О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 217

гр.Плевен, 24.02.2014 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 176/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Й.К.Г. ***, като пълномощник на Д.Г., Е.Х., А.П. и Н.Ф., против Общинска служба „Земеделие” –Червен бряг, с посочено правно основание чл.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.128 ал.1 т.4, чл.203 ал.1 и чл.204 ал.1 от АПК, и цена на иска 18 271лв., от които 13271лв. имуществени вреди и 5000лв. неимуществени вреди.

В исковата молба се сочи, че на основание влязло в сила решение №104/27.06.2013г. по гр.д.№218/2013г. на Районен съд-Левски, с което е обявено за нищожно Решение №10-Б от 11.06.2003г. на Общинска служба „Земеделие”- Червен бряг, се претендира обезщетение в размер на 18271лв., от които 13271лв. имуществени и 5000лв. неимуществени вреди, за период от 27.09.1994г. (момента на заявяване на претенцията за собственост върху 8,3декара ) до 18.02.2014г. (момента на подаване на исковата молба). Сочи се, че е налице доказаност на хипотезата на „обезщетението за вреди е дължимо от момента на издаване на незаконосъобразен акт…”, като се твърди, че наследниците на С. Г. са били ощетени и лишени от собствеността на 8.3декара земя, поради бездействието и незаконните действия и виновно неизпълнение на задълженията на държавни служители на ОбС „Земеделие” –Червен бряг. Счита се, че нищожността е най-тежкия порок на един административен акт и чрез този нищожен акт наследниците на имота са били лишени от доходи, приходи и ренти от отдаване на собственост под наем или самостоятелно обработване. Твърди се, че неимуществените вреди се изразяват в емоционални и психически страдания и дискомфорт от непрекъснатото търсене на информация от Общинска служба „Земеделие”-Червен бряг защо не е възстановена собствеността. В заключение се моли да бъде осъдена Общинска служба „Земеделие и гори”-Кнежа, офис Червен бряг да заплати обезщетение в размер на 18 271лв., от които 13271лв. имуществени вреди и 5000лв. неимуществени вреди.

С определение от 19.02.2014г. исковата молба е оставена без движение с указание Й.Г., като пълномощник на Д.Г., и Е.Х., А.П. и Н.Ф. да отстранят, в 7-дневен срок от съобщението, нередовностите по исковата молба, а именно да внесат по сметка на Административен съд – Плевен държавна такса в размер на 10 лева и да се представи по делото документ за внесена държавна такса; да посочат кои са ищците и кой е надлежния ответник по делото; да посочат изрично от кой нищожен административен акт се претендират вредите; както и Е.Х., А.П. и Н.Ф. да преподпишат исковата молба, с което да валидират действията по нейното подаване и да упълномощят адвокат, за да бъдат спазени разпоредбите на чл.32 т.1 и т.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

От Районен съд-Левски е изискано за прилага гр.д.218/2013г. по описа на съда, а препис от исковата молба е изпратена на Общинска служба „Земеделие”-Червен бряг за сведение и становище по нейната допустимост и основателност.

На 24.02.2014г. по делото е депозирано заявление от Й.Г., като пълномощник на Д.Г., Е.Х., А.П. и Н.Ф., в което се сочи, че надлежни ищци по делото са Д.Г., Е.Х., А.П. и Н.Ф.; че надлежен ответник е Общинска служба „Земеделие” гр.Червен бряг; че нищожният административен акт е Решение №10-Б от 11.06.2003г. на Общинска служба „Земеделие”-Червен бряг, както и е представена преподписана от Д.Г., Е.Х., А.П. и Н.Ф. искова молба и адвокатско пълномощно на адв.Я.Д..

Съдът, след като се запозна с исковата молба и заявлението от 24.02.2014г. намира, че исковата молба е недопустима като насочен срещу ненадлежен ответник, съобразно чл.205 от АПК, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Ето защо и на основание чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Нормата на чл.205 от АПК регламентира, че искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Последната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ответник следва да е юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

В конкретния случай от значение е обстоятелството дали посоченият от ищците ответник - Общинска служба "Земеделие"-Червен бряг притежава гражданска правосубектност, за да може да носи и имуществена отговорност за вреди от актовете, действията или бездействията на нейните длъжностни лица. Както се вижда от разпоредбата на чл. 31 от ЗСПЗЗ, общинските служби по земеделие са органи по поземлена собственост и този специален закон им предоставя административна правосубектност - да постановяват актовете във връзка възстановяване на собствеността в различните фази на производството. Те, обаче, не притежават гражданска правосубектност, а видно от нормата на чл. 33, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ, такава притежават областните дирекции "Земеделие", които са юридически лица на бюджетна издръжка. Общинските служби по земеделие са техни териториални звена. Следователно те не могат да бъдат страни в гражданското по своя характер производство по обезщетение, каквото е това по чл. 203 и сл. от АПК, независимо, че са страни в съдебно-административното производство по оспорване на техните актове. В този смисъл определение №7600 от 30.05.2012г. на ВАС по адм.д. №4772/2012г.

Следва да се посочи също, че особеното за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

За пълнота следва да се посочи още, че нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

По изложените по-горе съображения предявената искова молба срещу Общинска служба „Земеделие”-Червен бряг следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба подадена от Й.Г. като пълномощник на Д.Г., Е.Х., А.П. и Н.Ф., преподписана от Д.Г., Е.Х., А.П. и Н.Ф., против Общинска служба „Земеделие” –Червен бряг, с посочено правно основание чл.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.128 ал.1 т.4, чл.203 ал.1 и чл.204 ал.1 от АПК, с която се претендират вреди в размер общо на 18 271лева, от които 13 271лева имуществени и 5000лева неимуществени вреди, причинени от обявен за нищожен административен акт-Решение №10-Б от 11.06.2003г. на ОбСЗ-Червен бряг.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №176/2014г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: