Р E Ш Е Н И Е

 

 36

гр.Плевен, 21 Януари 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                            

        Председател: Цветелина Кънева

                                                           Членове: Kатя Арабаджиева

                                                                            Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 1160  по описа за  2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 1012 от 1.11.2013 г., постановено по НАХД № 2119  по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено НП № 2013-55574-0212640/04.06.2013 г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на „Сувенири Дар” ООД – Варна на основание чл. 185, ал. 1, във вр. с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност е наложено административно наказание  - имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от П.П., в качеството му на управител на  „Сувенири Дар” ООД, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в решението на първоинстанционния съд неправилно е възприето, че не е налице нарушение на закона при неспазване разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, тъй като същата е императивна и неспазването й представлява съществено нарушение. Касаторът счита, че в тежест на наказващия орган е да докаже извършването на деянието, а в случая административнонаказващият орган не е установил, че провереното МПС се „експлоатира” от „Сувенири Дар” ООД, не е посочил как е възприел, че съществува търговски документ при условие, че към преписката е приложен документ, който не съдържа реквизити, които да го квалифицират именно като такъв. Касаторът сочи в жалбата, че в административната преписка, както и в събраните в съдебното производство доказателства не се съдържа факт или документ, от който да се направи еднозначен извод, че доставката се извършва от името и за сметка на санкционираното дружество. Твърди, че на първоинстанционния съд фактите, които се съдържат в Търговския регистър, воден към Агенцията по вписванията са известни служебно, като дружеството е с предмет на дейност търговия на едро и търговско посредничество, от което обстоятелство обаче счита, че не може да се направи обоснован извод, че всички, закупили сувенири от него, разполагащи със складова разписка с изписано име „Сувенири дар” ООД действат от името и за сметка на същото и за техните действия или бездействия следва административнонаказателна отговорност да се носи от „Сувенири дар” ООД. В жалбата касаторът счита, че първоинстанционният съд не е установил и правната страна, като не е дал правилна квалификация въз основа на изяснената фактическа обстановка и релевантните за спора обстоятелство, предвид което е постановил и неправилно решение. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, представлява се от юрк. Жиянова, която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

На 20.03.2013г. инспектори по приходите от ТД на НАП извършили проверка на МПС „РЕНО МАСТЪР” с рег. №В 3997 НА, с което се извършва разносна търговия и се експлоатира от „СУВЕНИРИ ДАР” ООД . Установено било извършена доставка и продажба на сувенири, описани подробно в търговски документ, в магазин за цветя и сувенири, находящ се в гр. Плевен, ж.к. Сторгозия № 115 и за заплатената сума в брой в размер на 35, 75 лева от страна на Н. И. Н. – продавач в обекта на П. А. Д. – пласьор. Последният приел плащането в брой, но не издал или представил фискална касова бележка за приетото плащане. За извършеното заплащане е предоставен единствено търговски документ – складова разписка с дата 20.03.2013г., заверена с подписа на доставчика П. Д., в която е посочен като организация – доставчик „СУВЕНИРИ ДАР” ООД. Установено било още, че в МПС „РЕНО МАСТЪР” с рег. №В 3997 НА, с което е извършена разносната търговия е установено, че няма фискално устройство или кочан с касови бележки. Съставен бил протокол за извършена проверка от 20.03.2013г. Констатациите от протокола последствие били преповторени в съставеният по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН АУАН № 0212640/08.05.2013г. с който описаното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.25 ал.2 от Наредба № Н-18 от 13 Декември 2006г. във вр. с чл.118 ал.4 ЗДДС. Актът бил изпратен за предявяване на нарушителя, който е получил препис на 15.05.2013г. и възразил в законоустановения срок. АНО отхвърлил възраженията на нарушителя, като изцяло възприел фактическата обстановка, отразена в акта.

За да потвърди оспореното наказателно постановление РС Плевен приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като всеки един елемент от производството е подробно изследван и обсъден в съдебния акт. Посочено е още, че АУАН и НП съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица. Съдът направил извод, че безспорно е установено вмененото на жалбоподателя, настоящ касатор нарушение по чл.25 ал.2 от Наредба № Н-18 от 13 Декември 2006г. във вр. с чл.118 ал.4 ЗДДС, а наложената санкция е определена в предвидения от закона размер. При тези съображения РС Плевен потвърдил НП № 2013-55574-0212640/04.06.2013 г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от въззивния съд, Административен съд Плевен намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Мотивите на РС Плевен са подробни, ясни и логични, и се споделят напълно от настоящия състав. Районният съдия обосновано е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, отговаряйки на всички относими възражения.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, свързани с недоказаност на вмененото на “Сувенири Дар “ ООД нарушение. Извън неясните формулировки в касационната жалба, възраженията се свеждат до неустановеност на връзката между дружеството, от една страна и П. Д. и МПС „РЕНО МАСТЪР” с рег. № В 3997 НА, от друга страна. Както бе посочено по-горе, Районният съд подробно е изследвал всички доказателства, относими към предмета на доказване, очертан с нормата на чл. 102 от НПК, и необходими за разкриване на обективната истина. Същите са събрани, проверени и оценени по предвидения в процесуалния закон ред. Обстоятелствата по делото са били подложени на обективно, всестранно и пълно изследване, в резултат на което и вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав е законосъобразно формирано. Доводът за доказателствената основа на приетите фактически положения, поставени в основата на потвърждаването на наказателното постановление е правен и пред въззивния съд, който със своето решение му е дал подробен, аргументиран и съответен на закона отговор. Доколкото съображенията му изцяло се споделят от настоящият състав, преповтарянето им е безпредметно.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 на Наредба Н- 18/06г. на МФ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата за всяко плащане, включително за платените по банков път. Извършеното плащане, констатирано от свидетелите по делото и не е оспорено от жалбоподателя. В този смисъл несъстоятелни са твърденията на представляващия на дружеството, че не е установено извършеното нарушение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1012 от 1.11.2013 год., постановено по НАХД № 2119  по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.