Р E Ш Е Н И Е

№ 58

гр.Плевен, 27 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1162 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1040 от 11.11.2013 г., постановено по нахд № 2207/2013 г., Районен съд – Плевен /РС/ е отменил Наказателно постановление /НП/ № 105/13.08.2013 г. на И.Д.Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен /РИОСВ/, с което на „ВАНЕКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „Ангел войвода” № 12, вх.А, ап.1, ЕИК 114595071, представлявано от С.А.Х. – управител, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.83 от ЗАНН и чл.135, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за това, че при извършена проверка на 27.05.2013 г. в ПИ 56722.651.103, Западна индустриална зона, гр.Плевен, обект на „Ванекс” ЕООД, е констатирано, че дружеството не е изпълнило задължението да води отчетност на отпадъците съгласно изискванията на ЗУО и наредбата по чл.48 ал.1 от ЗУО – Наредба № 2 от 22 януари 2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (ДВ бр.10/2013 г.):

- „Ванекс” ЕООД гр.Плевен не води заверени от РИОСВ – Плевен отчетни книги по чл.44, ал.1 от ЗУО в качеството му на лице, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци и притежаващо разрешение и регистрационен документ по чл.35 от ЗУО.

- „Ванекс” ЕООД води отчетност на отпадъците от черни и цветни метали в регистър на покупките и вноса и регистър на продажбите и износа по реда на чл.60, ал.1 от отменения ЗУО (ДВ бр.53/2012 г.), а в Наредба № 2 от 22 януари 2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри не е предвиден гратисен период за водене на регистрите по отменения ЗУО.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Плевен, чрез процесуалния представител Х. П. Ш. – младши експерт по административнонаказателната дейност, която счита същото за неправилно. Сочи, че в доводите си за незаконосъобразност на НП съдът е приел, че същото е издадено от некомпетентен орган – и.д.директор на РИОСВ – Плевен, но от Заповед № РД-625 от 13.08.2013 г. на министъра на околната среда и водите е видно, че на основание чл.25, ал.1, ал.2, ал.4 от Закона за администрацията същият упълномощава С. Ц. Ц. на длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност” до назначаване на директор на РИОСВ – Плевен да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – Плевен в пълен обем, включително да издава НП. Освен това посочва, че съгласно Заповед № РД-622/08.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите са оправомощени да издават НП във връзка със съставени актове за редица нарушения, сред които и тези по чл.133-138 от ЗУО. С оглед на изложеното счита, че процесното НП е издадено от компетентен орган, а именно директорът на РИОСВ – Плевен. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва надлежно посочване на дата на извършване на нарушението, тъй като видно от отразеното в АУАН и в НП в тях изрично е посочена датата – 27.05.2013 г., на която при извършена от служители на РИОСВ – Плевен проверка е установено нарушението, същото към посочената дата не е било отстранено, поради което тя следва да се приеме и за дата на неговото извършване. Счита, че описаното в АУАН и НП нарушение дава основание да бъде квалифицирано като „продължено”, т.е. нарушение, при което непрекъснато в определен период от време се осъществява състава му, докато не бъде прекратено. Според касатора субектът осъществява непрекъснато състава на нарушението в един определен период от време, който започва с възникване на задължението на нарушителя да извърши определено действие и продължава докато не бъде изпълнено това задължение или състоянието не се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства, така че в настоящия случай за дата на административното нарушение не може да бъде посочен един или друг календарен ден, а за дата на извършване на нарушението се приема датата на неговото констатиране. Счита за неправилен и последващия извод на съда, че в съставения акт липсва надлежно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като видно от отразеното и в АУАН, и в НП, на 27.05.2013 г. е извършена проверка в ПИ 56722.651.103, Западна индустриална зона, гр.Плевен – обект на „Ванекс” ЕООД. Намира, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила: съставени са от оправомощени за това лица; констатираното нарушение е подробно описано и правилно квалифицирано както от актосъставителя, така и от административно-наказващия орган. Счита също, че обстоятелството, че и в АУАН, и в НП не е изрично посочено кои разпоредби от Наредбата са нарушени, не съставлява съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното счита, че нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В заключение моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът РИОСВ – Плевен, се представлява от младши експерт Х. Ш., която поддържа касационната жалба и моли да се отмени решението на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди НП.

Ответникът – „Ванекс” ЕООД гр.Плевен, в съдебно заседание се представлява от адвокат И.И. ***, който оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът подробно е описал установеното с АУАН и в НП. ПРС не е обсъждал фактите, а е приел, че са налице съществени процесуални нарушения, поради което НП следва да се отмени, без спорът да се разглежда по същество. РС е приел, че липсват доказателства за материалната компетентност на издателя на НП – И.Д.Директор на РИОСВ, тъй като видно от представен заверен препис на Заповед №РД – 625/13.08.2013 г. на министъра на околната среда и водите (л.22), на основание чл.25, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за администрацията и чл.8, ал.2 от Закона за обществените поръчки, същият е упълномощен да изпълнява определени правомощия на директор на РИОСВ – Плевен, в това число – да издава разрешения, НП и други актове, произтичащи от дейността на структурата или от административните актове на министъра на околната среда и водите. Приел е, че съобразно чл.157, ал.2 ЗУО, нарушенията по чл. 133, ал. 4, чл. 135 - 138, 140, 141, 143, 144, чл. 147, ал. 1, чл. 149, чл. 151, ал. 1 - 4 и чл. 152 - 154 се установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, а нарушенията по чл. 147, ал. 2 - с акт на съответния контролен орган по чл. 125 или оправомощени от него длъжностни лица. Съобразно чл.157, ал.4 ЗУО, наказателните постановления по ал. 2 се издават съответно от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица.

Счел е, че при съпоставката на разгледаната правна разпоредба и на съдържанието на упълномощаването се налага извода, че последното е с общ характер, докато чл.157, ал.4 ЗУО предвижда изрично оправомощаване. Въззивният съд направил извод, че И.Д.Директор на РИОСВ не е бил материално компетентен да издаде обжалваното НП и следователно е налице абсолютно основание за неговата отмяна като незаконосъобразно.

Освен това РС е приел, че липсва надлежно посочване на датата на извършване на нарушението – задължителен реквизит съобразно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Изхождайки от обстоятелствената част на двата процесуални акта, се твърди извършване на нарушение, изразило се в бездействие – неводене на отчетност съгласно ЗУО и НАРЕДБА № 2 от 22.01.2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Не е ясно кога е било довършено бездействието, респ. – от кой момент текат и сроковете по чл.34 ЗАНН. Посочената в АУАН дата на констатиране на нарушението в графата, отредена за дата на извършване на нарушението, поражда допълнителни неясноти.

Приел е, че в съставения акт липсва и надлежно посочване на мястото на извършване на нарушението – задължителен реквизит по чл.42, т.3 ЗАНН. Наказващият орган се е опитал да изправи този порок на АУАН чрез изричното посочване в НП, че се касае за извършена проверка на обект в ПИ 56722.651.103, Западна индустриална зона, гр. Плевен – обект на „ВАНЕКС” ЕООД. Според ПРС неспазването на законовото съдържание на АУАН обаче е съществено само по себе си и не подлежи на саниране, тъй като със съставеният акт се повдига обвинение за извършено административно нарушение, елемент от състава на което е и мястото на извършване на нарушението.

На следващо място решаващият състав приел, че в АУАН е посочено, че описаното деяние съставлява нарушение по чл.44, ал.1 ЗУО. Въпреки че в обстоятелствената част на АУАН се сочи, че отчетността на „ВАНЕКС” ЕООД не съответства на НАРЕДБА № 2 от 22.01.2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, не е посочено кои разпоредби на същата наредба се явяват нарушени. Това се е отразило на описанието на нарушението, с което се явява неизпълнен задължителен законов реквизит по чл.42, т.4 ЗАНН. Разглежданият порок в административно-наказателното производство е бил възпроизведен и при издаването на НП. В същото, не само не са посочени разпоредби на Наредбата, за които се твърди, че са нарушени, но и наред с това изобщо липсва посочване на законовите разпоредби, които са нарушени виновно – задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. В заключителната част на НП е отбелязано, че „ВАНЕКС” ЕООД не е изпълнило задължение да води отчетност на отпадъците съгласно изискванията на ЗУО и наредбата по чл. 48, ал. 1 от ЗУО-Наредба № 2 от 22 януари 2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (ДВ бр. 10/2013 г.), поради което и на основание чл.53 ЗАНН във вр. чл.83 ЗАНН и чл.135, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците е наложена определена имуществена санкция. Описанието на нарушението в НП е недостатъчно ясно формулирано – задължителен реквизит съобразно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

РС е заключил, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати редица съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, и го е отменил, без да разглежда въпросите за неговата правилност. РС също е отхвърлил искането на „ВАНЕКС” ЕООД за присъждане на разноски.

Решението на РС е правилно, макар и само на едно от посочените в него основания.

В съставения АУАН е посочено, че описаното деяние съставлява нарушение по чл.44, ал.1 ЗУО, като „ВАНЕКС” ЕООД не води заверени от РИОСВ-Плевен отчетни книги по този текст. Същата разпоредба обаче не описва нито вида, нито броя, нито случаите, в които се водят отчетни книги. Тези книги са подробно описани в НАРЕДБА № 2 от 22.01.2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (обн., ДВ, бр. 10 от 5.02.2013 г.), която към момента на издаване на НП не е била допълвана и изменяна /това е станало по-късно/. В чл.7 от тази Наредба подробно са описани случаите, при които следва да се водят отчетни книги, като същите са в осем отделни точки /към момента на проверката, съставянето на АУАН и издаването на НП – след изменението на Наредба №2 с ДВ бр. 86 от 1.10.2013 г. същите точки са вече девет/. Към всяка точка е налице препращане към приложение към наредбата с образец на съответната книга. В тези точки на чл.7 са описани конкретните хипотези, при които следва да се води всяка от книгите. За да се накаже законосъобразно едно лице за неводенето на някоя от тези книги или за всички тях, е необходимо в АУАН и в НП да се посочи в кои от хипотезите на чл.7 от Наредба №2 попада привлеченото към отговорност дружество, като същото се подкрепи със съответни доказателства. За всеки конкретен вид книга следва да се посочи защо дружеството е длъжно да я води, защо попада в хипотезата на съответната точка от разпоредбата на чл.7 от Наредба №2. Непосочването на изрична разпоредба от наредбата се е отразило както на правото на защита, така и на описанието на нарушението, с което се явява неизпълнен задължителен законов реквизит по чл.42, т.4 ЗАНН, както правилно отбелязва РС. В НП също не са посочени разпоредби на Наредбата, за които да се твърди, че са нарушени виновно – задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Нещо повече, в АУАН и НП е налице твърдение, което не съответства на Наредба №2. В тях се твърди, че в Наредба №2 няма гратисен период за водене на публични регистри по реда на отменения ЗУО. Видно от § 9 от ПЗР на същата наредба: “В срок до 6 месеца от влизане в сила на наредбата могат да се водят заверените отчетни книги във формати съгласно отменената Наредба № 9 от 2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационни документи и на закритите обекти и дейности.” Към момента на проверката този шестмесечен срок не е бил изтекъл. В АУАН и НП няма твърдение, нито мотиви, че тази разпоредба е неотносима към случая. Такова твърдение се прави едва в производството пред РС. С оглед на тази разпоредба актосъставителят и наказващият орган е следвало изрично да посочат, че същата ПЗР е неотносима /както се твърди в последствие/, за да може дружеството да организира защитата си. На това основание – непосочване на конкретната нарушена разпоредба, и оттам - непълно описание на нарушението, НП правилно е било отменено.

Не са налице обаче другите пороци, чието съществуване е приел РС.

НП е издадено от компетентен орган – и.д.директор на РИОСВ – Плевен, назначен за изпълняващ правомощията на Директор на РИОСВ със Заповед № РД-625 от 13.08.2013 г. на министъра на околната среда и водите /л.22 от делото пред РС/. РС правилно е приел, че липсва надлежно упълномощаване за издаване на НП, тъй като пред него не е била представена Заповед № РД-622/08.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, приета като доказателство пред настоящата инстанция /л.5 от делото/, с която директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите са оправомощени да издават НП във връзка със съставени актове за редица нарушения, сред които и тези по чл.133-138 от ЗУО.

В АУАН и НП е налице надлежно посочване на дата на извършване на нарушението – 27.05.2013 г., на която е извършена от служители на РИОСВ – Плевен проверка. Доколкото се твърди нарушение, извършвано чрез бездействие, същото няма място на извършване, като такова място имат само нарушенията, извършени чрез действие. За пълнота обаче следва да се отбележи, че и в АУАН, и в НП е посочено мястото на проверката - ПИ 56722.651.103, Западна индустриална зона, гр.Плевен – обект на „Ванекс” ЕООД, а не както смята РС, че това място на проверката е посочено само в НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1040 от 11.11.2013 г., постановено по нахд № 2207/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.