РЕШЕНИЕ

№ 71

гр. Плевен, 11.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 1151 по описа за 2013 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба Г.И.Г. *** срещу решение № 63/25.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен. В жалбата лицето посочва, че не е запознат с разпореждане от 2007 година и удръжките от пенсията и посочените в обжалваното решение документи не са му връчвани. Намира, че неправилно е уведомен чрез залепване на съобщението за разпореждане № 4437/06.11.2007 година, тъй като има постоянен адрес. Поддържа становище, че връчването по реда на 61, ал. 3 от АПК на покана за доброволно изпълнение и други документи е неправилно, тъй като има адрес, на който пребивава постоянно. Иска да му бъдат връчени документите и прави възражение за изтекла давност и иска да бъде отпадне вземането по разпореждане № 4437/06.11.2007 година.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован по реда на чл.41, ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на НОИ-Плевен се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Р., която намира жалбата за неоснователна и счита решението за законосъобразно, постановено с оглед доказателствата по административната преписка. Моли за присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане № 4437/06.11.2007 година на ръководител на осигуряването за безработица е разпоредено Г.И.Г. да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетение за безработица за периода от 19.01.2005 г – 15.11.2005 г. в размер на 1388,71 лева главница и 741,72 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането е съобщено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК( л. 31-32 по делото), тъй като при изпращане на разпореждането адрес - гр. Плевен, ул. XXX и на адрес в гр. София, пощенската пратка се е върнала като непотърсена. Разпореждането не е обжалвано и според административния орган е влязло в сила.

На 28.07.2008 година е изготвено уведомително писмо до лицето, в което се посочва, че е налице влязло в сила разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица и се отправя покана за доброволно плащане. Това писмо е изпратено на адреса на оспорващия, който е идентичен с този, посочен в жалбата до съда, но е върнато като непотърсено и отново е съобщено от административния орган по реда на чл.61, ал. 3 от АПК – поставено е съобщение на таблото за обявления в ТП на НОИ –Плевен, обстоятелство, което е удостоверено с протокол № 10 от 26.08.2008 година и протокол № 10б /03.09.2008 г. на л. 26 по делото.

С разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване № 45/03.07.2013 година е постановено да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от получени от Г. сума в размер на 2130,43 лева , като от пенсията му да се удържи сума в размер на 3727,38 лева, от които 1388,71 лева главница и 741,72 лв. лихва и 1596, 95 лева лихва просрочие.Определено е месечно да се удържат по 41,92 лв. от пенсията на лицето.

Срещу това разпореждане от Г. е подадена жалба, в която посочва, че разпореждане № 4437/06.11.2007 г. не му е връчено, направено е възражение за изтекла давност и директорът на ТП на НОИ-Плевен се е произнесъл с решение № 63/25.09.2013 година. Жалбата на лицето е оставена без уважение, като са изложени мотиви, че сумата е дължима и е налице влязло в сила разпореждане от 2007 година на ръководител на осигуряването за безработица, с което е установено, че за периода от 19.01.2005 г – 19.11.2005 г. лицето е получило обезщетение за безработица, което не е било дължимо в размер на 1388,71 лева главница и 741,72 лихва, начислено до 06.11.2007 г., както и лихва до окончателното погасяване на задължението. Посочено е, че това разпореждане е влязло в сила на 11.01.2008 година, тъй като съобщено по реда на чл.61, ал. 3 от АПК и не е подадена жалба в 14-дневния срок. Изложени са мотиви, че задължението не е погасено по давност, тъй като през 2008 година е изпратено писмо до лицето за доброволно плащане на сумата, а през септември 2008 година е направено искане за принудително изпълнение до АДВ –РД-Русе от директора на ТП на НОИ –Плевен, като от ТД на НАП –в.Тръново, офис Плевен през 2010 година (л. 17 и сл.) е изпратено съобщение за доброволно изпълнение и с тези действия се прекъсва давността и към 2013 година тя не е изтекла. Жалбата е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, но при съществено нарушение на административно-производствените правила и материалния закон.

Съгласно чл. 114, ал. 4 от КСО в редакцията към датата на постановяване на разпореждане № 45/03.07.2013 година и решение № 63/25.09.2013 г. дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5,т. 1 от този кодекс, на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В случая, за да се извърши прихващане следва да е налице влязло в сила разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получени суми от държавното обществено осигуряване.

Такова разпореждане е издадено на 06.11.2007 година. Съгласно чл.110, ал. 4 от КСО , действаща към 06.11.2007 година, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес, на друг адрес, деклариран в Националния осигурителен институт, или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен. срок от поставянето на съобщението. В разглеждания случай съдът намира, че разпореждането следва да бъде връчено именно по реда на чл.110, ал. 4 от КСО, тъй като за събиране на недобросъвестно получените суми от Г. е издадено разпореждане и горецитираната норма е приложима, независимо, че се намира в чл.110 „Ревизионни актове за начет”, то редът за връчване се отнася и за разпорежданията, издадени при причинени щети на ДОО, какъвто според административният орган е налице. Административният орган е извършил съобщаване на разпореждането по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК , тъй като разпореждане № 4437/06.11.2007 г. е изпратено на адресата по пощата чрез куриерската фирма "М и БМ Експрес" ООД на адрес в гр. Плевен и гр. София, но разпореждането не е било връчено, а известието за доставяне е било върнато със стикер "непотърсен" л. 33 и 34 по делото. Така извършеното удостоверяване обаче съдът не приема, че може да се приравни на ненамиране на лицето на посочения постоянен адрес по смисъла на чл. 61, ал. 3 от АПК, в случай, че е приложими или съобщаване по реда на чл.110 ал. 4 от КСО, приложими към датата на постановяване на разпореждането през 2007 г.. Отсъствието на адресата при посещението на куриера през м. ноември 2007 г. не означава, че лицето не е намерено на постоянния си адрес по смисъла на чл. 61, ал. 3 от АПК респ. чл.110, ал. 4 от КСО. По делото също така липсват данни на коя дата куриерът е потърсил адресата, но не го е намерил, удостоверено с три имена и подпис и при липса на надлежни доказателства, че осигуреното лице не се е намирало на постоянния/настоящ си адрес, за да получи преписа на административния акт, не е налице основание за съобщаване чрез поставяне на обявление на определеното за целта място в териториалното поделение на НОИ. Връчването на разпореждането по чл. 114, ал. 1 от КСО (редакция към 06.11.2007 г.) не е извършено по установения от закона ред, поради което срокът за обжалването му и за доброволното му изпълнение не е започнал да тече. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.61, ал. 3 от КСО респ. чл.110, ал. 4 от КСО в редакцията към 06.11.2007 година -възможността за поставяне на съобщение на таблото за обявления се свързва с ненамирането на заинтересованото лице на посочен от него адрес, а в случая няма данни, че оспорващият е посочил този адрес за получаване на съобщения в административното производство, нещо повече административното производство през 2007 г. е започнало служебно с оглед писмо на л. 37 по делото и лицето въобще не е узнало за действията на административния орган. Адресът за връчване –гр. Плевен, ул. XXX съдът намира, че е взет предвид от заявлението за отпускане на пенсия от 02.07.2007 година на л. 51 по делото, но не са ангажирани доказателства Г. да е представил данни за адрес, на който да му се връчват книжата, тъй както бе посочено по-горе, той въобще не е бил уведомен за започване на административното производство по издаване на разпореждане по чл.114, ал. 1 от КСО (редакция към 06.11.2007 г.).

Липсата на влязло в сила разпореждане по чл. 114, ал.3 от КСО (редакция към 03.07.2013 година), обуславя незаконосъобразност и на следващите го актове по прихващане от изискуеми вземания на осигурения, тъй като последният е бил лишен от възможността да упражни правото си на жалба и да защити правата си по разпореждането, предхождащо прихващането.

Предвид горепосоченото и на основание чл.172 ал.2 , предл. второ от АПК, Административен съд –Плевен, пети състав

РЕШИ :

Отменя решение № 63/25.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 45/03.07.2013 година на ръководител на „Пенсионно осигуряване”, ТП на НОИ-Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: