Р E Ш Е Н И Е

№ 19

гр.Плевен, 20 Яануари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1133 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 992 от 29.10.2013 г., постановено по нахд № 2246/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство серия К № 0284939, издаден от ОД на МВР – Плевен, с което на Е.М.Б. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 02.05.2012 г. в 18,13 часа в/на Е83, км.89.2- околовръстен път Плевен, с МПС БМВ Х 5 с регистрационен номер ЕН3843ВС, е извършил нарушение за скорост № 00209D32F66C, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № S0000010F642, като при разрешена скорост 90 км/час е установена скорост 116 км/час – превишаване на разрешената скорост с 26 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр.Плевен, представлявана от ВНД Директора Д. М., който счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Според него издаденият електронен фиш е законосъобразен, тъй като е издаден на собственика, на който е регистрирано в АИС-КАТ моторното превозно средство, а съгласно изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП „Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.” Твърди, че в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът на автомобила – Е.Б., не е посочил лицето, управлявало автомобила му. Счита, че изготвената снимка с автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението, отговаря напълно на изискванията на чл.189 ал.15 от ЗДвП и е веществено доказателствено средство в административно наказателния процес. Сочи, че съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното извършено нарушение, т.е. процесното деяние е установено от посоченото автоматизирано техническо средство. Навежда доводи, че измерената първоначално скорост на преминаващия автомобил от стационарната система за видеоконтрол е 116 км/час при ограничение 90 км/час и същата скорост е отразена в издадения електронен фиш. Според касатора при издаването на обжалвания електронен фиш липсват допуснати нарушения, той съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити – нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Посочва, че няма съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 116 км/час при разрешена такава 90 км/час, като скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол, одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът Е.М.Б., в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 02.05.2012 год. в 18:13 часа на Е 83 км 89.2 околовръстен път Плевен, с автоматизирано техническо средство е било установено извършване на нарушение, изразяващо се в превишаване на разрешена скорост от 90 км/час при управление на МПС – БМВ Х5 с рег. № ЕН 3843ВС. Установената скорост била 116 км/час и превишаването на разрешената скорост е с 26 км/час, а нарушението е установено с автоматизирано техническо средство № S 0000010 F 642.

ПРС констатирал, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. На първо място приел, че в електронният фиш не е описано точното място на извършване на нарушението, а описанието Е 83 км 89.2 околовръстен път Плевен е крайно недостатъчно с оглед яснотата на мястото, където според административно-наказващия орган (АНО) е било извършено нарушението. Според решаващия състав мястото на нарушението е задължителен реквизит съобразно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и липсата на точното му описание нарушава правото на защита на санкционираното лице и е основание за отмяна на електронния фиш. Изложил съображения, че мястото на извършване на нарушението следва да е ясно посочено с оглед изискването на закона за посочване на всички обстоятелства на нарушението и определяне на компетентния съд, който да разгледа жалбата.

На следващо място съдът приел, че в електронния фиш липсват данни за извършителя на нарушението, тъй като е посочен собственикът и ползвателят на МПС, но не и лицето, което конкретно на 02.05.2012 г. в 18:13 часа в/на на Е 83 км 89.2 околовръстен път Плевен е управлявало въпросното МПС. Поради това съдът приел, че в електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0284939 не са посочени всички съставомерни елементи на нарушението – не е отбелязано кой е управлявал МПС, респ. кой е нарушителят. Направил извод, че качеството на собственик на наказаното лице. спрямо конкретното МПС не го прави автоматично нарушител на правилата, установени в глава ІІ, раздел ІV от ЗДвП, предвид, че посочената в Електронния фиш нарушена норма /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ недвусмислено сочи за извършител на това нарушение “водачът на пътното превозно средство”, а в обжалвания Електронен фиш не е посочено кой е бил водачът на л.а. БМВ Х5 с рег. № ЕН 3843ВС.

На следващо място според ПРС липсва и описание на нарушението /както изисква чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/. В Електронния фиш не е посочено с думи нарушението. Записано е само, че е нарушена нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са дадени стойностите на разрешената и на установената скорост на движение. Същината на нарушенията по чл. 21 от ЗДвП според ПРС се състои обаче в управление на МПС със скорост над разрешената, а в ЕФ не е посочено, че Б. на 02.05.2012 г. в  18:13 часа е управлявал МПС на Е 83 км 89.2 Околовръстен път Плевен.

Останалите констатирани пороци на обжалвания електронен фиш според мотивите на ПРС били обусловени изцяло от пропуски в текстовата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП поради недобрата нормотворческа техника на законодателя, като съответно били пренесени и в утвърдения образец на електронен фиш. Първия констатиран пропуск според съда касаел липсата на предвиден конкретен издател на електронния фиш, извън изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР. Вторият пропуск на обжалвания електронен фиш касаел липсата на предвидена в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП „дата на съставяне” на електронния фиш, като негов реквизит. Съдът изложил съображения, че до отстраняване на горепосочените пропуски по съответния законодателен ред, наличните непълноти в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП следва да бъдат запълнени по правилото на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) с относимите и релевантни за казуса изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН. Решаващият съд приел, че в случая фиша не отговаря на тези изисквания и отменил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно като постановено в нарушение на закона.

Не съставлява отменително основание обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен административно наказващ орган-издател на ЕФ. Единственото изискване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН е електронният фиш да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, което в случая е спазено. Нещо повече -по отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху електронния фиш съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП да се елиминира субективният човешки фактор при установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите посредством техническо средство. А записът в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление визира разпоредените с фиша правни последици и неговата изпълняемост, но не придава на същия формата и реквизитите на влязло в сила НП, тъй като това изрично не е отбелязано в закона. Позоваването в този случай на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА също е неуместно, тъй като цитираната от ПРС разпоредба разписва запълване на непълноти в нормативни актове, в случаите , когато липсва нарочна правна уредба, какъвто не е настоящия случай. В самата разпоредба е посочено , че се прилага, когато нормативният акт е непълен, респ. ако такива разпоредби липсват. В случая с конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за посочване на конкретен административно наказващ орган-длъжностно лице от системата на МВР.

По същите изложени съображения не съставлява отменително основание и липсата на изписана дата на неговото съставяне. Разпоредбата, регламентираща изчерпателно съдържанието на електронния фиш, е чл.189, ал.4 от ЗДвП и според същата електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Видно е, че законът не въвежда изискване като необходим реквизит в ЕФ да се посочва и датата на съставянето му.

Неправилен е и изводът на съда, че в ЕФ не се съдържа описание на мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай нарушението е извършено в хипотезата на ал.1 на чл.21 и в самия ЕФ е посочено ограничението на скоростта от 90 км./час, което въвежда именно този текст извън населените места, какъвто участък от пътя в ЕФ е описан, а именно-път Е 83, км.89.2-околовръстен път Плевен. Последното е абсолютно достатъчно за съставомерността на деянието. Изписването и на административен адрес не е забранено, но не се изисква от закона и не носи допълнителна информация от значение за правилното определяне на фактите, т.е. не е съставомерен елемент в случая, без описанието на който да може да се говори за допуснато съществено нарушение. А и в случая, тъй като нарушението е извършено извън населено място, където липсва обозначаване посредством административен адрес, е невъзможно да се посочи такъв. В тази връзка, с посочването на участък от пътя, а именно- път Е 83, км.89.2-околовръстен път Плевен е изпълнено и изискването за наличие на реквизита-място на извършване на нарушението.

Не съставлява отменително основание изводът на въззивния съд, че в оспорения ЕФ не е посочено лицето, което е управлявало процесното МПС, а само собственикът на същото. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От така разписаната процедура се налага извод, че принципът е, че ЕФ се съставя на собственика на автомобила, какъвто е и настоящия случай. След като в предвидения от закона срок собственикът не е предоставил данни за лицето, което е извършило нарушението, ако то е различно от него, не е имало основание за неговото анулиране и издаване на ЕФ на друго лице.

Неправилен е и изводът на съда, че в ЕФ липсва точно и ясно описание на нарушението. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В случая съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни , за да се счете, че е налице съставомерно деяние, поради което оплакването за липса на точно и ясно описание на нарушението е неоснователно. Описано е в ЕФ и конкретният участък от пътя, на който е извършено нарушението като реквизит на ЕФ- Е 83, км.89.2-околовръстен път Плевен. Последното е абсолютно достатъчно за съставомерността на деянието, което изисква извън населеното място, каквото е околовръстния път, да не се управлява автомобил с повече от 90 км./час. Ограничените на скоростта от 90 км./час е по силата на закона, който изисква извън населените места да не се превишава скорост от 90 км./час, а не по силата на пътен знак.

Ето защо, описаното в ЕФ нарушение се явява съставомерно, а ЕФ –издаден при съобразяване разпоредбите на закона, поради което съдът, като е отменил същия, не е приложил правилно закона. Касираното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди оспорения ЕФ.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 992 от 29.10.2013 г., постановено по нахд № 2246/2013 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство серия К № 0284939, издаден от ОД на МВР – Плевен, с което на Е.М.Б. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.