Р Е Ш Е Н И Е

№ 326 / 20 Юни 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесети и седми май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 134 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване/КСО/.

Образувано е по жалба на „Тибор” ЕАД гр. Плевен, представлявано от изпълнителния директор Д.Д.Я. против Решение № 7/ 14.01.2014г. на Директора на ТП гр. Плевен на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 1565/27.11.2013г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ- Плевен за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 383/19.11.2013г. 1/17.05.2011 г. в общ размер на 971,30 лв., от които главница 946,33 лв. и лихва 24,97 лв.

Жалбоподателят твърди, че при подаване в НОИ на болнични листи за лицето Б. К. К. с програмата „Бизнес навигатор-заплати”, използвана от дружеството, същата автоматично попълва декларация № 15, приложена към болничните листи. Пропускът при отразяване в графата ” дата на прекъсване на осигуряването” е технически. В същото време работодателят е подал декларация № 1 към НАП за лицето Б. К. К., в която е отразено, че на 17.06.2013г. осигуряването е прекратено, съответно на 19.06.2013 г. осигуряването е възникнало. От друга страна на лицето Б. К. е отказано парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 18.06.2013г. до 18.06.2013 г. , тъй като за този период лицето е в неплатен отпуск-„самоотлъчка”, който не се зачита за стаж и поради това не е в кръга на осигурените лица за риска „ общо заболяване”. Жалбоподателят твърди, че е подал в ТД на НАП декларация обр. 1- Данни за осигуреното лице, според която осигуряването на същото е прекратено на 17.06.2013г. и е възникнало на 19.06.2013 г. , следователно на 18.06.2013 г. лицето не е било осигурено. Навежда довод, че изчисляването и изплащането на парични обезщетения и помощи, съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НИИПОПДОО се извършва от съответното ТП на НОИ въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4 , т. 1 от КСО, а именно данните, които осигурителите периодично представят в НАП за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Твърди, че декларация обр. 1, подадена в НАП отразява прекъснатото осигуряване за лицето Б. К., но ТП на НОИ не е съобразил приетите в НАП данни по чл. 5,ал. 4, т. 1 от КСО и е взел предвид единствено данните, подаден в декларация № 15 към болничните листи, в които е допусната техническа грешка. Навежда още оплакване за непълнота, необоснованост и немотивираност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено. По същество, чрез процесуалния си представител адв. С.И. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания и прави искане за присъждане на разноски по приложен списък.

Ответната страна- Директорът на НОИ РУСО-Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата. Счита, че решението и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни. Моли да бъде потвърдено решението и да присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От приложения по делото Ревизионен акт за начет вх. № 383/ 19.11.2013г. за извършена частична ревизия по разходите на държавно обществено осигуряване на „Тибор” ЕАД- Плевен за периода от 01.01.2013г. до 31.10.2013г. е видно, че ревизорът е установил неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по справка № 1 в общ размер на 971,30 лв., от които главница 946,33лв. и лихва 24,97 .Ревизията е установила, че сумите са изплатени на лицето Б. К. К. като парично обезщетение при временна неработоспособност по три болнични листове, като надвзета сума по вина на осигурителя „Тибор” ЕАД-Плевен. Мотивирал е горния извод с обстоятелството, че осигурителят е представил в ТП на НОИ Плевен болнични листи за периода от 19.06.2013г. до 07.09.2013г. , като в приложение 15 към тях погрешно е отразил в т. 3, че лицето е осигурено за съответния риск и не е отразил в т. 3 на приложенията прекъсването на осигуряването от 17.06.2013г.и че към момента на настъпване на временната неработоспособност не е в кръга на осигурените лица. От приложената справка № 1 към ревизионния акт е видна началната дата на възникване на задълженията към ДОО, както и крайната дата на това задължение, с оглед изчисляване на дължимата лихва за просрочие. Справката установява, че началната дата на първото задължение , в размер на 87,62 лв. е 15.07.2013 г.,началната дата на второто задължение за 175,25 лв. е на 17.07.2013г., на третото- 07.08.2013г., на четвъртото- 19.08.2013 г. и на последното- 23.09.2013 г. , като крайната дата на всички задължения е датата на съставяне на ревизионния акт- 19.11.2013 г.

За събиране на сумите по ревизионния акт за начет на осн. чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане № 1565/27.11.2013г. на Началник отдел КПК при РУСО-Плевен в общ размер на 971,30 лв., от които главница 946,33лв. и лихва 24,97 лв.

По подадена от „Тибор” ЕАД Плевен жалба срещу разпореждането Директорът на РУСО-Плевен се е произнесъл с оспорваното в настоящето производство РЕШЕНИЕ № 7/14.01.2014г., с което е потвърдил Разпореждане № 1565/27.11.2013г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Плевен. Мотивирал е решението си с довода, че на лицето Б. К. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на основание чл. 40,ал. 1 от КСО по представени три болнични листове, които са продължение на първичен б.л. за период 19.06.2013г.-24.06.2013г., по който не е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като за първите три дни от същата обезщетението се изплаща от осигурителя, съгл. чл. 40, ал. 5 от КСО. Лицето Б. К. обаче е било неосигурено лице към началото на временната неработоспособност- 19.06.2013г. по първичния болничен лист, тъй като е имало прекъсване в осигуряването на 17.06.2013г. и на 18.06.2013г.- денят, предхождащ непосредственото начало на временната нетрудоспособност. Както е установил контролният орган при извършване на ревизията, за тези два дни К. не е имал разрешен платен отпуск и не е бил в неплатен отпуск, който да се зачита за осигурителен стаж, поради което тези два дни са отчетени от работодателя като самоотлъчка. За да потвърди разпореждането, с което на осигурителя се възлага внасянето на неоснователно платените суми като обезщетение за временна нетрудоспособност, административният орган е приел, че осигурителят не е отразил това съществено обстоятелство/ прекъсване в осигуряването/ в приложение 15 към чл. 3, ал. 1 от НИИПОПДО при представяне на болничния лист в ТП на НОИ. Въз основа на подадените неверни данни в приложение 15 към първичния болничен лист, по следващите три болнични листове/ продължение на временната нетрудоспособност/ на К. неправилно и без основание е изплатено парично обезщетение, което представлява щета на ДОО. Поради това, и на основание чл. 110, ал. 1 т. 1 от КСО, органът е счел, че причинителят на тази щета е осигурителят „Тибор” ЕАД, следствие невярно подадени от него данни за осигурителния стаж на лицето К., поради което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането за внасянето им от жалбоподателя.

От представените в хода на съдебното дирене доказателства се установи следното:

Между страните няма спор , че лицето Б. К. К. е осигурено лице с работодател и осигурител „Тибор”ЕАД-Плевен. Не се спори и по факта, че последният е представил в ТП на НОИ-Плевен четири болнични листове , обхващащи периода от 19.06.2013 г. до 07.09.2013 г. , като по първичния болничен лист за периода 19.06.2013г.-24.06.2013 г. не е изплатено обезщетение за ДОО на осн. чл. 40, ал. 5 от КСО. Не се оспорва от жалбоподателя, че в подадената от него декларация приложение 15 към първичния болничен лист № 4167802 , серия А-2012 за периода 19.06.2013г.-24.06.2013г./ л. 10 от делото/ е отразено, че лицето е осигурено за съответния риск. Също така безспорно е между страните, че осигуряването на К. е било прекратено на 17.06.2013 г. и е възникнало на 19.06.2013 г., следователно на 17.06.2013 г. и на 18.06.2013 г.- дните, които са непосредствено преди началото на временната неработоспособност/19.06.2013г./, К. е загубил качеството си на осигурено лице. Безспорно е между страните, че К. е получил сумата по ревизионния акт. Изрично, в о.с.з. на 01.04.2014 г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е заявил, че не оспорва нейния размер, както и размера на изчислената лихва.

По делото , с писмо на ТД на НАП В.Търново, офис Плевен вх. № 1219/10.04.2014г. е представена като доказателство справка от ТД на НАП-В.Търново за осигуреното лице Б. К. К. . В писмото е направено уточнение, че справката е по подадена декларация обр. 1 за месец 06.2013г. за лицето Б. К. с работодател „Тибор” ЕАД. Справката съдържа данни за лицето за периода 1.06.2013 г. до 30.06.2013 г./въведена/, и в нея е отразено, че осигуряването е прекратено на 17 число на месеца, и е започнало на 19 число на месеца/ л. 61/. Данните са въведени на 25.07.2013 г.

Спорен между страните е въпросът налице ли са предпоставки за ангажиране материалната отговорност на жалбоподателя с издаване на разпореждане за внасяне на неправилно изплатено от ДОО парично обезщетение на лицето Б. К., предвид подадената от осигурителя и въведена в ТД на НАП-В.Търново офис Плевен информация за действителния осигурителен статут на К., и конкретно- за прекъснати осигурителни права на същия в дните, непосредствено преди настъпването на временната нетрудоспособност.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуравяне / по-долу- Наредбата/, изчисляването на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО . При изчисляването и изплащането им се използват и данните от Регистъра на осигурителите, регистър "Приходи", Регистъра на трудовите договори, регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Профилактика и рехабилитация" и регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от декларацията по чл. 3, ал. 1 към болничния лист и от заявлението-декларация по чл. 4, 4а, 4б, 5, 6 и 7.

Чл. 5, ал. 4 т. 1 от КСО регламентира данните, които осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите са длъжни да представят периодично в НАП и тези данни са изчерпателно изброени.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или трудоустрояване въз основа на болничен лист. Към болничния лист задължително се прилага декларация от осигурителя (самоосигуряващия се) по образец съгласно приложение № 15 с попълнени данни относно правото на парични обезщетения. Чл. 4, 4а, 4б,5 ,6 и 7 от Наредбата регламентират декларациите, които се подават за изплащане на обезщетения за настъпили осигурителни събития, които са извън предмета на настоящето дело.

От така установената нормативна уредба следва, че изчисляването на паричните обезщетения се извършва на основание данни от източници, посочени в чл. 1, ал. 2 от Наредбата, като на първо място, това са приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО- представените в НАП данни, като законодателят е посочил, че, наред с тях, при изчисляването се използват данни и от другите източници- от Регистъра на осигурителите, регистър "Приходи", Регистъра на трудовите договори, регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Профилактика и рехабилитация" и регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от декларацията по чл. 3, ал. 1 към болничния лист. Основателно е наведеното от жалбоподателя оплакване, че административният орган не е извършил необходимата проверка на подадената в НАП декларация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, включително и в светлината на разпоредбата на чл. 5, ал. 6, пр. последно от КСО, според която тази информация се използва за изчисление на паричните обезщетения. Подадените от жалбоподателя данни в НАП, видно от приложената справка – данни за осигуреното лице Б. К. К. отразяват правилно осигурителния статут на лицето, като посочват датата 17.06.2013г. като дата на прекратяване на осигуряването и датата 19.06.2013г. като дата на неговото възстановяване. При безспорен извод, че лицето е загубило качеството си на „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО неправилно са му били изплатени като обезщетение сумите, установени в ревизионния акт. По изложените по-горе съображения, обаче, за периода след подаване в НАП на декларацията по чл. 5,ал. 4, т. 1 от КСО, причинената на ДОО вреда не е в причинна връзка с поведението на жалбоподателя, тъй като, след тази дата, в информационната система, която е следвало да ползва ответникът при изчисление на обезщетението, са били налице данни за прекратено осигуряване към момента на възникване на осигурителното събитие. От данните по делото следва, че декларацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е подадена на 25.07.2013 г. До подаването й за ТП на НОИ-Плевен не е съществувало основание да счита, че подадената декларация обр. 15 е погрешна. В тази връзка не се споделят доводите на жалбоподателя, че осигурителният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 15, ал. 1 от Наредбата, според който, при липсващи или нередовни документи ТП на НОИ изпраща уведомително писмо за отстраняване на нередностите. Подадената от жалбоподателя декларация обр. 15 не е била с пороци, налагащи отстраняването на нередовности, а невярно отразената информация в нея е установена впоследствие, което е довело и до съставяне на процесния ревизионен акт. Друг е въпросът, че установяването на тази погрешна информация е могло да бъде извършено, при направена от осигурителния орган проверка в НАП в един много по-ранен момент- това е моментът, в който в НАП е подадена вярно отразяващата обстоятелството за прекратеното осигуряване на К. декларация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО- т.е. на 24.07.2013 г. Но видно от приложената към ревизионния акт справка, към този момент вече са били извършени две плащания на обезщетение на К.- на 15.07.2013 г. и на 17.07.2013 г. Тези плащания са извършени от осигурителния орган на база представената декларация по чл. 3, ал. 1 пр. 15 без да е била налична друга информация , от която органът да направи извод за прекъснато осигуряване, респ. да откаже изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. От това следва, че за част от сумите по ревизионния акт неправилно изплатеното парично обезщетение е вследствие неправилно подадени от осигурителя”Тибор”ЕАД Плевен данни с декларация пр. 15 за осигурителния статус на лицето Б. К., а друга част от изплатеното след подаване на декларацията по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО парично обезщетение не е в причинна връзка с невярно подадени от осигурителя данни, тъй като в посочената декларация същите са правилно отразени.

По изложените съображения обжалваното решение е незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него разпореждане. Делото следва да се върне на Началник отдел КПК при ТП на НОИ- Плевен за издаване на ново разпореждане за внасяне на суми по ревизионния акт , които да бъдат изчислени на база момента на предоставяне от „Тибор” ЕАД Плевен коректни данни за осигурителния статут на Б. К. К. / подаване на декларация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО- 25.07.2013г./ и изплатените му до този момент суми като обезщетение за временна неработоспособност, съобразно с мотивите на настоящето решение.

При този изход на делото и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 350лв. –адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 7/ 14.01.2014г. на Директора на ТП гр. Плевен на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 1565/27.11.2013г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ- Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1565/27.11.2013г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ- Плевен.

Връща делото като преписка на Началник отдел КПК при ТП на НОИ- Плевен за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Осъжда НОИ, за ТП на НОИ-Плевен да заплати на „Тибор” ЕАД гр. Плевен, представлявано от изпълнителния директор Д.Д.Я. направените по делото разноски в размер на 350 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: