Р E Ш Е Н И Е

 №  48

гр.Плевен, 24 Януари 2014 год. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                                  Председател: Цветелина Кънева

                                                           Членове: Kатя Арабаджиева

                                                                            Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1138  по описа за  2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

          

  Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 1004 от 31.10.2013 г., постановено по нахд № 2181/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 6026/22.08.2008 г., издадено от Началника на Първо РПУ – Плевен, с което на И.Т. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.3 т.5, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП, а на основание Наредба № І-1959 на МВР се отнемат общо четири контролни точки, за това, че на 13.08.2008 г. около 21,00 часа в гр.Плевен, кръстовището на ул. „Д.Константинов” и ул. „Сан Стефано” като водач на МПС – лек автомобил с рег.№ Х3116ВА, не е съобразил поведението си с пътните знаци – навлиза срещу знак В-1.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр.Плевен, представлявана от ВНД Директора Д. М., който намира същото за незаконосъобразно и неправилно. Според него РС – Плевен е отменил наказателното постановление с мотиви, че наказателната отговорност е погасена по давност, без изобщо да се е произнесъл по отношение вината на нарушителя. Намира за неправилно приложението на института „погасителна давност” в конкретния случай. Сочи, че в ЗАНН липсват разпоредби относно давността за наказателно преследване на административни нарушения, но липсва и изрично препращане към разпоредбите относно давността по НК. Счита, че разпоредбите от общата част на НК по въпроси на ЗАНН би следвало да се прилагат по отношение на определяне на вината на нарушителя, вменяемостта, обстоятелства, изключващи отговорността, форми на съучастие, приготовление и опит, доколкото в него не се предвижда друго. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът  не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба, не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените.

С оспореното решение ПРС е приел за установено от фактическа страна, че с наказателно постановление № 6026/22.08.2008г. била ангажирана отговорността на И.И., за това, че на 13.08.2008г. около 21,00часа, като водач на л.а. с рег. № Х 3116 ВА в гр. Плевен на ул. “Д. Константинов”и ул. “Сан Стефано” навлиза срещу знак В-1. Наложена била глоба в размер от 30 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5 предл . 1 от ЗДвП.

За да отмени процесното наказателно постановление РС Плевен е приел, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност, позовавайки се на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, чл. 81 от НК и чл. 82, ал. 4 от НК. Посочено е, че според цитираните разпоредби наказателното преследване се погасява по давност при изтичане на две години от извършване на съответното нарушение, като независимо то прекъсването на давността, след изтичането на три години (абсолютна давност) наказателното преследване се прекратява. Посочено е още, че нарушението било извършено на 13.08.2008г. при което, съобразно горните съображения е направен извод, че на 13.08.2011г. е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

Така постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили.

С издаденото наказателно постановление № 6026/22.08.2008г. на И.Т.И. *** , на основание чл.183 ал.3 т.5, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за извършено нарушение по чл.6,т.1, пр.3 от ЗДП. Против това НП е подадена жалба от И.  в ПРС. Наказателното постановление е издадено на 22 август 2008 год. за нарушение, констатирано с АУАН и извършено на 13 август 2008  год.   Към датите на извършване на нарушението, съставяне на акта за нарушение и издаване на наказателното постановление, е бил в сила Закона за движение по пътищата в редакцията ДВ , бр. 51 от 2007 г., според чл.189, ал.5 на който,  не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.  Предвид цитираната нормативна регламентация, към датата на издаване на НП-22.08.2008 год., същото е влязло в законна сила, на основание чл.64, б.”а” от ЗАНН.

Действително,  впоследствие, след издаване на процесното НП, с решение № 1 на КС на РБ - ДВ, бр. 20 от 09.03.2012 г., Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 189, ал.13 (стара ал.5) от ЗДвП. Конституционното решение обаче, има действие занапред (ex nunc), чл. 151, ал. 2 от Конституцията. С влизането му в сила обявената за противоконституционна норма престава да действа, т. е. престава да регулира съответните обществени отношения. Решението на Конституционния съд има конститутивно действие,  пряка последица от което е обезсилване действието на отменената норма. Това означава, че заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридическия факт, регламентиран с обявената за противоконституционна норма, следва да бъдат уредени съобразно извършеното пренормиране. Решението на Конституционния съд е нормативен юридически факт, който е от значение за делото и който съдът  е длъжен да вземе предвид при постановяване на акта си.  В случая обаче, към датата на влизане в сила на цитираното решение на КС, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата, поставяща ограничение пред правото на обжалване , оспореното пред ПРС наказателно постановление, на основание именно разпоредбата на чл.64 от ЗАНН, вече е било влязло в сила по силата на регламентацията на самата разпоредба, независимо от факта, че е връчено на наказаното лице на по-късна дата. Следователно, не се касае за заварено висящо правоотношение, а за приключило с влязъл в сила правораздавателен акт (НП) правоотношение.

Ето защо атакуваното съдебно решение следва да се обезсили и вместо него да се постанови друго, с което производството пред ПРС да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.3, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1004 от 31.10.2013г., постановено по нахд № 2181  по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен и като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Т.И. ***, против наказателно постановление № 6026/22.08.2008г. на Началника на I-во РПУ – Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по нахд №2181 по описа на РС Плевен за 2013 год.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.