Решение по Административно дело 172/2014г.

РЕШЕНИЕ

№ 464

град Плевен, 01.10.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – пети състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	Снежина Иванова

при секретар Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм. дело № 172 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба 17.02.2014г. от А.Е.Д.,***, V-та група. Претендира се изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева от ответник - ГДИН гр. София за периода м. септември 2011г. – 17.02.2014г, като вредите се определят като психически стрес, претърпени от лоша хигиена и битови условия, недостатъчна квадратура в спалните помещения, мухъл в банята, тоалетната и кухненските помещения, по-малко от 4 кв.м. площ на лишен от свобода в спалните помещения и изтърпяване на наказанието в етаж, със зона с повишена сигурност, където са настанени лишените от свобода с доживотни присъди, което не отговаря на режим на изтърпяване на наказанието на ищеца.

Ищецът след указание на съда до него за посочване в резултат на какви действия/бездействия са настъпили неимуществените вреди и прави ли искане за установяване на незаконосъобразността им, със заявление от 24.02.2014 година посочва, че неимуществените вреди са причинени от действия и бездействия на администрацията на Затвора, изразяващи се в лоши битови условия в килията, мухъл, липса на тоалетна, неотговаряща на изискванията за квадратура на килията и изтърпяване на наложеното наказание на етаж в зона с повишена сигурност с лица с доживотна присъда.

Ответникът –ГДИН –София е представил писмен отговор, в който са наведени доводи за неоснователност на така предявените искове, липса на вреди, които да са пряка последица от действия или бездействия на длъжностните лица от Затвора-Плевен. Посочва се, че не посочени конкретни текстове от закона, на които ищецът основава претенцията си за действие респ. бездействие на администрацията на Затвора. Излагат се доводи, че поддържането на хигиената в местата за лишаване от свобода не е административна дейност , а по арг. от чл. 21, ал.2 от ППЗИНЗС грижата за хигиената се възлага на лишените от свобода, а по отношение на площта на килията, то разпоредбата на чл.43, ал. 3 от ЗИНЗС по силата на § 13 от ПЗР на ЗИНС влиза в сила от 01.01.2019 година и не може да се претендира вреди. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно Наредба № 1от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и подържа иска на заявените основания, като посочва, че условията са лоши и няма да се подобри положението докато не се даде гласност.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, представлява се от юрк. П., която изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Представя писмена защита, в която посочва, че ищецът не е посочил правна разпоредба от нормативен акт, от която да произтича пряко задължение за действие или бездействие за администрацията на Затвора, нито извършване на фактическо действие, което е била длъжна да осъществи. Счита, че не са доказани в съдебното производство претендираните неимуществени вреди от ищеца и не са да доказани лоши битови условия в Затвора, а с оглед представените документи – графици за дежурства, за получени и изразходвани перилни препарати. Посочва се, че хигиената в спалните помещения се поддържа съгласно Правилника за вътрешния ред от самите лишени от свобода, за които е изготвен седмичен график на дежурства. Счита, че поддържането на хигиената не представлява административна дейност. Намира, че и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза за състоянието на килия 310 за периода 26.06.2013 -17.02.2014 г. и килия 119 за периода септември 2012 – 25.06.2013 година за обективно идоказващо твърдението на ответната страна, че не са налице лоши битови условия. Посочва, че ищецът е бил настанен правилно в отделение „закрит тип нерецидивисти”, находящо се на ІІІ-ти етаж, южна страна, създадено от 26.06.2013 година, а преди това този тип лишени от свобода са били на І-ви етаж. По отношение на площта на килиите, посчва, че тази норма не е приложима към процесния период. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава становище за неоснователност на иска. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и действия или бездействия на администрацията на затвора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна, срещу пасивно легитимиран ответник – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, доколкото началникът на Затвора Плевен и администрацията на затвора са част от ГДИН.

Разгледана по същество, искът е неоснователен.

От приложената по делото Справка изх. № 1668/08.04.2014г. от ГДИН Затвора Плевен се установява, че л. св. А.Е.Д. изтърпява две групи наказания – едно общо от 06 месеца и едно общо от 3 години. Началото на изтърпяване на наказанията е 18.03.2011г. при първоначално постановен “строг режим”. Посочено е, че съгласно Заповед № ЛС-04-656/30.05.2009г. на Министъра на правосъдието е определено ново райониране на лишените от свобода. Конкретно за Затвора-Плевен освен категориите “открит тип” и “рецидивисти” е разпоредено да се настаняват за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода осъдени и категоризирани като “закрит тип нерецидивисти”от Област Плевен и Търговище. В тази връзка в затвора-Плевен било обособено отделение, където се настанявали единствено осъдени, категоризирани като “закрит тип нерецидивисти”. Същото помещение първоначално било локализирано на I етаж в корпуса на затвора, като от 26.06.2013г. същото е обособено на III етаж в корпуса. Посочено е, че настанените в това помещение са физически отделени от л.св. от категорията “рецидивисти”. Изложени са доводи за съобразяване с изискванията на ЗИНЗС и правилника за вътрешния ред по отношение материално и вещево снабдяване на лишените от свобода, както и по отношение преходния период, съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС за изискванията за жилищна площ. Представени са като доказателства справка и доклад за А.Д., списък на дежурства в килия 310 за м. април 2014г. и списък на л.св. от същата килия, справка за капацитет и населеност на затвора, справки за получени миещи и перилни препарати за периода 2009г. – 2013г. и справка за осветлението и отоплението в корпуса на Затвора-Плевен, справка за направени разходи за поддръжка, справка за осъществяване на храненето и подаването на топла вода. Представените списъци на дежурствата за април 2014 г. (л. 52) , списък на л. 54, списък на л. 57, на л. 58 и . 59 съдът не кредитира, тъй като същите са неотносими към процесния период на исковата претенция. Съдът не кредитира представените списъци за предоставени перилни препарати на ищеца, тъй като исковата претенция е за лоши битови условия –мухъл, влага в спалното помещения, санитарен възел баня и кухненска столова, а с тези доказателства, не се установят твърдените от ищеца обстоятелства. оглед установяване на обстоятелството, че на Е. в процесния период са предоставени перилни препарати и сапун.

Съдът по искане на ищеца извърши разпит на М.Й.К., с които показания се цели доказване на лошите битови условия в процесния период септември 2011 -17.02.2014 година. Свидетелят посочва, че в тоалетните на третия етаж има течаща вода, която се пуска вечер от 20 до 22 часа и излиза миризма, тъй като липсва вентилационна система, че осветлението в коридора е потискащо, няма шкафче, няма маси. Посочва, че изтърпяват наказание на ІІІ-ти етаж заедно с лишените от свобода, изтърпяващи по-тежки наказания и постоянното отключване и заключване създава дискомфорт. Посочва, че не е бил в обща килия с ищеца. Съдът намира, че от показанията на свидетеля не се установят лоши хигиенно –битови условия, твърдени от ищеца-мухъл, влага, а и същият посочва, че не изтърпяват наказание заедно с лишени от свобода с по-тежки наказания.

Свидетелските показания на Н. К. съдът кредитира като обективни, логични относно обстоятелството, че ищецът е настанен на ІІІ-ти етаж в Затвора –Плевен в обособено общежитие от закрит тип за лишени от свобода нерецидивисти. Това обстоятелство се доказва и с представени на л. 122 и 123 по делото заповед за организиране на начина на изтърпяване на наказанието на лице нерецидивисти -заповед № З-140/21.12.2012г. и заповед № З-95/25.06.2013г. на началника на Затвора-Плевен.

По делото за доказване на твърденията на ищеца бе допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението в килия № 310 стените и тавана са изпълнени от подходящи материали, но са зле поддържани, като подът няма подходящо покритие и осветлението не отговаря на утвърдения стандарт има и санитарен възел. По отношение на килия № 119 към момента на изготвяне на експертизата е установено, че стените, подът и тавана са в съответствие но осветлението не е съответно на стандартите. Установено е, че в коридора на ІІІ-я етаж има необходимото осветление, но работи сама половината от осветителните тела. Посочва, че санитарният възел и банята на третия етаж са изпълнени с подходящи материали, но са зле поддържани. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и кореспондиращо с доказателствата по делото, като по отношение на килия № 119 намира, че не може да бъде възприето, тъй като то отразява състоянието на килията към момента на извършване на експертизата, а не и за периода, когато ищецът е бил настанен.

При така установените факти, съдът намира от правна страна:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Фактическото основание, въз основа на което е предявен иска на А.Д. е бездействие на затворническата администрация на Затвора-Плевен във връзка със задължението на последната да осигури съответстващите санитарно-хигиенни и битови условия в килията, банята и кухненските помещения, достатъчна квадратура в спалните помещения и изтърпяване на наказанието в общежитие от закрит тип за нерецидивисти, а не на етаж, със зона с повишена сигурност, където са настанени лишените от свобода с доживотни присъди, което не отговаря на режим на изтърпяване на наказанието на ищеца.

По претенцията за площ съдът съобрази следното: с § 13 от ПЗР на ЗИНЗС се дава преходен период, в който следва да бъде приета и изпълнена програма за подобряване условията в местата за лишаване от свобода в съответствие с чл. 43, ал. 3 от с.з., а именно 4 кв.м. минимална площ за човек и неосигуряването на тази площ за процесния период не следва да се квалифицира като бездействие на администрацията на Затвора. Относно претенцията за нормални хигиенно-битови условия съдът намира, с оглед събраните доказателства, че килията на ищеца, коридора и санитарния възел и банята са изпълнени от необходимите материали, но са зле поддържани, а по арг. от чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС грижата за хигиената на помещенията се възлага на лишените от свобода, а администрацията на затвора има задължение единствено да осигури условия за полагането на тази грижа. От представените по делото справки, както и показанията на св. К. се установява, че на лишените от свобода са раздавани редовно почистващи и перилни препарати. Следователно не е налице бездействие от страна на затворническата администрация, още повече, че същата е полагала грижи за помещенията, видно от справка за извършени ремонтни разходи (л. 78-79).

По отношение на претенцията, свързана с режима на изтърпяване на наказанието, както и за смесването на осъдени на лишаване от свобода и категоризирани като “закрит тип нерецидивисти” с такива от тип “рецидивисти” съдът съобрази следното: Въз основа на Заповед № ЛС-04-656/30.05.2009г. на Министъра на правосъдието е разпоредено в Затвора-Плевен настаняването на лишени от свобода и осъдени категоризирани като “закрит тип нерецидивисти”. За целта на III етаж в корпуса на Затвора-Плевен, южна страна е обособено отделение, където се настаняват единствено осъдени категоризирани като “закрит тип нерецидивисти”. На същият III етаж, западна страна в корпуса на затвора-Плевен е изградена зона за повишена сигурност, където л.св. изтърпяват наказанието “доживотен затвор”. От събраните по делото доказателства (справки и устни) се установява, че настанените от V-та група “закрит тип нерецидивисти” за отделени физически от останалите лишени от свобода на III етаж в корпуса на затвора. Видно от Заповед № З-140/21.12.2012г. на началника на затвора, л. св. от категорията “закрит тип нерецидивисти” след престояване в приемно отделение се настаняват на III етаж на затвора, като им се осигуряват всички права, свързани с режима на изтърпяване на наложеното наказание. Преместването на л. св. от III етаж в затвора в ЗО от ЗТ “Вит” към Затвора се извършва от нарочна комисия, след проучване на риска от рецидив. Следователно и по аргумент от чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС по отношение промяна на режима за изтърпяване на наказанието съдът счита, че това правомощие е дадено изцяло на Комисията по изпълнение на наказанията. Решението на комисията подлежи на обжалване пред окръжния съд. По делото не са представени данни да има успешно оспорено решение на коментираната комисия, от което да се направи извод за приложимост, респ. основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия, или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника. Дори и да се приеме, че е доказан първият елемент от фактическия състав, от който по принцип възниква правото на обезщетение, то по отношения на втория-вредата не са налице доказани конкретно и обективно настъпили обстоятелства, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и за периода, през който са претърпени. Вредата - това са неблагоприятните имуществени или неимуществени последици от увреждането. Ищецът в настоящото производство въобще не е доказал твърденията си за психически стрес като неимуществена вреда, тъй като с разпита на свидетелите се целеше установяване на лоши битови условия и режим на изтърпяване на наказанието, а доказателства относно здравословното състояние не са ангажирани и доказани. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се според твърденията на ищеца в негативни психически преживявания, емоционален дискомфорт и душевни страдания, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Плевен. Отделно от това, дори и да се приеме, че ищецът е преживял негативни психически преживявания, същите следва да се преценяват в светлината на наложеното му наказание и статута му на осъден на “лишаване от свобода”, което безспорно ограничава неговите права и свободи.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган или при осъществяване на административна дейност. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора-Плевен.

Предвид горепосоченото и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките на фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно незаконосъобразно бездействие и действие, нанесена неимуществена вреда и причинна връзка, между състоянието на ищеца и действията на администрацията, съдът намира, че претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед искането на пълномощника на ответника в писмената защита за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размерите, определени от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като искането е заявено в писмената защита, а не в хода по същество и не е своевременно отправено, като не е посочен и размер на претендираните разноски, по който съдът да извърши преценка.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 вр. чл.204, ал. 4 от АПК, Административен съд - Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля предявения иск от А.Е.Д., към момента на подаване на исковата молба адрес: Затвора-Плевен, съдебен адрес: гр. Плевен, ж.к Сторгозия, бл.45, вх. В, ет. 1, ап.1 за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева от ГДИН гр. София за периода м. септември 2011г. – 17.02.2014г, като претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен, изразяващи се в лоша хигиена и битови условия, недостатъчна квадратура в спалните помещения, мухъл в банята, тоалетната и кухненските помещения и изтърпяване на наказанието в етаж, със зона с повишена сигурност, където са настанени лишените от свобода с доживотни присъди.

Оставя без уважение искането на пълномощника на ГДИН –София за присъждане на разноски.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: