Решение по Административно дело 141/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 180/14.04.2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на първи април, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 141 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на В.Ю.В. *** против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителни административни мерки № 216/2013г. от 03.05.2013г. на Началник сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“б”от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена на 03.05.2013г., което практически е невъзможно, тъй като полицейската проверка е била извършена в 00,15 ч. Освен това, за основание на заповедта са посочени три точки, подробно изброени. Твърди, че с издаденото на 10.02.2014г. наказателно постановление е наказан само за това, че не е носил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС, но не и за това,че е управлявал след употреба на алкохол. След като не е наказан за такова деяние, счита, че не следва да му се отнема свидетелството за управление. Твърди, че не разбира термина ”до решаване на въпроса за отговорността”, използван в заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като не е наказан за нарушение, предполагащо отнемането на това свидетелство. Счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Моли същата да бъде отменена. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Д.Ц. *** и в представена писмена защита поддържа жалбата си на изложените в нея основания. Счита, че административният орган няма право да се произнася по вината , заповедта е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й все още не е безспорно дали е употребил алкохол и в какъв размер, поради липса на резултати от извършената кръвна проба. Твърди, че в РП е образувано досъдебно производство и е недопустимо административният орган да издава каквито и да било заповеди, единствено компетентен орган е районният прокурор. Твърди, че действително на 03.05.2013 г. на жалбоподателя е извършена проверка за алкохол и му е издаден талон за кръвна проба, но резултатът от последната не е бил готов към датата на издаване на Заповедта. С издаденото НП не е наказан за такова нарушение. В крайна сметка жалбоподателят не е наказан по никакъв начин за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, тъй като образуваното пред РП бързо досъдебно производство е било прекратено. Моли да бъде отменена заповедта.

Ответникът- Началник сектор “ПП” при ОД на МВР-Плевен не изразява становище по подадената жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото e установено и не се спори от страна на жалбоподателя, че на 03.05.2013г. в гр. Плевен, на ул. „Стара планина” № 29 му е извършена проверка за употреба на алкохол при управление на лек автомобил рег. № ЕН 3384 ВТ. Съставен е АУАН № 216/03.05.2013г., в който е отразено горното обстоятелство, както и обстоятелството, че е изпробван с „Алкомер-931 № 0145338”, показал резултат 1,44 промили, издаден талон за медицинско изследване № 0014681 от същата дата. Констатирани са и други две нарушения, които са извън предмета на настоящето производство- непредставяне на свидетелство за правоуправление и контролен талон. АУАН е подписан от жалбоподателя с изрично отбелязване, направено от него, че няма възражения. Към преписката е приложено копие от издадения талон, в който е отразен показания от изпробването с техническо средство резултат на концентрация на алкохол в кръвта- 1,44 на хиляда.

Въз основа на така издадения АУАН е издадена оспорваната в настоящето производство ЗАПОВЕД за прилагане на принудителни административни мерки № 216/2013г. от 03.05.2013г. на Началник сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“б”от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” до решаване на въпроса за отговорността.

Към делото е приложено писмо на ответника вх. № 675/27.02.2014г., в което се съобщава, че в РПрокуратура- Плевен е образувано бързо производство № 141/2013 г. Приложен е протокол за химическа експертиза, от който се установява, че в изпратените с писмо № 0014681/03.05.2013г. проби за химическо изследване , взети от В.Ю.В. е установено наличие на алкохол в количество 1,2 на хиляда. От приложеното копие на Постановление за прекратяване на досъдебно производство е видно, че на 09.05.2014г. образуваното бързо производство № Б-141/2013г. срещу В.Ю.В. е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление и наличие на такива за извършено административно нарушение. Постановлението е връчено на В. на 14.05.2013 г., и не са налице данни същото да е обжалвано, каквото е твърдението и на имащия право на това обвиняем.

От приложеното „Мнение” на разследващ полицай по повод образуваното БП е видно, че мотивите, поради които производството следва да бъде прекратено се състоят във величината на концентрацията на алкохол в кръвта, която е под изискуемата за ангажиране на наказателна отговорност по чл. 343б,ал. 1 от НК : „над 1,2 на хиляда”.

Издадено е Наказателно постановление № 216/13 от 20.05.2013г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен, в обстоятелствената част на което са описани всички констатирани с АУАН № 216/03.05.2013 г. нарушения, включително и управление на МПС след употреба на алкохол, но са наложени наказания по чл. 183,ал. 1,т.1, пр. 1 от ЗДвП- поради това, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и по чл.- 183,ал. 1,т. 1, пр.2 от ЗДвП- поради това, че не носи контролен талон към СУМПС.

Налице са данни за оспорено НП и висящо дело пред РС по оспорването му.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, или е под въздействието на друго упойващо вещество, се прилага принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство”. Тази мярка има действие до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация , необходимата материална предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС, при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. Нарушението следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който акт , съгласно чл. 198, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. От доказателствата по делото се установява, че на В.Ю.В. е съставен АУАН № 216/03.05.2013г. за това, че на същата дата е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,44 промила, установено с техническо средство ”Алкомер” , като актът връчен на нарушителя при съставянето му и е подписан с изрично заявено от последния, че няма възражения. Фактическата обстановка, при която е извършено и констатирано нарушението, и е съставен АУАН , доказана по безспорен начин, обосновава прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 172, ал. 2 от ЗДвП. Налице са всички материалноправни предпоставки за прилагането й- управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерване то му в издишания въздух .

Съдът намира, че при издаване на заповедта не е допуснато несъответствие с материалноправните норми, нито съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната й. Заповедта е мотивирана с изложение на фактическите основания за издаването й- управление на МПС след употреба на алкохол, посочване на правните основания- чл. 171,т.1, б. “б” ЗДвП , както и с препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение.

Съдът не приема за основателно наведеното в жалбата оплакване, че е практически е невъзможно издаването на заповедта на дата 03.05.2013 г., тъй като нарушението е констатирано на същата дата в 00,15 ч. Нарушението е констатирано 15 минути след настъпването на датата 3 май, и за издаване на заповедта няколко часа по-късно не съществуват никакви практически пречки, още повече, че ПАМ се издава с оглед защита на обществения интерес , предвид необходимостта от осигуряване на безопасността на движението и преустановяване на административните нарушения, което изисква бързина и неотложност при прилагане на мярката. Мярката се прилага под прекратително условие- “ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца”. Тези крайни срокове на приложение са определени от закона по императивен начин, тяхната продължителност не е обвързана от волята на административния орган, който издава заповедта. Ето защо, при произнасянето на компетентния орган / административен орган или съд/ относно осъществяването на административнонаказателната, или наказателна отговорност на водача, или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, въведено със закона, с което е обвързано действието й. Непосочването в заповедта на едно от двете прекратителни условия не се счита за нарушение на процесуалните правила, с оглед правото на защита на лицето, тъй като срокът на действие на наложената ПАМ се определя не с административния акт, а от законовата разпоредба.В разглеждания случай , при направено с техническо средство-„Алкомер” измерване, е установена концентрация на алкохола 1,44 промила, което, според чл. 343б,ал. 1 от Наказателния кодекс/НК/ съставлява престъпление от общ характер, за което се налага наказание чрез присъда, а не административно наказание чрез наказателно постановление. От данните по делото се установява, че е било образувано бързо наказателно производство. Впоследствие същото е било прекратено поради несъставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като химическото изследване е установило концентрация на алкохола под изискуемия от горния текст размер. Т.е., с влязло в сила определение на Районния прокурор е прието, че няма извършено престъпление, а е налице административно нарушение. Административното нарушение се санкционира с наказателно постановление. След влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство е издадено наказателно постановление. В същото не е наложено наказание за констатираното нарушение- управление на МПС след употреба на алкохол, но този факт е ирелевантен за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Последната се издава на основание съставения АУАН, който има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаване на заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява със съответния акт/АУАН/, съставен от компетентни длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на адресата му.

В конкретния случай фактическата обстановка, отразена в АУАН не е оспорена, и съдът приема за установено, че към датата на извършване на проверката- 03.05.2013г. жалбоподателят е управлявал автомобила си след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство. Този факт не е опроверган от химическото изследване на кръвната проба, показало различен от измерения с техническото средство резултат, но в рамките на релевантния за прилагане на мярката обсег- над 0,5 на хиляда.След като е управлявал автомобила при установените обстоятелства- употреба на алкохол над 0,5 на хиляда, жалбоподателят се е поставил в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП. Този факт е условие за прилагане на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление. Следва да се отбележи, че законодателят е въвел прилагането на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП под условие- до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, но не и санкция/ както неправилно счита, видно от изложението в жалбата оспорващият/. За издаването им е достатъчно установяване на обективирана противоправност на деянието. След решаване на въпроса за отговорността/ но не повече от 6 месеца/ , ПАМ отпада и административният орган е длъжен да предприеме действия, в зависимост от това как е решен този въпрос . А въпросът за отговорността, при констатирана употреба на алкохол при управление на МПС може да бъде решен или с наказателно постановление/ тогава,когато е налице нарушение/, или с присъда/ когато употребата на алкохол при управление на МПС е престъпление, предвид величината на измерената концентрация/. От тук следва, че прекратяването на наказателното производство поради по-ниска концентрация , както и липсата на издадено за извършеното нарушение / установено с кръвната проба/ наказателно постановление, не опорочава наложената с оспорената заповед ПАМ. Към момента на издаване на заповедта, са били налице необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на тази мярка, което определя нейната законосъобразност. Обстоятелството, че въз основа на АУАН не е издадено НП е ирелевантно за този факт. В разглеждания случай, въпросът за отговорността/ прекратително условие за действие на ПАМ/ е решен с постановлението за прекратяване на бързото наказателно производство. С него е констатирано, че престъпление не е извършено. От данните по делото следва, че не е наложено и наказание за извършеното административно нарушение. Т.е. въпросът за отговорността вече е решен , и поради липса на акт, с който се отнема свидетелството за управление / с наказателно постановление, или с присъда/, действието на принудителната административна мярка отпада, и ако свидетелството е отнето на основание заповедта /а това е така, видно от Протокол за доброволно предаване от 10.02.2014 г./, то следва да бъде върнато на притежателя му, поради настъпването на прекратителното условие за временното му отнемане- решаване на въпроса за отговорността. Отделно от това, настъпило е и второто прекратително условие- изтичане на 6-месечния срок от издаване на заповедта. Така изложените съображения обаче не променят факта, че въз основа на безспорно установеното обстоятелство- управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда, административният орган е издал съобразена с материалния закон заповед за прилагане на ПАМ, при условията на чл. 142, ал. 1 от АПК.

Настоящият съд счита, че при издаване на оспорваната заповед не са допуснати наведените от жалбоподателя нарушения, отнасящи се до несъответствие на акта с целта на закона. Мярката не е административно наказание, тя няма репресивен характер. Целта й е превантивна- да се осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, и тази цел се осъществява с издаване на оспорваната заповед. Не са налице доказателства, от които да се направи извод за обратното.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че след като е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, установени с техническо средство, правилно е приложена предвидената в чл. 171,т.1,б. “б” от ЗДвП принудителна административна мярка. Заповедта, с която е наложена тази мярка е издадена от компетентен орган по чл. 172,ал. 1 от с.з.- Началник сектор”Пътна полиция” при ОД на МВР, осъществяващ ръководството на службата по организация и контрол по ЗДвП, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и в съответствие с целта му, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В.Ю.В. *** против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителни административни мерки № 216/2013г. от 03.05.2013г. на Началник сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1, б. “б” от ЗДвП – “ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” .

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: