ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232

гр.Плевен, 27.02.2014 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                        

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

                                                        

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 170/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            В Административен съд-Плевен е постъпила искова молба от М.Й.К.,***, V-та група, против Министерство на правосъдието гр.София и Министъра на правосъдието г-жа З. З., с посочено правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 20 000лева, ведно със законната лихва.

В исковата молба се прави искане да бъде образувано дело срещу Министерство на правосъдието за нанесени неимуществени вреди в размер на 20000лв. за период от м.09.2012г. до м.02.2014г. Сочи се, че от 2012г. в Затвора-Плевен е открито Затворническо общежитие от Закрит тип за осъдени за първи път, като л.св. изтърпява наказанието си  в Затвора-Плевен от м.03.2007г., преместен със Заповед №16-04-216 от 16.03.2007г. на Зам.министъра на правосъдието от Затвора-Белене в Затвора-Плевен. Твърди се, че с молби до Министерство на правосъдието е поискал да бъде отменена посочената по-горе заповед и да бъде настанен в Затворническо общежитие от Закрит тип, тъй като е осъден за първи път. Сочи се още, че за това е воден разговор и с Ръководството на Затвора-Плевен. Твърди се, че като основен критерий за преместване е лишените от свобода да нямат наказание и да са с общ режим на изтърпяване на наказанието. В тази връзка се сочи, че л.св.изтърпява наказание в размер на 16год. от началото на 2001г. и му остават още 2г.10м. Твърди се също, че изтърпява присъдата си на етаж с повишена сигурност (зона) ведно с осъдените на доживотни присъди, което води до психически тормоз и постоянен стрес. Сочи също, че от последното са настъпили неимуществените вреди в размер на 20000лв. Като ответник по иска се сочи Министерство на правосъдието, а по отношение начина на доказване на твърденията се сочат свидетелски показания.

С определение от 17.02.2014г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано, в 7-мо дневен срок от съобщението, да посочи обстоятелствата, на които се основава иска, като конкретизира от кой незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия или бездействия, на кои административни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, са настъпили вредите; ответникът, срещу който е насочена исковата претенция; в какво се изразяват неимуществените вреди; да уточни и да представи доказателства дали е искал устно или писмено преместване в друго спално помещение, респ в затворническо общежитие или на друго място извън това, в което е настанен в момента и получил ли е отговор, ако е искал преместване, както и да внесе по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 10лв. и да представи по делото документ за това. От Началника на Затвора-Плевен е изискано да бъдат представени конкретно посочени доказателства.

С молба вх.№592/24.02.2014г. от л.св.К. е уточнено, че ответник по делото следва да бъде Министерство на правосъдието - г-жа З. З.; че незаконосъобразните действия и бездействия са настаняване за изтърпяване на наказанието в зона, в която са настанени лишени от свобода с доживотни присъди, а не в Затворническо общежитие от Закрит тип, което води до психически стрес; че многократно е искал от Началника на Затвора-Плевен да бъде преместен, отговорите на които молби се намират в затворническото му досие. Прави доказателствени искания и отново сочи, че като ответник по делото следва да бъде привлечено Министерство на правосъдието-Министър на правосъдието г-жа З. З. и като втори ответник Затвора-Плевен като юридическо лице. С допълнителна молба е представен документ за внесена държавна такса.

            С писмо вх.№643/26.02.2014г. от Затвора-Плевен са изпратени изисканите от съда данни и доказателства.

Съдът, след като се запозна с изложените в първоначалната и уточняващата молби факти и обстоятелства, намира, че е сезиран с искова претенция от л.св.К. за 20000лв. обезщетение за претърпян психически стрес, вследствие от действия и бездействия на Администрацията на Затвора-Плевен, която претенция е насочена срещу ненадлежни ответници- Министерство на правосъдието, г-жа З.-Министър на правосъдието и Затвора-Плевен, което я прави недопустима за разглеждане. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Ето защо и на основание чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Нормата на чл.205 от АПК регламентира, че  искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Последната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ответник следва да е юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Във връзка с горното и предвид твърденията на л.св. К., че исковете са насочени срещу Министерство на правосъдието, г-жа З.-Министър на правосъдието и Затвора-Плевен, като юридическо лице, от бездействията на администрацията на който търпи вреди, съдът намира, на първо място, че Затвора-Плевен и Министъра на правосъдието не са надлежни ответници съобразно чл.205 от АПК, тъй като не са юридически лица, каквито са изискванията на закона. Министърът на правосъдието е административен орган, а Затвора-Плевен е съставна единица на ГДИН, която е юридическото лице съгласно чл.12 от ЗИНЗС. По отношение на Министерство на правосъдието следва да се посочи, че независимо, че е юридическо лице, не е надлежен ответник, тъй като прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна дирекция ”Изпълнения на наказанията”. Необходимо е да се отбележи още, че особеното за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на  чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

За пълнота следва да се посочи още, че нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК,  която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

Водим от горното, съдът

                                  

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.Й.К.,***, V-та група, против Министерство на правосъдието гр.София, Министъра на правосъдието г-жа З. З. и Затвора-Плевен, с посочено правно основание чл.1 от ЗОДОВ, с която се  претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000лв., ведно със законната лихва, вследствие от действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №170/2014г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.М.К..

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: