Р E Ш Е Н И Е

№ 234

гр.Плевен, 12 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 173 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 121 от ЗДСл.

Производството по делото е образувано по жалба от Т.Т.Г. ***, чрез адв. Ю.С. *** с надлежно пълномощно, срещу Заповед №РД-15-5/06.02.2014г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”-Плевен, с която на основание чл.107 ал.2 и чл.108 от ЗДСл във вр. с чл.15 и чл.16 от НУРОИСДА е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „Старши юрисконсулт” при ОД „Земеделие”-Плевен, считано от 10.02.2014г.

В жалбата са наведени доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че като основание за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено, че служителят е получил най-ниска годишна оценка – “Неприемливо изпълнение” за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. По същество се сочи, че са нарушени разпоредбите на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите от държавната администрация /НУРОИСДА/, а именно чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 18 от същата. Сочи се още, че оценката за изпълнението на работата не е изготвена въз основа на обективно установими факти. Твърди се, че е налице съществено разминаване между оценката на оценяващия ръководител по отношение на първия период – до 26.06.2013г. и коментарите за неприемливо изпълнение в заключителната среща. Счита се, че последните не представляват конкретно установени факти, от които да се направи извод за нивото на изпълнение на работата, което по същество представлявало липса на мотиви при оценяването. Сочи се също, че контролиращият ръководител без мотиви е поставил оценка „Неприемливо изпълнение”. В заключение се моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

По делото е постъпил писмено отговор от Директора на ОД”Земеделие”-Плевен, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. С., която поддържа жалбата на заявените основания, моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски. Представя писмени бележки и списък с разноските по делото.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт К. с надлежно пълномощно, който излага становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Т.Т.Г. е заемал длъжността “Старши юрисконсулт” в Областна дирекция “Земеделие” гр. Плевен, с придобит ранг III младши. На 01.08.2012г. му е връчен препис от длъжностна характеристика, разработена от Директор на дирекция АПФСДЧР, утвърдена от Директора на ОД”Земеделие”- Плевен. Проведено е оценяване на служителя за индивидуалното изпълнение на длъжността за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., при което на 24.01.2014г. от оценяващия ръководител е определена годишна оценка "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията". От страна на Г. не е направен коментар и не е подадено възражение срещу оценката. На 05.02.2014г. контролиращият ръководител-Директорът на ОД „Земеделие”-Плевен не е приел поставената оценка и на основание чл. 21, ал. 2 от НУРОИСДА е поставил оценка “Неприемливо изпълнение”. Със Заповед № РД-15-5 от 06.02.2014г. на Директора на ОД „Земеделие”-Плевен, на основание чл. 107, ал. 2 и 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Т.Г., поради това, че е получена най-ниска годишна оценка - “Неприемливо изпълнение” при оценяване изпълнението на служителя за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. Със същата заповед е определено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 2 работни дни. Заповедта е връчена на Г. на 06.02.2014г. и е оспорена пред Административен съд Плевен с жалба вх.№519 от 17.02.2014г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Процесната Заповед № РД-15-5/06.02.2014г. е издадена от компетентен орган-Директорът на ОД „Земеделие”-Плевен, който е органът по назначаване, в изискуемата от закона писмена форма и с предписаното от чл. 108 ал. 1 от ЗДСл съдържание, но при опорочена процедура по оценяването, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна със самостоятелно правно значение. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Условията и редът за оценяване на служителите в държавната администрация са уредени в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /Наредбата/. Според чл. 2 от Наредбата, оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и на показаните компетентности. Оценяването на изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията и включва три етапа: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в периода от 01 януари до 31 януари; междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания в периода от 15 юни до 31 юли и заключителна среща и определяне на годишна оценка за изпълнението на длъжността в периода от 01 януари до 31 януари на следващата година. Оценяването на изпълнението на служителите се извършва по целесъобразност и е предоставено изцяло в правомощията на административния орган. В обхвата на съдебния контрол попада само проверката за законосъобразно осъществяване на процедурата по оценяване на изпълнението като гаранция за обективното и безпристрастно оценяване на държавния служител.

В настоящия случай е безспорно установено, че оспорващият е осъществявал функция по служебно правоотношение като старши юрисконсулт в ОД”Земеделие”- Плевен, дирекция АПФСДЧР и индивидуалното изпълнение на длъжността му подлежи на ежегодно оценяване. Оценяването е проведено за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., чиято продължителност, начален и краен момент съвпадат с нормативните изисквания на Наредбата. От съдържанието на приобщения към преписката формуляр приложение № 2 към чл. 19, ал.1, т.1 се установява, че оценяването е извършено от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредбата и в съответствие с условията на чл. 9, чл. 12 и чл. 13 от подзаконовия нормативен акт. Съставен е индивидуален работен план, в който са описани целите и периода за постигането им, както и изискванията и критериите за тяхното изпълнение. Индивидуалният работен план е съгласуван с оценявания служител на 25.01.2013г., което се удостоверява от положения под текста подпис. Обстоятелството, че съдържанието на плана възпроизвежда част от текстовете в длъжностната характеристика не е в противоречие с изискванията на чл. 9 от Наредбата, тъй като степента на конкретизация и постижимост на целите в конкретния случай покрива регламентираните критерии. Ето защо е неоснователно възражението в този смисъл направено в жалбата. Междинната среща е проведена в посочения в наредбата период (от 15 юни до 31 юли на съответната календарна година) на 26.06.2013г., а резултатът от нея е отразен в съответната графа на формуляра. Коментарът на оценяващия ръководител е за качествено и в срок изпълнение на поставените в работния план задачи. Заключителната среща също е проведена в срока по чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Годишна оценка, поставена от оценяващия ръководител е "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията", и възпроизвежда текстово нормата на чл. 17 , т. 4 от Наредбата. В мотивите на оценяващия ръководител е записано, че служителят е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията, а за останалата част отклонението от изискванията е несъществено, с което е пресъздаден нормативния регламент на чл. 17, т. 4, б. “б” от Наредбата. В срокът и при условията на чл. 21, ал. 2 от Наредбата контролиращият ръководител – Директора на ОД”Земеделие”-Плевен не е потвърдил поставената оценка и е намалил същата на “Неприемливо изпълнение”. Липсват каквито и да е мотиви за поставената оценка.

В контекста на установеното от правна и фактическа страна следва извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според чл. 18, ал. 1 от Наредбата оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Същото важи и за контролиращия ръководител, особено когато в хипотезата на чл.21 ал.2 от Наредбата намалява поставената оценка с една единица. Противното би било несъвместимо с идеята за оценяване на изпълнението на длъжността и предпоставка за произволни действия от страна на контролиращия. В тази връзка основателно се явява възражението в жалбата за нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. От една страна оценяващият ръководител е изписал оценката бланкетно чрез възпроизвеждане на разписаното в подзаконовия нормативен акт понятие, без да са конкретизирани обективно установените факти и обстоятелства, мотивирали го да даде въпросната оценка и да квалифицира изпълнението на служебните задължения като неотговарящо напълно на изискванията. В административната преписка не се съдържат данни, от които да се установи кои от целите, описани в индивидуалния план не са постигнати, респ. кои основни задължения, дефинирани в длъжностната характеристика не са изпълнени. Тъкмо обратното се установява от приложените по делото доказателства, считано до 26.06.2013г. включително оспорващият Г. е получавал високи оценки за изпълнение на длъжността, като със Заповед № РД-15-1-05/29.05.2013г. на основание чл. 26, т. 2, б. “б” от Наредбата е повишен в ранг от IV младши в III младши. От друга страна коментарът на контролиращия ръководител е лишен от каквито и да е мотиви защо оценката на оспорващия е намалена с една единица в негов ущърб, още по-малко съпоставка на изпълнението на длъжността по критериите на чл. 14 и чл. 18 от Наредбата. Отново липсват конкретизиращи данни, които да свържат неприемливото изпълнение с преките задължения на юрисконсулта. Липсата на мотиви винаги е съществено процесуално нарушение, т.к. по същество липсва обект, който да може да бъде проконтролиран от съда.

Във връзка с горното следва да се посочи, че контролиращият ръководител в лицето на Директора на ОД”Земеделие”- Плевен е назначен на тази длъжностна от 31.07.2013г., видно от представения трудов договор № РД-15-730/31.07.2013г.(л.41). Последното налага извода, че контролиращият орган не е имал обективна възможност да знае и да следи за качеството на дейността на оценявания.

Констатираните от съда допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са изключително съществени, тъй като опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18 от Наредбата не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от оспорващия Г. годишна оценка при оценяването като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Изискванията на цитирания законов текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Съобразно изхода на делото основателно се явява искането на оспорващия за присъждане на направените разноски, поради което ОД „Земеделие”-Плевен следва да бъде осъдена да му заплати направените и доказани по делото разноски в размер на 450 лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-5/06.02.2014г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” гр. Плевен, с която на основание чл.107 ал.2 и чл.108 от ЗДСл във вр. с чл.15 и чл.16 от НУРОИСДА е прекратено служебното правоотношение на Т.Т.Г. на длъжността „Старши юрисконсулт” при ОД „Земеделие”-Плевен, считано от 10.02.2014г.

ОСЪЖДА Областна дирекция “Земеделие” гр. Плевен да заплати в полза на Т.Т.Г. ***, ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 450.00лв. (четиристотин и петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: