РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Плевен, 9 Януари 2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди
и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ ДАНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
М.К. и с участието на Йорданка
Антонова –прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 1141 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция
на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен, чрез ст. юрисконсулт Ц. Г., против решение № 1028/07.11.2013 г. на Районен съд /РС/ гр. Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 1730/2013 г., с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 52007-0074433 от 14.05.2013 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико
Търново, с което на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3,
ал. 1 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложил на „Мелон” ООД – Плевен,
представлявано от Л.С.А., административно наказание имуществена санкция в
размер на 10 350 /десет хиляди триста и петдесет/ лева за извършено нарушение на
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита всички доводи на
първоинстанционния съд касаещи маловажност на нарушението за неоснователни и
неправилни, като излага подробни съображения за твърдението си и моли по
същество да бъде отменено първоинстанционното решение.
Касаторът – ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен е
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – „Мелон” ООД – гр. Плевен, редовно призован за
откритото съдебно заседание, се представлява от адв. А.Г. ***. Поддържа
представеното по делото възражение по
касационната жалба, с което обосновава правилност на съдебния
акт и моли същия да бъде
оставен в сила. Счита, че възраженията на
касатора за частично извършена доставка е продиктувано от неправилен прочит
на фактическата обстановка и е свързана с липсата на каквито
и да е престации по фактурата. Твърди, че
отношенията се подчиняват на чл. 115 от ЗДДС нищо, че няма
данъчно събитие, което е установено с РА и РА
не разваля доставката, само
констатира липсата на данъчно събитие
по процесната фактура, което опровергава твърдението, че РА е издаден след кредитното известие. Счита, че при липса
на данъчно събитие и двата документа са грешно
издадени и подлежат на анулиране по
смисъла на чл. 116 от
ЗЗДС, тъй като грешно е квалифицирано като нарушение на чл. 124,
ал. 5 от
ЗЗДС. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че първоинстанционният съд подробно се е
аргументирал защо е приложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като по своята значимост
нарушението е с ниска степен на опасност. Счита, че решението на РС – Плевен следва
да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
0074433/31.01.2013 г. е констатирано, че при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с Резолюция №
1256817/19.12.2012 г. е установено, че – „Мелон” ООД, не е отразило в дневника
си за покупки и справка декларация /СД/ за м.10.2011 г. кредитно известие №
354/31.10.2011 г. издадено от ЗКПУ ”Напредък 2000” с ЕИК 114040041, с предмет
царевица 150 т., ДО – 51750 лв. и ДДС – 10350 лв., което е довело до определяне
на данъка в по-малък размер ДДС с 10350 лв. за м.10.2011 г. Кредитно известие №
354/31.10.2011 г. е включено в дневник покупки и СД за м. 12.2012 г., а не в
периода, в който е издадено –м.10.2011 г. С деянието е нарушен чл.124, ал.5 от ЗДДС.
Въз основа на АУАН е издадено и НП, с което на основание
чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 10350 лева.
За да отмени НП, РС е приел,
че не е доказано извършването на административното нарушение. С оглед приложения
по делото ревизионен акт /РА/ № 151301424 от 15.08.2013 г., влязъл в законна
сила, по издадената фактура № 306 от 27.12.2010 г. липсва данъчно събитие по
смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Заключил е, че процесните фактури са погрешно
съставени документи по смисъла на чл. 116, ал. 3 от ЗДДС и те изобщо не е
трябвало да бъдат издавани, респективно включвани в регистрите, а ако са
издадени, както в настоящия случай, то е следвало да подлежат на анулиране.
Следователно липсва задължение за данъчния субект да отразява в отчетните
регистри погрешно съставени фактури. Противното значи, да се приеме, че следва
да се носи административна отговорност за не осчетоводяване на погрешно
съставен данъчен документ. Въпреки че е приел, че нарушението не е доказано, РС
е развил пространни мотиви, че същото е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Решението е неправилно.
Основателно е възражението на
касатора, че нарушението не е маловажно. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в случая. Законовите критерии за преценка
на "маловажен случай" са дадени в нормата на чл. 93,
т. 9 НК, приложима съгласно
препращането по чл. 11 ЗАНН и съдът
следва да прецени степента на обществена опасност
на процесното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения на
ЗДДС. Нарушението по чл. 124, ал.5
от ЗДДС е формално, от обективна
страна се изразява в бездействие – неотразяване на получения данъчен документ - кредитно известие /КИ/ в
дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени. Санкционираното посредством
обжалваното НП нарушение е такова на просто,
формално извършване, при което законът
не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия му състав. Липсата на
вредоносен резултат е едно от основните
изисквания на чл. 93, т. 9 от
НК. В този случай съдът следва да прецени останалите обстоятелства, за да
установи, дали са налице основания за приемане на случая за маловажен. В случая такива обстоятелства не са налице, нито дори се твърдят от
привлечения към отговорност.
Доколкото управителят на дружеството е подал обяснение
/л.22 от делото пред РС/, че КИ е получено в по-късен период, а РС смята, че
нарушението не е доказано, настоящият състав на съда съобразява следното:
Дори търговецът да получи КИ
в по-късен период от издаването му, същият е длъжен да го отрази в данъчния
период, в който КИ е издадено. Случаят е уреден в чл.126, ал.3, т.1 от ЗДДС - лицето следва да извърши необходимите
корекции в данъчния период, през който
грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен
период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124
документи; В случая това не е станало,
което е видно и от РА, надлежно събран като доказателство от РС /л.л.44-48 от
делото пред РС/. Дружеството не е включило неотразения документ в съответния му
данъчен период, а го е включило в последващ данъчен период. Ако КИ беше включено
в съответния му период, не би имало нарушение. Но след като е включило КИ в
последващ период, което е доказано и с РА, е извършено соченото нарушение.
По отношение твърденията на
ответника по касация, съдът намира:
Липсата на престация по фактурата не означава, че същата не следва да бъде отразена в съответните отчетни
регистри. В същите се отразяват всички фактури. Не е спорно, че първоначалната фактура е отразена и по нея е ползван
данъчен кредит. За да се приложи чл.116 ЗДДС, като иска, ответникът по касация,
следва фактурата да е била анулирана, а не да е издадено КИ. В случая чл.116
ЗДДС, уреждащ анулирането на фактури и издаването на нови фактури, не е
приложим, доколкото при анулиране на фактура, отразена в отчетните регистри, се
съставя протокол, подписан от всяка от страните, а издаването на нова фактура
вместо старата е задължително. В случая издаване на протокол и нова фактура не
е налице, поради които чл.116 ЗДДС не може да се приложи. КИ е издадено на
основание чл.115 ЗДДС и следва да се включи в данъчния период, в който е издадено,
дори за това да е необходимо да се извърши корекция по реда на чл.126, ал.3,
т.1 от ЗДДС. Дружеството не е извършило такава корекция, въпреки че е имало
право да го направи. Като не е направило корекцията за данъчен период м. 10.2011
г., а вместо това е включило КИ в последващ данъчен период, е извършило
нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, решението на РС следва да се
отмени, като се постанови друго, с което се потвърди НП.
При направената служебна проверка, по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо,
не е съобразено с материалния закон на посоченото по-горе основание и следва да
бъде отменено.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1028/07.11.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 1730 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 52007-0074433 от 14.05.2013 г. на Директора на
ТД на НАП гр. Велико Търново.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.