Решение по Административно дело 1155/2013г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 20

гр.Плевен, 20 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на девети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1155 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 46, ал.5 във вр. чл.46, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във вр. с чл.32, т.1 и т.3 от Наредба №18 на Общински съвет – Плевен /Наредба №18/.

Делото е образувано по подадена жалба от П.П.А. ***, срещу заповед № РД-10-1834/18.11.2013 г. на Кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП ”Жилфонд” Плевен и жалбоподателя по отношение на ползвано от него общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, хотел “Сторгозия”, сектор “Г”, ап.1, представляващо една стая и сервизни помещения, и на А. е наредено в срок до 05.12.2013 г. да освободи доброволно недвижимия имот.

В жалбата се сочи, че е военноинвалид, има здравословни проблеми от казармата. Моли заповедта да бъде отменена, тъй като няма къде да живее.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата, оспорва доказателствата. Твърди, че е военен инвалид, заболял е във военното поделение. Кметът му е дал жилище, но там са настанени още цигани, малограмотни, той е грамотен, художник. Има дъщеря, но е разведен. Имал е собствено жилище в с.Победа, но се е развел със съпругата си, там е остана дъщеря му и той няма къде да живее. Отстъпил е жилището и е останал на улицата. Твърди, че е платил всичката вода. Не отрича, че през лятото наистина са се събирали, имало е мачове, гледали са мачовете, вземали са бира, събирали са се по комшийски. Съседката ги е натопила, че се събират и от там са започнали нещата. Не отрича, че е вдигал шум. Пред съда иска да се извини и на „Жилфонд”, и на кметството. Счита, че от общината са се заяли с възрастните хора, а на горните етажи се вдига повече шум. Подал е молба до директорката за дърводелец, обещали са му, че ще дойде такъв, но не дошъл три месеца. Озлобил се е като всеки човек, извикал е друг дърводелец, лично му е платил. Ходил при зам.кмета по образованието да му обясни и да пита кой ще плаща счупените стъкла. Той му е казал, че ще прати комисия, но не е изпратил. Лично е платил стъклата – над 70 лв. Затова се озлобил и се е скарал с техничката от „Жилфонд”. Моли съда да се отмени заповедта.

Ответникът по жалбата-Кметът на община Плевен се представлява от юрисконсулт Д. С.. Излага доводи, че оспорената от жалбоподателя Заповед № РД-10-1834/18.11.2013 г. на Кмета на Община Плевен е стабилен административен акт. Същата е издадена при спазване на всички изисквания, след издадено уведомление. Лицето П.П.А., видно от доказателствата по делото, многократно е нарушавал реда, за което са приложени докладни, жалби от живущите, където е настанен. Във връзка със заболяването има докладна от г-жа Г. до Агенция „Социално подпомагане”, както и отговор от „Социално подпомагане”. Твърди, че Община Плевен има социална функция, но не е социална институция. На лицето е предложено настаняване в социална институция, но е отказало. Има нарушение на чл.46 от ЗОС и чл.32, т.1 и 2 от Наредба №18. Счита, че са налице всички основания за издаване на заповедта, същата е издадена при спазване на материалния и процесуалния закон и моли жалбата да се остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 46, ал.5 от ЗОС. Оспореният акт е постановен на основание чл.46, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОС във вр. с чл.32, т.1 и т.3 от Наредба №18.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че със Заповед №РД-11-64/11.07.2013 г. на кмета на община Плевен /л.19/ П.П.А. е настанен под наем в общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, хотел “Сторгозия”, сектор “Г”, ап.1, представляващо една стая и сервизни помещения. Въз основа на същата заповед е сключен договор за наем /л.л.20-22/ с ОП ”Жилфонд”. На 02.10.2013 г. на А. е връчено писмо №1394/01.10.2013 г. на ОП ”Жилфонд” /л.18/, в което е посочено, че системно нарушава обществения ред и добрите нрави за поведение. При проверка на 01.10.2013 г. е установено, че е събрал шумна компания, която в следствие на употреба на алкохол е вдигала непоносим шум, с което са притеснявани живущите и персонала, като е нарушавано правото на почивка и спокойствието на гостите на хотела. С писмото е предупреден, че при последващ сигнал ще се пристъпи към прекратяване на наемните отношения с ОП ”Жилфонд”. На 04.10.2013 г. в ОП ”Жилфонд” постъпва молба с №2137/04.10.2013 г. /л.л11-15/ от 20 живущи в хотел “Сторгозия” 103 Г, с която се уведомява, че техни съседи денонощно нарушават реда, съня и спокойствието им. По отношение на жалбоподателя е изложено, че следва да се лекува в психиатрия за алкохолизъм, който е съпътстван от елементи на лудост. Твърдят, че троши и съсипва жилището. Сам си разбива вратата и прибира безпризорни лица и такива в нетрезво състояние, които са реална заплаха за сигурността. Идващите на работа служители са публично обиждани от него на събранията. С доклад /л.л.16,17/ от 07.10.2013 г. Директорът на ОП ”Жилфонд” уведомява кмета на общината, че А. често спира вземането на поддържащите го лекарства, събира компании в общинското жилище и след употреба на алкохол се държи неадекватно, агресивно и арогантно. Правени са му многобройни устни и писмени предупреждения, последното от които с писмо №1394/01.10.2013 г., като при посещението за връчване на писмото на 02.10.2013 г. е ругаел, обиждал и псувал служителите. Посочено е, че е постъпила нова жалба с №2137/04.10.2013 г. от наемателите, живущи в хотел ”Сторгозия”. С уведомление №ОУС Ж-94П-1773-1/05.11.2013 г. /л.л. 5,6/ А. е уведомен, че на основание чл.26, ал.1 във вр. чл.24, ал.1 АПК се открива производство по издаване на заповед по реда на чл.46, ал.2 от ЗОС – за прекратяване на наемното правоотношение по отношение на процесния имот. Дадена му е възможност в тридневен срок на основание чл.34, ал.3 във вр. чл.35 АПК, да представи писмени обяснения или възражения по отношение на изложеното в уведомлението, че не е заплатил консумирана вода на стойност 57,27 лева за периода м.06.2013 г. до м.10.2013 г., а също, че събира шумни пиянски компании в предоставеното му общинско жилище. На 06.11.2013 г. е съставен протокол от служител на ОП ”Жилфонд” /л.10/, като съгласно последния, А. според наемателката на ап.12 – Е. Д., пуска силна музика рано сутрин около 6.30-7.00 часа, най-вече в събота и неделя. Дирекцията за социално подпомагане е уведомила ОП ”Жилфонд” /л.9/, че А. е посетен на 06.11.2013 г., предложено му е съдействие за настаняване в специализирана институция, което той категорично е отказал. На 11.11.2013 г. А. е отказал да получи и подпише уведомлението за започнало производство по издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, видно от отбелязването на гърба му /л.6/. Със заповед № РД-10-1834/18.11.2013 г. на Кмета на община Плевен е прекратено наемното правоотношение между ОП ”Жилфонд” Плевен и жалбоподателя по отношение на ползвано от него общинското жилище /л.3/. На 22.11.2013г. е подадена жалбата срещу нея, видно от вх.№ на органа /л.2/, а екземпляр от същата е получен на 25.11.2013 г., видно от отбелязването на л.8, гръб. На 25.11.2013 г. А. е заплатил дължимите суми за вода, видно от фискалния бон на л.31, и които към тази дата са 57,61 лева. На 11.12.2013 г. на А. е съставен протокол за предупреждение /л.33/, като е предупреден да не пречи и да не прекъсва работата на служителите в ОП ”Жилфонд”, находящи се на ул.”В.Левски” №174, ет.6, и спорните въпроси да се решават по съдебен път /копието на протокола не е добре четливо/.

Така установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.46, ал.2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Съгласно чл.14, ал.3, изр. второ от Наредба №18 /л.л.45-59/, това е кметът на общината, който е издал процесната заповед.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма в съответствие с чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 46, ал. 2 от ЗОС, а именно основания за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не е по-дълъг от един месец. По отношение изискващите се реквизити в чл. 59, т. 4 от АПК, а именно фактически и правни основания за издаване на акта, съдът намира за установено следното:

Оспорената заповед съдържа правни основания за нейното издаване, съответно за прекратяване на наемното правоотношение със оспорващия - чл. 46, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗОС и чл. 32, т. 1 и т. 3 от Наредба № 18, съгласно които наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца и нарушаване на добрите нрави. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени задължения за консумирана вода в размер 57,27 лева за периода юни-октомври 2013 г. и нарушаване на добрите нрави, изразяващо се в събиране на шумни компании в жилището и безпокоене на останалите наематели. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че по отношение и на двете правни основания - неплащането на консумирана вода и нарушаване на добрите нрави са изложени фактически основания за издаване на оспорената заповед, като е посочена дължимата сума за консумираната вода и месеците, за които същата е дължима /макар и общо/, а по отношение на добрите нрави е посочено, че събира шумни компании, които безпокоят останалите обитатели. Съгласно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ, не е необходимо да съвпаднат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото решение, т. е. е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В настоящия случай, мотивите за издаване на заповедта се съдържат не само в нея, но и в Уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК, изпратено до оспорващия, и което той е отказал да получи, който отказ е надлежно удостоверен. По тези причини съдът намира, че в конкретният случай не е допуснато процесуално нарушение при издаване на заповедта и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като са постигнати посочените по-горе цели на изискването за мотивиране на административните актове.

По отношение на другите реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед съдържа наименование на органа, който го е издал; наименование на акта; адресат на акта; разпоредителна част, която е ясно и недвусмислено показва волята на органа и правните последици-прекратяване на наемното правоотношение, както и пред кой орган и в какъв срок актът подлежи на обжалване и дата и подпис на лицето, издало акта.

Настоящият състав намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото, оспорващият е бил уведомен за започване на производство по издаване на процесната заповед, с което са изпълнени изискванията на чл. 26 от АПК. Дадена му е възможност да представи писмени обяснения или възражение, но такива не са направени.

Спазени са материалноправните разпоредби на закона при издаване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1-8 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват при наличието на конкретно посочени предпоставки, като заповедта за прекратяване на наемните правоотношения се издава при наличието на всяка една от тях, без да се изисква кумулативност и всяка една от тези предпоставки представлява самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОС, а именно предпоставките за нейното издаване са неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от три месеца и нарушаване на добрите нрави. Разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 18 на ОбС-Плевен, посочени също като правно основание за издаване на процесната заповед, преповтарят основанията, посочени в закона.

По отношение чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 32, т.1 от Наредба № 18: В конкретната хипотеза, за да съответства на материалноправната разпоредба на закона, оспорената заповед следва да е издадена при наличието на неплащане на наемна цена или консумативни разноски за повече от три месеца. Видно от настанителната заповед на Кмета на Община Плевен /л.19/, в последната е отбелязано, че определянето на наемната цена и другите условия по наемното правоотношение следва да се уредят с последващ договор между наемателя и директора на ОП "Жилфонд" - Плевен. От приложения по делото Договор за наем на общински жилищен имот (чл. 19 от същия) се установява, че наемателят се е задължил да заплаща разходите за вода пряко на експлоатационното предприятие в установените за това срокове. В оспорената заповед е посочено, че се дължат суми за консумирана и неплатена вода за периода м.06.2013 г. – м.10.2013 г. в размер на 57,27 лева. Предвид изложеното, като основание за прекратяване на наемното правоотношение за процесния имот служи неплатено задължение за консумативни разноски – вода, за четири месеца. От последното следва извода, че са изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, съответно чл. 32, т. 1 от Наредба № 18, т. е. налице са предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение на това основание, поради което съдът намира, че оспорената заповед на Кмета на Община Плевен на посоченото основание е съобразена с изискванията на материалния закон.

Следва да бъде отбелязано още, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 18, при плащане на дължимите суми по чл. 32, т. 1 от същата Наредба, в едномесечен срок от издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение същата се отменя, а наемното правоотношение се продължава с допълнително споразумение към договора, като този ред на възстановяване на наемното правоотношение може да бъде използван еднократно. От фискалния бон за заплатена вода се установява, че на 25.11.2013 г. оспорващия е платил консумираната вода за м.06.2013 г. – м.10.2013 г. в размер на 57,61 лв., т. е. плащането е извършено в едномесечен срок от издаване на оспорената заповед и приложение може да намери разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 18, доколкото по делото не са налице данни друг път да е извършвано възстановяване на наемно правоотношение. Това последващо плащане обаче не се отразява на законосъобразността на заповедта, доколкото законосъобразността на последната се преценява към момента на постановяването и - чл.142, ал.1 АПК.

По отношение чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС и чл. 32, т.3 от Наредба № 18: В конкретната хипотеза, за да съответства на материалноправната разпоредба на закона, оспорената заповед следва да е издадена при наличието на доказателства за нарушаване на добрите нрави. Действително законодателно липсва дефиниция за понятието "добри нрави", но според съда под това понятие следва да се разбира такова поведение на наемателя, което е свързано с противообществени прояви, противоречащи на морала и битността на българина. Това са морални норми, които намират определение при случаи с правно значение и тяхната липса се приравнява с нарушение на закона. Те са критерии и норми за поведение в обществото, които не са писани и конкретизирани, а се преценяват за всеки отделен случай. Следва да се отбележи, че § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 18 е дадена дефиниция на понятието "нарушение на добрите нрави", а именно по смисъла на Наредбата, нарушение на добрите нрави е действие или бездействие, което отрицателно въздейства върху установените в обществото морални и/или етични норми или е в противоречие с тях.

По делото са събраните достатъчни и относими доказателства за нарушаване на добрите нрави от страна на оспорващия и лицата, които кани в жилището, а именно: протокол от агент недвижими имоти, съставен по данни на наемател, че А. пуска силна музика сутрин около 6.30-7.00 часа, най-вече в събота и неделя; жалба /наименована молба/ от 20 съседи, че сам си разбива вратата и прибира безпризорни лица и такива в нетрезво състояние, които са реална заплаха за сигурността, а идващите на работа служители са публично обиждани от него на събранията; писмо /л.18/, че при направена проверка е констатирано, че в жилището след събиране на шумна компания се вдига непоносим шум, като се притесняват живущите и персонала; доклад до кмета на общината /л.л.16,17/, че в ОП”Жилфонд” многократно са постъпвали писмени и устни сигнали, че след употреба на алкохол се държи неадекватно, агресивно и арогантно, вдига необосновани скандали на служителките. На 02.10.2013 г. при връчване на писмо е започнал да ругае, обижда и псува служителките; Следва да се посочи, че въпреки че А. оспорва доказателствата, той фактически признава посоченото поведение, като заявява в о.с.з.: “Лятото наистина се събирахме, имаше мачове, гледаме мачовете, вземем по някоя бирица, събираме се по комшийски. Съседката ни натопи, че се събираме и от там започнаха нещата. Не казвам, че не е истина, може и аз да съм виновен.”… “От съда искам да се извиня и пред „Жилфонд” и пред кметството, този шум се вдигна”… “Аз ще си поправя поведението.”

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е доказано, включително и с признание от страна на жалбоподателя, че с поведението си същият като наемател на общинския имот е нарушил добрите нрави, като е нарушил спокойствието на живущите във секцията на хотела, обиждал е служителите на ОП ”Жилфонд”, поради което оспорената заповед на Кмета на Община Плевен и на посоченото основание е съобразена с материалния закон и са налице основания за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС, съответно чл. 32, т. 3 от Наредба № 18.

Съдът намира, че процесната заповед на посочените в нея основания чл. 46 ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗОС и чл. 32, т.1 и т. 3 от Наредба № 18 е съобразена и с целта на закона, а именно да се даде възможност на собственика да упражнява в пълен обем правата си на собственост.

По отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Независимо от здравословното и материалното си състояние наемателят е длъжен да заплаща своевременно направените консумативни разходи и да не нарушава добрите нрави. По тази причина инвалидността, липсата на собствено жилище, желанието да се поправи са неотносими към законосъобразността на процесната заповед. По тази причина е неотносимо и предложението на ответника за настаняване в социална институция. Заповедта все още не е станала стабилен административен акт, както смята процесуалният представител на ответника, доколкото не е влязла в сила. Едва след влизането и в сила, тя ще стане стабилен административен акт.

По изложените по-горе съображения, и тъй като всяко едно от посочените в заповедта основания е самостоятелно такова за прекратяване на наемното правоотношение, и процесната заповед на посочените в нея основания - чл. 46, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗОС и чл. 32, т.1 и т. 3 от Наредба № 18 е съобразена с материалния закон, съдът счита, че същата е правилна и законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, при спазване на установената форма, мотивирана и издадена в съответствие на административно производствените правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с целта на закона, поради което жалбата на П.П.А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.А. ***, срещу заповед № РД-10-1834/18.11.2013 г. на Кмета на община Плевен.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: