Р E Ш Е Н И Е

№ 28

гр.Плевен, 21 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1177 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №1074 от 22.11.2013г., постановено по НАХД №1924 по описа за 2013г., Районен съд-Плевен е отменил наказателно постановление №17/03.07.2013г. на Началника на РСПБЗН-Плевен, с което на „КВМ Инженеринг” ЕООД гр.Плевен, представлявано от управителя К. М., на основание чл.281 ал.2 от ЗМВР и чл.279 ал.2 от ППЗМВР и чл.24 ал.2 от Наредба №Із-1919 от 21.07.2011г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, е наложена имуществена санкция в размер на 10000лв., за извършено нарушение на чл.274 ал.2 от ЗМВР.

Срещу решението е подадена касационна жалба от РСПБЗН-Плевен, в която са изложени доводи за неправилност на съдебния акт. Сочи се, че действително дружеството притежава разрешително със срок на действия до 23.04.2018г., но същото е издадено от дата 24.04.2013г., т.е. към датата на нарушението не е разполагало с разрешение за поддържане и обслужване на пожарогасителни системи, пожароизвестителни системи, системи за управление на дим и топлина и пожарни кранове. Счита се, че неправилно районният съд е счел, че макар да е извършено нарушение по чл.91е ал.2 т.4 от ЗМВР, то същото е формално и с ниска степен на обществена опасност, поради което се явявало малозначително. В тази насока се развиват подробни доводи. На последно място се сочи, че дори търговеца да е преминал курс на обучение, нормативната уредба изисква да е получено разрешение, за да може да осъществява този вид дейност. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

От ответника в настоящето производство – „КВМ Инженеринг” ЕООД гр.Плевен, не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът РСПБЗН-Плевен , редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът „КВМ Инженеринг” ЕООД гр.Плевен се представлява от управителя К. М. и с адв.Д., който счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения за явна малозначителност на извършеното нарушение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че АУАН е съставен за това, че през месец декември 2012 г. /05.12.2012 г./ и месец април /02.04.2013 г./ от “КВМ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр. Плевен, представлявано от К. М. е извършено техническо обслужване на изградената пожароизвестителна система /ПИС/ в Художествена галерия дарение “Колекция Светлин Русев” гр. Плевен, като на практика е извършена дейност по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност без разрешение, съгласно чл. 91е, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Приел е, че извършената дейност без разрешение, съгласно чл. 91е, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е установено при извършена проверка на 02.04.2013 г. и с копия на протоколи за извършено абонаментно техническо обслужване № 12/05.12.2012 г. и № 4 от 02.04.2013 г. изготвени от дружеството. Приел е още, че след направена справка в регистъра, публикуван на страницата на ГДПБЗН – МВР е установено, че за “КВМ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД гр. Плевен към месец декември 2012 г. и м. април 2013 г. – момента на издаване на протоколи за извършено абонаментно техническо обслужване № 12 от 05.12.2012 г. и № 4 от 02.04.2013 г. няма издадено разрешение /приложение № 2/, към чл. 16 от Наредба № Із-2815 от 7 ноември 2011 г., за реда за осъществяване на разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по пожарна безопасност в обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност. Констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 274, ал. 2 от ЗМВР. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е счел, че е установено по безспорен начин, че дружеството е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 274, ал. 2 от ЗМВР. Посочил е, че действително на посочените в НП дати дружеството, по силата на сключен договор, е извършило техническо обслужване на изградената от него пожароизвестителна система в Художествена галерия дарение “Колекция Светлин Русев” гр. Плевен. Приел е също, че действително към момента на извършване на техническото обслужване дружеството не е разполагало с разрешително по чл. 91е, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, но управителят на дружеството е преминал курс на обучение, съобразно изискванията на ЗМВР и Наредба Іе-2815 от 07.11.2011 г. като му е издадено удостоверение за професионално обучение № 810/07.06.2012 г., а в последствие на дружеството е издадено от ГД “Пожарна безопасност и защита на населението” МВР разрешително № 371/24.03.2013 г. за поддържане и обслужване на пожарогасителни системи, пожароизвестителни системи, системи за управление на дим и топлина и пожарни кранове на територията на Република България със срок на действие до 23.04.2018 г. Във връзка с последното е счел, че макар и формално да са осъществени признаците на административното нарушение по чл. 91е, ал. 2, т. 4 от ЗМВР това нарушение е с ниска степен на обществена опасност и от него не са настъпили каквито и да е вредни последици, напротив в случая са извършени действия по съобразяване на съществуващата пожароизвестителна система с изискванията за безопасни и екологични чисти условия. Съдът е приел, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и е приложима разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН. В подкрепа на последното е посочил, че АУАН е съставен след като дружеството е изпълнило всички изисквания на действащите разпоредби на ЗМВР и Наредба Іе-2815 от 07.11.2011 г. на МВР и е получило разрешително за тези дейности, както и че нарушението е първо по ред. Воден от горните мотиви, районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно като краен резултат, но по други отменителни мотиви. Съображенията за това са следните:

Видно от приложеният по делото на Районен съд Плевен АУАН №17/30.05.2013г., същият е съставен против К. В. М. на длъжност управител на „КВМ-Инженеринг” ЕООД, за извършено нарушение на чл.274 ал.2 от ЗМВР. Обжалваното наказателно постановление, обаче, е издадено против „КВМ-Инженеринг” ЕООД гр.Плевен и с него е наложена имуществена санкция на юридическото лице в размер на 10000лв., за извършено нарушение на чл.274 ал.2 от ЗМВР. С последното е допуснато съществено нарушение в хода на административно-наказателното производство, с което е ограничено правото на защита на лицето да разбере кой е нарушител и кой следва да поеме отговорността за вмененото нарушение. Следва да се посочи също, че именно със съставянето на АУАН започва административно-наказателното производство, като последният има констатираща, обвинителна и сезираща функции. В случаят, със съставянето на акта е вменено във вина на управителя на дружеството извършването на нарушението по чл.274 от ЗМВР, а АНО е сезиран да се произнесе осъществен ли е състава на административно нарушение, осъществен ли е от лицето, посочено в акта, осъществено ли е виновно, и подлежи ли на санкциониране нарушителят. Наказващият орган, обаче, е издал НП срещу лице, на което не е съставен акт, което е недопустимо, освен в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Последното е самостоятелно основание за отмяна на НП, което районният съд не е констатирал.

Необходимо е да се посочи още, че АНО не е доказал и нарушението, за което е издадено обжалваното НП, тъй като към административно-наказателната преписка не са приложени нито Протоколи за извършено абонаментно техническо обслужване №12/05.02.2013г. и №4 от 02.04.2013г., посочени в АУАН и НП, нито договора за техническо обслужване на Художествена галерия дарение „Колекция Светлин Русев” гр.Плевен. Тези доказателства са от съществено значение за установяване на вмененото нарушение от една страна, а от друга страна имат значение при проверка на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като в акта е посочено, че извършената дейност без разрешение е установена при проверка на 02.04.2013г. и с копия от тези протоколи. Това е още едно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Поради изложеното, касационната инстанция счита, че решението като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се отбележи, че не се споделят изводите на районният съд за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение е формално и със самият факт на извършване на такъв вид дейност без разрешение е осъществен състава по чл.274 от ЗМВР. Значимостта на обществените отношения, които се уреждат с посочените по-горе разпоредби, се установява и от предвидената в закона санкция в размер от 10000лв. до 50000лв за юридически лица. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че последствие дружеството е получило разрешение по чл.91е ал.2 т.1-4 от ЗМВР са смекчаващи вината обстоятелства, които се преценяват при определяне размера на санкцията, а не водят до извод за прилагане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1074 от 22.11.2013г., постановено по НАХД №1924 по описа за 2013г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.