Р Е Ш Е Н И Е

№102

гр.Плевен, 5 Март 2014 год.

Административен съд – Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор от ОП Плевен Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело №1149 по описа за 2013 година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В Административен съд-Плевен е постъпила молба с характер на искова от М.Й.К. *** срещу Главна дирекция изпълнение на наказанията /ГДИН/. Претендира се обезщетение в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието през периода 2007г – 2013г., вследствие от извършени действия или бездействия от администрацията на Затвора-Плевен. Конкретно се сочи лоша хигиена и битови условия, недостатъчна квадратура в спалните помещения и нанесен психически тормоз. Последните са подробно развити в допълнителна молба и се изразяват в “страшна мизерия” и окаяно състояние, наличие на плъхове, мухъл в банята и липса на вентилация, по-малко от 4 кв.м. площ на лишен от свобода в спалните помещения. Твърди още, че е бил спрян от работа веднага след като е оттеглил жалбата си по ахд. 938 по описа за 2013г.на Административен съд Плевен.

С допълнителна молба от 27.12.2013г. ищецът К. е депозирал искане за изслушване на съдебна експертиза, което да установи релевантните за делото обстоятелства. Със същата молба е направено искане за събиране и на гласни доказателства.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска на заявените основания. Моли за уважаване на иска.

За ответника Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” не се явява представител. По делото е депозирана писмена защита, в която е аргументирано становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на иска. Счита, че не са събрани доказателства, от които да бъде установено, че е извършено нарушение от администрацията на затвора – Плевен, които да водят до увреждане на ищеца.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл. 128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За установяване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Последната дава заключение, че спалното помещение не разполага с необходимите 4 кв.м. за един лишен от свобода. Установява се още, че естественото осветление е достатъчно и е в нормата по чл. 113, ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Посочено е още, че е необходимо да бъде осигурен по-голям отвор за принудителната вентилация в банята, а столовата има нужда от боядисване и подобряване на хигиената. Изложено е становище за възможност за подобряване на условията, при които изтърпяват наказанията си лишените от свобода, ако се извършат необходимите строителни дейности и мероприятия.

По делото чрез разпит на л.св. А. Д. са събрани и гласни доказателства, според които условията в затворите в гр. Ст. Загора и гр. Пловдив са по-добри, като по същество преповтаря оплакванията на ищеца.

При така събраните доказателства съдът прави следните изводи:

Фактическото основание, въз основа на което е предявен иска на М. К. е бездействие на затворническата администрация на Затвора-Плевен във връзка със задължението на последната да осигури съответстващите санитарно-хигиенни и битови условия, достатъчно пространство и светлина в килиите на лишените от свобода.

На първо място, спорно между страните е обстоятелството налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, посочени в исковата молба. Независимо от заявените, като обща формулировка в исковата молба "действия", такива не се сочат, фактическите основания на иска са конкретизирани само като бездействия. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е установено наличие на такива бездействия.

По претенцията за жилищна площ съдът съобрази следното: с § 13 от ПЗР на ЗИНЗС се дава преходен период, в който следва да бъде приета и изпълнена програма за подобряване условията в местата за лишаване от свобода в съответствие с чл. 43, ал. 3 от с.з., а именно 4 кв.м. минимална площ за човек. Последното е посочено и в изслушаната експертиза, според която помещението е с достатъчна осветеност. Не се установява обаче наличието на гризачи и инсекти, противно на твърдението на ищецът и свидетеля л.св. Д.. Следва да бъде отбелязано, че неговото изложение е свързано повече с разпределението на лишените от свобода по етажи и помещения, както и изпълнението на работата в кухнята от други лишени от свобода, което обаче няма отношение към настоящето дело. Касателно претенцията за нормални хигиенни условия съдът намира, че по арг. от чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС грижата за хигиената на помещенията се възлага на лишените от свобода, а администрацията на затвора има задължение единствено да осигури условия за полагането на тази грижа.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия, или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника. Дори и да се приеме, че е доказан първият елемент от фактическия състав, което съдът не споделя, от който по принцип възниква правото на обезщетение, то по отношение на втория-вредата не са налице доказани конкретно и обективно настъпили обстоятелства, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и за периода, през който са претърпени. Вредата - това са неблагоприятните имуществени или неимуществени последици от увреждането. Ищецът не е конкретизирал и не е доказал неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера и причинени от бездействие на администрацията на Затвора-Плевен. На доказване подлежат основанието и размера на претендираните вреди, като тежестта на доказване е възложена на ищеца по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК.

В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се според твърденията на ищеца в негативни психически преживявания, емоционален дискомфорт и душевни страдания. Не са ангажирани от ищеца доказателства, които да доказват по безспорен и категоричен начин неимуществени вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора - Плевен. Отделно от това, дори и да се приеме, че ищецът е преживял негативни психически преживявания, същите следва да се преценяват в светлината на наложеното му наказание и статута му на осъден на “лишаване от свобода”, което безспорно ограничава неговите права и свободи.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпяни физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора-Плевен. Моралните категории от типа на психически стрес, душевни страдания и пр. не се обезвреждат по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а и не може да им се посочи паричен еквивалент по справедливост.

Предвид гореизложеното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките на фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка между състоянието на ищеца и действията на администрацията, съдът намира, че претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С постъпилата в деловодството на Административен съд Плевен писмена защита от страна на процесуален представител на ГДИН се претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата обаче не следва да бъде уважена, по следните съображения: от една страна претенцията за възнаграждение в размера на 150 лева е направена писмено, извън съдебно заседание, поради което ищецът не е могъл да възрази своевременно. От друга страна, участието на процесуалния представител на ГДИН по ахд. 1149/2013г. е сведено единствено до представяне на “писмена защита”, без да са извършвани каквито и да е процесуални действия или да са представяни доказателства, относими към предмета на спора. Последното налага извод за необоснованост на претенцията за присъждане на каквото и да е възнаграждение, при все, че както бе посочено по-горе липсва реално участие в делото.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Й.К. *** иск против Главна дирекция изпълнение на наказанията в размер на 50 000 лева за причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора- Плевен, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: