Р E Ш Е Н И Е

№ 23

гр.Плевен, 21 Януари 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                           

  Председател: Цветелина Кънева

Членове: Kатя Арабаджиева

Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 1140 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

  С Решение № 955 от 17.10.2013г., постановено по НАХД № 1901 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2013-027848/30.04.2013г. на Директора на Регионална дирекция към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите – гр. Русе, с което е наложено на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „БТК” АД, гр. София имуществена санкция в размер на 2000 две хиляди/ лева.

Срещу въззивното решение е подадена касационната жалба от процесуален представител на “БТК” АД, с която се иска същото да бъде отменено, като необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че в обжалваното решение се възприема непълна и неправилна фактическа обстановка, като съдът не е обсъдил направените възражения. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства потребителят да е изразил волята си да упражни правото си по чл. 112 от ЗЗП, противно на възприетото от АНО е наказателното постановление, че е имало изразена воля за замяна на стоката с нова. Твърди, че от мотивите на наказателното постановление не става ясно, в кой документ се съдържа неизпълненото задължително предписание на КЗП, тъй като в хода на административното производство на дружеството са предявени последователно два протокола за проверка на документи. счита, че в протокол за проверка на документи № К-36410/18.10.2012г. не се съдържа задължително предписание по чл. 193, т. 3 от ЗЗП. Счита, че документът, който се твърди, че съдържа задължително предписание на КЗП, не съдържа нито един от реквизитите по чл. 59 от АПК, не са посочени фактически и правни основания за издаване на акта, както и не е посочено, че БТК има възможност да се защитава срещу подобен акт, пред кого и в какъв срок може да се обжалва същия. Допълнително се излагат съображения за незаконосъобразност на задължителното предписание. Моли решението на Районен съд – Плевен да бъде отменено изцяло, алтернативно да бъде намалена санкцията до минималния размер, предвиден в закона.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да потвърди наказателно постановление № 2013-027848/30.04.2013г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, РС Плевен установил, че законосъобразно административно наказващият орган е приел, че “БТК” АД-София е осъществил състава на административно нарушение по чл.230 от ЗЗП и правилно и обосновано му е наложил административно наказание на основание чл.233 ал.2 от ЗЗП. По безспорен начин било установено извършено нарушение по чл.230 от ЗЗП, което правилно било прието, че е извършено в условията на повторност по смисъла на §13 т.21 от ДР на ЗЗП, съобразно което правилно била индивидуализирана наложената санкция в двоен размер. Според съда, не били допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, както и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. При горните съображения съдът потвърдил процесното наказателно постановление.

Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и съобразено с материалния и процесуалния закон. Изводите на районният съд се споделят изцяло. Последните са изградени след подробно изследване на доказателствата по делото и съпоставянето на фактите по приложимите законови разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.193, т.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ длъжностните лица на контролните органи, посочени в чл.191 от същия закон, могат да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Предписанията безспорно се издават от административен орган и представляват властническо волеизявление, с което пряко се засяга правната сфера на адресата, тъй като те вменяват задължения за последния. Задължителните предписания имат самостоятелно значение и правни последици и не могат да бъдат възприемани като част от административнонаказателно производство. Същите представляват индивидуални административни актове, подлежащи на изпълнение след влизането им в сила. Изпълнението на задължителните предписания е скрепено със санкция по чл. 230 от ЗЗП. В случая за ангажиране отговорността на дружеството единственият релевантен въпрос е има ли издадено задължително предписание, като в настоящето производство не следва да се обсъжда законосъобразността му.

От доказателствата по делото се установява, че по повод 4 предявени рекламации, потребителят на мобилен телефон “Nokia – X3-02” и сигнал до КЗП с жалба вх. № Р-03-1714/25.09.2012г. Инспектор от същата служба извършил проверка на търговеца (КП № 0121200/26.09.2012г.) и дал задължително предписание, обективирано в протокол аз извършване на проверка /ПИП/ № К-36410/18.10.2012г., съгласно което в срок до 25.10.2012г. стоката да бъде заменена с нова по реда на чл. 112 от ЗЗП и да бъде представен акт за удовлетворяване на рекламацията до 20.10.2012г. Същото предписание е влязло в сила и е подлежало на изпълнение. При проверка на 30.10.2012г., обективирана в ПИП № К-36436/30.10.2012г. било констатирано, че не е представен акт, респ. не била заменена стоката, вместо което обаче било депозирано становище от сервиз “Омнител”. При последваща проверка 31.10.2012г. било установено неизпълнението на задължителното предписание от ПИП № К-36410/18.10.2012г., при което бил съставен АУАН № 027848/31.10.2012г. по който е издадено и оспореното наказателно постановление.

Следователно, правилно районният съд е установил, че не е изпълнено задължително предписание на орган на КЗП, поради което основателно е наложена санкцията по чл. 230 от ЗЗП.

Неоснователни са възраженията, изложени в касационната жалба. Както бе посочено по-горе, недопустимо е в настоящето производство да бъде разглеждан влязъл в сила индивидуален административен акт – задължително предписание по чл. 193, т. 2 от ЗЗП. ПИП № К-36410/18.10.2012г е бил надлежно връчен на упълномощен представител на дружеството жалбоподател, при което същото е имало възможност да организира защитата си в предвидените от АПК срокове. Самите претенции в касационната жалба са съсредоточени именно относно законосъобразността на задължителното предписание, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Неоснователно е и възражението, касаещо индивидуализацията на наложеното наказание. В НП подробно са изброени наказателните постановления, в това число момента на влизането им в сила /в рамките на една година преди извършване на нарушението, с които са наложени санкции за същото по вид нарушение/, което налага извод за повторност по смисъла на §13 т.21 от ДР на ЗЗП. Съобразно разпоредбата на чл.231 от ЗЗП, в случаите на повторност, санкцията, която следва да бъде наложена, е в двоен размер. В тази връзка, изцяло се споделя становището на РС Плевен за законосъобразно и обосновано определен двоен размер на максималния такъв предвиден за нарушение по чл.230 от ЗЗП, като АНО е съобразил обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН, в това число и обстоятелството, че нарушението е извършено за пети пореден път.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 955 от 17.10.2013г., постановено по НАХД № 1901 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.