Р Е Ш Е Н И Е

№ 567

гр.Плевен, 3 Декември 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен,II-ри състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Данева административно дело № 1168 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от Д.Д.Ж. ***, представляван от адв. М. К. от ПлАК, срещу Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. на зам. кмета на Община Плевен, с която е наредено премахването на обект “Павилиони за търговия на дребно, намиращи се в поземлен имот с кад. ид. 56722.659.1036, кв. 36Б по плана на гр. Плевен”.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издадения акт. Твърденията се свеждат до неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че процедурата по премахване на незаконни строежи не е приложима по отношение на конкретния обект, т.к. същият представлявал преместваем обект за търговско и друго обслужване. Твърди се още, че оспорената заповед е издадена въз основа на констативен акт /КА/ № 18/12.07.2013г., в който по същество липсвали констатации за извършено незаконно строителство. Сочи, че в констативни протоколи от 06.06.2013г. и 10. 07.2013г. служители от строителен контрол при Община Плевен са установили, че поставените към момента на проверката съоръжения напълно съответстват с разрешението за поставяне и одобрения технически проект по Наредба № 15. В тази връзка счита, че е налице неяснота и непоследователност в общинската администрация по отношение на възприемането на спорният обект, а именно дали е преместваемо съоръжение или строеж. Моли за отмяна на Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. и присъждане направените по делото разноски. По същество лично, и чрез процесуалния си представител адв. М. К. от ПлАК подържа жалбата на заявените основания. Излага подробно фактическата обстановка по издаване на процесната заповед, като навежда доводи, че РДНСК СЗР са инициирали и задължили Община Плевен да започне процедурата по установяване и премахване на незаконен строеж, в случая павилионите, предмет на оспорената заповед. Излага още подробни съображения за характера на коментираните “Павилиони за търговия на дребно”, като сочи, че е безспорно установено от изслушаните експертизи, че същите представляват преместваем обект, изпълнен по одобрени проекти в собствен на жалбоподателя имот. Претендира разноски по делото.

Ответникът, с представяне на административната преписка е депозирал становище, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Твърденията са за спазване на формалните изисквания за издаване на оспореният административен акт и съответствието на същият с материалния закон. По същество , чрез процесуалния си представител юрк. В. - Х. аргументира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че в хода на съдебното производство не е установено безспорно характера на обекта, предмет на заповедта за премахване, т.е. дали е преместваемо съоръжение или строеж. Сочи, че издаденото разрешение са поставяне не е равносилно на разрешение за строеж, поради което не може да се приеме, че изпълненото строителство е законно. Моли за присъждане на разноски и представя “писмени бележки” в които излага съображения за разликите между “строеж” и “преместваемо съоръжение”, отнесени към конкретните павилиони. Въз основа на последното прави извод, че в случая се касае за строеж, изпълнен без съответните инвестиционни проекти и разрешение за строеж, протоколи за определяне на линия и ниво, поради което правилно е преценен като незаконен.

Окръжна прокуратура , чрез прокурор Антонова моли за потвърждаване на заповедта за премахване. Счита, че е налице незаконен строеж, изпълнен в несъответствие с издаденото разрешително.

Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от договор за делба № 10, т. XIII, рег. № 8689/09.07.2009г. (л. 55 от приобщеното ад № 517/2013г.) жалбоподателят Д.Д.Ж. е собственик на имот, съставляващ ПИ 1036 в кв.36б и идентификатор от СГКК Плевен 56722.659.1036., с площ от 165 кв.м. и с административен адрес гр.Плевен, площад „XXXX” № YY.

Със заявление вх.№ ТСУиС-94Д-466-3 от 23.03.2011 г. Д.Ж. е поискал издаване на разрешение за поставяне на основание чл.56 от ЗУТ на обект: „Павилиони за търговия на едро” в ПИ 1036, кв.36б по плана на гр.Плевен. С решение по т.15 от протокол № 14 от 07.04.2011г. Експертния съвет при Община Плевен по устройство на територията е приел схема за поставяне на павилиони за търговия на дребно на основание чл.56 от ЗУТ за ПИ 659.1036, УПИ І, кв.36б по плана на гр.Плевен. На 13 април 2011 г. е издадено разрешение № 27 (л. 121, том II на ахд. 1168/2013г.), с което на основание чл.56 ал.2 от ЗУТ, чл.1 ал.2 от Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен, одобрена схема по чл.6 от Наредбата от 11.04.2011г. (л. 78 от ахд. 517/2013г.) и молба вх.№ ТСУиС-94Д-466-3 от 04.04.2011г., е разрешено на Д.Д.Ж. да постави преместваеми съоръжения – павилиони (контейнери) за търговия на дребно – общо 8 броя с размери 2,50/2,50/3,00 – 3 броя, 5/2,50/3 – 1 брой, 7/2,50/3 – 4 броя, разположени в ПИ 1036-частен имот, кв.36б по плана на гр.Плевен.

Подадено е заявление с вх.№ 94Д-466-1 от 07.03.2013г. от Д.Ж. ***, с което е поискал да бъдат одобрени приложените инвестиционни проекти по части “Архитектура”, “Конструкции”, Вертикална планировка”, “Електро”, “ВиК” и “Паркоустройство и Благоустройство” за обект: „павилиони за търговия на дребно” в собствения му поземлен имот. С Решение по т.7 от Протокол № 11 от 14.03.2013 г. Експертния съвет при Община Плевен по устройство на територията е решил: ТИП за павилиони за търговия на дребно в ПИ 56722.659.1036, кв.36б по плана на гр.Плевен – отпада от дневния ред, като впоследствие е одобрен от гл. архитект на Община Плевен на 21.03.2013г. (л. 145 и сл. от том II на ахд. 1168/2013г.). Изготвена е оценка по чл.142 ал. 4, ал.6 т.2 и чл.143 от ЗУТ (л. 126, том II) от специалисти – строителен надзор, в която е направено заключение, че представената проектна документация е съобразена с изискванията за безопасност, които включват носимоспособност, пожарна безопасност, енергийна ефективност, опазване здравето на обитателите при ползване на строежа по предназначение, както и с изискванията за опазване на околната среда.

Във връзка с изпълнение на преместваемото съоръжение по издаденото разрешение в Община Плевен е постъпило заявление от Д.Ж. от 17.05.2013 г., с което е поискал да му бъде разрешено временно ограждение при одобрена схема по чл.56 от ЗУТ, като същите ще бъдат премахнати при завършване на обекта. Въз основа на заявлението е издадено разрешение № 139 от 17.05.2013 г. на Д.Ж. да постави временни ограждения във връзка с поставянето на павилиони за търговия на дребно, разположени в ПИ 1036 – частен имот, кв.36б по плана на гр.Плевен, с оглед издаденото разрешение за поставяне № 27 от 13.04.2011г.

На 06.06.2013г. е извършена проверка от служители на Община Плевен, обективирана в протокол от същата дата (л. 159 от ахд. 517/2013г.), в който се констатира състоянието на обекта и съответствието му с проекта. На 01.07.2013г. е извършена проверка на обекта от служители на РДНСК СЗР, в присъствието на служители на РО-НСК Плевен за която е съставен констативен протокол №1/01.07.2013г. (л. 220, от ахд. 517/2013г.), съгласно който за извършващите се на обекта дейности има издадени Разрешение за поставяне № 27/13.04.2013г., одобрен проект по част “Архитектура” и оценка за съответствието от ЕТ “Красимир Иванов”.

С Констативен протокол от 10.07.2013г. (л. 81 от том I на ахд. 1168/2013г.), длъжностно лице от общинската администрация, в присъствието на изпълнителя, инвеститора и геодезист е установило, че “павилиони за търговия на дребно”, поставени в ПИ 1036, кв. 36б по плана на гр. Плевен, са в съответствие с Разрешение за поставяне № 27/13.04.2011г. и одобрени проекти по части.

На 12.07.2013г. е извършена последваща проверка от служители при Община Плевен, за която е съставен Констативен акт № 18/12.07.2013г. От съдържанието на последния се установява, че за изпълнението на обекта са налице одобрени проекти по части “Архитектура”, “Конструкции”, Вертикална планировка”, “Електро”, “ВиК” и “Паркоустройство и Благоустройство” и има издадено Разрешение за поставяне № 27/13.04.2011г. В т. V на същия протокол е отразена следната констатация: “Върху армирана настилка са монтирани 12 бр. стоманени колони и дървена скелетна конструкция по монтажен детайл от част “Конструктивна”. За проверка на схемата за разполагане на обекта е изготвен констативен протокол от 10.07.2013г., във връзка със заявление № ТСУиС-94Д-1/08.07.2013г., започнало е изпълнение на “ВиК” инсталации и обшивка с гипсокартон по дървената скелетна конструкция. За обекта няма издадено разрешение за строеж след одобряване на проектната документация от гл. архитект на Община Плевен на 21.03.2013г.” Отбелязано е, че констативният акт е съставен на основание чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ и е основание за спиране на строежа. Въз основа на така съставения акт е издадена Заповед № РД-12-928/05.09.2013г. (л. 76 от том I), с която е спряно изпълнението на обект “Павилиони за търговия на дребно” и Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г., с която е разпоредено в срок от 60 дни от влизане на заповедта в сила да бъде премахнат обект “Павилиони за търговия на дребно” в имот ПИ 1036, кв. 36б по плана на гр. Плевен.

За изясняване на обстоятелствата по делото са изслушани единична и тройна съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира като компетентни, изчерпателни и безпристрастни.

Към делото са приобщени още ахд. №517/2013г., образувано по повод оспорване на Разрешение за поставяне №27/13.04.2011г. и Разрешение за поставяне № 50/02.11.2009г и ахд. №909/2013г. по описа на Административен съд Плевен, образувано по повод оспорване на Акт за отмяна № ТСУиС-24-80-2/30.08.2013г., с който е отменен Акт за отмяна № ТСУиС-24-80-2/29.08.2013г. на зам. кмета на Община Плевен, с който е отменен констативен акт № 18/12.07.2013г. Към делото са приложени още писма на ДНСК, РДНСК-СЗР и РО-НСК-Плевен с характер на становища и указания, които по мнение на страните са относими към настоящия казус.

При тези фактически констатации съдът прави следните изводи.

Жалбата е подадена в срок от активно легитимирано лице, доколкото е адресат на Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. и със същата се засягат негови права и интереси. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на настоящето производство е Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. на зам. кмета на Община Плевен, с която е разпоредено премахването на “Павилиони за търговия на дребно”, находящи се в пи с кад. ид 56722.659.1036, кв. 36б по плана на гр. Плевен. Същата е издадена с правно основание чл. 225а, ал. 2 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 148 от ЗУТ, а именно че строежът е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно мотивната част на оспорената Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г., зам. кмета на Община Плевен е приел, че “Павилиони за търговия на дребно” представляват “Строеж” по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква издаване на разрешение за строеж, като е установил, че такова не е издавано. Посочено е още, че строителството е извършено в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без издадено разрешение за строеж – нарушение по см. на чл. 223, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 148 от ЗУТ. За да достигне до този извод, зам. кметът на Община Плевен се е позовал на писмо изх. № ПЛ-69-00-307/04.07.2013г. на Началника на РДНСК СЗР, съгласно което служители на РО НСК Плевен установили, че в ПИ с кад. ид. 56722.659.1036 се извършвали строително-монтажни работи, като дейността била квалифицирана като ново строителство на строеж V-та категория, което писмо е преценено като такова със задължителен характер, както и съставения Констативен акт № 18/12.07.2013г. Като допълнителен аргумент в подкрепа на разбирането, че е налице незаконен строеж е посочено, че за преместваеми съоръжения не се изисква представената оценка по чл.142 ал.4, ал.6 т.2 и чл.143 от ЗУТ от специалисти – строителен надзор, а изпълняваните строително-монтажни работи по конструкцията на сградата (скелетна – стоманена и дървена) представлявали “строеж” по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ „Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. От определението се налага извода, че основните характеристики на “Преместваемия обект” са преместваемост - да съществува възможност обектът да бъде демонтиран без разрушаване и преместен на друго място без загуба на качествата си и да обслужва обществени потребности. Като допълнително качество е посочено при поставянето на обекта да не се засяга земята или друг обект, върху който се поставя или отнема. Противно на становището на ответника, не съществува изискване “преместваемия обект” да бъде неразглобяем.

От изслушаните съдебно-технически експертизи се установява, че процесният обект “Павилиони за търговия на дребно” представлява скелетна носеща конструкция смесен тип – стоманен и дървена. Стоманената конструкция се състои от стоманени колони и заварени към тях покривни ферми, която конструкция е свързана с настилката посредством анкерни болтове и гайки. Дървената конструкция се състои от дървени рамки, които се облицоват с външни и вътрешни изолационни плоскости и изпълнява ролята на оградни и преградни стени. При уточняващите въпроси единичната експертиза е посочила за сравнение, че дървената конструкция тежи около 500-600 кг, което е различно от строеж, при който само 1 куб.м бетон е 1300 кг, от което е направен извода, че конструкцията е лека и преместваема. И двете изслушани експертизи са категорични, че обект “Павилиони за търговия на дребно” в имот ПИ 1036, кв. 36б по плана на гр. Плевен представляват преместваемо съоръжение по см. § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, доколкото след отделянето им (демонтирането) от повърхността на която са поставени не биха загубили индивидуализацията си и биха могли да бъдат ползвани на друго място със същото или подобно предназначение. Експертизите са категорични също, че при изпълнението на павилионите не е нарушена субстанцията на земята, както и не променя начина й на трайно ползване, доколкото са поставени в ПИ 1026, кв. 36б по плана на гр. Плевен, е частен терен, отреден за строителство. Налице е и единодушие по отношение на това, че коментираните павилиони са изпълнени съобразно одобрените книжа и в съответствие със схемата за поставяне и Разрешение за поставяне № 27/13.04.2011г., като според проекта и схемата за поставяне обектът е с площ от 101, 25 кв.м. и изпълненото е с площ от 101, 25 кв.м. В описанието на обекта по т. 1 на експертизите е посочено, че конструкцията е свързана със стоманобетоновата подова настилка посредством анкерирани болтове и гайки, като всяко преместваемо съоръжение е следвало да има твърда и неизменяема основа, каквато е конкретната (стоманобетонова настилка с дебелина 15 см върху подравнен терен). Съдебните експерти дават отговор още, че съоръжението ще бъде преместено чрез демонтиране на елементите му, по реда, по който са сглобени. Както бе посочено обаче, не съществува изискване обектът да бъде неразглобяем за да попадне в хипотезата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

Съдът възприема изцяло становището на съдебните експерти за преместваемия характер на обект “Павилиони за търговия на дребно” и счита, че така очертаната конструкция може да бъде отделена от настилката/земята без да е необходимо нейното разглобяване на части. По отношение на другата характеристика за “преместваем обект” - обслужване на обществени потребности, същата се извлича от предназначението на обекта и начина на неговото ползване, а именно за търговия. Касателно допълнителния признак, неизменяемост на субстанцията или начина на ползване на земята, съдът съобрази заключението на изслушаните експертизи, които сочат, че земята в пи с кад. ид 56722.681.1036 е с предназначение за строителство, поради което не е налице промяна на предназначението и увреждане при полагане на бетонова настилка, както и при монтирането на коментираните по-горе павилиони.

Следователно, “Павилиони за търговия на дребно”, находящи се в пи с кад. ид 56722.659.1036, кв. 36б по плана на гр. Плевен представляват “преместваем обект” по см. на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, поради което по отношение на тях не е приложим реда по чл. 223 във вр. с чл. 225 от ЗУТ за установяване и отстраняване на незаконно строителство. За изпълнението на павилионите не се изисква издаване на разрешение за строеж, а разрешение за поставяне, каквото е издадено - Разрешение за поставяне № 27/13.04.2011г.. Налага се извода, че Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това, поради което е незаконосъобразна.

В мотивната част на Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. е посочено, че обект “Павилиони за търговия на дребно” не е съобразен с предвижданията на действащия ПУП. Такава констатация в КА № 18/12.07.2013г. липсва, от една страна, а от друга страна доколкото за имот с кад. ид 56722.659.1036, кв. 36б по плана на гр. Плевен е одобрена и издадена схема за поставяне (л. 78 от ахд. 517/2013г.), обект “Павилиони за търговия на дребно” е изпълнен в очертанията на одобрената схема, то неможе да се говори за изпълнение на строеж в нарушения предвижданията на ПУП.

Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. е незаконосъобразна и на друго основание. Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта по чл. 1 (за премахване на незаконен строеж) се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от с.з. Съгласно последната норма, за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. Технически, самото установяване на незаконното строителство става с констативен акт, в който подробно се описват възложител, изпълнител, местоположение на обект строеж и допуснатите пропуски и пр. Такъв в случая е КА № 18/12.07.2013г., с който е установено, че строежът представлява “Върху армирана настилка са монтирани 12 бр. стоманени колони и дървена скелетна конструкция по монтажен детайл от част “Конструктивна”. По административната преписка не са събирани други, последващи констатации за изменение на така очертания “строеж”, още повече, че изпълнението на строителството е било спряно със Заповед № РД-12-928/05.09.2013г., а достъпът до обекта бил забранен. На 22.11.2013г. е била извършена проверка на обект “Павилиони за търговия на дребно”, като служителите установили, че забраната, въведена със Заповед № РД-12-928/05.09.2013г. се спазва, видно от КП № 1/22.11.2013г. (л. 7 от том I). Следователно, предмет на заповедта по 225а, ал. 2 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ би могло да бъде единствено констатираното вече незаконно строителство, а именно “монтирани 12 бр. стоманени колони и дървена скелетна конструкция”. В случая, със Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. е разпоредено премахването на “Павилиони за търговия на дребно”, т.е. цял обект, различен от констатираното незаконно строителство в основополагащия производството акт КА № 18/12.07.2013г.

По изложените съображения на оспорващия, ответника и представителят на прокуратурата съдът съобрази следното:

Съдът споделя изложеното от съдебните експерти за идентичност на множество преместваеми обекти на територията на гр. Плевен, ул. “Цанко Церковски, ул. “Бъкстон” и др. с обект “Павилиони за търговия на дребно” в ПИ с кад. ид 56722.659.1036, кв. 36б по плана на гр. Плевен. Последното обаче не е относимо към настоящия казус, доколкото със Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г., е разпоредено премахването единствено на “Павилиони за търговия на дребно”. Неотносими към случая са и писмата на ДНСК, РДНСК СЗР и РОНСК Плевен, доколкото същите не са предмет на разглеждане. По отношение на незаконното строителство кметът, в случая зам. кметът на Община Плевен действа при условията на оперативна самостоятелност и съобразно обективните факти и законовите положения. Независимо от това дали последният се е съобразил със становището на специализирания контролиращ орган или не, пътят на защита е оспорване на административния акт, с който се създават права или задължения или се засягат законни интереси, в случая заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Неоснователни са възраженията по отношение на юридическото недоразумение Акт за отмяна на акт за отмяна на констативен акт № 18/12.07.2013г. Производството по установяване на незаконен строеж започва с констативен акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, когато компетентността е дадена на органите на ДНСК или констативен акт по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, когато компетентни са общинските органи. Така започнало производството може да приключи единствено заповед по чл. 225, ал. 1, респ. 225а, ал. 1 от ЗУТ или с резолюция за прекратяване на административното производство поради липса на незаконен строеж. Това е така, защото констативния акт няма самостоятелно битие в административния процес по ЗУТ и не подлежи на самостоятелен преглед за законосъобразност. Ето защо, не е възможно същият констативен акт да бъде оттеглян при условията на отзив по чл. 91 от АПК или да бъде предмет на възобновяване по см. на чл. 99 от АПК.

Неоснователни са и изложените съображения, свързани с разликата между допуснатите с Разрешение за поставяне № 27/13.04.2013г. 8 бр. преместваеми съоръжения павилиони - контейнери и изпълнените 3 броя павилиони за търговия на дребно. Предмет на спора в настоящето производство е дали “Павилиони за търговия на дребно” са изпълнени при наличието на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, респ. дали за същия обект се изисква да имат разрешение за строеж, доколкото Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. е издадена с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В хода на административното производство не е установявано несъответствие на изпълнения обект “Павилиони за търговия на дребно” с издаденото Разрешение за поставяне № 27/13.04.2013г. по см. на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ. Вярно е, че изслушаните по делото експертизи са категорични, че процесните павилиони са изпълнени съобразно одобрените книжа и в съответствие с схемата за поставяне и Разрешение за поставяне № 27/13.04.2011г., което обаче не е пречка за изследване на този въпрос в отделно административно производство. Следва да бъде посочено още, че в чл. 3, ал. 2 на Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен е предвидена възможност за вътрешни преустройства на обектите, по чл. 1, ал. 3, т. 1, т. 4 и чл. 2 (сред които са и павилионите) при спазване на разрешените размери и разпоредбите на ЗУТ и нормативните актове. Именно такова е било искането на възложителя, настоящ жалбоподател, видно от Оценка за съответствие № КД-01-01-024/04.03.2013г.(л. 137, том II) от 8 бр. павилиони-контейнери да се обособят 3 бр. магазини.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото. За размера на разноските е представен списък, съобразно който разноските са в размер на 1460 лева, от които 10 лева за ДТ, 200 лева депозит за вещо лице, 500 лева по договор за правна защита и по 150 за всяко съдебно заседание, общо пет по делото. По така предявената претенция е направено възражение за прекомерност, като е посочено, че хонорарът е дължим еднократно , а не за всяко съдебно заседание.

Съдът намира, че възражението следва да бъде уважено при съобразяване на следното: Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, (изм. ДВ, бр. 24/2014г.) за процесуално представителство по дела без определен материален интерес, при дела по ЗУТ и ЗКИР минимално предвиденото възнаграждение е 600 лева. Съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г., присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в тази Наредба. Следователно, минимално определяемото възнаграждение в случая би било 1200 лева, като претенцията, видно от списъка за разноски е за 1250 лева по договор за правна защита и съдействие. Таксите и вноските за вещи лица не подлежат на редукция.

Предвид горното, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 1410 лева.

Съдът намира, че, доколкото с обжалваната заповед е разпоредено премахване на обект, квалифициран като „строеж V категория”, решението следва да подлежи на обжалване, съгласно чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-12-1000/05.11.2013г. на зам. кмета на Община Плевен, с която е наредено премахването на обект “Павилиони за търговия на дребно, намиращи се в поземлен имот с кад. ид. 56722.659.1036, кв. 36Б по плана на гр. Плевен” като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза Д.Д.Ж. направените по делото разноски в размер на 1410 лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: