Решение по Административно дело 177/2014г.

РЕШЕНИЕ

№ 368

град Плевен, 03.07.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – пети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по административно дело № 177 по описа за 2014 г. на Административен съд-Плевен.

Производството е по реда на чл. 250 от Закона за министерство на вътрешните работи( ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Д.Ц.,*** срещу заповед № 329/04.02.2014 година на внд директор на ОД на МВР Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на държавен служител поради придобиване на право на пенсия по чл.69 от КСО.

В жалбата оспорващият намира, че заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила и при липса на доказателства за компетентност на внд директор на ОД на МВР-Плевен. Посочва, че не е запознат с предложение рег. № 4242/04.02.2014 година, с което е направено искане за прекратяване на служебното му правоотношене. Счита, че основанието за прекратяване е неправилно, тъй като същият е държавен служител с приемането на ЗДСл и не е възможно да има стаж от 27 години, тъй като законът е приет през 1999 година. счита, че липсва компетентност на административния орган и не е спазен едномесечния срок на предизвестие и е дискриминиран. Моли за отмяна на заповедта, възстановяване на работа и изплащане на обезщетение за времето , през което е останал без работа и присъждане на разноски.

С определение № 237/28.02.2014 година съдът е отделил за разглеждане в друго съдебно производство искът на Ц. за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. Д., който поддържа жалбата и счита, че заповедта е нищожна, тъй като директорът не отговаря на необходимата за длъжността категория, тъй като е категория „В”, а за заемане на длъжността „директор на ОД на МВР” се изисква категория „Б”. Намират, че не е налице изискуемия стаж в структурата на МВР и служебното правоотношение според ТР № 6 от 29.10.2007 г. на ВАС може да бъде прекратено от органа по назначаване на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР само при наличие на кумулативните предпоставки – осигурителен стаж и навършена възраст. Моли за прогласяване на заповедта за нищожна или отмяната й като незаконосъобразна и присъждане на разноски.

Ответникът-внд директорът на ОД на МВР-Плевен, не се явява, представлява се от юрк. К., която оспорва жалбата, моли за присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева и представя писмени бележки. В същите се посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно приложената заповед за оправомощаване на К. да изпълнява функциите на директор на ОД на МВР Плевен, то през периода той има в пълен обем произтичащите от нормативните актове прави и задължения за заеманата длъжност, сред които правомощия е и да освобождава и назначава държавни служители. Излагат се доводи, че е налице изискуеми стъж от 2/3 в системата на МВР, тъй като с промените в ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, са предвидени параграфи относно заварените на работа офицери , сержанти, които преминават към категорията държавни служители и с по-късни изменения на закона –служебните правоотношения не се прекратяват, а се преобразуват, считано от влизане в сила на ЗМВР – Дв, бр.17 от 24.02.2006 година. Посочва се ,че оспорващият е бил именно в такова заварено положение и доколкото заповедите по §3, ал. 2 ПЗР на ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение с МВР, то правоотношението е налице във вида след преобразуването му по силата на закона. Намират, че доводите за дискриминация следва да бъдат предявени по реда на ЗЗДискр, като относно възражението, че не е запознат с предложението на прекия му ръководител да бъде прекратено служебното му правоотношение се посочва, че не е налице такова задължение по силата на закона и това не се отразява на законосъобразността на заповедта. Намират, че предвид неспазване на срока на предизвестие, то е предвидено изплащане на обезщетение в оспорената заповед.

Административен съд-Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Началникът на РУП –Долни Дъбник с писмо рег.№ 4242/04.02.2014 г. (л. 8) до внд директор на ОД на МВР –Плевен прави предложение за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от РУП-Долни Дъбник поради придобиване право на пенсия по чл.69 от КСО, тъй като има повече от 2/3 стаж като държавен служител.

Предложението е изготвено въз основа на справка рег. № 3893/31.01.2014 година от гл. счетоводител на ОД на МВР Плевен, в която е отразено, че оспорващият има осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители в размер на 26 години 7 месеца и 20 дни.

На 04.02.2014 година е издадена процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР поради придобиване на право на пенсия по чл.69 от КСО.

По делото по искане на оспорващия е допусната и изслушана съдебно –счетоводна експертиза. Същата установи, че Ц. е постъпил в структурите на МВР на 21.03.1987 година като „пожарникар” в ОПС-ТНХК Плевен, като до постановяване на оспорената заповед е изпълнявал различни длъжности и общият осигурителен стаж в структурите на МВР е 26 години 7 месеца и 24 дни. Вещото лице установи, че осигурителният стаж в справка с рег. № 3893/31.01.2014г. е правилно изчислен и лицето има две трети действително изслужени години като държавен служител по ЗМВР. По поставената допълнителна задача вещото лице установи, че за периода 29.08.1999 г.(влизане в сила на ЗДСл) – 05.02.2014 г Ц. има стаж 14 години 5 месеца и 6 дни. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, съответстващо на доказателствата по делото и го приема.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган - ВНД Директор на ОД на МВР Плевен Й. К., като по делото е приложено удостоверение от ОД на МВР Плевен, съгласно което със Заповед № К2733/13.11.2013г. на Министъра на вътрешните работи Й. К. е временно назначен да изпълнява функциите на директор на ОД на МВР Плевен, в това число и към датата на издаване на процесната заповед. Съгласно чл. 246, т.2 от ЗМВР заповедите за прекратяване на правоотношенията с държавни служители от МВР категория „Е” и „Д” на основания на чл. 245 ЗМВР се издават от органите по чл. 186, ал.1 от ЗМВР, като това са и директорите на Областни дирекции на МВР. Оспорващият има категория „Д”, а Й. К., съгласно горецитираната заповед, е временно назначен за изпълняващ длъжността”директор на ОД на МВР Плевен” и съгласно чл. 192 от ЗМВР при отсъствие на титуляра за срок не по-дълъг от една година може на негово място да бъде временно назначен друг служител, без ограничения и разлика в правомощията му т. е. назначеният временно на дадена длъжност по този текст служител встъпва напълно в правомощията на титуляра за времето на назначаването си. Доводът, че К. има категория В, а за длъжността „директор на ОД на МВР Плевен” се изисква категория Б, съдът намира за неотносим към законосъобразността на заповедта, тъй като в случая е налице временно назначаване, при което определеното лице изпълнява в цялост правомощията, предвидени за длъжността и обстоятелството, дали е налице съответна категория, съдът не следва да преценява, тъй като заповедта за назначаване на К. е вътрешно служебен акт и не подлежи на инцидентен контрол за законосъобразност в това производство. Предвид горното и като съобрази разпоредбата на чл. 192 от ЗМВР и чл. 246, т.2 във връзка с чл. 186, ал.1 от ЗМВР, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, и възражението на оспорващия за нищожност е неоснователно.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в установената форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. В настоящия случай Ц. има общ стаж от 29 години 7 месеца 15 дни и от тях 26 години 7 месеца 20 дни в МВР на длъжности за държавни служители т.е. налице е изискването за стаж от две трети от общия стаж като държавен служител. Неоснователен е доводът, че лицето не е бил държавен служител през целия период, тъй като самият ЗМВР е в сила от 01.01.2000г. , а понятието „държавен служител” е въведено спрямо всички едва от 01.05.2005г., По делото се доказа, както от приложената кадрова справка на лицето, така и от експертизата, че Ц. е на работа в системата на МВР от 21.03.1987г., като без прекъсване е работил като „пожарникар” със звание „сержант”, „старши сержант”, „старшина”, „главен сержант” до 01.04.2000 година, и от 01.04.2000 година до 11.07.2000г. (отново при липса на прекъсване на осигурителния стаж) лицето е заемало длъжността „командир на отделение” със звание главен сержант отново към РДВР Плевен. След прекъсване, считано от 11.07.2000 г. до 01.10.2000 г , от 01.10.2000г. до 05.02.2014 година Ц. е заемал различни длъжности в системата на МВР. Съгласно §89, ал.1 от отм. ЗМВР на заварените на работа офицери и сержанти в дирекциите и институтите по чл. 192, ал. 2 званията се премахват и те преминават към категорията на държавни служители - граждански лица. Служебните правоотношения с тези лица не се прекратяват, а се преобразуват. Съгласно § 3 ПЗР ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17/24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност се запазва, а само званията и ранговете се преобразуват в съответните категории, съгласно § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР. Оспорващият е имал заварено правоотношение с МВР, и доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, то правоотношението е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. Следва да бъде съобразена и разпоредбата на §8 от ПЗР на КСО, (ДВ, бр. 68/2006г.), съгласно която времето до 2006г., през което лицата са били на длъжности офицери, сержанти и граждански лица от МВР, се зачита за стаж по чл. 69, ал.2 от КСО. При тази нормативна уредба, съдът приема, че макар и понятието държавен служител да е въведено през 2000г., длъжностите, които същият е заемал до тази дата, са приравнени на нововъведеното понятие и съответстват на същото за нуждите на необходимия стаж за пенсиониране по смисъла на чл. 69 от КСО.

Съдът намира, че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и неуведомяването на Ц. за изготвената справка с осигурителния му стаж не представлява такова и по никакъв начин не накърнявана процесуалните му права. Основанието за прекратяване служебното правоотношение е общ стаж от 27 години, от които две трети в системата на МВР, като възрастта не е определяща. При настъпване на тези предпоставки по инициатива на органа по назначаване, каквато е процесната хипотеза може да бъде прекратено служебното провоотношение, като не е налице задължение за уведомяване на Ц. от прекия му ръководител за направеното предложение за прекратяване на служебното му правоотношение и по никакъв начин не е ограничено правото му на защита, тъй като оспорващият има достъп до всички доказателства по делото и има възможност за оспори същите.

Съдът намира за неоснователен доводът на оспорващия за прилагане на ТП № 6 от 29.10.2007 г. на Върховния административен съд, тъй като същото се отнася за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а в настоящия случай прекратяването на служебното правоотношение е по реда на чл.245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, при който не е необходимо съгласно чл.69 от КСО навършване на определена възраст, а придобиването на право на пенсия е обвързано само с наличие на общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети да е като държавен служител по ЗМВР.

Неоснователен е и доводът, че не е спазен едномесечния срок за предизвестие и това се отразява на законосъобразността на заповедта. Съгласно чл.247 от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие, но при неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. В оспорения акт е посочено, че на служителя следва да се изплатят дължимите обезщетение по ЗМВР т.е. и за неспазено предизвестие.

Съдът намира за неоснователно и твърдението в жалбата за наличие на дискриминация по признак възраст. В ЗМВР е предвидена възможност за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване при наличие на предпоставките по чл.69 от КСО, като в случай, че органът по назначаването прецени, че ще се възползва от тази правна възможност, то съдът извършва проверка на законосъобразността на заповедта, като не е в компетентността му да извърши проверка, дали органът по назначаване прекратява служебните правоотношения с всички лица, за които са налице предпоставките на чл.69 от КСО. В случай, че оспорващият има основание да счита, че е неравно третиран, то е налице ред за защита по ЗЗДискр.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е постановена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, а жалбата на оспорващия е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, П.Д.Ц.,*** следва да заплати на ОД на МВР-Плевен разноски в размер на 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на П.Д.Ц.,*** срещу заповед № 329/04.02.2014 година на внд директор на ОД на МВР Плевен.

Осъжда П.Д.Ц.,*** да заплати на ОД на МВР-Плевен разноски в размер на 400 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: