ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10

гр.Плевен, 06.01.2014 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и четиринадесети година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1173/2013 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 12.12.2013г. по адм.дело №938 за 2013г. по описа на Административен съд Плевен са отделени от производството по делото молби с вх.№№3180/21.10.2013г. и 3181/21.10.2013г., както и молба вх.№3808/11.12.2013г., съставляващи нов иск за обезщетение за претърпени от М.Й.К., изтърпяващ наказание в Затвора Плевен, вреди от действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен.

В Административен съд Плевен е образувано ново адм.дело №1173/2013г. по описа на съда.

В молба вх.№3180/21.10.2013г. е посочено правно основание чл.1 от ЗОДОВ и се претендира обезщетение в размер на 10000лв. Ищецът К. сочи, че исковата молба е насочена срещу администрацията на Затвора Плевен за нанесени неимуществени вреди от психически тормоз. Твърди се, че тормозът е поради заведено адм.дело №938/2013г. по описа на Административен съд Плевен. Твърди се, че при извършена проверка на 11.10.2013г. в спалното помещение ищецът не е присъствал, тъй като е бил в санитарния възел, а извършващият проверката обърнал внимание на неговото легло и попитал кой спи там. Сочи се още, че след като се върнал в килията бил повикан да напише обяснение защо има парче от чаршаф зад вишката. Ищецът дал обяснения, че става течение. Л.св.К. счита, че това е сторено, за да бъде направена докладна срещу него и да бъде наказан. Счита, че не е направил нарушение, нито по ЗИНЗС, нито по правилника за неговото прилагане, нито по правилника за вътрешния ред. В заключение се моли искът му да бъде уважен.

В молба вх.№3181/21.10.2013г. се иска да бъде заведено дело срещу Затвора Плевен на основание чл.128 ал.1 т.1-8 от АПК за нанесен психически тормоз и се претендират неимуществени вреди в размер на 10000лв.

С молба вх.№3808/11.12.2013г. се претендират неимуществени вреди в размер на 10000лв. от нанесен психически тормоз и дискриминация от бездействието на Комисията по назначаване на работа при Затвора Плевен. Сочи се, че на 01.11.2013г. е бил назначен на работа като чистач (хигиенист) на V група, ет.3, без да е подписвана заповед. Твърди се, че на 25.11.2013г. е било първото заседание по адм.дело №938/2013г. по описа на Административен съд Плевен, а на 26.11.2013г. вече е бил махнат от работа, като причината е постоянен теч в санитарния възел и паяжини в банята. Счита се, че даването на работа е било с цел да се откаже от заведеното дело, но тъй като не е оттеглил иска, е спрян от работа. Сочи се още, че е подал нова молба за работа, но му е отказано, тъй като имал наказание. В тази връзка сочи, че наказание е имал и при предишното назначаване на работа. В заключение се моли да бъде уважен иска.

С определение от 16.12.2013г. са оставени без движение молбите на л.св.К. и на последния е указано да отстрани нередовностите, като посочи по всяка една от трите молби ли претендира обезщетение в размер на 10000лв. вследствие от претърпени неимуществени вреди от нанесен психически тормоз, или общо претенцията е в размер на 10000лв.; да посочи надлежен ответник срещу когото е насочена претенцията; да посочи обстоятелствата, на които се основава исковата му претенция като конкретизира от кои точно незаконосъобразни действия и бездействия и на кои административни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност са настъпили вредите; в какво се изразяват последните и за какъв период от време са причинени, както и да внесе по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 10лв. От Началника на Затвора-Плевен е изискано да бъдат представени конкретно посочени доказателства.

С молба вх.№3947 от 27.12.2013г. от л.св. К. е представен документ за внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 10лв. и е уточнено, че са предявени два иска-всеки за по 10000лв. обезщетение и се сочи, че като ответник по предявените искове следва да се конституира Администрацията на затвора-Плевен при ГДИН-София. Към тази молба са приложени още два броя молби. В първата с вх.№3946/27.12.2013г., която е уточнение към молба вх.№ вх.№3180/21.10.2013г. се сочи, че ответник следва да бъде Администрацията на затвора като съставна единица на ГДИН-София. Твърди се, че е неприемливо налагането на дисциплинарно наказание, тъй като същото не съответства на закона и по този начин е довело до психически тормоз и до неимуществени вреди в размер на 10000лв. Допълнително са направени доказателствени искания. Във втората молба, която е уточняваща към молба вх.№3808/11.12.2013г. се сочи, че като ответник следва да се конституира Администрацията на затвора-Плевен като съставна единица на ГДИН-София. Твърди се, че му е нанесен психически тормоз и дискриминация от бездействието на Комисията по назначаване на работа и се претендира обезщетение в размер на 10000лв. за период от 25дни. Сочи се още, че молбата е на основание чл.128 ал.1 т.1-8 от АПК и е заведена срещу Комисията по назначаване на работа към затвора.

С писмо вх.№3949/27.12.2013г. от Затвора-Плевен са изпратени изисканите от съда данни и доказателства.

Съдът, след като се запозна с изложените в първоначалните и уточняващите молби факти и обстоятелства, намира, че е сезиран с две искови претенция от л.св.К.-всяка за по 10000лв. обезщетение за претърпян психически тормоз, вследствие от действия и бездействия на Администрацията на Затвора-Плевен, които претенциите са насочени срещу ненадлежен ответник- Администрацията на затвора-Плевен като съставна единица на ГДИН-София, което ги прави недопустими за разглеждане. Съображенията за това са следните:

На първо място е необходимо да се посочи, че с уточняващите молби не са изпълнени указанията на съда за конкретизиране на обстоятелствата, на които се основават исковите претенции-не са посочени конкретно от кои незаконосъобразни действия и бездействия и на кои административни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност са настъпили твърдяните вреди, както и не е уточнено в какво се изразяват тези неимуществени вреди. Последното прави исковите молби нередовни и е основание същите да бъдат оставени без разглеждане.

От друга страна, в уточняващите молби е посочено, че ответник следва да бъде Администрацията на Затвора-Плевен като съставна единица на ГДИН-София.

Съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Ето защо и на основание чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Нормата на чл.205 от АПК регламентира, че искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Последната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ответник следва да е юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Във връзка с горното и предвид твърденията на л.св. К., че исковете са насочени срещу Администрацията на Затвора-Плевен като съставна единица на ГДИН-София, като по втората искова молба същата е насочена и срещу Комисията по назначаване на работа към Затвора-Плевен, съдът намира, че последните не са надлежни ответници съобразно чл.205 от АПК, тъй като не са юридически лица, съгласно чл.12 от ЗИНЗС, каквито са изискванията на закона. Следва да се посочи също, че особеното за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

За пълнота следва да се посочи още, че нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ двете искови молби на л.св. М.Й.К., изтърпяващ наказание в Затвора Плевен, срещу Администрацията на Затвора-Плевен като съставна единица на ГДИН-София, с които се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10000лв., вследствие от действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен и Комисията по назначаване на работа към Затвора-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1173/2013г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.М.К..

СЪДИЯ: