Р Е Ш Е Н И Е

№ 51 / 24 Януари 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, втори касационен състав, в публично заседание на десети януари, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 1135 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1021/05.11.2013г., постановено по НАХД № 1594/2013г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 148/20.05.2013г. на заместник Кмета на Община Плевен с което на Л.К.К. *** е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лв. на осн. чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3,т. 1 /пр. р-е 428/29.01.2009г./ от Наредба № 1 на ОбС-Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен , за това, че на 02.03.2013 г., около 04,15 ч. в гр. Плевен, на ул. XXX лицето нарушава нощната тишина с говорене на висок глас и слушане на музика, с което нарушава спокойствието на обитателите на жилищната сграда- нарушение на чл.25,ал. 1 т.1 във вр. с чл. 3, т. 1 от от Наредба № 1 на ОбС-Плевен.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез гл. юрисконсулт П. П., редовно упълномощена. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда довод за неправилен извод на съда по отношение на допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. В АУАН и в НП като нарушена норма е посочен чл. 3 от Наредбата, с чл. 25 е определен видът и размерът на санкцията. Счита, че подреждането на законовите разпоредби в НП е въпрос от техническо естество, който не може да се приравни на нарушение на процесуалните правила. Следващото релевирано от съда нарушение- непосочване на точен адрес на нарушителя в НП касаторът счита за несъществено нарушение, тъй като в диспозитива той е точно посочен. Оспорва констатацията, че административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Навежда довод, че констатациите в АУАН не са оспорени от нарушителя , не е подадено възражение срещу акта, и той е напълно редовен , което не е дало основание за някакво съмнение по отношение на неговото съставяне и установените факти. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на Районния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а наказателното постановление-потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решаващият съд ,след анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, е приел за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, от която следва, че на посочените в горните актове дата и място се е вдигал шум от силна музика и викове, нарушаващи нощната тишина и спокойствие на гражданите.

При правилно установена фактическа обстановка, за да отмени наказателното постановление съдът е приел че в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като първо такова е релевирал липсата на правно единство между цифровата квалификация на деянието в АУАН и НП, тъй като в акта като нарушен закон е посочен само чл. 3, т. 1 от Наредба № 1, а в НП като нарушена норма е посочен чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, т. 1 от Наредбата. Това несъответствие е преценил като съществено, тъй като по този начин е нарушено правото на защита на нарушителя, за който не е ясно кой точно текст на закона е нарушил.

Този извод е неправилен. Нормата, с която е въведена забрана за вдигане на шум, нарушаващ нощната тишина и спокойствието на гражданите е чл. 3, т. 1 от Наредба № 1, и правилно е бил посочен в АУАН като нарушена правна норма. Като такава, този текст присъства и в Наказателното постановление, макар и опосреден от чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Чл. 25,ал. 1 е административнонаказателната разпоредба, която не съдържа правилото за поведение, а само вида и размера на наказанието, при нарушение на съответното правило. Административнонаказващият орган неправилно е определил тази разпоредба като нарушена правна норма, но този порок на НП не е съществен, тъй като в НП се посочва като нарушена и релевантната правна норма, за нарушението на която е издадено – чл. 3, ал. 1 , а чл. 25, ал. 1 основателно присъства в НП, но не е следвало да се посочва като нарушена, а като квалифицираща норма. Допуснатото процесуално нарушение при издаване на НП не се преценява като съществено от настоящия съд, тъй като не нарушава правото на защита на дееца. Нарушената правна норма е посочена в НП, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е квалифицирано нарушението и наложено наказанието. Що се отнася до несъответствието между двата акта по отношение на нарушената норма, предвид гореказаното, такова не съществува. В АУАН е посочена нарушената правна норма, а административнонаказателната разпоредба не е императивна част от съдържанието му, съгласно чл. 42 от ЗАНН, и отсъствието на тази норма /чл. 25, ал. 1/ не опорочава административнонаказателното производство, респ. не е основание за незаконосъобразност на издаденото НП и неговата отмяна.

Не се споделят от настоящия съд и доводите на решаващия, отнасящи се до липса на посочен в НП адрес на нарушителя. Вярно е, че в обстоятелствената част не е посочен такъв, но той се съдържа в диспозитивната част на НП. Т.е., като цяло наказателното постановление съдържа адреса на нарушителя, независимо, че той не е посочен на място, съобразно хронологично изброените елементи в чл.57, ал. 1 от ЗАНН /непосредствено преди описание на нарушението/ , но дори да се прецени, че това е нарушение на процедурата, то в никакъв случай не може да бъде прието за съществено и водещо до незаконосъобразност на НП.

По отношение на съображението на съда за нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, настоящият състав споделя частично доводите на касатора в тази част на жалбата. В АУАН е налично възражение по констатираните в него факти: „Не вдигам шум”. Същевременно обаче деецът не е изложил своите доводи, не е посочил доказателства, не е направил писмено възражение, за каквато възможност е уведомен, с посочване на доказателства, които да бъдат събрани от административнонаказващия орган. Последният е издал НП въз основа АУАН, в който са отразени констатациите и възприятията на актосъставителя и свидетелите по акта, и при липса на конкретно заявени спорни обстоятелства, с посочване на доказателства за изясняването им от страна на нарушителя, провеждането на разследване не е било необходимо- обстоятелство, което се потвърждава и от решаващия съд, приел за безспорно установена фактическата обстановка по акта- т.е. разследването от наказващият орган би стигнало до същия извод, до който е стигнал първоинстанционният съд, след проведеното съдебно разследване.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършеното на 02.03.2013г. от Л.К.К. административно нарушение, за което правилно, и в съответствие с изискванията на Наредба № 1 на ОбС , при отсъствие на съществени процесуални нарушения му е наложено административно наказание . Като е приел обратното, Районният съд е постановил валидно и допустимо, но незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да бъде отменено, и вместо него- постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1021/05.11.2013г., постановено по НАХД № 1594/2013г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 148/20.05.2013г. на заместник Кмета на Община Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.