ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
гр. Плевен , 11 Февруари
2014 год.
Административен съд-гр.Плевен, седми състав, в открито
съдебно заседание на пети февруари две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
При секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от
съдия Кънева административно дело
№1171 по описа за 2013 год. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.216 ал.5 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Производството по
делото е образувано по частна жалба от „ЕКОЕЛ” ЕАД (в ликвидация) гр.Плевен,
представлявано от ликвидатора Р. В., против Заповед №ДК-10-СЗР-37/18.11.2013г.
на Началника на РДНСК-Северозападен район, с която е оставена без разглеждане
жалбата на дружеството и е прекратено образуваното производство по обжалване на
Разрешение за строеж №410/26.06.2012г., издадено от Главния архитект на Община
Плевен, за строеж V категория, представляващ „Ремонт на покрив на гаражи”,
находящ се в УПИ ХХХVІІІ, кв.424 по плана на гр.Плевен, ПИ с
идент.56722.666.1011.1, с административен адрес гр.Плевен, ул.”Сан Стефано”
№47, с възложител „УНИ ПОС” ООД.
В жалбата са наведени доводи, обосноваващи
незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на
материалния закон. Подробно е описана фактическата обстановка, като се твърди,
че неправилно Началникът на РДНСК-СЗР е приел, че “ЕКОЕЛ” ЕАД не е
заинтересувано лице по см. на чл. 149, ал. 2 от АПК по отношение на оспореното
пред него разрешение за строеж. Твърди се, че с така именуваното Разрешение за
строеж е заобиколен закона, като по същество е изградена нова сграда в чужд
имот, при спорно право на собственост върху съществуващата в имота сграда и без
съгласието на собственика на ПИ с кад. ид. 56722.666.1011. Твърди се още, че
има несъответствия между проектната документация и понятието “Ремонт” в
разрешението за строеж, като се счита, че има надзиждане над покривната
плоскост на гаражите. В тази връзка се счита, че последното легитимира
дружеството като заинтересувано лице по см. на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Сочи се още,
че “ЕКОЕЛ” ЕАД е собственик на масивна каменна ограда в имот с кад. ид.
56722.666.1011, което на собствено основание легитимира дружеството като
заинтересувано лице, доколкото групата гаражи са ситуирани в непосредствена
близост до оградата. Прави се подробен анализ на приложените по преписката
доказателства за вещните права по отношение на имотите в стр. кв. 424 по плана
на гр. Плевен, от което се извежда извод, че сградата, предмет на РС №
410/22.06.2012г. нито е собственост на възложителя-заинтересована страна в
процеса, нито е ситуирана в негов имот. Твърдението се свежда до това, че “УНИ ПОС”
ООД не е станал собственик на сграда с кад. ид. 56722.666.1011.1 по силата на Нотариален
акт № 66, т. ХХХ, д. № 6786/2005г. Сочи се още, че според нот. акт “УНИ ПОС”
ООД е закупил УПИ XXXVIII, кв. 424 по плана на гр. Плевен, който е имот с кад. ид. 56722.666.92. По същество се моли
за отмяна на заповедта на Началника на РДНСК-СЗР и жалбата срещу Разрешението
за строеж да бъде разгледана по същество.
По делото е постъпило становище от процесуален
представител на Началника на РДНСК- СЗР, в което са изложени съображения, че
дружеството не попада в нито една хипотеза на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Твърди се,
че сградата е собственост на възложителя, законно е изградена, а със
строителното разрешение се допуска реконструкция на същата, без да се променя
предназначението й. Сочи се, че доколкото се касае за гаражи, то по арг. от чл.
42, ал. 2 от ЗУТ същите могат да бъдат разположени на уличната линия. Твърди
се, че не се предвижда нищо, което може да се квалифицира като надстрояване, което
становище се аргументира с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, съгласно който
подпокривното пространство не се включва във височината на сградата, ако е с
наклон по-малък от 45 градуса. В заключение се моли частната жалба да бъде
отхвърлена и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
По делото е постъпило становище от заинтересованата
страна „УНИ ПОС” ООД чрез адв. К. ***, с надлежно пълномощно, в което се сочи,
че жалбата на “ЕКОЕЛ” ЕАД е неоснователна, тъй като дружеството не е
заинтересовано лице и се претендират разноски по делото.
По частната жалба е подадено и становище от Главния
архитект на Община Плевен, чрез процесуален представител юрисконсулт В.
с надлежно пълномощно, в което се излагат подробни съображения за
законосъобразност на оспорената заповед, респ. неоснователност на подадената
жалба. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, не се представлява. По делото е постъпило становище, в което са
изложени подробни съображения за незаконосъобразност на процесната заповед, преповтарящи
наведените такива в частната жалба. В заключение се моли за отмяна на заповедта
на Началника на РДНСК-СЗР.
Ответникът по жалбата, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от юрк. Л. с надлежно пълномощно, който излага доводи за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна “УНИ ПОС” ООД, в съдебно
заседание се представлява от адв. К., която излага доводи за неоснователност на
жалбата и претендира разноски по делото.
Заинтересованата страна Главен архитект на Община
Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрк. В., която моли жалбата
да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски по делото.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт във връзка
с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на лице, представляващо
по пълномощие „ЕКОЕЛ” ЕАД-в ликвидация, на 25.11.2013г., а частната жалба на
дружеството е подадена на 09.12.2013г., т.е. в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ от
лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По заявление от „УНИ ПОС” ООД е издадено Разрешение за
строеж № 410/26.06.2012г. от Гл. архитект на Община Плевен, с което е разрешено
на “УНИ ПОС” ООД, като възложител според НА № 66, т. ХХХ, д. № 6786/2005г., да
извърши строителство на обект “Ремонт на покрив на гаражи” – V-та категория, в имот УПИ XXXVIII, кв. 424 с идентификатор 56722.666.1011.1. и с
административен адрес гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” №47.
Именно това Разрешение за строеж е обжалвано пред
Началника на РДНСК-Северозападен район от „ЕКОЕЛ” ЕАД-в ликвидация.
Със Заповед № ДК-10-СЗР-37/18.11.2013г. Началникът на
РДНСК-Северозападен район, съобразно правомощията си по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, е
оставил без разглеждане жалбата, като подадена от незаинтересувано по смисъла
на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ лице и е прекратил производството. За да достигне до
този извод Началникът на РДНСК-Северозападен район е приел, че строежът
представлява преустройство на едноетажна сграда с кад. ид. 56722.666.1011.1.,
която е изключителна собственост на възложителя “УНИ ПОС” ООД. Посочено е, че
преди преустройството сградата се е
състояла от 4 бр. гаражи и две сервизни помещения, като според проекта се
премахват преградните неносещи стени, както и амортизирана покривна плоча.
Предвидено е изпълнение на нова едноскатна покривна конструкция с покритие от
термопанел, като за постигане на необходимия наклон в дъното на гаражите се
изпълнява надзид. Посочено е още, че предназначението на сградата не се
променя, а относно надзида, последното не води до обособяване на помещение в
подпокривното пространство, респ. не е налице надстрояване. В заключение, изхождайки
от НА № 66, т. ХХХ, д. № 6786/2005г., Скица № 6032/29.05.2012г. и разрешеното
строителство, Началникът на РДНСК -СЗР е направил извод, че “ЕКОЕЛ” ЕАД (в ликвидация) не е
заинтересувано лице по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, поради което е оставил жалбата
без разглеждане и прекратил производството.
За доказване, че са заинтересовани лица по смисъла на
чл.149 ал.2 от ЗУТ, от страна на оспорващото дружество са представени АДС №
719/23.01.1998г.; Скица № 10827/25.09.2012г. на поземлен имот 56722.666.1011, записан
на името на “ЕКОЕЛ” ЕАД; решение от 22.04.1999г на ОС-Плевен; Заповед №
РД-15220/25.01.2000г., с която е одобрено изменението на ЗРП на парцели I и XVIII за “ЕКОЕЛ” ЕООД, стр. кв. 424 по плана на гр. Плевен;
Скица № 101/27.01.2014г. за имот XXXVIII,
кв. 424 от Община Плевен; Скица № 15-10761-27/27.01.2014г. на СГКК – Плевен за
имот 56722.666.92, записан на “УНИПОС” ООД; АДС № 2787/10.06.1971г.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Първоначално следва де се отбележи, че с
изменение на разпоредбата на чл.216 ал.5 от ЗУТ с ДВ бр.82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г., е въведено задължение за Началника на РДНСК преди да пристъпи
към разглеждане по същество на подадената пред него жалба против разрешението
за строеж, да извърши проверка за допустимостта на тази жалба. Съгласно тази
законова редакция ако прецени, че жалбата е недопустима, административният
орган следва да прекрати производството с изрична заповед. Заповедта може да се
оспори с частна жалба или протест по реда на чл.215 от ЗУТ, като административният
съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
В настоящото производство съдът е сезиран
с жалба против Заповед на Началника на РДНСК-Северозападен район, която заповед
е издадена след като е влязла в сила изменената разпоредба на чл.215 ал.6 от
ЗУТ и с нея административният орган при преценка за допустимост е приел, че
подадената пред него жалба е недопустима, тъй като оспорващото дружество не е
заинтересувано лице по смисъла на чл.149 ал.2 от ЗУТ. С диспозитива на
заповедта жалбата е оставена без разглеждане и съгласно изричаната законова
регламентация на чл.216 ал.5 от ЗУТ административният орган е прекратил
образуваното пред него производство. В настоящето производство по реда на
изменения чл.216 ал.5 от ЗУТ съдът следва единствено да прецени дали изводите
на административния орган за недопустимост на подадената пред него жалба
съответстват на фактическата обстановка и на материалния закон, както и дали са
спазени съответно административнопроизводствените правила по издаване на заповедта.
В настоящото производство не може и не следва да бъде разгледано по същество
разрешението за строеж – каквато бе съдебната практика преди изменение на
разпоредбата на чл.216 ал.5 от ЗУТ, тъй като при новата редакция на закона
единствено и само следва да бъде преценен правният интерес на дружеството-жалбоподател.
Ако съдът достигне до друг извод, различен на този в административния акт,
заповедта следва да бъде отменена и преписката върната на административния
орган за произнасяне вече по съществото на жалбата, тъй като законодателят е
предвидил задължителен вече контрол по съществото на разрешението за строеж от
РДНСК с разделение на административното производство по допустимост и по
същество-съответно чл.216 ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Извън предмета на настоящето
изследване са и обстоятелствата, изложени в първоначалната жалба, както и в
становището на оспорващия за наличие на незаконен строеж. Последното може да
бъде предмет на производство по чл. 224а или 225а от ЗУТ, което е коренно
различно от настоящето. Изложеното по-горе е във връзка с искането в частната
жалбата за разглеждане по същество на подадената пред Началника на
РДНСК-Северозападен район жалба срещу Разрешението за строеж.
Процесната заповедта е издадена от
Началника на РДНСК-Северозападен район, при условията на заместване, което се
установява от приложената на л.17 Заповед №РД-13-241/04.11.2013г. на Началника
на ДНСК, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.216 ал.5 от ЗУТ, Началникът на РДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице се произнася по подадени жалби срещу
разрешение за строеж, поради което съдът приема, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган. Същият е в писмена форма и съдържа
реквизитите, изискуеми съгласно чл.59 ал.2 от АПК. Издаден е и при спазване на
административно-производствените правила.
По отношение на съответствието с
материалния закон, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ
лимитивно са определени лицата, който имат право да оспорват издаденото
разрешение за строеж. Общото между тях е наличието на вещни права по отношение
на имота, в който е допуснато ново строителство или сградата, по отношение на
която е допуснато да се извърши преустройство с или без промяна на
предназначението. Според правилата на чл. 170 от АПК и доколкото е отречено
наличието на право на собственост, респ. вещни права от страна на
административния орган, то в тежест на оспорващото дружество е да докаже
предпоставките за допустимост на неговото оспорване. С други думи казано, в
тежест на оспорващото дружество е да докаже с пълно и главно доказване, че е
заинтересовано лице по смисъла на чл.149 ал.2 от ЗУТ. Последното именно не е
сторено в настоящето производство.
От представения по делото на л.42 Нотариален
акт № 100, том IV, рег. № 2775, дело № 525/2005г. (посочен във всички
документи като НА№ 66, т. ХХХ, д.№ 6786/2005г. по данните на Служба по
вписвания), се установява, че “ЕКОЕЛ” ЕАД е продало на “УНИ ПОС” ООД урегулиран
поземлен имот, находящ се в гр. Плевен, ул. “Сан Стефано” № 47, означен като
УПИ XXXVIII от кв.424 по плана на гр.Плевен, с обща площ
от 2060 кв.м., ведно с находящите се в него сгради, подробно описани и
включващи 4 бр. гаражи и две стаи самостоятелни с отделни входове,
представляващи монолитна едноетажна сграда застроена на 125 кв.м. през 1969г.,
построени на западната граница на имота, долепени от вътрешната страна на
ограда, ведно с отстъпеното право на строеж. От приложената по делото скица от
СГКК с № 6032/29.05.2012г. (л.49) се установява, че процесният обект е с кад.
ид. 56722.666.1011.1 и е собственост на “УНИ ПОС”
ООД.
По
отношение на поземлен имот с кад. ид. 56722.666.1011, в който е ситуиран процесният обект с кад. ид. 56722.666.1011.1,
съдът съобрази следното: Видно от описанието на предмета на продажба в Нотариален
акт № 100, том IV, рег. № 2775, дело № 525/2005г., имот кад. ид. 56722.666.1011 попада в УПИ XXXVIII, т.к. границите са описани както
следва: запад - ограда (за която се претендира, че е собственост на оспорващото
дружество), север УПИ XXXIX, изток - УПИ XXXVII и УПИ XXXI и производствен корпус 2, юг УПИ XX и път. Това описание налага извода, че
поземлен имот с кад. ид. 56722.666.1011 е част от продаденият УПИ XXXVIII, който е собственост на “УНИ ПОС”
ООД. Друг е въпроса, доколкото според Заповед № РД-15220/25.01.2000г. (л.31), скици
л.12 и Заповед № РД-12-671/04.05.2007г. със скица (л. 57 и 58), на територията на имот с кад.
ид. 56722.666.1011 е ситуирана улица с ок300 е – ок
300ж, което изначално поставя въпроса може ли улица да бъде собственост на
физическо или юридическо лица.
В подкрепа на твърденията на оспорващото
дружество, от последното са представени АДС № 2787/10.06.1971г. (л.107), АДС № 719/23.01.1998г. (л.28) и Скица
№ 10827/25.09.2012г. (л.29) на поземлен имот 56722.666.1011, записан на името
на “ЕКОЕЛ” ЕАД. Същите, обаче, не променят извода, че не е доказано правото на
собственост на “ЕКОЕЛ” ЕАД в настоящето
производство. Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, т.е.
не създава права (по арг. от чл.5 ал.3 от ЗДС), само констатира обстоятелства,
които в конкретния случай са за предходни периоди, т.е. преди сделката,
обективирана в Нотариален акт № 100, том IV, рег. № 2775, дело № 525/2005г. Колкото до Скица №
10827/25.09.2012г. (л.29), същата не би могла да обоснове заинтересуваност по
см. на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Вярно е, че според чл. 115 ал.2 от ЗУТ данни за
собствеността и ограничените вещни права се извличат от кадастралната карта и
имотния регистър. Това правило, обаче, не е абсолютно, т.к. самата кадастрална
карта подлежи на промяна по арг. от чл. 53 от ЗКИР. Също така следва да се
отбележи, че Скица № 10827/25.09.2012г. е издадена въз основа на представен
пред СГКК Акт за частна държавна собственост
№719/23.01.1998г., т.е. въз основа на документ, предхождащ сделката,
обективирана с Нотариален акт № 100, том IV, рег. № 2775, дело № 525/2005г. Отделно от това,
както по-горе бе посочено, улицата, като елемент от транспортната техническа
структура е обект за обществено ползване и като такава е недопустимо да бъде
частна собственост. За пълнота е необходимо да се посочи, че ако оспорващото
дружество счита, че е налице спор за материално право, то същия може да се реши
по исков ред пред общия граждански съд, но не и в настоящето производство.
Но, дори и да се счете, че основавайки се на Скица № 10827/25.09.2012г. от СГКК “ЕКОЕЛ” ЕАД (в ликвидация) е собственик на поземлен
имот 56722.666.1011, то отново дружеството няма качеството на заинтересувано
лице по см. на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. За да попадне в хипотезата на чл. 149,
ал. 2, т. 1 от ЗУТ, то следва да е налице нов строеж, пристрояване или надстрояване
на заварен строеж. Това е и твърдението на оспорващия в хода на съдебното
производство. От приложеното по делото конструктивно становище (л. 51) и скици
л. 55-56 се установява, че в дъното на гаражите ще бъде изпълнен стоманобетонов
пояс 25/30см. и най-високата точка на покрива превишава с 2,20м. котата на
стряхата. В тази връзка напълно се споделя становището на процесуалния
представител на ответника, че не е налице надстрояване по арг. от чл. 24, ал. 1
и ал. 2 от ЗУТ. Не е налице надстрояване и доколкото липсва изграждане на етаж
по см. на § 5, т. 51 от ДР на
ЗУТ, както и увеличаване на височината на сградата по см. на чл. 24 от ЗУТ във
вр. с чл. 74 от Наредба №7 за правилата и нормативите на устройствените зони.
Логиката на “надстрояването” по см. на чл. 149, ал. 2, т. 1 и чл. 182 от ЗУТ е
това, което ще се изпълни да представлява самостоятелен обект, да бъде годно за
ползване и като цяло да обогати извършителят му. Последното именно налага
изискването да се учредява допълнително право на строеж. В случая липсва
какъвто и да е нов обект, още по-малко такъв, който да обременява поземления
имот с допълнителна тежест. Следва да бъде добавено още, че надзиждането и
завишаване на кота било е необходимо условие за образуването на наклона на
покрива, който очевидно не е бил достатъчен (снимка 1 на л. 11 и скица на л.
56).
Не са налице и условията за заинтересуваност по чл.
149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т.к. не е налице промяна на предназначението на обекта
“гараж”. Промяна на предназначението по см. на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ е промяната от един начин на ползване в
друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални
данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане. В
случая обектът, предмет на РС № 410/26.06.2012г. остава със старото си
предназначение – хангар, депо, гараж. Ремонтира се единствено покрива на същия,
за който ремонт е издадено строително разрешение единствено поради причината,
че се подменят конструктивни елементи на същия (по арг. от чл. 151 от ЗУТ).
Хипотезата на чл. 149, ал. 2, т.3 от ЗУТ в случая е
неприложима, доколкото последната касае сгради в режим на етажна собственост.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че
Заповед № ДК-10-СЗР-37/18.11.2013г. на Началника на РДНСК-Северозападен район е
издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените
правила и в съответствие с материалния закон, поради което частната жалба
на “ЕКОЕЛ” ЕАД (в ликвидация) гр.Плевен
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото са основателни претенциите на
ответника и заинтересованите страни за присъждане на разноски, поради което
оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на РДНСК-СЗР
направените по делото разноски в размер на 150лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, в полза на Община Плевен
–направените по делото разноски в размер на 150лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер и в полза на „УНИ ПОС” ООД-направените по
делото разноски в размер на 500лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие (л. 72).
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл.
последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ частната жалба на „ЕКОЕЛ” ЕАД (в ликвидация)
гр.Плевен, представлявано от ликвидатора Р. В., против Заповед
№ДК-10-СЗР-37/18.11.2013г. на Началника на РДНСК-Северозападен район.
ОСЪЖДА “ЕКОЕЛ” ЕАД (в ликвидация) гр.Плевен, с ЕИК:
129006995, представлявано от ликвидатора Р. В., да заплати в полза на РДНСК-Северозападен
район юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА “ЕКОЕЛ” ЕАД (в ликвидация) гр.Плевен, с ЕИК:
129006995, представлявано от ликвидатора Р. В., да заплати в полза на Община
Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА “ЕКОЕЛ” ЕАД (в ликвидация) гр.Плевен, с ЕИК:
129006995, представлявано от ликвидатора Р. В., да заплати в полза на “УНИ ПОС”
ООД гр.Плевен, представлявано от управителя А.А., направените по делото разноски
в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване, съобразно чл.
216, ал. 5 от ЗУТ.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: