ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1325

гр.Плевен, 12.11.2014 г.

Административен съд – Плевен, пети състав, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Съдия: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдията исково административно дело № 172/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Административното дело е образувано по искова молба от 17.02.2014г. от А.Е.Д.,***, V-та група. Претендира се изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева от ответник - ГДИН гр. София за периода м. септември 2011г. – 17.02.2014г, като вредите се определят като психически стрес, претърпени от лоша хигиена и битови условия, недостатъчна квадратура в спалните помещения, мухъл в банята, тоалетната и кухненските помещения, по-малко от 4 кв.м. площ на лишен от свобода в спалните помещения и изтърпяване на наказанието в етаж, със зона с повишена сигурност, където са настанени лишените от свобода с доживотни присъди, което не отговаря на режим на изтърпяване на наказанието на ищеца.

Съдът се е постановил решение № 464/01.10.2014 година, като е отхвърлил иска и не е присъдил разноски на ответника, тъй като е приел, че не са своевременно поискани и не е посочен размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

С молба , касационна жалба от 14.10.2014 година пълномощникът на ответника обжалва решението в частта относно неприсъждането на разноски. Посочва се, че искането на присъждане на разноски е своевременно направено в писмения отговор на процесуалния представител на ГДИН и искането е формулирано като такова за присъждане на разноски съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намират, че непосочването на точен размер на възнаграждението не е пречка съдът сам да прецени размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение според разпоредбите на Наредбата. Молят за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът е изпратил жалбата на ВАС, като същата е върната за произнасяне, тъй като е прието, че е налице молба за допълване на решението по чл.248 от ГПК.

Молбата е изпратена на оспорващия за становище в 14- дневен срок, тъй като е приета като касационна жалба, а не като искане за допълване на решението, като становище не е представено.

Съдът като съобрази молбата и закона, намира, че искането за допълване на решението е подадено в срока по чл.248, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването , в случая е отхвърлен предявеният иск, подателят на иска заплаща всички разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат. За са бъде уважено искането за присъждане на разноски трябва да се налице две кумулативни предпоставки – искането да е своевременно направено до приключване на устните състезания и да е посочен размер на същото, за да е възможна проверка от страна на съда, дали претендираните разноски са основателни и следва ли да бъдат уважени в искания размер. В настоящия случай съдът е приел в решението, че искането не е своевременно отправено и не е посочен размер на претендираните разноски. След проверка съдът установи, че в писмен отговор на ответника на л. 28 по делото е направено искане за присъждане на разноски т.е. налице е първата предпоставка, но съдът констатира, че не е посочен размер на претендираните разноски, а се посочва да се определят съгласно Наредба №1 от съда. Съдът не следва служебно на определя размер на разноските , а следва да извърши преценка при своевременно искане, дали така претендираният размер следва да бъде уважен съгласно приложимите разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. При липсата на посочване на претендираното възнаграждение, то съдът не може да го определи служебно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба от 14.10.2014 година на пълномощника на ГДИН –София за изменение на решение № 464/01.10.2014 година по и. адм. дело №172 по описа за 2014 година на Административен съд -Плевен в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: