Р
Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр.Плевен, 16.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №174 по описа за 2014г. на Административен съд-Плевен и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.
Производството по делото е образувано по жалба от Ц.А.П.
*** срещу Решение №1/27.01.2014г. на Директора на РУСО-Плевен, с което е
оставена без уважение жалба вх.№МП-51666/07.01.2014г. и е потвърдено Разпореждане
№1539/07.10.2013г. на Ръководител „ПО”, като правилно и законосъобразно.
В жалбата се изразява общо несъгласие с решението на
Директора на РУСО-Плевен. Не се приема становището на органа, а именно
непризнаването за осигурителен стаж периодът от 01.06.1952г. до 31.12.1952г.,
когато е работил като полевъден бригадир в ТКЗС-Гулянци. Твърди се, че до
01.01.1957г. е работил като бригадир и е бил осигурен. В заключение се моли
жалбата да бъде уважена.
От ответника - Директора
на РУСО-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание
оспорващият се явява лично и заявява, че е бил осигурен през цялото време,
поради което решението на Директора на РУСО-Плевен е неправилно. Моли да бъдат
зачетени спорните периоди и да се уважи жалбата.
Ответникът по
делото-Директорът на РУСО-Плевен, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за
неоснователна. Излага доводи, че
оспореното решение е правилно, като се позовава на изложените в него мотиви. В
заключение моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено следното:
Оспореното Решение №1/27.01.2014г. на
Директора на РУСО – Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка на Ц.П. (л.4)
и е получено от Р. П.-снаха
на 30.01.2014г. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на
Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на
получаване му. Жалбата на оспорващия
е подадена до Административен съд - Плевен чрез Директора на РУСО - Плевен на 11.02.2014г.
и е заведена с рег. № МП-51666 от същата дата. Предвид изложеното, съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт
в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
вх.№МП-47324/27.09.2013г. (наречено жалба-пререшение) Ц.П. е направил искане за
преразглеждане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с осигурителен
стаж преди пенсионирането, като твърди, че неправилно не са му зачетени за
осигурителен стаж периодите, както следва 01.06.1952г.-31.12.1952г.;
01.01.1966г.-15.03.1966г. и 20.08.1989г.-30.11.1990г. (л.46).
С Разпореждане
№1539/07.10.2013г. на Ръководител ПО при РУСО-Плевен е отказано изменение на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц.П. (л.51). За периода от
01.06.1952г. до 31.12.1952г. (по-малко от 8 месеца) е направен извод, че
съгласно чл.76ж от Правилника за прилагане закона за пенсиите (отм.) за трудов
стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се счита членството в ТКЗС през
периода от 09.11.1944г. до 01.01.1957г., през който лицата са работели в ТКЗС
или са били на разположение в същото не по-малко от осем месеца в една
календарна година. Във връзка с последното е прието, че липса необходимият
минимум стаж в ТКЗС за календарната 1952г., поради което този период не следва
да му се зачита за стаж. За периода от 01.01.1966г. до 15.03.1966г. е прието,
че в представените документи няма данни П. да е осигуряван, поради което няма
основание да се зачита за стаж. За периода 20.08.1989г. до 30.11.1990г. е
счетено, че правилно е зачетен стаж от 01г. 00м. 20дни. По делото няма данни за
датата на получаване на разпореждането, но в тримесечният срок за неговото
обжалване е подадена жалба рег.№МП-51666/07.01.2014г. от П., в която са
изложени доводи за непризнатите периода, аналогични на тези в заявлението
(л.52).
С
Решение №1/27.01.2014г. Директорът на РУСО-Плевен е отхвърлил жалбата на П. и е
потвърдил Разпореждане №1539/07.10.2013г. на Ръководител ПО.След установяване
на фактическата обстановка при подробно разглеждане на пенсионното досие на П.,
органът е приел, че осигурителният стаж е зачетен правилно, а за претендираните
периоди не е налице основание за зачитането им като осигурителен стаж и няма
основание за изменение на пенсията за ОСВ. По отношение на първият спорен
период -01.06.1952г. до 31.12.1952г.- органът е счел, че не са налице
изискуемите минимум осем месеца в календарната 1952г. работа в ТКЗС, поради
което този период не следва да се зачита за осигурителен стаж по чл.76 б.”ж” от ППЗП (отм.). За вторият период-
01.01.1966г. до 15.03.1966г.- е прието, че няма никакви данни и документи,
които да дават основание за зачитането му като осигурителен стаж, като за този
период има прекъсване в осигуряването на лицето. В тази връзка е посочено, че периодът
01.01.1957г.-31.12.1965г. е зачетен за осигурителен стаж от 9 год. още при
отпускане на пенсията на П. през 1990г., както и периодът 16.03.1966г.-19.08.1989г.
също е зачетен за стаж като работа в ССБ-Гулянци още при пенсионирането. За третият период- 20.08.1989г. до
30.11.1990г.- органът е счел, че правилно са зачетени като осигурителен стаж
1год. 0 мес. 20дни по представени официални удостоверителни документи и не е
налице основание за зачитане на периода в календарно време, каквото е искането
на П.. В допълнение е посочено още, че т.77 от ППЗП (отм.) се отнася за
зачитане на трудов стаж преди 01.01.1958г. на лицата със свободни професии и на
лицата, които са били задължени сами да внасят осигурителните си вноски, поради
което е неприложима в случая на П..
Именно
това Решение на Директора на РУСО-Плевен е предмет на настоящето съдебно
производство.
От фактическа страна
по делото е установено още, че с Разпореждане №0199/16.03.1990г. на П. е
отпусната лична пенсия за изслужено време и старост (сега ОСВ), считано от
19.08.1989г. при стаж от ІІІ-та категория 38год.10мес.26дни, която е изменена и
е зачетен допълнителен стаж след пенсиониране от 1год.0мес.20дни за периода
20.08.1989г.-01.12.1990г. Пенсията на П. е изменяна и осъвременявана
многократно.
По делото е назначена
и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от
страните, съдът приема за безпристрастно и компетентно изготвено. Със
заключението е установено, че от 01.06.1952г. П. е работил като „бригадир-отчетник” в ССБ
Гулянци с данни за трудов стаж като „бригадир-отчетник” за периода от
01.06.1952-31.12.1956г. от 04год. 0мес.0 дни, като за календарната 1952г. има
отработени 7 месеца, т.е. по-малко от изискващите се осем месеца за календарна
година, поради което и на основание чл.76 б.”ж” от ППЗП (отм.) периодът от
01.06.1952г. до 31.12.1952г. не следва да бъде зачетен като стаж. Вещото лице е
посочило още, че по делото не са налични данни и доказателства за периода
01.01.1966г. до 15.03.1966г. П. да е осигуряван, поради което като неосигурено
лице този период от 02мес. и 15дни не може да му се зачете като осигурителен
стаж. За периодът 20.08.1989г.-01.12.1990г. правилно е зачетен осигурителен
стаж от 1год. 0мес. 20дни, а не целия календарен период. Вещото лице е посочило
също, че към момента на подаване на предложението за пенсиониране-21.02.1990г.
осигурителният стаж на П. е 38год.10мес.26дни, а към дата 27.09.2013г. е
39год.11мес.16дни, като спорните периоди не са зачетени и не следва да бъдат
зачетени при изчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117 ал.1
т.2 б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават
жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и
спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата
норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С
Разпореждане № 1539/07.10.2013г. на Ръководител „ПО” на П. е отказано изменение
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспореното Решение №1/27.01.2014г.
е издадено от Директора на РУ „Социално осигуряване” - Плевен, който е
ръководителя на ТП на НОИ, при условията на заместване, видно от
приложената по делото заповед
№637/25.06.2013г. (л.61-62). Ето защо съдът намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е.
решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото
издаване са спазени административно производствените правила, като същото е
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
Относно спазване на материалноправните разпоредби на
закона, настоящият състав съобрази следното:
Според
чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с
трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя.
Не се спори по делото, а и се установява от
доказателствата, че от 10.11.1949г. до 03.05.1952г. П. е отбил редовна военна
служба, а от 01.06.1952г. до 31.12.1956г. е бил бригадир-отчетник в
ССБ-Гулянци. За последният период (01.06.1952г. до 31.12.1956г.) на лицето са
признати 04год.0мес. 0дни осигурителен стаж, като периодът от 01.06.1952г. до
31.12.1952г. не е зачетен за стаж от пенсионния орган. Съгласно чл.76 б.”ж” от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), но действащ към периода,
за трудов стаж по смисъла на закона се счита членството в ТКЗС през периода от
09.11.1944г. до 01.01.1957г., през който лицата са работили в ТКЗС или са били
на разположение в същото не по-малко от осем месеца в една календарна година. В
конкретния случай спорният период е от седем месеца за календарната 1952год.,
поради което не е налице изискването на нормата на чл.76ж от ППЗП за 1952г. и
правилно не е признат този период за осигурителен стаж при изчисляване на
личната пенсия за ОСВ на П..
От доказателствата по
делото се установява също, че от 01.01.1957г. до 31.12.1965г. П. ***, а от
16.03.1966г. до 19.08.1989г. е работил като домакин в ССБ-Гулянци. Тези периоди
са зачетени за осигурителен стаж. За периода 01.01.1966г. до 15.03.1966г. в
пенсионната преписка не са налични данни и доказателства, а и не се представиха
такива от лицето, същото да е осигурявано за този период. Налице са данни, че П.
фигурира в разплащателната ведомост на бригада администрация-неосигурени на АПК
„Мизия”-Гулянци, поради което правилно пенсионният орган не е зачел периода от 02мес.15дни
за осигурителен стаж. В подкрепа на този извод е действащият към този период
Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори-ЗПЗСК (чл.2), съгласно
който на задължително осигуряване и пенсиониране по този закон подлежат
земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства-мъже и
жени, навършили 16-годишна възраст. Зачитането на осигурителен стаж на лицата,
които са работили в ТКЗС, е за времето, за което са задължително осигурявани за
пенсия по ЗПЗСК.
За периода от
20.08.1989г. до 01.12.1990г. от доказателствата по делото, включително и
заключението на вещото лице, се установява, че на П. е зачетен осигурителен
стаж от 1год.0мес.20дни., толкова колкото е посочен в официалните
удостоверителни документи, които не са оспорени по реда на ГПК и съдът цени.
Поради което не са налице основания за зачитане като осигурителен стаж на целия
календарен период от 1год 3мес.11дни.
Като е съобразил горното и е счел, че не са налице
основания за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст,
пенсионният орган правилно с Разпореждане № 1539/07.10.2013г. е отказал на П.
изменение на личната пенсия за ОСВ, което правилно е потвърдено с оспореното
Решение на Директора на РУСО-Плевен.
Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение
на Директора на РУСО-Плевен и потвърденото с него разпореждане на Ръководител
„ПО” са съобразени с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата
на Ц.П. е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.А.П.
*** срещу Решение №1/27.01.2014г. на Директора на РУСО-Плевен, с което е
оставена без уважение жалбата му с вх.№МП-51666/07.01.2014г. и е потвърдено
Разпореждане №1539/07.10.2013г. на Ръководител „ПО”.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: