Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

№ 21 / 20 Януари 2014

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Административен  съд-Плевен, VI-ти състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                             Председател: Катя Арабаджиева

       При секретаря  Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия  Арабаджиева  административно дело № 1175 по описа на Административен съд Плевен за 2013 година и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.233 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

         Образувано е по жалба на П.Г.Т. *** против Заповед № П5-71/24.10.2013 г. на Началник на Районно управление „Полиция” гр.Кнежа /РУП-Кнежа/, потвърдена с решение №3590 от 21.11.2013 г. на ВНД Директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Плевен /ОД на МВР-Плевен/, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца. Сочи, че заповедта е постановена в нарушение на закона, поради което следва да бъде отменена. Твърди, че поставените от началника на РУП-Кнежа резолюции върху писма с рег.№ППР 125867/15.10.2012 г. и с рег.№8215 от 07.06.2013 г. по описа на ОД на МВР-Плевен са само за изпълнение на искането – да се изземе СУМПС на лицето А. Т. Й., като няма разпореждане за периодично докладване на изпълнението, и не е било необходимо такова до извършване на изземването. Няма и определен срок за извършване на изземването. Сочи, че на  Началника на РУП-Кнежа е било известно, че СУМПС на Й. не може да бъде иззето, тъй като същият е бил в неизвестност – обявен за общодържавно издирване /ОДИ/ с телеграма №40956/21.11.2012 г. на “ГД” на “НП”-София. В неговите служебни задължения е влизало да организира издирването му в района на РУП-Кнежа. Твърди още, че не е налице несъответствие между изложеното в справки /отговори/ №4907 и 4908, и двете от 08.08.2013 г., и разпореждането на началника на РУП-Кнежа, тъй като от изложеното и в двете справки е видно, че Й. вече е установен и е заявил, че е подал заявление за издаване на СУМПС в КАТ-Плевен, т.е . няма какво да се изземва, като при проверката е установено, че изложеното в справките отговаря на истината. Смята, че ако  началникът на РУП е смятал, че е налице несъответствие, не е следвало да подписва съответните справки. Твърди, че от  приложените докладни към преписката е видно, че периодично инспектор Т. е правил опити да издири Й., който е бил в неизвестност – в чужбина, и като обявено за издирване лице не се призовава с призовки, а ОДИ е обявено на целия състав на РУП. Сочи още в жалбата, че са допуснати нарушения на процесуалните правила. Наложеното наказание е извън двумесечния срок от откриване на нарушението на 08.08.2013 г., доколкото тогава началникът на РУП-Кнежа подписва двете справки до ОД на МВР-Плевен, като тогава става и установяването. Твърди, че в заповед рег.№П5-54/16.08.2013 г. началникът на РУП-Кнежа е възложил на гл.инспектор П. У., но от приложените докладни записки, а не сведения, е видно, че са адресирани до него и върху тях има негови резолюции, с които ги изпраща на гл.инсп. У., който е изготвил две справки, като с първата от тях фактически дава съвети на началника си. Моли за отмяна на заповедта, като претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява  лично и с адвокат П.А. *** с пълномощно на л.5 от  делото. Същият пледира, че в резолюцията на началника на РУП Кнежа няма указан срок, няма указано изискване за периодично писмено докладване, а такова докладване по изпълнение на задачите се върши при провежданите оперативки – ежедневни, ежеседмични. Твърди, че такава е практиката в системата на полицията. Позовава се на  приложени докладни записки от други служители, които сочат, че жалбоподателят е изпълнявал възложеното му задание. Сочи, че втората заповед на началника на „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, е по времето, когато на началника на РУП – Кнежа му е било известно, че лицето е било обявено за издирване, което се съобщава с телеграма, а свалянето от издирване също се съобщава с телеграма - на него му е известно, че задачата не е и не може да е изпълнена, докато се издирва лицето. Твърди, че няма несъответствие между възложеното и изпълненото. Налице е неизпълнение на заповедта по обективни причини – липса на лицето. При извършената дисциплинарна проверка нарушението не е доказано. Счита, че ако се приеме, че има несъответствие между възложеното и отразеното в справките от 08.08.2013 г., би се поставил въпроса защо началникът на РУП – Кнежа, след като е установил, че има несъответствие, е подписал и изпратил на началника на „Пътна полиция” тези справки. Самите справки са изпратени от неговото управление, на което той е началник в момента. Инспектор Т. е правил опити да издири лицето, като всички служители на МВР са длъжни да полагат усилия да го издирват. Сочи, че в  обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено наказание, са посочени нарушения по две точки от закона – едното за неизпълнение на служебните задължения, другото- за небрежно или лошо изпълнение на служебна заповед. Лошо изпълнение на заповед в случая няма, т.к. заповедта не е изпълнена по обективни причини. В решението на ОД на МВР – Плевен, с което се потвърждава обжалваната заповед, е вписано, че посочването на т.2 от текста е явна фактическа грешка, но заповедта след обжалването не е изменена. Не се разбира какъв е бил предметът на дисциплинарната проверка, назначена със заповед № П5-54 от 16 август 2013 г. Счита, че мотивите за образуване на дисциплинарното производство, приключили със заповед за наказание, са явно лични, тъй като не  е налице някакво нарушение на ЗМВР и на Правилника за прилагането му. От документите в дисциплинарното производство е видно, че проверката е правена от самия началник на РУП, а гл.инсп. У. само е изготвил справките. До У. не е дадена докладна или справка, което също говори за лични мотиви. На изложените съображения в жалбата и в съдебно заседание моли да отмени обжалваната заповед, като се присъдят направените по делото разноски.

Жалбоподателят заявява лично, че е направил всичко възможно да търси лицето, и това може да го потвърди цялата полиция, т.к. ги е ангажирал на оперативки, че това лице се търси и е съобщил, ако има данни за него да уведомят. Когато са му прекратили отпуската отново е поставил задача, ако установят лицето, да го уведомят и това го е направи в първия ден, когато са му прекратили отпуската. След това не е излизал в друга отпуска до връчване на заповедта. Счита, че е налице е личен мотив. Моли да се отмени заповедта.

Ответникът по жалбата -  Началникът на Районно управление „Полиция” гр.Кнежа – редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпил е писмен отговор на жалбата /л.65/. В същия се твърди, че дисциплинарното нарушение “лошо изпълнение на заповед” се изразява в това, че в изготвените от П.Т. два броя справки с рег.№4907/08.08.2013 г. и 4909/08.08.2013 г. има несъответствие между възложеното и изпълненото. Възложено му е да предприеме действия по изземването на СУМПС, а служителят е изготвил отговор, че лицето е подало документи за издаване на дубликат от СУМПС. Когато на 22.10.2012 г. на Т. е възложено да изземе СУМПС, Й. не е бил обявен за ОДИ, това е станало един месец по-късно с №40956/21.11.2012 г. на “ГДНП”-София. През този един месец няма постъпили докладни за това, че лицето е било търсено от П.Т., за да бъде иззето СУМПС, което представлява “лошо изпълнение на заповед”. Сочи се в отговора, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл, тъй като П.Т. е ползвал редовен годишен отпуск по време на извършване на проверката. Писмата, подготвени от Т. са подписани от Началника на РУП-Кнежа, тъй като е трябвало да се отговори на КАТ-Плевен, но не счита, че е изпълнена заповедта.

          Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши и служебна проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално  допустима.

          Преценена по същество, жалбата е основателна.

           От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят П.Г.Т. има присъдена категория “Г” и заема длъжността полицейски инспектор в “Пътен контрол” на група “Охранителна полиция” към РУП-Кнежа при ОД на МВР-Плевен, видно от удостоверението на л.66. С писмо рег.№ППР-12587/15.10.2012 г. /л.16/ на Началник сектор “ПП”, отдел “ОП” при ОД на МВР-Плевен до Началник на РУП-Кнежа се твърди, че с ОП №110/04.10.2012 г. на РС Бяла Слатина на А. Т. Й. от гр.Кнежа, ул. XXX е наложено наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 06 месеца. За изтърпяване на наказанието, е поискал да се отнеме СУМПС и контролен талон, като след отнемането, да бъдат изпратени в сектор “ПП” на ОД на МВР-Плевен. Писмото е получено в РУП-Кнежа на 19.10.2012 г., и с резолюция от 22.10.2012 г. е възложено на Т.. Получено е и последващо писмо рег.№ППР-8215/07.06.2013 г. със същото задължение, като това писмо също е възложено на Т. за изпълнение на 17.06.2013 г. /л.18/. За осъждането на Й. е събрано и свидетелство за съдимост /л.л.27,28/, от което е видно, че същият е осъден на пробация и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. От 25.07.2013 г. до 16.08.2013 г. е издадена заповед, съгласно която Т. е следвало да бъде в отпуск, /заповед на л.48/, предсрочно прекратен , за което обстоятелство не е представена заповед. На 08.08.2013 г. Т. е изготвил справки рег.№№ 4907 и 4908 /л.л.17,19/, подписани от Началника на РУП, с които се уведомява началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР-Плевен, че Й. на 01.08.2013 г. е подал в КАТ-Плевен документи за издаване на дубликат на СУМПС. Т. е бил в отпуск през периода 12.08-23.08.2013 г., видно от заповедта на л.68. На 16.08.2013 г. е издадена заповед от Началника на РУП рег.№П5-54 /л.л.14,15/, с която е наредено да се извърши проверка по констатирано несъответствие при работа по преписки, касаещи административно – наказателна дейност от служител на РУП-Кнежа, като проверката е възложена на гл.инсп. П.А. У.. На 22.08.2013 г. лишеният от право да управлява МПС Й. е призован да се яви в РУП-Кнежа /л.20/ от У.. При явяването си Й. е попълнил пред същия сведение /л.21/, съгласно което през месец октомври 2012 г. е заминал за Гърция, и се е прибрал на 20.07.2013 г. Твърди, че притежаваното от него СУМПС му е било откраднато още през 2009 г., и след това не е вадил ново свидетелство. На 06.08.2013 г. се е явил след повикване при Т., като при поискване от него на СУМПС му е отговорил, че още не е взел новото от Плевен, а старото му е откраднато. Подал е заявление за издаване на ново на 01.08.2013 г., но когато на 20.08.2013 г. е отишъл да го вземе, са му го прибрали и са му казали, че ще му го дадат на 20.02.2014 г. На 29.08.2013 г. Х. Р. – мл.Р. в група “КП” при РУП-Кнежа е изготвил докладна записка /л.22/, че на 23.08.2013 г. е видял Й. в РУП-Кнежа, и тъй като е знаел, че е обявен за ОДИ, снел от същия сведение, от което е видно, че се е завърнал в България през месец юли 2013 г. Предал е лицето с разписка на пробационен служител за изпълнение на наказанието “пробация”, и е изготвен документ за снемане от издирване. С докладна записка от 29.08.2013 г. /л.23/ Т. заявява, че Й. е бил търсен от него постоянно, като са давани и устни разпореждания на мл. автоконтрольорите да се интересуват дали лицето се е прибрало от Гърция. Последното търсене е било в края на месец юли, преди да излезе в отпуска. След прекратяването на отпуската му на 05.08.2013 г. отново е поставил устна задача на мл.автоконтрольорите да проверят дали същият се е прибрал. Лицето е установено в Кнежа и е било призовано, като при проведена беседа е установил, че на 01.08.2013 г. е подал заявление в КАТ-Плевен за издаване на дубликат на свидетелство за управление. С докладна записка от 11.09.2013 г. /л.24/ мл.автоконтрольор М. заявява, че Т. след 19.10.2012 г. го е уведомил, че на Й. следва да се отнеме СУМПС и контролен талон към него, като за отсъствието на Й. поради пребиваването му в Гърция е уведомявал устно Т.. С изготвена справка от У. на 18.09.2013 г. /л.л.40, 41/ е предложено на началника на РУП-Кнежа да поиска допълнителни обяснения от Т. по определени въпроси, което е направено с покана за даване на писмени обяснения /л.л.42,43/. На 19.09.2013 г. началник РУП-Кнежа е изискал декларацията на Й. за изгубено/откраднато СУМПС /л.29/, като същата му е изпратена – л.35. Видно от последната, на 01.08.2013 г. Й. е декларирал, че СУМПС му е изгубено, не е отнето от МВР и не е злоупотребено. Заедно с декларацията е приобщено и копие от заявлението за издаване на СУМПС /л.36/. Събран е и АУАН №363/10, съставен при установяване на деянието, за което са наложени наказание пробация и лишаване от право да управлява МПС от РС /л.39/, като от същия е видно, че към този момент Й. не е носил СУМПС и контролен талон към него. С докладна записка от инсп. Д. от 20.09.2013 г. /л.25/ се заявява, че през месец юли 2013 г. Т. ***, за да връчи наказателна преписка, но в къщата не е имало никой. Не е запознат с характера на преписката. На 30.09.2013 г. с покана /л.45/ на Т. са предявени докладни записки №4907/08.08.2013 г. и 4908/08.08.2013 г., като в отговор на същата покана /л.46/ Т. заявява, че той е изготвил тези справки до сектор ПП-КАТ при ОД на МВР-Плевен. В периода 01.10.2013 г. – 15.10.2013 г. Т. е бил в отпуска, видно от заповедта на л.47. Изготвена е справка /л.л.11-13/, съгласно която изпълнението по двете писма, получени от Началника на “ПП”, е разпоредено на Т.. Съгласно обясненията на Т., Й. е търсен на адреса му, Т. е давал  призовки на служителите от ППД и устно е възлагал на мл.автоконтрольори да се интересуват дали лицето се е прибрало от Гърция. На 08.08.2013 г. е изготвил отделни отговори на двете писма /справки №4907 и 4908 от същата дата/, в които уведомява, че лицето е установено на 06.08.2013 г. и че на 01.08.2013 г. е подало заявление за издаване на дубликат на СУМПС. В справките не са посочени предприети действия по изземване на СУМПС. Снети са сведения от Й., от които е видно, че изгубил СУМПС още през 2009 г., и за периода от октомври 2012 г. до 20.07.2013 г. е пребивавал в Гърция. Мл.автоконтрольор М. по нареждане на Т. е извършвал периодично проверки на адреса на Й. с цел установяването му, като е уведомявал Т. устно. Служителят Д. през месец юли 2013 г. е извършил проверка с Т. на адреса на Й., но не са го установили. При съставяне на АУАН 363/25.04.2010 г. /неправилно посочено 2013 г. в справката/ Й. не е представил СУМПС. При подаване на заявление за ново СУМПС, същият е декларирал, че е изгубил старото си СУМПС. Направено е заключение, че след като в периода октомври 2012 – 20.07.2013 г . Й. е бил в чужбина и обявен за ОДИ, лицето не е могло да бъде установено и СУМПС иззето. За периода 22.10.2012 г. - 08.08.2013 г. Т. не е докладвал периодично на Началник РУП - Кнежа за предприетите действия с цел уведомяване на сектор “ПП” при ОД на МВР-Плевен. В изготвените от Т.  справки рег.№№. 4908 и 4909 от 08.08.2013 има несъответствие между възложеното и изпълненото. Възложено му е да предприеме действия по изземването на СУМПС, а служителят е изготвил отговор, че лицето е подало документи за издаване на дубликат на СУМПС. Извършеното деяние представлява дисциплинарно нарушение, изразяващо се в лошо изпълнение на заповед, за което в чл.226, ал.1, т.3 от ППЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание “Писмено предупреждение” за срок от три до шест месеца. На 16.10.2013 г. Т. е поканен същия ден от 14.00 часа да се запознае с тази обобщена справка от извършената проверка за нарушение на служебната дисциплина по констатирано несъответствие при работа по преписки, касаещи административно наказателна дейност – изземване на СУМПС и контролен талон на А. Т. Й., изразяващо се в лошо изпълнение на заповед. След запознаването Т. е подал докладна записка /л.10/, като заявява, че написаното в справката не кореспондира с фактическата обстановка по случая, като е отразена само част от обективната истина и има недоказани обстоятелства. Моли в тази връзка да не се издава заповед за наказание срещу него. На 24.10.2013 г. е издадена процесната заповед /л.л.7,8/, като е посочено, че Т. не е докладвал периодично на Началник РУП-Кнежа за предприетите действия с цел уведомяване на сектор “ПП” при ОД на МВР-Плевен. В изготвените от Т.  справки рег.№№. 4908 и 4909 от 08.08.2013 има несъответствие между възложеното и изпълненото. Възложено му е да предприеме действия по изземването на СУМПС, а служителят е изготвил отговор, че лицето е подало документи за издаване на дубликат на СУМПС. Посочено е, че след приемане на писмените обяснения на служителя, при спазване на процедурата по чл.229, ал.1-4 от ЗМВР, на основание чл.224, ал.2, т.1 и т.2 и чл.226, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. с чл.226, ал.1, т.3 от ППЗМВР му се налага дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на Т. на 28.10.2013 г., видно от положения подпис на л.8. На 07.11.2013 г. срещу заповедта е подадена жалба по административен ред /л.л.49-51/. С решение №3590/21.11.2013 г. /л.л.55,56/ жалбата е отхвърлена. Посочено е, че в заповедта е допусната явна фактическа грешка, като е цитирана разпоредбата на чл.224, ал.2, т.2 от ЗМВР, но това не води до незаконосъобразност на същата, тъй като е изрично посочено, че е налице лошо изпълнение на заповед и нормата на чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР. Решението е връчено срещу подпис на 02.12.2013 г., видно от доказателствата на л.56, а на 12.12.2013 г. , видно от вх.№ на органа /л.4/ е подадена жалбата до съда.

            Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 4 от ЗМВР, наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР се налагат със заповеди от служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока. Съгласно удостоверението на л.66  - длъжността “началник РУП” е приравнена на “началник сектор”, и назначен на този длъжност към датата на издаване на заповедта е подписалият същата П. П. М.. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в предвидената от закона писмена форма.

Относно спазването на процесуалните правила и материалния закон съдът съобрази следното:

Органът е посочил като нарушена само разпоредбата на чл.226, ал.1, т.3, предложение трето от ППЗМВР - лошо изпълнение на заповед от страна на Т.. За да е налице лошо изпълнение на заповед, същата следва да може да се изпълни - следва да е изпълнима. Видно от всички събрани доказателства, лицето Й., от което следва да се изземе СУМПС, не  държи същото от 2009 г. Следователно е невъзможно това свидетелство да бъде иззето от него. Разликата в твърденията на това лице /дали СУМПС е откраднато, както се твърди в писменото обяснение пред РУП-Кнежа, или го е изгубил, както сочи в декларацията пред КАТ/, в случая не е съществена, доколкото не е налице противоречие по отношение на факта, че СУМПС не е в него. Именно поради това Й. е предприел действия за издаване на ново СУМПС. По тези причини заповедта за изземване на СУМПС няма как да бъде изпълнена, няма какво да се изземе. След като не може да се изпълни, никой не може да бъде наказан за нейното неизпълнение, или за нейното лошо изпълнение. В такъв случай няма и вина по смисъла на закона, тъй като е невъзможно да се формира психическо отношение към деяние, което не може да бъде извършено.

За пълнота съдът отбелязва, че по отношение на възложеното изземване на контролен талон в процесната заповед не е налице привличане към отговорност, поради което неизземването на същия не следва да бъде обсъждано от съда.

По отношение твърдението в заповедта, че в периода 22.10.2012 г. – 08.08.2013 г. Т. не е докладвал периодично на Началника на РУП-Кнежа за предприетите действия, не е посочено в заповедта дали самото недокладване представлява нарушение. В резолюциите, с които е възложено изпълнение на заповедите, не е посочено да се докладва за опитите за изпълнение, нито за периодичността на такова докладване. С оглед на факта, че лицето, от което следва да се изземе СУМПС, е в неизвестност през по-голямата част от този период, което е било служебно известно на Началника на РУП, доколкото е било обявено за ОДИ, и това не е спорно между страните, такова докладване не е било и необходимо. Ако такова докладване е било вменено на Т. по силата на нормативен или вътрешно служебен акт, или на заповед, за да се накаже последният законосъобразно при липса на докладване, е необходимо този акт да е посочен в заповедта, а ако актът не е нормативен, публикуван в ДВ, или е налице заповед – да се посочат и доказателства за това, че служителят е запознат с последния. В заповедта нито се твърди, че е нарушен такъв акт, нито има доказателства, че такъв акт съществува. Поради това няма как да се накаже Т. за липса на периодично докладване, доколкото по никакъв начин не му е вменявано такова задължение. Посочената в заповедта разпоредба на чл.224, ал.2, т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, по отношение на която горестоящият административен орган е приел, че е налице фактическа грешка /но не е изменил заповедта/, не е мотивирана в процесната заповед. Т. би могъл да бъде наказан по тази хипотеза, ако беше посочено негово задължение за периодично докладване на изпълнението на заповедта за изземване, в поискана от началника му форма. В случая това не е направено, не е и посочено задължение за периодично докладване, поради което наказание не може да се наложи законосъобразно за неизпълнение на служебни задължения. 

По отношение на твърдението, че в изготвените от Т.  справки рег.№№. 4908 и 4909 от 08.08.2013 има несъответствие между възложеното и изпълненото, съдът съобразява следното: Съгласно заповедта, възложено му е да предприеме действия по изземването на СУМПС, а служителят е изготвил отговор, че лицето е подало документи за издаване на дубликат на СУМПС. За Т. е било обективно невъзможно да изземе СУМПС, поради което няма как да даде справка, че е извършил разпореденото му, както смята органът. Вярно е, че би могъл  в справката да заяви, че лицето твърди открадване/загубване на СУМПС. Но и заявеното обстоятелство, че Й. е подал заявление за издаване на СУМПС в КАТ-Плевен е достатъчно, за да може да се изпълни заповедта за изземване – вече по отношение на новото СУМПС, в съответствие със съдебното определение, потвърждаващо споразумение пред РС. Видно от признанието на Й. в написаното от него сведение, на 20.08.2013 г. СУМПС не му е било дадено, като му е заявено, че същото ще му бъде предадено на 20.02.2014 г., т.е след изтичане на срока на наказанието – 6 месеца. В същия смисъл е и приложеният документ на л.32, от който е видно, че Й. не е получил новото СУМПС /няма подпис на получател/.

 По отношение на другите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Наложеното наказание не е постановено извън двумесечния срок от откриване на нарушението. Доколкото в заповедта се сочи дата 08.08.2013 г., двумесечния срок от откриване на нарушението би следвало да изтича на 08.10.2013 г. В случая обаче привлеченият към отговорност е ползвал платен годишен отпуск, видно от представените заповеди за разрешаване на такъв. В периодите 12.08-23.08.2013 г. и 01.10.2013 г. – 15.10.2013 г. Т. е бил в отпуска, видно от заповедите на л.68 и на л.47 /последната заповед е приложена и на л.67/. С оглед на ползваният отпуск е налице хипотезата на чл.225, ал.3 ЗМВР, поради което не е нарушен чл.225, ал.1 от ЗМВР и наказанието е наложено в срок. Не е доказано твърдението на жалбоподателя в о.с.з., че отпуск от 08.08.2013 г. до 24.10.2013 г. не е ползван.

В заповед рег.№П5-54/16.08.2013 г. началникът на РУП-Кнежа е възложил проверката на гл.инспектор П. У., който е изготвил две справки, приложени по делото съответно на л.л.11-13 и на л.л.40,41. На същите справки са налице  резолюции на Началника на РУП, с които ги изпраща на гл.инсп. У., но същите резолюции са за изготвяне на покани за запознаване, поради което не е налице нарушение на процесуалните правила.

Фактът, че когато на 22.10.2012 г. на Т. е възложено да изземе СУМПС, Й. не е бил обявен за ОДИ, и това е станало един месец по-късно с №40956/21.11.2012 г. на “ГДНП”-София, не променя факта, че същият в този период е бил в неизвестност. В самата заповед се твърди,,че Й. е бил от октомври 2012 г. в чужбина.

Заповедта е постановена и в несъответствие с целта на закона. ЗМВР цели да се накаже всяко нарушение на служебната дисциплина, но изисква нарушението да е извършено от служителя. Когато служител не може да изпълни заповед поради обективни причини, той не може да бъде наказан за неизпълнение или за лошо изпълнение.

С оглед изложеното, заповедта е издадена при нарушение на процесуалните правила и материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

Жалбоподателят своевременно е направил искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото, следва да му се присъдят такива в размер на 160 лева – 10 лева платена държавна такса /л.6/ и 150 лева договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат /л.5/.

Воден от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № П5-71/24.10.2013 г. на Началник на Районно управление „Полиция” гр.Кнежа, потвърдена с решение №3590 от 21.11.2013 г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която на П.Г.Т. - полицейски инспектор в “Пътен контрол” на група “Охранителна полиция” към РУП-Кнежа при ОД на МВР-Плевен е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Плевен да заплати на П.Г.Т. ***, ЕГН ********** сумата 160 /сто и шестдесет/ лева разноски по делото.

Решението може  да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                  

 

СЪДИЯ: