Р E Ш Е Н И Е

№ 56

гр.Плевен, 27 Януари 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:                                              Председател:  Цветелина Кънева

                                                          Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                                   Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1152 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 421 от 25.10.2013 г., постановено по нахд № 367/2013 г., Районен съд – Червен бряг /РС/ е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 321/13 от 29.03.2013 г. на Началника на РУП – Червен бряг, с което на И.С.А. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, за това, че на 24.03.2013 г. около 04,50 часа в гр.Койнаре, управлявал л.а. фолксваген „Бора” с рег.№ ЕН2300ВС на кръстовището, образувано от ул. „9-ти септември” и ул. „Хр.Ботев”, като не спира на пътен знак Б2. Отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, за което му бил издаден талон за медицинско изследване.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.С.А., който намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е налице драстично несъответствие между нарушението, отразено в обстоятелствено-описателната част на НП и нарушението, отразено в диспозитивно-наказващата част на същото, тъй като в обстоятелствената част е записано, че водачът е управлявал МПС, отказва да бъде изпробван с техническо и средство и че му е даден талон за кръвна проба, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, а в диспозитивно-наказващата част на НП е отразено нарушение на чл.174, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че в чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и в чл.174, ал.2 от ЗДвП са очертани две напълно самостоятелни и различни едно от друго нарушения, които са обособени в два отделни състава на административно нарушение, със свои самостоятелни изпълнителни деяния и обективни признаци, за които са предвидени различни наказания – едното нарушение е свързано с отказ на водач на МПС да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойвало вещество или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, а другото е свързано с управление на МПС със съответната концентрация на алкохол в кръвта, установено с медицинско изследване или техническо средство. Счита, че в случая наказващият орган грубо е смесил тези два различни състава, записвайки в обстоятелствената част на НП един, а в диспозитивната – друг. Посочва, че първоинстанционният съд е установил този факт, но изобщо не го е счел за основание за отмяна на НП, а е записал, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, защото НП е съставено в законния шестмесечен срок, а нарушението е индивидуализирано в степен, че нарушителя да може да разбере в какво е обвинен и да се защитава. Сочи също, че когато е трябвало да обсъди това драстично несъответствие между обстоятелствена и диспозитивна част, съдът се е задоволил само да посочи, че не счита това за нарушение на съдопроизводствените правила, без да посочи поради какви причини. Касаторът твърди, че Върховният съд и правната теория неведнъж са посочвали, че несъответствието между тези две части на НП е абсолютно основание за отмяна на НП, както и че основният проблем е липсата на тъждество във волята на наказващия орган относно вида на извършеното нарушение и това нарушение, за което наказва нарушителя. Отбелязва, че което и да е било от двете нарушения по НП не е доказано и не е извършено. Според касатора ако се приеме, че нарушението се изразява в управление на МПС със съответната концентрация на алкохол в кръвта, установено по съответния ред, следва да се отбележи, че той не е изпробван с техническо средство – обстоятелство, което се потвърждава от самите полицейски служители, както и няма данни какви са резултатите от медицинското изследване, така че хипотезата за управление на МПС със съответната концентрация изобщо е неприложима, а ако се приеме, че е отказал проверка, то няма данни за отказ за медицинско изследване, тъй като талон за такова изследване е издаден, но дали не е изпълнено предписанието за медицинско изследване е въпрос на доказване от наказващия орган, а такива доказателства не са представени. На следващо място отбелязва, че не е налице състава по чл.174, ал.2 от ЗДвП, който изисква повторност на нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като справката към дата 29.03.2013 г. сочи, че към датата на съставяне на АУАН И.А. няма предшестващи нарушения по този текст. В заключение моли съда да отмени решението и да се отмени изцяло НП.

В съдебно заседание касаторът  И.С.А. се представлява от адвокат И.А. *** с пълномощно от първата инстанция, който поддържа касационната жалба на посочените в нея доводи. Твърди, че са навели същите доводи пред първоинстанционния съд, съдът ги е отчел, но ги е квалифицирал като несъществено процесуално нарушение. Счита, че е налице разминаване на волята на наказващия орган и онова, за което е наказан А. и че ако има две отделни нарушения, нито едно не е обективно доказано – ако има нарушение, свързано с наличие на концентрация на алкохол в кръвта, от свидетелските показания става ясно, че той не е изпробван, а ако се приеме, че не е изпълнил медицинското предписание, има данни, че той не е отказал проба. Счита, че поради несъответствията в описаното нарушение в съществената част и в диспозитива на наказателното постановление, същото следва да бъде отменено.

Ответникът – Районно управление „Полиция” – Червен бряг, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

По делото е депозирано възражение от Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от внд Директор Й. Г. К., в което счита жалбата за неоснователна. Твърди, че както АУАН, така и последвалото го НП съдържат задължителните по ЗАНН реквизити относно съдържанието си, а от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства по безспорен начин е установено, че А. е автор на описаното в НП нарушение на ЗДвП. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че е налице несъответствие между нарушението, отразено в обстоятелствено-описателната част на НП и нарушението, отразено в диспозитивно-наказващата част на същото, като по този начин е нарушено правото му на защита. Според него вмененото във вина на А. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Намира за неоснователни възраженията, които според касатора са нарушения от кръга на абсолютните, довели до опорочаване на атакуваното НП. Сочи, че АНО при издаване на атакуваното НП е описал подробно установената фактическа обстановка, като правилно е посочил нарушената правна норма, поради което не са нарушени разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН – описани са датата, мястото на извършеното нарушение, както и самото нарушение и нарушените законови разпоредби. Счита, че посочването, че наложената глоба е на основание чл.174, ал.2 от ЗДвП, а неотбелязаната в АУАН и в мотивната част на НП санкционираща разпоредба на чл.174, ал.3 от същия закон, не е съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на цялата административно наказателна процедура. В заключение моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 24.03.2013 г. около 04:50 часа в гр. Койнаре свидетелите З., П. и Д. – служители на РУП-Червен бряг, които били на смяна за времето от 20:00 ч. до 08:00 ч. на 24.03.2013 г. в района на град Червен бряг, около 04:50 ч. забелязали движещ се л.а. на кръстовището образувано от ул. “9-ти септември” и ул. “Хр. Ботев”, който не спрял на пътен знак Б2. Спрели водача. Установили самоличността му. Същият пътувал сам. При проверката по документи полицейските служители установили, че водачът лъха на алкохол. Отказал да бъде изпробван за алкохол, с техническо средство Дрегер 7410-0273, за което му бил издаден талон за мед. изследване. Водачът бил във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол, с което виновно нарушил чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. В изпълнение на служебните си задължения св.З. в присъствие на нарушителя съставил АУАН № 321 от същата дата, в който описал констатираните нарушения и ги квалифицирал като такива по чл.6, т.1, предл.3 и чл.174, ал.3 от ЗДвП. Издаден бил талон за кръвна проба. АУАН и талона били връчени на нарушителя. Актът бил подписан без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено оспореното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което също точно и ясно били описани извършените от водача нарушения на ЗДвП с тяхната квалификация чл. 6, т. 1 предл. 3 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. В диспозитива на същото обаче наказващият орган, определяйки наказанието за второто нарушение, е записал друга правна норма, а именно чл.174, ал.2 от ЗДвП.

При така събраните в хода на процеса и обсъдени доказателства РС приел за установено, че жалбоподателят е автор на описаното в НП нарушение на ЗДвП. Приел, че в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на А. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. РС не споделил възраженията в жалбата, че са налице нарушения от кръга на абсолютните, които са довели до опорочаване на атакуваното НП. Посочването, че наложената глоба е на основание чл.174, ал.2 от ЗДвП, а не посочената в АУАН и в мотивната част на НП санкционираща разпоредба на чл.174, ал.3 от с.з., РС не е намерил за нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до опорочаване на цялата административно-наказателна процедура, тъй като в т.7 на чл.57 от ЗАНН се посочва, че е необходимо да е конкретизиран „вида и размера на наказанието“. По тези причини потвърдил атакуваното НП като законосъобразно и обосновано, като в диспозитива на решението си посочил частта от НП, в която е наложено наказание по чл.174, ал.2 от ЗДвП.

Решението на РС е неправилно.

Правилно е установена фактическата обстановка, но са неправилни правните изводи на съда относно липсата на съществено процесуално нарушение при налагане на наказанието за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да се проведе правилно процесът на административно наказване, е необходимо да е налице съответствие между посочената като нарушена правна норма в АУАН и в НП. В случая такова съответствие не е налице. Видно от АУАН, А. е привлечен към отговорност за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП. В диспозитива на НП е наказан за нарушение на чл.174, ал.2 от ЗДвП. Последната правна норма урежда съвсем различен случай, и предвижда санкции в относителен, а не в абсолютен размер, каквито предвижда нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Привличането към отговорност по една разпоредба, а наказването за нарушаване на друга винаги  е съществено процесуално нарушение, което води до отмяната на НП.

По тези причини целият процес по наказване за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП е опорочен от наказващият орган, и НП следва да бъде отменено по отношение наложеното наказание за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По отношение на възражението, че не е доказано, че А. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, такова обвинение с АУАН не е повдигано, с НП А. не е наказван за такова деяние, поради което този въпрос е извън предмета на делото и не следва да бъде обсъждан.

По отношение на искането на касатора за отмяна на НП изцяло, същото не може да бъде постановено от настоящия съд. Видно от жалбата пред РС, НП не е обжалвано изцяло, а само в частта му относно наложените наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца по чл.174, ал.2 ЗДвП. По отношение на наказанието глоба в размер на 20 лева, наложено на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, НП не е обжалвано пред РС и по тази причина в тази му част е влязло в сила. На това основание НП може да се отмени само в обжалваната му пред РС част.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 421 от 25.10.2013 г., постановено по нахд № 367/2013 г. на Районен съд – Червен бряг, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 321/13 от 29.03.2013 г. на Началника на РУП – Червен бряг, в частта му, с която на И.С.А. ***, на основание чл.174, ал.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                

                                                                                         2.