Р Е Ш Е Н И Е

№ 292

гр.Плевен, 10 Юни 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

ри секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело №178 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 от ЗМВР във връзка с чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба от Ц.Г.А. *** срещу Заповед № 343/04.02.2014г. на ВНД Директор на ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 245, ал.1, т.13 от ЗМВР във връзка с чл.69 от КСО е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител в МВР - поради придобиване на право на пенсия за изслужено време и възраст по смисъла на чл. 69 от КСО.

В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, предвид следното: В оспорената заповед било посочено, че същата се издава въз основа на предложение № 4068/03.02.2013г. по описа на ОД на МВР Плевен, което предложение не било сведено до знанието на лицето. Последното представлявало съществено нарушение на административните правила, тъй като лишавало лицето от право на защита, поради липса на информация какво се съдържа в цитираното предложение. Сочи още, че не са налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по посочения текст, тъй като лицето е държавен служител от 2004г. или 2005г., т.е. няма как към момента на издаване на заповед през 2014г. да има 18 години стаж като държавен служител в МВР, в това число и от 1999г., каквато е предпоставката на нормата.

На следващо място сочи, че заповедта е издадена от ВНД Директора на ОД а МВР Плевен, който не е титуляр на длъжността.

Сочи още, че заповедта го дискриминира, тъй като в Областна дирекция на МВР Плевен има множество служители, които отговарят на критериите за пенсиониране по посочения ред, но тяхното служебно правоотношение не е прекратено от органа по назначаването.

Твърди, че не е спазена процедурата по връчване на едномесечно предизвестие.

При тези мотиви моли заповедта да бъде отменена и/или да бъде обявена за нищожна, моли да бъде възстановен на работа, както и да му бъде изплатено обезщетение за времето, пред незаконно е бил лишен от работа; претендира разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Д. от АК Плевен, преупълномощен от адв. Е. ***, редовно упълномощен от жалбоподателя, като и двете пълномощни са приложени по делото. Поддържа жалбата на заявените основания и молят да бъде отменена заповедта за прекратяване на правоотношението на лицето, като претендират разноски по делото.

Ответникът по жалбата – ВНД Директор на ОД на МВР Плевен се представлява от юрк К. с редовно пълномощно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения по сочените в същата аргументи.

Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Със Заповед 343/04.02.2014г. е прекратено служебното правоотношение на настоящия жалбоподател в качеството му на държавен служител - главен полицай - младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ „Полиция” Червен бряг към ОД на МВР Плевен, категория Д, поради наличие на предпоставките за пенсиониране на лицето при условията на чл. 69 от КСО.

Заповедта е издадена от ВНД Директор на ОД на МВР Плевен Й. К., като по делото е приложено удостоверение от ОД на МВР Плевен, съгласно което със Заповед № К2733/13.11.2013г. на Министъра на вътрешните работи, лицето Й. К. е временно назначено да изпълнява функциите на директор на ОД на МВР Плевен, в това число и към датата на издаване на процесната заповед.

Предвид горното и като съобрази разпоредбата на чл. 192 от ЗМВР и чл. 246, т.2 във връзка с чл. 186, ал.1 от ЗМВР, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответно липсват претендираните основания за нищожност. Съгласно чл. 246, т.2 от ЗМВР заповедите за прекратяване на правоотношенията с държавни служители от МВР категория „Е” и „Д” на основания на чл. 245 от с.з., на едно от които е издадена процесната заповед (чл. 245, ал.1, т.13), се издават от органите по чл. 186, ал.1 от ЗМВР. Второто предложение от последното цитираната норма визира директорите на областните дирекции на МВР. Не е спорно, че издателят на заповедта е временно назначен на същата, съгласно заповед № К2733/13.11.2013г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 192 от ЗМВР,, при отсъствие на титуляра за срок не по-дълъг от една година, може на негово място да бъде временно назначен друг служител, без ограничения и разлика в правомощията му. Т.е., назначеният временно на дадена длъжност по този текст служител встъпва напълно в правомощията на титуляра за времето на назначаването си. По изложените мотиви, съдът приема, че Й. К., в качеството си на назначен временно да изпълнява длъжността Директор на ОД на МВР Плевен има правомощията на титуляр за процесния период, поради което заповедта е издадена от компетентен орган по арг. от 246, т.2 от ЗМВР.

Оспореният административен акт отговаря на общите изисквания за форма на административните актове, като включва мотиви и следващ се от тях диспозитив, при липса на особени изисквания в ЗМВР.

Съдът не намери процесуални нарушения на органа в хода на производството по издаване на заповедта. В ЗМВР липсва специална процедура относно издаването на такъв тип актове. Неоснователно се явява възражението, че лицето е следвало да бъде уведомено за предложението за издаване на заповедта, изхождащо от главен инспектор Л. П. - Началник на РУП Червен бряг. Не това предложение е правната предпоставка за издаване на оспорената заповед, а настъпването на предвидените от нормата на чл. 245, т.13 юридически факти - наличие на определен общ осигурителен стаж, от който също нормативно определена част - като държавен служител на МВР. Това са предпоставките за издаване на заповедта, а не предложението на прекия ръководител на лицето, като такова не се изисква съгласно закона. Предвид това, няма как да е задължително последното да бъде връчено на лицето, респ. невръчването му да опорочава процедурата по издаване на крайния акт.

Не представлява съществено нарушение на процедурата и неспазването на едномесечния срок на предизвестие, предвиден в чл. 247, ал.1, предл.1, тъй като предл. 2 на същата норма разписва възможност за неспазване на същото, за което се дължи обезщетение. В самата заповед е изрично предвидено, че на лицето следва да бъдат изплатени съответните обезщетения по ЗМВР, между които съдът приема, че се дължи и това за неспазено предизвестие.

Относно съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Заповедта е издадена на основание чл. 245, ал.1, т.13 от ЗМВР, която разпоредба предвижда, че при наличие на предпоставките на чл. 69 от КСО всяка от страните може да поиска прекратяване на правоотношението на това основание. Последните визират, че държавните служители в МВР придобиват право на пенсия независимо от възрастта им след 01.01.2012г. при наличие на общ осигурителен стаж от 27 години, от които две/трети като държавни служители по посочените закони, в процесния случай - ЗМВР.

Не се спори, че към момента на прекратяване на правоотношението лицето е държавен служител в МВР, както и че е приложима хипотезата на чл. 69, ал.2, т.2 от КСО, доколкото спорната заповед е издадена и касае период след 01.01.2012г.

Т.е., съдът приема, че релевантните факти, които следва да бъдат установени са: какъв е общият осигурителен стаж на лицето и каква част от него същият е прослужил като държавен служител в МВР.

Съгласно приложената по делото справка №3781/31.01.2014г., изготвена от главен счетоводител и началник „Човешки ресурси” при ОД на МВР Плевен, лицето има общ осигурителен стаж от 28 години, 08 месеца и 22 дни, от които като държавен служител в системата на МВР са прослужени 25 години, 05 месеца и 11 дни. Няма спор по делото относно това, че лицето има прослужени извън системата на МВР 2 години, 03 месеца и 07 дни наборна военна служба и 1 година и 4 дни друг стаж при трета категория труд.

Съгласно назначената по делото и възприета като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-икономическа експертиза, безспорно се установи, че А. има прослужени в системата на МВР като държавен служител общо 25 години, 05 месеца и 15 дни, като съгласно заданието на същата периодите са изчислени и поотделно до 31.12.1999г. и от 01.01.2000г. до 05.02.2014г. - датата на прекратяване на правоотношението.

Следователно, съдът намира, че са изпълнени материалноправните предпоставки на приложената норма - лицето да има общ осигурителен стаж не по-малко от 27 години, от които две/трети (18 години) да са на длъжност държавен служител в системата на МВР.

Относно възражението, че няма как лицето да има 18 години на длъжност „държавен служител” в системата на МВР, тъй като самият ЗМВР е в сила от 01.01.2000г. , а понятието „държавен служител” е въведено спрямо всички едва от 01.05.2005г., поради което лицето има стаж като такъв в размер на 7 години, 8 месеца и 4 дни, съдът съобрази следното:

По делото се доказа, както от приложената кадрова справка на лицето, така и от експертизата, че А. е на работа в системата на МВР от 19.11.1987г., като без прекъсване е работил като „пожарникар” със звание „сержант”, „старши сержант”, главен сержант” до 30.06.1996г. От 01.07.1996г. до 11.07.2000г. (отново при липса на прекъсване на осигурителния стаж) лицето е заемало длъжността „командир на отделение” със звание главен сержант отново към РДВР Плевен. След прекъсване, считано от 20.04.2001г. до датата на прекратяване на правоотношението, А. е работил като младши районен инспектор, съответно от 06.10.1996г. младши полицейски инспектор към РУП Червен бряг, ОД на МВР Плевен. До приемане на ЗМВР лицето има 12 години, 01 месец и 20 дни осигурителен стаж в системата на МВР, а след това - считано от 01.01.2000г. до момента на заповедта - 13 години, 3 месеца и 25 дни. Общо в системата на МВР лицето има прослужени 25 години, 5 месеца и 15 дни. Съдът не приема цитираното по-горе възражение от жалбата, възпроизведено и в пледоарията по същество, с оглед следното: Не е спорно по делото, че лицето, считано от 11.11.1987г. до 04.02.2014г., с прекъсване за периода 11.07.2000г. до 20.04.2001г. е било на работа в системата на МВР на изброени подробно в таблицата към експертиза на длъжности.

В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение, че лицето не е изпълнявало длъжност, приравнена на длъжност „държавен служител „ в МВР по смисъла на Закона за МВР от 2006г. Съгласно §89, ал.1 от отм. ЗМВР, на заварените на работа офицери и сержанти в дирекциите и институтите по чл. 192, ал. 2 званията се премахват и те преминават към категорията на държавни служители - граждански лица. Служебните правоотношения с тези лица не се прекратяват, а се преобразуват. Съгласно § 3 ПЗР ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17/24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност се запазва, а само званията и ранговете се преобразуват в съответните категории, съгласно § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР. Жалбоподателят е имал заварено правоотношение с МВР, и доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, то правоотношението е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. Следва да бъде съобразена и разпоредбата на §8 от ПЗР на КСО, (ДВ, бр. 68/2006г.), съгласно която времето до 2006г., през което лицата са били на длъжности офицери, сержанти и граждански лица от МВР, се зачита за стаж по чл. 69, ал.2 от КСО. При тази нормативна уредба, съдът приема, че макар и понятието държавен служител да е въведено през 2000г., длъжностите, които същият е заемал до тази дата, са приравнени на нововъведеното понятие и съответстват на същото за нуждите на необходимия стаж за пенсиониране по смисъла на чл. 69 от КСО.

Твърдението в жалбата за наличие на дискриминация не се възприема от съда. При наличие за предпоставките на издаване на заповед с посоченото от органа правно основание, последната се явява съответна на закона. Мотивите на органа за издаване на заповеди по отношение на всички служители , отговарящи от обективна страна на същите изисквания не са предмет на делото, а и е въпрос на целесъобразност на последните, което също не е предмет на преценка от страна на съда в настоящето производство. Предмет на проверка е законосъобразността на административен акт, издаден по реда на ЗМВР, а не дискриминационно поведение, поради което релевантните обстоятелства са относно спазването на правилата, предвидени в специалния закон, уреждащ прекратяване на служебните правоотношения.

В частта относно претенциите за обезщетение поради незаконосъобразно прекратяване на правоотношението, делото е отделено и е образувано друго такова по описа на АС Плевен, поради което в тази част на жалбата съдът не дължи произнасяне в настоящето производство.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, І-ви състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Г.А. *** срещу Заповед № 343/04.02.2014г. на ВНД Директор на ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 245, ал.1, т.13 от ЗМВР във връзка с чл.69 от КСО е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител в МВР - поради придобиване на право на пенсия за изслужено време и възраст по смисъла на чл. 69 от КСО.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: