконосъобразно на поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че неправилно е прието, че лицето З. А. е извършвал трудова дейност, като се сочи, че същият е бил в обекта за да се запознае с вида и характера на работата по повод кампания за набиране на работници. Моли за отмяна на съдебния акт и наказателното постановление.

Ответникът не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

От фактическа страна било установено, че на 22.03.2013г. служители от Д”ИТ” – Плевен извършили проверка на цех за производство на пластмасови бутилки, находящ се в гр. Плевен, Индустриална зона, местност “Бъчвата” и стопанисван от “Сер-ма България” ООД. При проверката било установено, че лицето З. А. А. било допуснато до работа и изпълнявало трудови функции като “сортировач”, без да има сключен трудов договор в писмена форма. Извършена била и проверка по документи на 02.04.2013г. в Д”ИТ” Плевен, където бил съставен АУАН № 15-1502417/02.04.2013г. с който било повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Акта бил редовно предявен и връчен на представител на нарушителя – “Сер ма България“ ООД, който не вписал възражения против констатациите, изложени в него. Въз основа на така съставения АУАН, впоследствие, директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен издал НП № 15-1502417/13.05.2013г, с което наложил на дружеството, в качеството му на работодател, административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв., на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. чл.414, ал.3 от КТ, за извършено нарушение по чл.62, ал. 1 от КТ, във вр. чл.1, ал. 2 от КТ.

          За да потвърди оспореното наказателно постановление РС Плевен основателно е приел, че административното нарушение е безспорно доказано. Установил е, че разглежданият случай касае поведение по предоставяне на работна сила, като правоотношенията не били уредени съобразно КТ. Работникът не е имал сключен договор в писмена форма, поради което деянието е квалифицирано правилно по чл. 414, ал. 3 от КТ. Съдът изложил подробни съображения за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, позовавайки се на разпоредбата на чл. 415в от КТ. Обосновано е приел, че не са констатирани допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване процедурата по налагане на административното наказание.

Първоинстанционният съд е изследвал съдържанието на акта и наказателното постановление, както и издаването им с оглед изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилни са изводите на съда, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. По същество съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин “Сер ма България“ ООД като работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Споделя се изцяло и становището на решаващия съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ. Липсва обаче произнасяне по отношение индивидуализирането на наложената санкция.

Според чл. 27 от ЗАНН Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за нарушение на чл. 61, ал. 1, 62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или ал. 3 на работодателите да се наложи имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева. С НП № 15-1502417/13.05.2013г. на “Сер ма България“ ООД, като работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Липсва каквато и да е обосновка за налагането на санкция в размер около средния, според предвижданията на нормата. Не са взети предвид и отчетени смекчаващите обстоятелства, последвали извършената проверка на 22.03.2013г., а именно надлежно сключване на трудов договор с лицето З. А. А. и регистрирането на същият в ТД на НАП, чрез подаване на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Вярно е, че това поведение не може да доведе до прилагането на привилегирования състав на чл. 415в от КТ поради изричната забрана в ал. 2 на същият член, но това поведение представлява смекчаващо вината обстоятелство, което е следвало да бъде взето предвид при индивидуализирането на наложената санкция.

Горното не е съобразено от РС Плевен, което налага отмяна на решението му, а наказателното постановление следва да бъде изменено, като за извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ бъде определена имуществена санкция в минимално предвидения размер от 1500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 991 от 28.10.2013г., постановено по НАХД № 1727 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-1502417/13.05.2013г. на Директора на дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, като вместо наложената на „СЕР-МА БЪЛГАРИЯ” ООД-Плевен имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр с чл. 1, ал. 2 от КТ, определя имуществена санкция в размер на 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.