Р E Ш Е Н И Е

№ 205

гр.Плевен, 25.04.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 160 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 8 от 09.01.2014 г., постановено по нахд № 2810/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 286 от 29.07.2013 г. на Началника на група „ОП” в РУП при ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Д.И. ***, ж.к.Сторгозия, бл.18 вх.Г ап.2, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2 т.3 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки, за нарушение на чл.6 т.1 предл.3 от ЗДвП, за това, че на 16.07.2013 г. около 16,50 часа, като водач на МПС – лек автомобил Опел „Корса” с рег.№ СА3045НС, движейки се откъм с.Бръшляница посока Плевен, не спира на пътен знак Б-2.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр.Плевен, представлявана от ВНД Директор Й. К., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва съображенията на РС – Плевен, че при реализиране на административно наказателната отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като административно наказващият орган е внесъл промяна в описанието на нарушението, като е съкратил същото описание в сравнение с изложеното в АУАН. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че вмененото във вина на Д.И. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, а именно, че същият, движейки се откъм село Бръшляница посока гр.Плевен, управлявайки лек автомобил „Опел Корса” не е спрял на пътен знак Б2. Посочва, че АНО при издаване на процесното наказателно постановление е описал подробно установената фактическа обстановка, като правилно е посочил нарушителя, мястото на извършване на нарушението и нарушената правна норма. Твърди, че и АУАН, и последвалото го наказателно постановление съдържат задължителните по ЗАНН реквизити относно съдържанието си, както и че АНО правилно и законосъобразно е приложил материалния закон и е ангажирал административно наказателна отговорност на Д.И. за извършеното от него деяние. Намира, че наложеното от АНО наказание „глоба” е в размер, определен в предвидения от закона минимум, съобразно характера и тежестта на извършеното нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и да остави в сила наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Д.Д.И. в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 286/16.07.2013г. от страна на Н., в присъствието на свидетеля И. и сочения като нарушител И.. Съставен е за това, че на 16.07.2013 г., около 16:50 часа, като водач на МПС, движейки се откъм село Бръшляница, Плевенска област в посока град Плевен, на кръстовището с път клас ІІ – 34, управлява лек автомобил „Опел Корса с регистрационен № СА 3045 НС като не спира на пътен знак „Б 2” – “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДвП. И. се е възползвал от правото си на възражения при съставяне на акта като е отбелязал, че установеното от полицейските служители не е правилно и че от мястото, на което същите са се намирали, не са били в състояние да възприемат визуално превозното средство, управлявано от жалбоподателя, респ. – не са имали възможност да видят, че същият е спрял пред посочения знак. Съдът изложил мотиви, че описаната в акта за нарушение фактическа обстановка е частично възприета от административнонаказващия орган. Вместо изложеното по – горе обстойно описание на нарушението и на мястото, където е извършено, административнонаказващият орган е счел за достатъчно да опише деянието по следния начин: „движейки се откъм село Бръшляница посока град Плевен, управлява лек автомобил „Опел Корса” като не спира на пътен знак „Б 2”. Наказващият орган е съобразил извършването на нарушение по смисъла на чл. 6 т.1 пр.3 ЗДвП и на основание чл.183 ал.2 т. 3 пр.1 от Закона за движението по пътищата, на И. е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 (двадесет) лева.

Решаващият състав на ПРС приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че при издаване на НП, административнонаказващият орган е внесъл промяна в описанието на нарушението, като е съкратил същото описание в сравнение с изложеното в АУАН. Съдът счел, че подобни изменения, макар и нееднозначно приети в теорията и практиката, биха били допустими само по изключение и при положение, че способстват за по – голяма юридическа прецизност на НП в сравнение с АУАН. В конкретния случай приел, че прецизност не само не е налице, но е внесена неяснота досежно мястото на извършване на нарушението. Докато в АУАН ясно е отбелязано, че нарушението е извършено на кръстовището с път клас ІІ – 34 при движение откъм село БРЪШЛЯНИЦА в посока гр.ПЛЕВЕН, в НП крайно недостатъчно и прекомерно лаконично е отбелязано „движейки се откъм село Бръшляница посока град Плевен”.

При тези констатации ПРС направил извод, че по този начин, наред с нарушаването на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, това решение на административнонаказващия орган поставя въпроса дали същият споделя установеното от актосъставителя място на нарушението, за което е повдигнато съответно обвинение или не го споделя – и в последния случай – по какви причини не го споделя. На това основание приел, че в конкретния случай, съществено нарушен се явява редът за реализиране на административнонаказателната отговорност не само поради липсата на задължителен законов реквизит от съдържанието на НП, но и поради нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не би могло надеждно да упражни правата си срещу неясна по съдържанието си фактическа обстановка, касаеща мястото на извършване на твърдяното нарушение. При тези съображения ПРС отменил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че така постановеното решение е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Съдът е направил задълбочен анализ и преценка на събраните доказателства и е достигнал до правилния извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, изразяващо се в това, че при издаване на НП, административнонаказващият орган е внесъл промяна в описанието на мястото на извършване на нарушението, като е съкратил същото описание в сравнение с изложеното в АУАН. Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и на НП. Последното, обаче, не е механичен сбор от няколко императивно определени реквизита. Мястото на едно нарушение следва да се установи в контекста на описаното нарушение и в съответствие със събраните по делото доказателства. При едно нарушение този реквизит може да се определи точно и еднозначно, дори да не бъде посочено с изчерпателна конкретност мястото на извършване на нарушението –например при нарушенията на данъчното законодателство, свързани с неподавани на данъчни декларации, би било достатъчно да се посочи , че същата не е подадена в ТД на НАП, без да се конкретизира съответния офис на НАП, тъй като подаването на декларацията се извършва по регистрация на задължените лица и в този случай не би могло да възникне спор относно конкретното място в смисъл офис като място на подаване, щом същият е териториална структура в съответната дирекция. В други случаи обаче, като настоящия, непосочването на конкретен участък от пътя, на който е извършено нарушението, би могло да препятства привлеченото лице да представя доказателства, които да оборят установените констатации в акта-например, че на това място не е поставен съответен знак, или че знакът е на друго, по-отдалечено място, или че лицето не е пътувало в този участък и др. Неяснотата относно мястото на нарушението съставлява съществено нарушение на процесуалните правила , защото е довело до ограничаване на процесуалните права на наказаното лице да представя доказателства за оборване на установените констатации.

Ето защо оспореното решение като правилно , валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 09.01.2014 г., постановено по нахд № 2810/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.