Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр.Плевен, 28 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пецова

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.дело № 1172 по описа за 2013г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2 б.”а” от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Ц.С. *** срещу Заповед № 3375/17.10.2013г. за прилагане на принудителни административни мерки, издадена от Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.”з” от ЗДвП – спиране от движение на МПС за срок от един месец.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че липсва основание за налагане на оспорената мярка, като се сочи, че при извършване на проверката жалбоподателят се е намирал извън лекия автомобил. Сочи се още, че от заповедта не става ясно кой автомобил се спира от движение и за какъв срок, като се твърди, че жалбоподателят има два автомобила. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и се представлява се от адв. Д. от ПлАК, която подържа жалбата на заявените основания. Твърди, че С. не е ползвал лекия автомобил, като затова е оказал да бъде изпробван за алкохол. Счита още, че жалбата е основателна, т.к. заповедта била издадена преди да има влязло в сила наказателно постановление, поради което заповедта не била мотивирана. Моли за отмяна на Заповед № 3375/17.10.2013г.

Ответникът по жалбата – началник сектор ПП при ОД на МВР -Плевен, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 17.10.2013г. на Ц.С.С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3375/17.10.2013г. за това, че на същия ден, около 02,00 часа в гр. Плевен, ж.к. Дружба до магазин “Лайф’, като водач на МПС “Голф” с рег. № ЕН 6812 ВС, при извършена проверка отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 0393688, като водачът лично е заведен до ЦСМП. Посочено е още, че водачът не представя СУМПС и контролен талон към него, както и че водачът е в явно нетрезво състояние и трудно контролира движенията си. С акта е повдигнато административно обвинение по чл. 147, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На 17.10.2013г. от Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е издадена Заповед № 3375/2013 от 17.10.2013г., с която спрямо Ц.С.С., на основание чл.171, т.2, б.”з” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – спиране на МПС от движение за срок до един месец. В Заповедта е посочено, че фактическо основание за издаването й е съставен АУАН № 3375/17.10.2013г. за следното извършено нарушение: Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба за алкохол или друго упойващо средство; не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото са представени още Заповед № 854/11.03.2013г.на директора на ОД на МВР Плевен, с която са определени лицата, който да издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. “а”, т. 6 от ЗДвП, свидетелство № 003229128 за регистрация на МПС Фолксваген “Голф” с рег. № ЕН 6812 ВС, АУАН № 3375/17.10.2013г., талон за медицински изследване № 0393688, писмо с изх. № ППР-605/22.01.2014г., от което се установява, че по повод л.а. Фолксваген “Голф” с рег. № ЕН 6812 ВС на 17.10.2013г. около 02,00 часа има подаден сигнал на тел 112, на който се отзовали актосъставителите и справка от АИС “КАТ”за регистрираните на името на С. пътни превозни средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Заповед № 3375/2013 от 17.10.2013г. е връчена на Ц.С. на 05.12.2013г., а жалбата е депозирана пред административния орган същият ден видно от вх.№ Ж-802/05.12.2013г., следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна при съобразяване на следното:

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно който ПАМ по чл. 171, т.2 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото производство е представена Заповед № 854/11.03.2013г., издадена на основание МЗ №Із-1741/28.08.2012г., за възлагане на правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, на изрично посочени длъжностни лица, като в т. 2 на същата е посочен началник сектор ПП в отдел Охранителна полиция” при ОД на МВР – Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт.

Съдът обаче намира, че при издаване на оспорената заповед, органът неправилно е приложил материалния закон.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171, т. 2, б. “з” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица.

От представения по делото АУАН № 3375/17.10.2013г. се установява, че наред с другите констатирани нарушения, С. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство. Последното не е оборено в хода на съдебното дирене, а и не се твърди противното. Защитата се свежда до липса на качеството “водач” на С. по време на извършване на проверката. Съдът намира за безспорно установено нарушение от С. по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказ да бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, доколкото в хода на съдебното следствие не е оборена доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на редовно съставеният АУАН.

Независимо от гореизложеното, процесната Заповед № 3375/2013 от 17.10.2013г. за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна, като съображенията за това са следните: при безспорно установено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП релевантната принудителна административна мярка е тази по чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП. В същата норма е разписано, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Със Заповед № 3375/2013 от 17.10.2013г. обаче е наложена принудителна мярка по чл. 171, т. 2, б”з” от ЗДвП. Хипотезата на същата предвижда временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок до един месец. Т.е., релевантните в случая обстоятелства са установено по надлежния ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Именно тези обстоятелства не се установяват от съдържанието на АУАН № 3375/17.10.2013г. и талон за медицински изследване № 0393688. Точно обратното, установява се, че С. е отказал да бъде изследван за наличие на алкохол в кръвта, поради което неправилно е приложена мярката по чл. 171, т. 2, б. “з” от ЗДвП. Становището на актосъставителя, изразено в АУАН № 3375/17.10.2013г., че “водачът е в явно нетрезво състояние и трудно контролира движенията си” не може да обоснове прилагането на конкретната мярка. От една страна - това становище е чисто субективно, а от друга страна - наличието на алкохол в кръвта се установява посредством техническо средство (Дрегер, Алкомер и пр.) или чрез медицинско кръвно изследване, каквото няма по преписката.

Гореизложеното е достатъчно основание за да бъде отменена Заповед № 3375/2013 от 17.10.2013г., без да е необходимо да се изследва дали Ц. С. към 02.00 часа на 17.10.2013г. е имал качеството “водач” по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

В хода на делото разноски не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3375/2013 от 17.10.2013г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен за прилагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: