Р Е Ш Е Н И Е

№ 50 / 24 Януари 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, втори касационен състав, в публично заседание на десети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЮЛИЯ ДАНЕВА

2.СНЕЖИНА ИВАНОВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАНЕВА касационно административно дело № 1144 описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 993/15.10.2013 г., постановено по НАХД № 832 по описа за 2013 г. Плевенският районен съд /РС/ е отменил Наказателно постановление /НП/ № 018 от 14.03.2013 г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-Плевен, с което на “Максима България” ЕООД, гр.София, на осн. чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание имуществена санкция 5000 лв. за неизпълнение на предписание по чл.113, ал.3 от ЗУО.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от РИОСВ-Плевен, чрез и.д. Директор С. Ц., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Счита, че е неправилен изводът на РС, че е налице некомпетентност на органа, издал НП. Материалната компетентност на органа се определя от чл.47, ал.1, буква “а” от ЗАНН, във вр. с чл.113, ал.1 ЗУО, като в тази насока са указанията от директор на Дирекция “Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки” при министерството на околната среда и водите /ОСВ/ до всички директори на РИОСВ. Счита за неправилен и извода на РС, че в обжалваното НП липсват надлежно посочване на датата на извършване на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочва, че на 04.01.2013 г. е констатирано неизпълнение на предписание, което е следвало да бъде изпълнено до 04.12.2012 г., като срокът за изпълнението му е бил продължен до 24.12.2012 г. Моли да се отмени изцяло като неправилно съдебното решение.

В о.с.з. касаторът, редовно призован, се представлява от мл. експерт Ш., която поддържа касационната жалба, и моли да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от юрк. К.. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Постъпило е и писмено становище, в което се твърди, че компетентен да издава НП по чл.156, ал.1 от ЗУО е министърът на ОСВ. Разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗУО урежда право на Директора на РИОСВ да съставя АУАН, но не и право да издава НП, включително и в случаите, когато такива АУАН са съставени от подчинени му служители. В НП не е ясно посочена датата на извършване на нарушението, поради което съдебното решение следва да се остави в сила и на това основание.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за основателност на касационната жалба с оглед на събраните по делото доказателства. Сочи, че министърът на ОСВ е делегирал свои правомощия на директорите на РИОСВ.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

Решаващият съд е приел, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 018/04.02.2013 г. от страна на И. Б. Х. – старши експерт при РИОСВ - Плевен, в присъствието на двама свидетели. Същият е съставен на основание чл.40, ал.2 ЗАНН, тъй като след нарочно отправена покана до “Максима България” ЕООД, гр.София за изпращане на представител за съставяне на АУАН, такъв не се е явил. Съставен е за това, че на 04.01.2013 г. е констатирано, че “Максима България” ЕООД, гр.София не е изпълнило предписание, дадено в констативен протокол от проверка на място №УО – 128 – ИБ/21.11.2012 г. на РИОСВ – Плевен, на основание чл.113, ал.3 ЗУО със срок на изпълнение до 04.12.2012г. и повторно дадено, на основание чл.113, ал.3 ЗУО, на Директора на РИОСВ – Плевен с писмо изх.№7765/15.12.2012 г. – на РИОСВ – Плевен – с което е удължен срока на предписанието до 24.12.2012 г., а именно: да се представят следните документи, в изпълнение на задълженията на дружеството по чл.14 и чл.59 ЗУО, за платени продуктови такси за полимерни торбички, а именно: месечна справка декларация, съгласно приложение 13а към чл.10а, ал.1 - за пуснати на пазара полимерни торбички и копие на платежен документ към ПУДООС за платени продуктови такси за пуснати на пазара от търговския обект в гр.Плевен полимерни торбички, през месец 10.2012 г. Посочено е, че нарушението е констатирано с протокол от 04.01.2013 г. на РИОСВ – Плевен, като по този начин дружеството е нарушило чл. 156, ал.1 вр.чл.113, ал.3 от Закона за управление на отпадъците.

Дружеството е подало възражение срещу АУАН, което не е възприето от наказващия орган. Изложената в АУАН фактическа обстановка е отразена и в НП № 018 от 14.03.2013 г. на Директор на РИОСВ-Плевен. Нарушението е подведено, наред с общите административнонаказателни разпоредби по чл. 53 вр. чл. 83 ЗАНН, също така и под специалната административнонаказателна разпоредба на чл.156, ал.1 от ЗУО, като е наложено административно наказание имуществена санкция 5000 лв. за неизпълнение на предписание по чл.113, ал.3 ЗУО.

За да отмени НП, РС е приел, че липсват доказателства за материалната компетентност на издателя на НП – Директора на РИОСВ. Развил е подробни мотиви в тази насока. Освен това РС е приел, че както в съставения АУАН, така и в обжалваното НП липсва надлежно посочване на датата на извършване на нарушението – задължителни реквизити съобразно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и НП се твърди се извършване на нарушение/нарушения, изразили се в бездействие/бездействия – непредставяне в РИОСВ – Плевен на документи от страна на “Максима България” ЕООД, гр.София. Сочат се датите 04.12.2012 г. и 24.12.2012 г., но не става достатъчно ясно кои са времевите граници на бездействието и в кой момент деянието, за което се следва административнонаказателна отговорност, е било довършено. Тази неяснота според РС съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като е накърнила правото на защита на санкционираното лице. Не са по ясен и разбираем начин формулирани обстоятелствата, въз основа на които се прави извод, че е извършено нарушение по чл.113, ал.3 ЗУО: дали се касае за едно или за повече от едно предписание; кога е дадено предписанието /предписанията и в какво по – конкретно са се изразили; дали е налице едно или повече от едно извършено нарушение, изразяващо се в бездействие. РС е заключил, че както в АУАН, така и в НП липсва надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – задължителни реквизити съобразно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, и така е налице съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното лице. На тези основания е отменил НП.

Настоящият съд съобрази следното: правилен изводът на РС, че е налице липса на компетентност на издалия НП. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.1, буква “а” на ЗАНН, “Административни наказания могат да налагат: ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение;” В случая е необходимо да се съобрази на кого е възложено да прилага или да контролира изпълнението на ЗУО. Съгласно разпоредбата на §34 от ПЗР на същия закон: “Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите.” Следователно министърът на ОСВ е компетентен да налага административни наказания за нарушения на ЗУО. Това негово правомощие е приложимо винаги, освен ако в закона има специални разпоредби, даващи такава компетентност на други органи – тогава наказания следва да се налагат от тези органи. Така например чл.159 ЗУО предоставя компетентност на директора на РЗИ или директора на РИОСВ – “Нарушенията по чл. 139 се установяват с акт на оправомощени от директора на РЗИ или директора на РИОСВ длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директора на РЗИ или директора на РИОСВ.”

Разпоредбата на чл.113 ЗУО вр. чл.47, ал.1, буква “а” ЗАНН обаче не дава компетентност на директора на РИОСВ да издава НП. Чл.113, ал.1 предвижда не прилагане и контролиране изпълнението на закона, а че “Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за:

1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ;

2. съоръженията и инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци.”

Във връзка с този контрол е предоставено правомощие по ал. 3 – “Въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения.” Следователно чл.113 от ЗУО предоставя компетентност за съставяне на АУАН от Директора на РИОСВ или от страна на оправомощено от него длъжностно лице. Актосъставителят обаче не е овластен да издава и НП – в този смисъл Постановление №10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, т. 14. Независимо дали директорът на РИОСВ е съставил АУАН за нарушение на чл.113, ал.3 ЗУО, или това е направило оправомощено от него длъжностно лице /както в настоящия случай, съставителят на АУАН е надлежно оправомощен от Директора на РИОСВ със заповед, приобщена на л.75 от делото пред РС/, то компетентен да издаде НП е министърът на ОСВ. Доколкото в специалния закон – ЗУО, липсва възможност министърът да оправомощи директора на РИОСВ за издаване на НП за нарушение на чл.113, ал.3 с налагане на санкцията по чл.156, ал.1 ЗУО, не е приложима и разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗАНН. Съгласно последната, ръководителите по буква "а" на ал.1 могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В ЗУО е предвидено – чл.157, ал.4, че НП по чл.157, ал. 1, 2 и 3 се издават съответно от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, както и от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по ал. 1. Сред тези изрично посочени нарушения в чл.157, ал.1-3 ЗУО не са дадени хипотезите на чл.113, ал.3 и чл.156, ал.1 ЗУО. Следователно министърът на ОСВ дори няма право да оправомощи други длъжностни лица освен него да издават НП по тези разпоредби. Видно от представената заповед за оправомощаване /л.77 от делото пред РС/, министърът на ОСВ е оправомощил Директорите на РИОСВ да издават НП в точно определени хипотези – за извършени нарушения по чл.133-138, 140, 141, 143-150, 151, ал.1-4, 152-154 от ЗУО. Това са възможностите му, предоставени от ЗУО да извърши оправомощаване, и министърът ги е използвал. Същият няма право да оправомощава други лица да издават НП за нарушения на чл.113, ал.3, като налагат санкцията по чл.156, ал.1 ЗУО, и не е извършвал такова оправомощаване. Поради това фактът, че министърът е делегирал част от своите правомощия на Директора на РИОСВ, е неотносимо към настоящия случай, доколкото се отнася за други хипотези. Твърдението на касатора, че указанията от директор на Дирекция “Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки” при министерството на ОСВ до всички директори на РИОСВ, че същите могат да издават НП по реда на чл.156, ал.1 ЗУО не са основани нито на закона, нито на заповедите на министъра на ОСВ.

Не е налице обаче второто основание, посочено от РС, за отмяна на НП. В този смисъл твърденията в тази насока в касационната жалба са основателни. В НП ясно е посочено, че задължително предписание не е изпълнено в определения от него срок, който е бил продължен. Посочена е и датата, на която нарушението е установено. По тази причина настоящият състав на съда намира, че налице надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – задължителни реквизити съобразно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Липсва соченото съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното лице, както смята РС.

Като е отменил изцяло издаденото НП, решаващият съд е постановил валидно, допустимо, съобразено с изискванията на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила, при коригиращите мотиви на настоящия съд по отношение наличието на дата и описание на нарушението.

По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът съобразява следното: Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 2 от 03.06.2009 г. на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Поради това въпреки благоприятния за ответника по касация изход на делото искането следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТСТАВЯ В СИЛА решение № 933/15.10.2013 г., постановено по НАХД № 832 по описа за 2013 г. на Плевенски районен съд.

ОТХВЪРЛЯ искането на “Максима България” ЕООД, гр.София за присъждане на разноски.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.