РЕШЕНИЕ
№ 187

град Плевен, 15.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А.П.  и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 162/2014 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР –Плевен, срещу решение № 38 от 20.01.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен /РС/, постановено по НАХД № 2644/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на посочените в акта място, дата и час Д.П. е извършила нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, като при полицейска проверка не е представила документ, с който да удостовери самоличността си. Твърди, се че е неоснователна преценката и твърдението на първоинстанционния съд за наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид липсата на настъпили  общественоопасни последици от нарушението. Посочва се, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, както и че атакуваното наказателно постановление /НП/ е законосъобразно от процесуалноправна страна, издадено от компетентен орган, при спазени форма и ред и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че грешката при изписването в АУАН на абревиатурата на закона, чиято норма е нарушена е несъществена техническа грешка, която не води до опорочаване на административно-наказателното производство и отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се е установило по безспорен начин, че с деянието си  Д.П. е осъществила състава на визираното в чл. 80, т. 5 от ЗБЛД административно нарушение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не е установено по безсъмнен начин процесното административно нарушение да притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Посочва се, че се касае за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на неблагоприятни последици. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да се постанови друго, с което да бъде оставено в сила наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът –Областна дирекция на МВР – Плевен, не изпраща представител.

Ответникът – Д.Н.П. ***, не се явява, представлява се от адв. Д.Ц., която моли да се потвърди решението на Районен съд-Плевен като правилно, законосъобразно и мотивирано. Навежда доводи, че съдът е обсъдил пълно и всестранно всички писмени и гласни доказателства. Твърди, че в  акта е посочен закон, въз основа на който на жалбоподателя е наложена глоба, но който в момента не е действащ – чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност. Счита, че се е доказало, че обжалваното наказателно постановление не е връчено на жалбоподателката. Посочва, че ведно с жалбата, тя е приложила и копие от същото. Видно е, че не е връчено и няма подпис на разписката. Навежда доводи, че административно-наказателният орган е приложил наказателно постановление, което е подписано в частта на разписката. Сочи, че след експертиза се е установило, че някой е подписал жалбоподателката Д.П.. Моли съдът да изпрати  копие на Районен съд-Плевен, за да бъде установено кой е положил подписите върху наказателното постановление и има ли извършено престъпление при изпълнение на служебните задължения. Моли да се  потвърди  решението на Районен съд-Плевен като правилно и законосъобразно. 

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 1262У/17.09.2013 г., издадено от началника на І во РУП-Плевен, с което на Д.Н.П. ***, за това че на 06.09.2013 г. около 00:30 часа в гр. Плевен, бул. „Сан Стефано“ и ул. „Шипка“ при извършена полицейска проверка, лицето е без документ за самоличност и на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложено административно наказание-глоба в размер на 100 (сто) лв.

За да отмени НП, РС е посочил, че се потвърждава описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Въпреки това РС е направил извод, че П. не е осъществила състава на посоченото административно нарушение. Санкционирана  е за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, съгласно която разпоредба гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон да удостоверят своята самоличност, но е тази разпоредба не е самоцелна. Тя регламентира задължението на лицата да удостоверяват своята самоличност в предвидените от закона случаи. В чл. 61, ал. 1 от ЗМВР /Закон за министерството на вътрешните работи/ са уредени случаите, при които полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. В случая не са били налице данни същата да е извършила престъпление или нарушение на обществения ред или да попада в някоя от другите хипотези на посочената норма. На следващо място не е имало съмнение за самоличността и, доколкото е установена веднага по нейни данни. Добросъвестно е съобщила имената си, които са се потвърдили и след справка в информационната система. РС е заключил, че не е имало основание да и се съставя акт. 

РС е посочил, че дори да беше извършено нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, то би представлявало  маловажен случай на административно нарушение. Независимо от важността на регулираните обществени отношения от ЗБЛД, административно - наказващият орган има задължението да извърши индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител, а и законодателят  в този закон е уредил маловажни случаи на административни нарушения, санкционирани с фиш. В процесния случай жалбоподателката е била недалеч от дома си, находящ се в ж.к. „Дружба” в гр. Плевен,  добросъвестно е посочила нужните данни за навременно установяване на самоличността и. Добросъвестно е посочила имената си на актосъставителя, които са били коректни и изцяло потвърдени след направената справка в информационните масиви на полицията. От друга страна жалбоподателката е млад  човек – на 19 г. и няма данни за други нарушения, поради което се явява и личност с ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства очертават случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН според РС.  РС е счел, че е налице допуснато в хода на административно-наказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в посочване в АУАН като нарушена разпоредбата на чл. 6 от ЗБДС, който е бил отменен към момента на установяване на твърдяното нарушение. Приел е това нарушение за съществено, защото е пречка жалбоподателката да узнае, за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната й отговорност и да организира адекватно защитата си. Същото не може да бъде санирано входа на съдебното производство и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното по съдебен ред наказателно постановление.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, правилно като краен резултат, но на основание, различно от възприетите от съда. Съгласно  чл. 6 от ЗБДС, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т.3 от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната. Не е било необходимо П. да е извършил а престъпление или нарушение на обществения ред, както смята РС, за да може да се иска представянето на документ за самоличност. Полицейските органи могат да издават устни или писмени разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции съгласно чл. 55, ал.1 от ЗМВР. В ал.4 на чл. 55 от същия закон е посочено, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето (чл. 61, ал.2 от ЗМВР) и в този смисъл разпореждането на полицейския орган е съответствало на закона. Същото е било надлежно отправено и полицейският орган е имал право да го отправи.

Не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН. При  правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН , и е изложил като  релевантни за този извод обстоятелства фактът, че П. е била близко до дома си в ж.к. “Дружба”, добросъвестно е посочила нужните данни за установяване на самоличността и, на 19 г. е и няма данни за други нарушения, поради което се явява личност с малка степен на обществена опасност. Настоящият съдебен състав не споделя този извод на Районния съд и намира, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно. Изложените  съображения могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й, но не и като изключващи я. Видно от данните по преписката, адресът на П. ***, а нейната възраст, липсата на други нарушения и посочването на надлежните данни, за да се установи самоличността и, не водят до извод за маловажност. Поради формалния  характер на нарушението фактическият му състав не включва  настъпили  вреди и отговорността на  лицето следва да бъде ангажирана при констатиране на извършването му, без оглед на последиците. Всяко лице е длъжно да изпълнява закона, като пълнолетните лица, каквато е и П., носят отговорност при нарушаването му. Посочването на верни данни относно самоличността и е нейно задължение при отправено разпореждане по чл.55, ал.1 от ЗМВР в този смисъл, и не е смекчаващо обстоятелство по отношение на извършеното нарушение. Не се преценява от касационния съд, като обстоятелство изключващо отговорността и фактът, че нарушението е извършено за първи път.

Не е налице и посоченото от РС съществено процесуално нарушение, изразяващо се в посочване в АУАН като нарушена разпоредбата на чл. 6 от ЗБДС, който закон е бил отменен към момента на установяване на нарушението. Законът не е отменен, а е изменено неговото заглавие с ДВ, бр. 82 от 2009 г. Изменението на заглавието не може да се приравни с отмяната на закона, доколкото същият закон продължава да съществува и действа. Нарушението не е съществено, защото всеки е длъжен да знае закона, включително и измененията му, поради което не е имало пречка П. да узнае за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната и отговорност и да ангажира адекватно защитата си.

Настоящата инстанция обаче намира, че в НП липсва посочване на нарушената правна разпоредба и това се отразява на законосъобразността му, тъй като в АУАН е посочена нормата на чл.6 от ЗБДС, а в НП се посочва , че с поведението си лицето е нарушило чл.80, т. 5 от ЗБЛД.

По отношение твърденията на ответника по касация съдът намира, че фактът, че НП е връчено на друго лице, е последващо действие, което не може да се отрази на законосъобразността му. Нередовното връчване води до невлизане в сила на НП и е от значение при преценката за допустимостта на жалбата пред РС. В случая това нередовно връчване не се отразило на правото на обжалване. Искането за сезиране на РП-Плевен е основателно. На РП следва да се изпратят копия от л.л.3,5,24-29 от делото пред РС, по компетентност.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 ,  предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение  № 38 от 20.01.2014 г., постановено по НАХД № 2644/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен.

На Районна прокуратура да се изпратят копия от л.л.3,5,24-29 от делото пред РС -Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.