Р Е Ш Е Н И Е

№ 288

гр. Плевен, 4 Юни 2014 г.

Административен съд – Плевен, I-ви състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав

Председател: съдия Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.д. № 169/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Производството по делото е образувано по жалба на Л.Р.К. *** срещу решение №415 за предоставяне на частичен достъп до обществена информация от 24.01.2014 г., постановено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен /БДУВДР/, с което е отказан достъп до поисканата информация по т.т.1-3 от заявление вх.№ ЗДОИ-427/16.12.2013 г., като е предоставена исканата информация само по т.4.

В жалбата се твърди, че е отказан достъп до информация – сканирани копия за разрешителни, издадени от БДУВДР във връзка с проектирането и изграждането на ВЕЦ “Дебнево”. Счита оспореното решение в частта му за отказ е незаконосъобразно, тъй като съгласно чл.62а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/ басейновите дирекции публикуват на своите интернет – страници съобщения за издаване на разрешителни, като същите се публикуват и от съответните кметства. В тези съобщения се съдържат почти всички данни по самите разрешителни. Съдържа се и информация, която би могла да представлява търговска тайна и която е свързана с технологичния процес и възможностите за печалба. Тази информация е почти идентична със съдържанието на самото разрешително, което е поискано, и очевидно законодателят не счита, че тя може да застраши интересите на инвеститора. Обобщена информация за всички разрешителни се съдържа и в публичния регистър на издадените разрешителни за водоползване/ползване – повърхностни води, който също се поддържа от всяка басейнова дирекция. Поради това разрешителните са публични по своя характер, тъй като касаят дейности извършвани в публична държавна собственост без конкурс и ползването на обществен и жизнено важен ресурс като водата. В този смисъл детайлите, които се съдържат в разрешителните, са от изключително значение за правилното прилагане на екологичното законодателство, защитата на надделяващия обществен интерес и съответно данните в тях следва да са достъпни на обществото.

Разрешителните, издадени от БДУВ са информация за околната среда, тъй като в тях се съдържат сведения относно съоръжения, въздействие на реки и тяхното състояние. Съгласно чл.19 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ тези разрешителни несъмнено представляват информация за околната среда, на която информация като заявител има право съгласно чл.17 от ЗООС.

Република България е подписала и ратифицирала Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска конвеция/. В чл.4.1 от същата е посочено, че всяка страна е длъжна да осигури достъп до информация, включително и когато става въпрос до достъпа до документи, в които се съдържа такава.

Решението е незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано, което противоречи на административнопроизводствените правила. В него липсват данни как органът е направил преценка, че в случая се засягат интерес на трето лице, нито има доводи, по какъв начин се реализира това засягане. След като исканата информация не може да се квалифицира като търговска, служебна или друга тайна, не би могла да се откаже на основание чл.31, ал.1 от ЗДОИ. В този смисъл решение №1178 от 02.02.2007 г. по ад.д. №6942/2006 г. ВАС. Не става ясно защо органът е сметнал, че ще се засегнат интереси на трето лице. Неоснователно е започната процедура по търсенето на съгласието на третото лице. Информацията не може да бъде търговска тайна, защото по-голямата част от нея - основните характеристики на ВЕЦ, местността, водното тяло, и т.н. се съдържат в публичен регистър на сайта на БДУВДР. Същата информация не може да бъде и лични данни, тъй като се касае за юридическо лице, което е известно, данните за което са в търговския регистър, а в заявлението е поискал да бъдат заличени всякакви данни от личен характер (ЕГН, адрес и пр.)

Отказът е постановен на основание чл.20, ал.1, т.5 от ЗООС, която разпоредба не е приложима в случая. Става въпрос за документ на официален орган на власт, издаден в кръга на неговите правомощия и на база подадено заявление на инвеститора, който е длъжен да предостави определени данни.

Твърди, че при постановяване на отказа на основание чл.31, ал.1 и 2 от ЗДОИ органът не е изпълнил законовото си задължение за извършване на баланс на интереси. Същият не е съобразил нормата на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която при надделяващ обществен интерес не може да се отказва информация, когото чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 ЗДОИ. В конкретния случай има основания да счита, че въпросното разрешително за ВЕЦ е издадено при съществено противоречие със съществуващия план за управление на речните басейни /ПУРБ/. Органът е бил длъжен да изследва този въпрос, което той не е направил. Това задължение му е възложено с чл.31, ал.5 и чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Моли да се отмени отказа и да се реши делото по същество, като се задължи ответникът да предостави информацията в исканата форма.

По делото е приобщена административната преписка, образувана по заявление за достъп до обществена информация, подадено от настоящият жалбоподател до Директора на БДУВДР.

От ответника е постъпил писмен отговор на жалбата /наименован възражение/ - л.л.18-21. В същия сочи, че обективираната в заявлението информация представлява информация за околната среда по смисъла на чл.19 от ЗООС, за която съгласно чл.26, ал.1 ЗООС се прилага процедурата по ЗДОИ. Направена е преценка, че исканите копия от издадените административни актове, а именно: Разрешително №1140084/25.03.2010 г. за водовземане от повърхностен воден обект с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ “Дебнево”; Разрешително №12140048/16.04.2013 г. за ползване на повърхностен воден обект с цел изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане на МВЕЦ “Дебнево”, както и решение №869/28.09.2012 г. за изменение на Разрешително №1140084/25.03.2010 г. засягат интересите на трето лице – титуляр на разрешителното, поради което е необходимо неговото изрично писмено съгласие за представянето им. Такова съгласие, в изпълнение на чл.26, ал.1 ЗООС и чл.31, ал.1 и 2 от ЗДОИ е поискано от титуляра на разрешителните – “ТОП” ООД, като е изпратено писмо, в което изрично е посочено, че при неполучаване на изрично писмено съгласие БДУВДР ще счита, че е налице несъгласие. Съгласие не е постъпвало в БДУВДР.

Твърди, че наведените в жалбата доводи са неоснователни и недоказани. Фактът, че информацията в съобщението по чл.62а от ЗВ е публична, не означава, че и разрешителното е публично. Не са поискани копия от съобщенията по чл.62а от ЗВ, а самите актове. Същите разрешителни не са публични – за тях е предвиден регистър, който е публичен – раздел Х от ЗВ - чл.184, ал.1 и 3. Регистърът съдържа само изрично посочени реквизити. Преценката на органа относно засягането правата на третото лице произтича от закона, тъй като актовете не са публични, а е публична информацията, която се съдържа в тях и която законодателят изрично е определил.

Счита, че е налице ограничение по чл.20, ал.1, т.5 от ЗООС, доколкото несъгласието на заинтересованото лице е изведено като самостоятелно основание от законодателя, поради което непредоставянето на изрично писмено съгласие е достатъчно основание за отказ. В този смисъл е и практиката на ВАС: решение №6602 от 20.05.2009 г. по адм.д. №15395/2008.

Поради факта, че са поискани копия от документи, и при липса на описание на фактите, за които заявителят иска да получи сведения, правилно е преценено, че цялата информация, която исканите документи съдържат, засяга третото лице, поради което не може да бъде предоставена в ограничен обем. Моли да се отхвърли жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът се представлява от юрк. П., с пълномощно по делото. Моли да се отхвърли жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за процесуално представителство. Представя писмени бележки. В същите повтаря подробно наведените в отговора по жалбата твърдения. Твърди още, че в съобщението по чл.62а от ЗВ не се съдържа търговска тайна по смисъла на §1, т.9 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, даващ дефиниция на производствена или търговска тайна. Орхуската конвенция в чл.4 сочи, че предоставянето на информация за околната среда е в рамките на националното законодателство, т.е. приложими са нормите на ЗДОИ и ЗООС. Надделяващ обществен интерес не е обоснован от жалбоподателя, поради което органът, като е преценил, че информацията се отнася до трето лице, е постановил отказ. Твърдението, че е налице противоречие с ПУРБ и заявителят не е длъжен да го заяви е неправилен. Следвало е да заяви това – в този смисъл решение №15946 от 27.12.2010 г. ВАС по адм.д. №4258/2010.

Съдът като прецени доказателствата по делото и съобрази становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, в законоустановения срок, срещу акт подлежащ на оспорване акт по аргумент на чл. 40 от ЗДОИ, и е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Не се спори и се установява по делото, че със заявление вх.№ЗДОИ -427/16.12.2013 г. /л.33/ К. е сезирал Директора на БДУВДР с искане за предоставяне на достъп до обществена информация относно:

1. Сканирано копие от всички разрешителни, издадени от БДУВДР във връзка с проектирането и изграждането на ВЕЦ “Дебнево”.

2. Сканирано копие от Разрешително за водоползване №1140084/25.03.2010 г. издадени от БДУВДР.

3. Сканирано копие от решение №869/28.09.2012 г. за изменение на Разрешително №1140084/25.03.2010 г.

4. Информация относно етапа, до който се намира извършвана проверка по сигнала, направен от Сдружение за дива природа “Балкани”, предаден от РИОСВ Плевен за незаконосъобразни действия във връзка с изграждането на същия ВЕЦ, като моли да получи всички протоколи от проверката.

Моли информацията да бъде предоставена под формата на електронно копие (сканирано копие) на адрес на електронна поща, като сочи, същата информация да е със заличена информация за трети лица и информация, която може да представлява “търговска тайна” по смисъла вана §1, т.5 от ДР на ЗДОИ или чл.20, ал.1 от ЗООС. С писмо изх.№ ЗДОИ-427/30.12.2013 г. /л.32/ е уведомен, че на основание чл.30, ал.1 от ЗДОИ срокът за предоставяне на информация се удължава с 10 дни. Това писмо е получено на 02.01.2014 г. /л.31/. Приложено заверено копие на уведомително писмо, адресирано до управителя на “ТОП” ООД /л.30/, изх. № ЗДОИ 427/03.01.2014 г. Същото е приложено по делото, откъдето е видно, че се моли за изрично писмено съгласие/несъгласие за предоставянето на Разрешително №1140084/25.03.2010 г., Разрешително №12140048/16.04.2013 г., решение №869/28.09.2012 г. за изменение на Разрешително №1140084/25.03.2010 г. Посочено е, че при непредставяне на писмено съгласие в 7 дневен срок, ще се счита, че е налице несъгласие. Писмото е получено на 13.01.2014 г., видно от обратната разписка на л.29. По същото не е получаван отговор от “ТОП” ООД, видно от преписката.

В тази връзка е издадено Решение № 415/24.01.2014 г. /л.л.24-26/ от директор на БДУВДР, с което е предоставена информация само по т.4. По отношение на исканата информация по т.т.1-3 е посочено, че същата представлява информация за околната среда по смисъла на чл.19 от ЗООС, която съгласно чл.26, ал.1 от ЗООС следва да се предостави по процедурата, предвидена в глава трета на ЗДОИ. Направен е извод, че информацията по т.т.1-3 засяга интересите на трето лице – титулярът на разрешителното, поради което е необходимо неговото изрично писмено съгласие за предоставянето и. Посочено е, че съгласие е поискано, като такова не е постъпило в посочения в изпратеното писмо 7-дневен срок. За да откаже предоставянето на информация по т.т.1-3 от заявлението, органът се е позовал на чл.20, ал.1, т.5 от ЗДОИ, като е приел, че достъпът до обществена информация може да бъде отказан, когато се иска информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията.

На това основание е отказан достъпът до информация за разрешителните, като решението е получено на 30.01.2014 г. /л.22/, а на 13.02.2014 г. е подадена жалбата директно до съда, видно от запазения пощенски плик на л.9. Това решение в частта му, с която е отказан достъп, е предмет на оспорване по делото.

При тези фактически установявания, от правна страна съдът намира следното:

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. Във втория случай, ако третото лице не даде съгласие или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

Процесното решение е издадено от компетентен орган. Съобразявайки характера на дейността на БДУВДР съгласно чл.152, ал.1, т.1, чл.153, ал.1 и чл.154, ал.2 от ЗВ, и ПРАВИЛНИК за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (Обн. - ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г., в сила от 21.01.2011 г.; изм. и доп., бр. 103 от 23.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; доп., бр. 29 от 10.04.2012 г., в сила от 10.04.2012 г.; изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2012 г., в сила от 01.08.2012 г.), съдът приема, че адресатът на искането и издател на акта - директорът на БДУВДР – Плевен е задължено лице по смисъла на ЗДОИ, за което не се и спори по делото. Съгласно чл.5, ал.6, т.3 от посочения правилник директорът на БДУВ издава индивидуални административни актове. Следователно процесното решение е издадено от компетентен орган.

За да е налице задължение за предоставяне на исканата информация е необходимо от една страна този, от когото се иска информация, да е задължен по смисъла на чл. 3 ЗДОИ субект и от друга, исканата информация да е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 ЗДОИ. Както се посочи, съдът приема, че Директорът на БДУВДР е задължен по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДОИ субект, тъй като е държавен орган по смисъла на същата разпоредба. Като задължен субект по Закона за достъп до обществената информация, Директорът на БДУВДР е длъжен да предоставя обществена информация. Обществена обаче е не всяка информация, която е създадена или съхранявана, респ. се намира у задължения субект, а само тази, която отговаря кумулативно на двете законови изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданина да си състави собствено мнение относно дейността именно на този задължен по закон субект.

Съдържащата се в издадените от Директора на БДУВДР разрешителни информация е свързана с обществения живот в страната. Същата е официална и се съдържа в негови административни актове. Не е спорно по делото, че същите актове съществуват. Представени са по делото и приобщени като доказателства Разрешително №1140084/25.03.2010 г. за водовземане от повърхностен воден обект с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ “Дебнево” /л.л.85-90/; Разрешително №12140048/16.04.2013 г. за ползване на повърхностен воден обект с цел изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане на МВЕЦ “Дебнево” /л.л.70-75/, както и решение №869/28.09.2012 г. за изменение на Разрешително №1140084/25.03.2010 г. /л.л.77-83/. В тези актове по ЗВ подробно са описани условията и реда, при които органът е разрешил водовземане и ползване на воден обект съгласно чл. 39 и сл. от ЗВ. Съдържащата се в разрешителни по ЗВ информация дава възможност на гражданина да си състави собствено мнение относно дейността именно на този задължен по закон субект. Следователно органът правилно е заключил в оспореното решение, че поисканата информация представлява обществена по смисъла на ЗДОИ. Правилно е и неговото заключение, че същата представлява информация за околната среда съгласно чл.19 от ЗООС. Водите са посочени изрично в чл.4 от ЗООС като компонент на околната среда, към който препраща чл.19, ал.1, като чл.19, ал.2 ЗООС препраща и към административните мерки, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда, следователно и върху водите, следователно информацията за административните мерки, изразени в тези административни актове, е обществена информация.

Решението е писмено, в съответствие с разпоредбите на чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК и специалната разпоредба на чл.28, ал.2 ЗДОИ, но не са спазени изискванията за форма по отношение на мотивите, като така са нарушени административнопроизводствените правила. Изложени са кратки мотиви, от които е видно, че фактическото основание за отказ е липсата на изрично писмено съгласие от заинтересовано трето лице, а правното основание за отказа е чл.20, ал.1, т.5 от ЗООС. По така изложените мотиви съдът съобразява следното:

Заявление по реда на специалния ЗООС подлежи на разглеждане при спазване процедурата и реда по глава трета от ЗДОИ. Доколкото ЗООС в чл.26, ал.1 изрично препраща към глава трета от ЗДОИ, произнасянето да се съобрази с разпоредбата на чл.31, ал.4 ЗДОИ по отношение на съгласието на третото лице. Съгласно действащата към момента на постановяване на решението и към настоящия момент редакция, разпоредбата не дава оперативна самостоятелност на органа дали да предостави информация /както е било при предходната редакция – до ДВ, бр.104/2008 г./ при липса на съгласие от трето лице. Когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, се иска съгласието на това лице. При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл.31, ал. 1 /а не в 7-дневен срок, както е приел органът в настоящия случай/ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. От законовите разпоредби е явно, че във всички случаи, когато се засягат интереси на трето лице, заявлението се разглежда, иска се съгласие на третото лице по отношение на информацията, отнасяща се до него, и се предоставя информация – в пълен обем при съгласие, както и когато третото лице е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла ЗДОИ, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. В този смисъл са чл.31, ал.4 и 5 ЗДОИ. С оглед промяната на разпоредбата на чл.31, ал.4 ЗДОИ с ДВ, бр.104/2008 г., са неотносими посочените съдебни решения от ответника, отнасящи се до решения по ЗДОИ, които решения на задължените по ЗДОИ органи са постановени при действието на старата редакция на тази разпоредба.

Докато чл.31, ал.4 ЗДОИ урежда общата хипотеза на съгласие/несъгласие на третото лице, специалната разпоредба на чл.20, ал.1, т.5 от ЗООС има специални предпоставки по отношение съгласието на трето лице. В тази хипотеза в сравнение с общата разпоредба на ЗДОИ е по-ограничен броят на случаите, когато може да се откаже предоставяне на информация. Видно от същата разпоредба, достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията. Следователно, разпоредбата е приложима, ако третото лице не е имало задължение да предоставя информация на органа, нито органът е имал право да иска тази информация от него. Същата разпоредба, посочена от органа като правно основание за отказа, е неотносима по случая. Исканата информация се съдържа се в официални актове на органа, а не е информация, предоставено от третото лице на органа – директор на БДУВДР. При издаването на разрешителните органът се съобразява не само с подаденото искане за издаване на разрешително, но и с направените възражения при общественото обсъждане, както и с изложеното от пряко заинтересовани лица. Органът се съобразява със закона - чл.67, ал.1 от ЗВ, като следва да издаде целесъобразен и законосъобразен акт. Дори в случай, че съдържанието на акта е изцяло в рамките, поискани от заявителя, автор и източник на информацията в разрешителните е органът. По тази причина същият не може да откаже предоставянето на информацията на основание, че трето лице му е предоставило тази информация. В случая не се искат никакви документи, представени от трето лице. Нещо повече, дори ако такива се искаха, за да се постанови отказ, органът е следвало да съобрази ал.3 на чл.20. Съгласно същата, лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1. Следователно законът изисква едно предварително заявяване пред органа, че тази информация не следва да се дава на други лица. Поради товаq в такъв случай органът не следва да отправя питане към титуляра на разрешителното, дори ако се искаха документи, които същият е представил, а само да се съобрази с наличието или липсата на обозначение на ограниченията. Хипотезата на чл.20, ал.1, т.5 от ЗООС обаче не е приложима в случая.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му, като наличието им в акта дава възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си пред съда, ако счита, че същите са нарушени. Мотивите имат съществено значение и за съда, за да вземе правилното решение по заявения спор. В случая изложените правни основания за издаването на акта се разминават с фактическите такива. Чрез тълкуване на разпоредби от ЗДОИ и ЗООС съдът не следва да търси и намира аргументите, довели до атакувания отказ за достъп до обществена информация, с което да "допълва" съдържанието на акта. Тази дейност следва да извърши органът, който е задълженият субект по ЗДОИ и ЗООС, а именно Директорът на БДУВДР. Решението му следва да се отмени, като се върне за ново произнасяне.

Следва да се посочи, че в отговора на жалбата и в писмената защита се твърди, че цялата информация, която документите съдържат, засяга третото лице, поради което не може да се предостави информация в ограничен обем. Схващането е неправилно. Информацията би могла да се откаже на това основание, ако представляваше защитена от закона тайна по смисъла на чл.20, ал.1, т.1 или т.2 от ЗООС. Именно при наличие на производствена тайна е постановено посоченото решение №5621 от 20.04.2011 г. по адм.д. №8872/2010 г. на ВАС, като е прието, че наличието на такава тайна води до извод, че информацията не е обществена. Настоящият случай е друг. Ако органът е счел, че в случая е налице търговска, производствена или друг вид тайна, е следвало да издаде решение за отказ на основание съответните разпоредби на чл.20, ал.1, т. 1 или т.2 от ЗООС, като подробно се аргументира. Липсата на позоваване на тези разпоредби, липсата на мотиви по отношение приложимостта на същите в акта не може да бъде заместена от съда. По тази причина съдът не следва да се произнася по направените твърдения, че е налице или не е налице такава търговска, производствена или друг вид тайна. По тях следва да се произнесе, ако в новото решение има позоваване на съществуването на такъв вид тайна като основание за отказ.

В чл.4.1 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска конвеция/ е посочено, че всяка страна е длъжна да осигури достъп до информация, включително и когато става въпрос до достъпа до документи, в които се съдържа такава. В случая исканата информация попада в посочената хипотеза, поради което следва да бъде предоставена, ако не са налице изключенията за защитена от закона тайна, а ако са налице тези изключения – само в случай, че не е налице преобладаващ обществения интерес.

По отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Фактът, че в регистъра по чл.184, ал.1 и 3 от ЗВ се съдържат само изрично посочени реквизити от разрешителните, не означава, че същите разрешителни не са обществена информация в останалите им части. Съгласно ЗДОИ се предоставя достъп до обществена информация независимо дали същата подлежи на публично публикуване или не. Ако по ЗДОИ се предоставяше само вече публично публикувана информация, както явно смята процесуалният представител на ответника, същият закон би бил на практика безпредметен.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗДОИ, се иска съгласие от трето лице, когато исканата обществена информация се отнася до третото лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. доколкото издадените разрешителни се отнасят до трето лице, правилно е поискано неговото съгласие. С оглед на липсата му следва да се съобразят и приложат следващите алинеи на чл.31 ЗДОИ.

Разпоредбата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ предвижда при липса на съгласие обществената информация да се предостави в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Информация, която се отнася до третото лице са неговото име/фирма, адрес, представителство, ЕГН/ЕИК и т.н. Не е основано на закона схващането, че като титуляр на разрешителните цялата информация в тях го засяга и поради това следва да бъде отказана. Не се предоставя само информацията, която се отнася за него, а не тази, която го засяга.

Не е необходимо жалбоподателя да доказва надделяващ обществен интерес. Този въпрос се изследва от органа, когато същият установи основание за отказ, като при това основание за отказ в закона е посочено, че следва да се постанови достъп, а не отказ, при надделяващ обществен интерес. Решение №15946 от 27.12.2010 г. ВАС по адм.д. №4258/2010 се отнася до случай, когато пред ВАС е поискано отмяна на решение на административен съд по причина, че не е съобразил обществен интерес при отхвърляне на жалба срещу решение по ЗДОИ, което е съвсем различна хипотеза.

С оглед на изложеното, процесното решение следва да се отмени в обжалваната му част като немотивирано, и издадено в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила. Доколкото делото не може да се реши по същество, следва да се върне като преписка на органа, за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на настоящето решение. При новото произнасяне органът следва да съобрази, че в нарушение на ЗДОИ е предоставил на третото лице 7-дневен, а не 14 –дневен срок за отговор. В случая обаче, с оглед на факта, че отговор не е получен и в законовия 14-дневен срок, не е необходимо да се изпраща ново съобщение, а органът следва да съобрази липсата на съгласие съгласно изложените мотиви на съда по-горе. Следва да се съобрази при новото произнасяне и наличието на търговска или производствена тайна, за което органът е изложил твърдения по делото в отговора и писмената защита. При наличието на такава следва да я посочи изрично, като се аргументира относно частта от информацията, която откаже да предостави на това основание. Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДОИ, обществената информация, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Ако откаже достъп до обществена информация на това основание, е длъжен да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците. В този смисъл е чл.17, ал.3 от ЗДОИ. При новото произнасяне следва да се съобрази нормата на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която при надделяващ обществен интерес не може да се отказва информация, когото чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 ЗДОИ. Органът е длъжен служебно да изследва въпроса за надделяващ обществен интерес, ако е налице защитена от закона тайна.

Съгласно чл.174 АПК следва да се определи срок за новото произнасяне от страна на органа, като съдът счита, че това следва да стане в 14-дневен срок от влизане на настоящето решение в сила.

Въпреки този изход на делото, поради факта, че жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски, такива не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №415 за предоставяне на частичен достъп до обществена информация от 24.01.2014 г., постановено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен, в частта му, с което е отказан достъп до поисканата информация по т.т.1-3 от заявление вх.№ ЗДОИ-427/16.12.2013 г.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред ВАС на РБ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: