Р Е Ш Е Н И Е

№293

гр.Плевен, 10 Юни 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

ри секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело №175 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 от ЗМВР във връзка с чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба от К.К.Б. *** чрез адв. Ч.Т. от САК срещу Заповед № 336/04.02.2014г. на ВНД Директор на ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 245, ал.1, т.13 от ЗМВР във връзка с чл.69 от КСО е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител в МВР - поради придобиване на право на пенсия за изслужено време и възраст по смисъла на чл. 69 от КСО.

В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна и да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Т. *** с редовно пълномощно. Поддържа жалбата на заявените основания, като счита, че ВНД директорът на ОД на МВР Плевен не може да издава заповеди за прекратяване на правоотношенията с държавните служители от МВР, както и че по преписката са липсвали данни за наличния общ осигурителен стаж на Б. към момента на издаване на заповедта. Претендира разноските по делото, като представя списък.

Ответникът по жалбата – ВНД Директор на ОД на МВР Плевен се представлява от юрк К. с редовно пълномощно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. по сочените в същата аргументи.

Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Със Заповед 336/04.02.2014г. е прекратено служебното правоотношение на настоящия жалбоподател в качеството му на държавен служител - младши оперативен дежурен в РУП Белене към ОД на МВР Плевен, категория Д, поради наличие на предпоставките за пенсиониране на лицето при условията на чл. 69 от КСО.

Заповедта е издадена от ВНД Директор на ОД на МВР Плевен Й. К., като по делото е приложено удостоверение от ОД на МВР Плевен, съгласно което със Заповед № К2733/13.11.2013г. на Министъра на вътрешните работи ( както и самата заповед л. 41 по делото) лицето Й. К. е временно назначено да изпълнява функциите на директор на ОД на МВР Плевен, в това число и към датата на издаване на процесната заповед.

Предвид горното и като съобрази разпоредбата на чл. 192 от ЗМВР и чл. 246, т.2 във връзка с чл. 186, ал.1 от ЗМВР, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответно липсват претендираното основание за незаконосъобразност. Съгласно чл. 246, т.2 от ЗМВР заповедите за прекратяване на правоотношенията с държавни служители от МВР категория „Е” и „Д” на основания на чл. 245 от с.з., на едно от които е издадена процесната заповед (чл. 245, ал.1, т.13), се издават от органите по чл. 186, ал.1 от ЗМВР. Второто предложение от последното цитираната норма визира директорите на областните дирекции на МВР. Не е спорно, че издателят на заповедта е временно назначен на същата, съгласно заповед № К2733/13.11.2013г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 192 от ЗМВР, при отсъствие на титуляра за срок не по-дълъг от една година, може на негово място да бъде временно назначен друг служител, без ограничения и разлика в правомощията му. Т.е., назначеният временно на дадена длъжност по този текст служител встъпва напълно в правомощията на титуляра за времето на назначаването си. По изложените мотиви, съдът приема, че Й. К., в качеството си на временно назначен да изпълнява длъжността Директор на ОД на МВР Плевен, има правомощията на титуляр за процесния период, поради което заповедта е издадена от компетентен орган по арг. от 246, т.2 от ЗМВР.

Оспореният административен акт отговаря на общите изисквания за форма на административните актове, като включва мотиви и следващ се от тях диспозитив, при липса на особени изисквания в ЗМВР.

Съдът не намери процесуални нарушения на органа в хода на производството по издаване на заповедта. В ЗМВР липсва специална процедура относно издаването на такъв тип актове.

Относно съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Заповедта е издадена на основание чл. 245, ал.1, т.13 от ЗМВР, която разпоредба предвижда, че при наличие на предпоставките на чл. 69 от КСО, всяка от страните може да поиска прекратяване на правоотношението на това основание. Последните визират, че държавните служители в МВР придобиват право на пенсия независимо от възрастта им след 01.01.2012г. при наличие на общ осигурителен стаж от 27 години, от които две/трети като държавни служители по посочените закони, в процесния случай - ЗМВР.

Не се спори, че към момента на прекратяване на правоотношението лицето е държавен служител в МВР, както и че е приложима хипотезата на чл. 69, ал.2, т.2, доколкото спорната заповед е издадена и касае период след 01.01.2012г.

Т.е., съдът приема, че релевантните факти, които следва да бъдат установени са какъв е общият осигурителен стаж на лицето и каква част от него същият е прослужил като държавен служител в МВР.

Съгласно приложено по делото удостоверение №10601/26.03.2014г., изготвено от главен счетоводител и началник „Човешки ресурси” при ОД на МВР Плевен, лицето има отработени като държавен служител в системата на МВР 18 години 04 месеца и 20 дни.

Няма спор по делото относно това, че лицето има прослужени извън системата на МВР 12 години, 06 месеца и 05 дни, както и наборна военна служба и 2 години, 01 месец и 2 дни или общо 14 години, 07 месеца и 07 дни друг стаж при трета категория труд. Съдът не приема, че липсата на данни в досието на лицето относно последното представлява нарушение, което да опорочи процедурата, тъй като съдът преценява законосъобразността на акта въз основа на всички събрани доказателства по делото. Доколкото от същите се установява, че действително лицето има прослужени 14 години 07 месеца и 07 дни извън системата на МВР, с което са изпълнени условията на нормата да има повече от 27 години общ осигурителен стаж, самата липса на документи за това у работодателя не опорочава самостоятелно процедурата. Последното е отразено и в приложената по делото справка №3790/31.01.2014г. на ОД на МВР Плевен ( л. 8 от АД191/2014г., присъединено към настоящето дело), от която е видно, че органът е посочил, че лицето има точно такъв стаж ( 14години 07 месеца и 07 дни) извън системата на МВР.

Съгласно назначената по делото и възприета като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-икономическа експертиза, безспорно се установи, че А. има прослужени в системата на МВР като държавен служител общо 18 години, 04 месеца и 20 дни, считано от постъпването му 16.09.1995г. до 04.02.2014г. - датата на прекратяване на правоотношението.

Следователно, съдът намира, че са изпълнени материалноправните предпоставки на приложената норма - лицето да има общ осигурителен стаж не по-малко от 27 години, от които две/трети (18 години) да са на длъжност държавен служител в системата на МВР.

Относно възражението, че няма лицето заема длъжност „държавен служител” в системата на МВР от 2000г., съдът съобрази следното:

По делото се доказа, както от приложената кадрова справка на лицето, така и от експертизата, че А. е на работа в системата на МВР от 16.09.1995г., като без прекъсване е работил като „полицай”, като „полицай” със звание „сержант” от 08.04.1996г. до 01.07.1999г., „старши полицай” със звание „старши сержант” от 01.07.1999г. до 21.03.2002г., „младши автоконтрольор ІІ-ра степен” със звание „старши сержант” до 21.03.2002г. до 01.07.2005г., от която дата заема същата длъжност със звание „главен сержант” до 01.03.2006г. От 01.03.2006г. до 23.08.2007г. заема длъжността „старши полицай” със звание „главен сержант”. От 23.08.2007г. до 16.11.2012г. е на длъжност „младши автоконтрольор, съответно І-ва и ІІ-ра степен. От 16.11.2012г. до 01.04.2013г. е на длъжност „старши полицай дежурен”, а считано от 01.04.2013г. до датата на прекратяване на правоотношението е на длъжност „младши оперативен дежурен”. Общо в системата на МВР лицето има прослужени 18 години, 4 месеца и 20 дни.

В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение, че лицето не е изпълнявало длъжност, приравнена на длъжност „държавен служител „ в МВР по смисъла на Закона за МВР от 2006г. Съгласно §89, ал.1 от отм. ЗМВР (ДВ, бр. 29/2000г.) на заварените на работа офицери и сержанти в дирекциите и институтите по чл. 192, ал. 2 званията се премахват и те преминават към категорията на държавни служители - граждански лица. Служебните правоотношения с тези лица не се прекратяват, а се преобразуват. Съгласно § 3 ПЗР ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17/24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност се запазва, а само званията и ранговете се преобразуват в съответните категории, съгласно § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР. Жалбоподателят е имал заварено правоотношение с МВР, и доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, то правоотношението е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. Следва да бъде съобразена и разпоредбата на §8 от ПЗР на КСО, (ДВ, бр. 68/2006г.), съгласно която времето до 2006г., през което лицата са били на длъжности офицери, сержанти и граждански лица от МВР, се зачита за стаж по чл. 69, ал.2 от КСО. При тази нормативна уредба, съдът приема, че макар и понятието държавен служител да е въведено през 2000г., длъжностите, които същият е заемал до тази дата, са приравнени на нововъведеното понятие и съответстват на същото за нуждите на необходимия стаж за пенсиониране по смисъла на чл. 69 от КСО.

В частта относно претенциите за обезщетение поради незаконосъобразно прекратяване на правоотношението, делото е отделено и е образувано друго такова по описа на АС Плевен, поради което в тази част на жалбата съдът не дължи произнасяне в настоящето производство.

При този изход на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 400 лева, представляващи минимално юрисконсултско възнаграждение по арг. от чл. 8 , ал.2, т. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ, бр. 28/28.03.2014г.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, І-ви състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.Б. *** чрез асв. Ч.Т. от САК срещу Заповед № 336/04.02.2014г. на ВНД Директор на ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 245, ал.1, т.13 от ЗМВР във връзка с чл.69 от КСО е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител в МВР - поради придобиване на право на пенсия за изслужено време и възраст по смисъла на чл. 69 от КСО.

ОСЪЖДА К.К.Б. *** да заплати в полза на ОД на МВР Плевен 400 ( четиристотин) лева, представляващи направени и претендирани разноски по делото.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: