Р E Ш Е Н И Е

№ 47

гр.Плевен, 24 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1178 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1066 от 21.11.2013 г., постановено по нахд № 2424/2013 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 618/13 от 29.07.2013 г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.П.И. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ, за това, че на 17.07.2013 г. около 12,10 часа от гр.Долна Митрополия посока гр.Тръстеник до бензиностанцията, управлява мотопед с рег.№ ЕН3225М, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.П. И., чрез адвокат С.И. ***, който счита същото за незаконосъобразно, тъй като е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че в постановения съдебен акт решаващият орган изобщо не се е произнесъл относно факта, че към момента на извършване на административното нарушение – 17.07.2013 г., както и към датата на издаване на наказателното постановление, а също и при постановяване на атакуваното решение, Д.И. е на възраст 17 години, а за да бъде лице, което може да бъде подведено под административнонаказателна отговорност, кумулативно трябва да са налице две предпоставки – възраст между 16 и 18 години и доказателства, които да сочат, че нарушителят е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си (съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗАНН). Не оспорва, че възрастта му е безспорно установена, но обстоятелства и факти, доказващи дали отговаря на втората изискуема от закона предпоставка, не се съдържат нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, а произнасяне по този въпрос липсва и в решението на първоинстанционния съд. Освен това счита, че дори да се приеме, че И. е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗАНН, не може да му бъде наложено административно наказание „глоба” предвид разпоредбата на чл.15 от ЗАНН, според която „глобата” е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума, а по отношение на непълнолетните административното наказание „глоба” се заменя с „обществено порицание”. Твърди, че постановеното решение е в противоречие с тази императивна норма, като посочва практика в тази насока. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът Д.И., редовно призован, се явява лично и с майка си Ю.И.. Двамата поддържат касационната жалба и молят да се отмени първоинстанционното решение.

По делото е депозирано писмено становище от пълномощника на Д.И. – адвокат С.И., който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът, въз основа на приобщените писмени и гласни доказателствени средства, е приел за установено, че на 17.07.2013 г. около 12:10 часа в гр. Долна Митрополия в посока град Тръстеник до бензиностанцията е управлявал мотопед, с рег. № ЕН 3225М, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 17.07.2013 г. Фактът на извършеното административно нарушение е установен с акт бл.№ 104623/17.07.2013 г., като съдът счел, че при съставянето му са спазени императивно посочените в чл.42 от ЗАНН реквизити, включително, че е съставен от компетентен орган и са налице всички задължителни елементи, посочени в чл.42. Съдът счел, че наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като административно нарушение по чл.315, ал.1, предл.2 от КЗ и е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 400,00 лв. Съдът приел, че са спазени процесуалноправните изисквания за издаване на обжалваното наказателно постановление. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на нарушителя, на когото е била осигурена възможност да впише писмените си възражения при съставяне на акта, както и да представи допълнителни писмени възражения в тридневен срок от неговото съставяне. Според ПРС Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Доводи на жалбоподателя, че тъй като не е собственик на  процесното МПС, то и не е негова отговорността да сключва  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съдът приел за неоснователни, като се позовал на разпоредбите на чл.184, ал.1 от КЗ и чл.315, ал.1 пр.2 от КЗ. Направил извод, че за да е налице нарушение на тази норма, следва да са налице кумулативно следните две предпоставки: управление на МПС и липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като според съда законодателят в текста на предл.2 не е поставил изискване водачът на МПС да е и негов собственик, респективно в това му качество да ангажира отговорността му по отношение на осигуряването на необходимата гражданска отговорност. Изложил съображения, че собствеността на управляваното моторно превозно средство има значение, ако административно-наказателната отговорност е ангажирана по  чл.315, ал.1, предл. първо от КЗ, докато в случая лицето е санкционирано за това, че няма сключен и действащ договор. Законовата разпоредба според ПРС по чл.315 ал.1 пр.2 от КЗ, вменява задължение и съответно предмет на проверката от компетентните длъжности лица  наличието на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, направил извод за безспорна установеност, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на административното нарушение по чл.315, ал. 1 предл.2 от КЗ. Посоченото лице, като водач на МПС, е управлявал същото, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Съответна е и квалификацията на нарушението, както и определената санкция, която е в минимален размер, предвиден в закона. Изложил още съображения, че не се касае за маловажен случай на административно нарушение. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства с оглед установяване на нарушението, неговия вид и тежест , но не е обсъдил наведените доводи в първоначалната жалба, че към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е бил непълнолетен и по този начин решаващия съд е допуснал нарушение на закона, неприлагайки разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН. Касаторът Д.И. е с посочено в АУАН и НП ЕГН **********, което от своя страна означава, че същият е роден на *** год., поради което при направената служебно от съда съпоставка между рождената му дата и датата на установяване на административното нарушение – 17.07.2013 год и датата на издаване на НП-29.07.2013 г., то той е имал навършени 17 години към момента на осъществяване на нарушението. При това положение, касаторът отговаря изцяло на изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗАНН, според което административно- наказателноотговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, което от своя страна означава, че към момента на установяване на административното нарушение и издаването на АУАН № 618/17.07.2013г е бил непълнолетен. В тази връзка са и задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 10 от 28.09.1973 г., т. 1, което предвижда, че въпреки изричната разпоредба да чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, глобата следва да се замени с обществено порицание само при условията на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН, когато се налага на непълнолетни.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че твърдените от касатора пороци на решението на Районен съд - Плевен са основателни и обжалваният акт е постановен при нарушаване на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен, а оспореното НП –изменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1066 от 21.11.2013 г., постановено по нахд № 2424/2013 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 618/13 от 29.07.2013 г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.П.И. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ, като ЗАМЕНЯ наложената глоба с административно наказание „обществено порицание”.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.