Р Е Ш Е Н И Е

№ 83 / 19 Февруари 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, втори касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 1167 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 108/24.10.2013г., постановено по НАХД № 310/2013г. Левченският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 191/23.05.2013 г. на Началник група ОП в РУП Левски при ОДМВР-Плевен, с което на Й.П.Р. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на осн. чл. 182,ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за това, че на 28.04.2013г. в 15,24 ч. в гр. Левски, по ул. „Н. Вапцаров” управлява лек автомобил с рег. № СА 1103 НК със скорост 60 км/ч при допустима 40 км/ч , означена с пътен знак В-26, измерена, фиксирана и показана на водача с ТР -4Д № 284/01. След изваждане на максимално допустимата грешка на радара от 3 км/ч, превишение 17 км./ч.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Й.П.Р. с доводи за неговата неправилност и необоснованост. Жалбоподателят признава за безспорно установено, че скоростта му на движение е била 60 км/ч, но е останал неизяснен въпросът за действително допустимата скорост на мястото, където е бил спрян. Твърди, че решението е пълно с неясноти и от същото не може да се установи разрешената скорост в участъка на проверката. Навежда довод за правилата, при които действат пътните знаци, ограничаващи скоростта. В конкретния случай счита, че след поставения знак, ограничаващ скоростта до 40 км/ч. са налични две кръстовища с поставени знаци от група „Б”. Оспорва довода на актосъставителя, че изходът на газостанцията не е кръстовище, а отбивка. Счита че в конкретната хипотеза забраната за движение със скорост по-висока от 40 км/ч важи до следващото кръстовище. Твърди, че между мястото на поставения знак и мястото на измерване на скоростта има локално кръстовище- вход и изход за газостанция. Прави довод, че в този случай, на мястото на извършената проверка важи общото ограничение за скорост в населено място- 50 км/ч, посочено в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като забраната от 40 км/ч е обезсилена. Като е достигнал до различен от този извод и е потвърдил НП, Районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Моли същото да бъде отменено, както да бъде отменено и потвърденото НП. По същество чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът не ангажира становище .

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че фактическите констатации , изложени в АУАН и НП се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдил е и е кредитирал показанията на свидетелите В. Н. С. и М. А. А. , от които е приел за установени всички обстоятелства по извършеното административно нарушение, включително и по отношение на точното местонахождение на пътен знак за ограничение на скоростта до 40 км/ч и обхвата на действие на този пътен знак. Изложил е основателни мотиви за тъждеството между отразените в НП и представената разпечатка за регистрирани нарушения данни относно датата, точния час на нарушението и фиксираната скорост, като е мотивирал и правилен извод за годността и изправността на техническото средство, с което са регистрирани. По въпросите за величината на регистрираната скорост, с която се е движил автомобилът на жалбоподателя, между страните не е съществувал, и не съществува спор и в настоящата инстанция. Касаторът признава, че скоростта на движението е била 60 км/ч.- така, както е регистрирана от измервателното средство. Спорният момент в процеса е за обхвата на действие на пътен знак , ограничаващ скоростта до посочения в него размер.

От събраните по делото доказателства- гласни и писмени, включително и от обясненията на касатора- жалбоподател в производството пред РС се установява по несъмнен начин, че пътен знак В-26 , ограничаващ скоростта до 40 км/ч е поставен на кръстовище на ул. „Н.Вапцаров”/ по която се е движел жалбоподателят/, и ул. „Ел. Пелин” в гр. Левски. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП ,забраните, въведени с пътни знаци,вкл. В26 важат до следващото кръстовище, или до знак, който ги отменя. В разглеждания случай сме в хипотезата на първото предложение за обхвата на действие на знак В-26. От тук следва, че правнорелевантният за решаване на спора въпрос е къде е следващото кръстовище по отношение на мястото, на което е регистрирана скорост на движение 60 км/ч., респ. е ли кръстовище т.наречената „ отбивка” за вход на газостанция , след която е регистрирана скоростта, или първото кръстовище след знака следва да се счита това на пресечката между ул. „Вапцаров” и „Цар Иван Асен ІІ”- каквото е твърдението на актосъставителя, респ. на административнонаказващия орган и на решаващия съд.

Съгласно §1, т. 15 от ДР на ППЗДвП „кръстовище” е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Така даденото определение не може да отговори пряко на въпроса дали пресичането на ул. „Вапцаров” с вход-изхода за газостанцията е кръстовище,тъй като следва да бъде отговорено на въпроса дали „отбивката” за газостанцияте е път. В ЗДвП не се съдържа легално определение на понятието „път”.Такова е налично в Закона за пътищата, и съгл. §1, т. 1 от ЗР на ЗП път е ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Изхождайки от това определение, може да бъде направен извод, че отбивката , по която автомобилите влизат/ излизат от газостанцията, или бензиностанцията , е път, тъй като е предназначена за тяхното движение. Доказателство за регулираността на тази част от земната повърхност като „ път” е и обстоятелството, че на нейния изход е поставен знак „Стоп”- обстоятелство, което се установява и от св. А.. Наличието върху спорната отсечка на пътен знак, чието предназначение е да регулира движението на превозни средства провокира извод , че тази част от земната повърхност е с предназначение , и е пригодена за движение на превозни средства и пешеходци, т.е., тя е „път” по смисъла на §1,т. 1 от ДР на ЗП. От тук следва извод, че пресичането й с улица „Вапцаров” следва да се квалифицира като „кръстовище” по смисъла на §1, т. 15 от ДР на ППЗДвП, с предвидените в чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП последици- т.е., обезсилване на знак В-26 за ограничение на скоростта. Вярно е, че са налице данни за неизползваемост на газ-станцията от много години, което от своя страна може да мотивира извод, че по отбивката практически не се движат превозни средства и същата не е „ път”. Факт е, обаче,че независимо от неизползоваемостта на обекта, същият е обозначен с пътна маркировка, задължителна за този вид обекти- знак „Стоп”, и това обстоятелство, по гореизложените съображения квалифицира отбивката като „път”, респ. пресичането й с ул. „Вапцаров” като „кръстовище”. Според свидетеля С., задължение на Общината е да премахне знака, ако не работи газ-станцията. Очевидно знакът не е премахнат, и за водача на превозното средство, движещо се по ул. „Вапцаров”, това е регулиран с пътен знак участък от земната повърхност, определящ го като „път”. Субективното възприятие на водача, предвид наличието на пътния знак е, че във и от газостанцията влизат и излизат превозни средства, респ. това е кръстовище, тъй като се пресича с улицата.

Като е достигнал до извод, че газостанцията , както и бензиностанцията е крайпътна територия, и не може да се приеме, че действието на знак Б26 е до нейния вход, и по тази причина е потвърдил НП, Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, както и наказателното постановление.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 108/24.10.2013г., постановено по НАХД № 310/2013г. на Левченския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 191/23.05.2013 г. на Началник група ОП в РУП при ОДМВР-Плевен, с което на Й.П.Р. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на осн. чл. 182,ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.