Р Е Ш Е Н И Е

№ 166/28.03.2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен,първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи март, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 159 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 19/14.01.2014г., постановено по НАХД №3006 по описа за 2013г. Плевенският районен съд е отменил ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ на ОДМВР-Плевен, серия К № 0718169 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Я. А.Н. ***, на основание чл. 189,ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за това, че на 06.07.2013г. в 09,45ч. на път ІІ-35 Плевен-Ловеч1 км. 10 +250 , с МПС ПЕЖО 206, с рег . № ЕН 4515 ВТ , собственост на Я.А.Н. е извършено нарушение за скорост № 201307064469, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0585, като при разрешена скорост 40 км/ч е установена скорост на движение 55 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ОД на МВР-Плевен с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. В жалбата се твърди се, че издаденият електронен фиш е законосъобразен, тъй като правилно е издаден на собственика, на който е регистрирано моторното превозно средство и съдържа всички изисквания на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Твърди се, че изготвеният с техническо средство TFR1-M клип за нарушение № 201307064469, въз основа на което е издаден обжалвания електронен фиш отговаря напълно на изискванията на чл. 189, ал.15 от ЗДвП и е веществено доказателствено средство в административно наказателния процес. Посочва се, че „процесното деяние” е установено от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-M. Навеждат се доводи, че от никоя норма на ЗДвП не следва, че електронни фишове се издават само за нарушения установени със стационарни технически средства. Излага доводи в подкрепа на твърдението си, че нарушението е констатирано с годно и изправно техническо средство, като подробно описва начина на действие на мобилната система за контрол на нарушенията. Навежда доводи, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство липсват допуснати нарушения, както и че от формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Посочва, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Моли съдът да отмени решението на Районен съд-Плевен, като незаконосъобразно и неправилно и да постанови друго, с което да потвърди издадения eлектронен фиш.

Ответникът не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила..

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

Плевенският районен съд е отменил обжалвания пред него електронен фиш на няколко основания , всяко от които е приел за самостоятелно обосноваващо незаконосъобразността му.

На първо място е счел, че в електронния фиш не е описано точното място на извършване на нарушението, както и посоката на движение на автомобила. Изложил е съображения , свързани с липсата на описание в ЕФ на обстоятелството, поради което е прието, че разрешената скорост е била именно 40 км/ч. На следващо място, като пропуск в обжалвания фиш е навел съображения за липса на дата на съставянето му. Посочил е и други пороци на електронния фиш , които са свързани с пропуски в текстовата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно- липса на издател на фиша.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно като краен резултат, но по други отменителни мотиви, като съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че в конкретния случай превишението на допустимата скорост е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, а това се установява от приложения към делото Протокол от проверка № 109/08.05.2013г. В нормата на чл. 189,ал. 4 от ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно:нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. В тази връзка ТР № 1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, постановено по т.д. № 1/2013 г. , което е задължително за органите на съдебната власт, тълкувайки чл. 189, ал. 4 и чл. 165, ал. 2,т. 6 и т. 7 от ЗДвП, приема, че издаването на електронен фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, работещи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. При използване на мобилни технически средства, обслужвани непосредствено от контролен орган /какъвто е настоящият случай/, разпоредбата на чл. 189,ал. 4 от ЗДвП е неприложима, тъй като за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на НП. В ТР е прието още, че прилагането на съкратената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване. В процесния случай е приложена процедурата на чл. 189,ал. 4 от ЗДвП и е съставен ЕФ при констатирано нарушение, заснето с мобилна система за видеоконтрол. Допуснато е съществено нарушение в процесуалните правила по установяване, респ. наказване на нарушението, което обосновава отмяната на ЕФ. Ето защо решението на РС , правилно по своя резултат, следва да бъде оставено в сила

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/14.01.2014г., постановено по НАХД №3006 по описа за 2013г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.