РЕШЕНИЕ № 184

гр. Плевен, 15.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 161 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания” АД, гр. София, срещу решение № 11/09.01.2014 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3049/2013 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2013-0028959/09.08.2013 г. на Директора на Регионална дирекция към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите – гр. Русе, с което на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „Българска телекомуникационна компания” АД, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.

С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че изрично е констатирано и не се спори, че стоката предмет на рекламация е върната на потребителя на 17.01.2013 г., след извършена замяна на основната платка на апарата, както и че твърдението на КЗП, че рекламираният дефект не е бил отстранен, по никакъв начин не е установен и доказан. Касаторът твърди, че изложените от КЗП констатации относно техническото състояние на стоката са напълно ирелевантни и недопустими и че посочените констатации отразяват личното субективно мнение на длъжностно лице на КЗП и не се основават на обективни данни. Счита, че административният орган е следвало да събере доказателства относно техническото състояние на стоката и да обсъди същите при преценката си дали са спазени изискванията по Глава пета, Раздел ІІ на ЗЗП от търговеца. Посочва, че в нарушение на задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, без да извърши каквато и да е проверка, КЗП приема твърденията на потребителя и единствено въз основа на тях, в противоречие с налични по преписката писмени доказателства за обратното, налага санкция на БТК. Навежда доводи за това, че пълната липса на доказателства установяващи нарушението съответно води и до допуснатото формално нарушение на процесуалните правила на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и съгласно посочената императивна разпоредба наказателното постановление задължително трябва да съдържа описание на доказателствата, които потвърждават нарушението. Сочи, че липсата на посочване на доказателства, установяващи твърдяното нарушение е явно съществен порок на наказателното постановление.

Моли наказателното постановление на Комисията за защита на потребителите да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно, поради издаването му в противоречие със закона, алтернативно ако съдът не приеме изложените мотиви да бъде намален размера на наложената санкция до предвидения от закона минимум.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите – гр. Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. Подал е в срок писмено становище по касационната жалба, с което обосновава правилност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила. Излага подробни мотиви за неоснователността на възраженията на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна РС Плевен е установил, че в КЗП е постъпила жалба вх.№Р-03-142/21.01.2013г от Д. И. относно оставен за ремонт мобилен телефон “Nokia” С3-01 за 5-и път на 12.12.12г. в магазин на “Виваком” 5204 в гр. Плевен, ул. Д. Попов 13 - сервизна поръчка №244945/12.12.2012г. В рамките на законоустановения едномесечен срок И. получил обаждане, че телефонът е ремонтиран и да посети магазина за получаване. На 17.01.2013г. жалбоподателят е посетил търговския обект за получаване на апарата и установил, че не работи /не е ремонтиран/. Отказал е да вземе апарата. По повод жалбата от КЗП е извършена проверка в търговския обект, която е приключила с констативен протокол №К-0126420 от 22.01.2013г. Съгласно същият, апаратът се намира в търговския обект със сервизна поръчка №244945/12.12.2012г и гаранционна карта с отразени 5 ремонта, подробно описани. Установено е още, че продавачът АД “БТК” не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията – 12.12.2012г. до 12.01.2013г. дадено е задължително предписание до 28.01.2013г. -14.00часав КЗП – Плевен да бъде представен акт за удовлетворяване на рекламация чрез замяна на стоката с нова. На указания ден не е представен посоченият акт за рекламация, вместо което в КЗП – Плевен е било депозирано становище, в смисъл, че рекламациите са били удовлетворявани, а на 23.01.2013г. последвала нова такава. Съставен е нов ПИП по документи К - №70323 от 28.01.2013г. с който е даден нов срок за замяна на апарата – до 05.02.2013г. и е следвало да се представи акт за удовлетворяване на рекламация в същия смисъл. Отново последвало становище с неясен отговор, при което на 22.02.2013г. е бил съставен Акт №К-0028959 от за установяване на административно нарушение, с който е повдигнато административно обвинение за нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. По така съставеният акт било издадено оспореното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, РС Плевен е направил извод, че “БТК” АД-София е осъществил състава на административно нарушение по чл.113 ал.2 от ЗЗП и правилно и законосъобразно му е било наложено административно наказание. Размерът на санкцията е бил правилно индивидуализиран, а в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество.

Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и правилно. Изводите на районния съд се споделят изцяло. Последните са изградени след подробно изследване на доказателствата по делото и съпоставянето на фактите по приложимите законови разпоредби.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, който повелява привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Изпълнителното деяние посочено в оспореното наказателно постановление съдържа признаците на състава по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, а именно непривеждане на мобилен телефон “Nokia” С3-01” в съответствие с договора за продажба в рамките на месечен срок, считано от датата на предявяване на рекламацията - 12.12.2012г. От доказателствата по делото се установява, че стоката мобилен телефон “Nokia” С3-01” не само, че не е била приведена в съответствие с договора за продажба в указания срок, а въобще не е била годна за ползване независимо от множеството ремонти. Последното е наложило издаване на задължителни предписания, който обаче не са предмет на настоящето производство.

Санкционната норма на чл. 222а от ЗЗП препраща изрично към чл. 113 от с.з., като предвижда имуществена санкция по отношение на юридическите лица в размер от 500 до 3000 лв. наложеното наказание е в размер на 1000 лева. На практика в АУАН са отразени не две, а пет подадени рекламации, като последните касаят периода от 07.12.2012г. до 22.02.2013г., налице е поведение на явно незачитане на установения правен ред от страна на санкционираното дружество. Ето защо настоящият състав намира, че правилно е индивидуализирана и наложена имуществена санкция в размер над минимални. Последното налага отхвърляне на възражението на касатора за прекомерност на наложеното наказание.

Решението е правилно, съответства на събраните доказателства и закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/09.01.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 3049 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2013 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.