РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Плевен, 9 Януари 2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети декември две
хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ ДАНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
М.К. и с участието на Йорданка
Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 1136 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Н.П.Н. ***, чрез адвокат С.И. ***, против решение № 993/29.10.2013 г.
на Районен съд /РС/ гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 1380/2013 г. Със
същото съдебно решение е изменено Наказателно постановление /НП/ № 597/13 от 28.03.2013
г. на Началник на сектор „Пътна полиция” /ПП/ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, в частта му, с която на
основание чл. 179, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Н.П.Н.
е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/
лева и отнемане на 6 контролни точки за извършено нарушение по чл. 101, ал. 3,
т. 4, т. 8 от ЗДвП, като е намален размерът на глобата от 150 лева на 50
/петдесет/ лева. НП е потвърдено в частта му, с която на основание чл. 183, ал.
4, т. 7 от ЗДвП на Н.П.Н. е наложено административно наказание – глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1, предл. І от
ЗДвП.
С
касационната жалба се иска отмяна
на оспорваното решение. Касаторът
счита, че първоинстанционното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон, тъй като при постановяването му
съдът не е направил цялостно и всеобхватно тълкуване на гласните доказателства
по делото. Сочи че, относно нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
решаващият съд е постановил, че е безспорно доказано извършването на това
нарушение, като мотивите за това са, че и двамата разпитани в хода на съдебното
следствие полицейски служители са единодушни, че при спирането му за проверка водачът
не е използвал обезопасителен колан, като тази констатация на съда е в
противоречие със събраните по делото гласни доказателства. Посочва, че
решаващият орган не е дал вяра на показанията на свидетеля С., защото е в близки приятелски отношения с Н., въпреки, че изложените от
него факти напълно кореспондират с показанията на свидетелите на ответната
страна – за последователността на извършване на действията по проверката. Счита,
че част от показанията на свидетеля С. изобщо не са обсъдени в
мотивите на решението. Касаторът счита, че извършването на вмененото му
нарушение не е доказано по безспорен начин и моли за отмяна на
първоинстанционното решение.
Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът – ОД
на МВР – Плевен, редовно призован
за откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния
съд е законосъобразно, правилно е приложен материалния закон, не са допуснати
съществени процесуални нарушения и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
С акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №597 от 10.03.2013 г. е констатирано, че на същата
дата около 21.40 часа в гр.Плевен, бул. “Христо Ботев” от ул.”Чаталджа” към
ул.”Сан Стефано” Н.П.Н. като водач на влекач “Рено магнум” с рег.№ОВ 1082 АХ и
прикачено полуремарке с рег.№ ОВ 9226 ЕА, извършва следните нарушения: 1. Не използва
обезопасителен колан по време на движение. 2. Управлява товарен автомобил без
директна видимост назад от мястото на водача с техническа неизправност –
повредено /счупено по цялата си повърхност/ дясно огледало за обратно виждане.
3. Повредени са предвидените светлинни устройства през нощта на прикаченото
полуремарке, с което е нарушил чл.137а, ал.1, чл.101, ал.3, т.4 и чл.101, ал.3,
т.8 от ЗДвП. Въз основа на АУАН
на 28.03.2013 г.
е издадено наказателно постановление № 597/13, като на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено
нарушение по чл. 137а, ал. 1, предл. І от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т.
4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 101, ал. 3, т. 4 и т. 8 от ЗДвП.
На основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
РС е приел, че е доказана описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка, въз основа на събраните от него писмени и гласни
доказателства. Посочил е, че кредитира показанията на двамата свидетели –
полицейски служители, тъй като същите са категорични по своя характер,
последователни и непротиворечиви,
кореспондират и с писмените доказателства по делото. И двамата са единодушни,
че при спирането на водача, същият не използвал обезопасителен колан. Именно
това негово неправомерно поведение отразили в акта за нарушение. Тези свидетели
не установяват в автомобил да е имало и друг човек освен Н.. РС не е кредитирал
показанията на св. Х., които е възприел като недостоверни и пристрастни, тъй като същите
изхождат от лице, намиращо се в близки приятелски отношения с жалбоподателя,
което предопределя неговата заинтересованост от изхода на процеса. Поради този
факт, РС е приел за безспорно установено извършването на административно
нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
РС обаче е приел, че размерът на наложената глоба на основание
чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП не е съобразен
с конкретната степен на засягане на обществените отношения, с поведението на Н.
и с конкретната тежест на нарушението. РС е намерил, че определеното наказание
към средата е завишено и явно несправедливо. Изменил е НП в тази му част, като
е намалил размера на глобата за извършено нарушение по чл. 101, ал. 3, т. 4, 8
ЗДвП от 150 лева на 50 лева, а в останалата му част НП е потвърдено.
Решението е правилно.
Не е основателно възражението на касатора, че РС не е
направил цялостно и всеобхватно тълкуване на гласните доказателства по делото. Напротив,
същите са били подложени на цялостен и внимателен анализ, като особено внимание
е отделено на тези, които са в противоречие помежду си. Относно нарушението на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, РС е постановил, че е безспорно доказано извършването
на това нарушение, като мотивите за това са, че и двамата разпитани в хода на
съдебното следствие полицейски служители са единодушни, че при спирането за
проверка Н. не е използвал обезопасителен колан. Тази констатация на РС не е в
противоречие със събраните по делото гласни доказателства, както се твърди от
касатора. Свидетелят по АУАН А., разпитан пред РС, ясно заявява: ”беше без
колан” /л.15 от делото пред РС/. Свидетелят Н. /актосъставител/ заявява: “за
констатираното нарушение, които съм описал, съм съставил настоящия акт…
Заставям твърдо зад написаното…” /л.24 от делото пред РС/. Правилно РС не е дал
вяра на показанията на свидетеля, доведен от привлечения към отговорност,
защото е в близки приятелски отношения с него, както самият той е заявил в
отговор на въпрос на съда. Изложените от последния свидетел факти кореспондират
с показанията на свидетелите на ответната страна за последователността на
извършване на действията по проверката, но е могъл да узнае за същите от АУАН,
НП и показанията, дадени в предходното о.с.з., преди неговия разпит. Настоящият
състав на съда счита, че е и нелогично, както твърди този свидетел, да е видял
водача да си сваля колана в началото на проверката, след като св. се е намирал
в самия ТИР /както твърди в показанията си/, а не в кабината при водача. По
тези причини настоящият състав на съда счита, че не са налице твърдените от
касатора пороци в съдебното решение.
При направената служебна проверка, по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен,
е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 993/29.10.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 1380 по описа на Районен
съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.