Р Е Ш Е Н И Е
№ 558
гр.Плевен, 28 Ноември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Виктор Доцев, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №132 по описа на
Административен съд-Плевен за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/,
вр. чл.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. с чл.3 на Конвенция за защита
на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/.
Образувано е по искова молба от л.с. М.А.М., ЕГН **********, ОЗ – затвора
гр.Белене – 4 група, срещу Администрацията на ОЗ гр.Плевен, ИСДВР г-н П. Г. и
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Столетов” № 21
/ГДИН/, с посочено правно основание чл.2, ал.1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди с цена на иска
40 000 лв. (четиридесет хиляди лева).
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил преместен
от затвора Плевен в затвора Белене. През 2004 г. е влязъл затвора клинично здрав, и от некомпетентността и бездействието на Медицински
център /МЦ/ – затвора Плевен и Администрация
до сега има издадени шест епикризи, уточняващи заболяванията му. Твърди, че
една от причините за тези заболявания са условията, в които е живял, ходил,
хранел, спал и условията, при които е бил принуден да ходи до тоалетна. Твърди,
че е възможно вследствие на това да е получил диабет. Сочи, че спи на дюшеци по 5 см дебелина, а има тежка форма на
дискова херния в момента от 2 г. назад, трудно лечима, поради полиневропатията, с която също се е сдобил в затвора, тъй като не е лекуван, не е
преглеждан и не е извеждан, когато се
оплаквал от МЦ – затвора Плевен и Администрацията. Твърди, че на
здравето му вреди и влагата, в която са
го изпратили, в затвора Белене. След престой в приемна в затвора Белене, от
около 10 дни, вследствие на влагата и студа се е усложнило придвижването му,
започнали са да му поставят обезболяващи и инжекции и лекуващите на 2-ри
декември 2013 г. след усложнения на
дискова херния, полиневропатията и
заболяванията на крайниците, го превели за лечение в СБАЛЛС – затвора гр.София
– неврология, където е към момента на подаването на ИМ.
Твърди още, че е осъден за първи път, поради което
следва да изтърпява наказанието си в общежитие от „Закрит тип”, а в затвора
Плевен е бил настанен на етаж в режим с осъдени на доживотен затвор, където са
се отваряли и затваряли врати по цял ден. Бил е настанен в стая без прозорци в
около 50 кв.м. стая с 16, 18, 22 човека. След като е писал до съда, е бил
настанен в стая за трима човека и е спял в тоалетната. Бил е принуждаван да
пише декларации, че не се оплаква от нищо, като е заплашван, че в противен
случай ще бъде изместен в карцера.
Прави искане съдът да разгледа защо ищецът е преместен в затвора Белене от затвора Плевен,
както и иска да бъде върнат обратно. Счита, че следва да изтърпява наказанието
си в затвора Плевен, в общежитие от закрит тип.
Исковата молба е била оставена без движение като
нередовна с Определение №128/11.02.2014 г. /л.л.5,6 от делото/. Указано е да се
отстранят нередовности: да се внесе държавна такса по сметка на Административен
съд – Плевен в размер на 10 (десет) лева и да се представи платежния документ
по делото; да се представят преписи от исковата молба за посочените ответници;
Да се уточни дали претендира обезщетение за вреди или иска да бъде преместен от
затвора Плевен в затвора Белене. В случай, че претендира обезщетение за вреди,
да уточни вследствие на кои действия твърди, че са настъпили тези вреди. Ако се
оплаква от лоши битови условия в затвора и от неправилно лечение, да посочи кои
условия конкретно са му причинили вреди и какви действия във връзка с лечението
му не са предприети; от какви заболявания страда, като удостовери тези
заболявания с писмени документи; какви действия е искал да бъдат предприети, а
не са били предприети във връзка с лечението му; кои органи и/или длъжностни
лица не са извършили дължимите по закон действия; за кой период са му причинени
вреди; какви вреди са му причинени, като ги разграничи не само като имуществени
или неимуществени, но и конкретно какви са те – болки, страдания, влошено
здравословно състояние или други и какви; в какво се състои искането му до
съда. В случай, че иска преместване от затвора Плевен в затвора Белене,
направил ли е необходимите постъпки за това; обезщетението в размер на 40 хиляди
лева във връзка с това преместване ли претендира и на какво основание; в какво
се състои искането му до съда.
В изпълнение на съдебното определение ищецът е
депозирал „уведомително писмо по искова молба” /л.л.15-19/ и е представил
документ за платена държавна такса /л.14/. Направил е следните уточнения: Нарушени
са правата му, нанесени са му
неимуществени вреди – болки и страдания, стрес, принуждаване чрез
неправомерни действия от служител Администрация на затвора Плевен /ИСДВР/ и
въпреки влошеното му здравословно състояние, от затвора Плевен – неправомерно,
чрез заблуда на ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, са му издействали
преместване в затвора гр.Белене. Сочи, че изтърпява наказание от 17 г. и 6
месеца лишаване от свобода, считано от 09.08.2004 г., като от октомври 2004 г.
е в затвора гр.Плевен. През 2005 год. му е
отменена присъдата и отново е осъден от 2007 г. до 2009 г. – юни месец е
изтърпявал в затвора гр.Белене и от юни 2009 г. отново е прехвърлен в затвора
гр.Плевен.
Твърди, че в затвора гр.Плевен е влязъл здрав, без
каквито и да е здравословни проблеми, с добро телосложение, без оплаквания или
болести. Вследствие на условията, в които е
бил в затвора гр.Плевен през 2004
– 2005 г. и отново от юни 2009 г. до октомври 2013 г., здравето му се влошило и
придобил множество заболявания, както следва: 1. Изпадали са всичките му зъби и
коса, тъй като не е изпращан при медицински специалисти; 2. Получил
тромбофлебит и множество кисти на двата бъбрека, за което е лекуван с
аналгетици, не е воден при специалисти, вследствие на което здравословното му
състояние се влошило; 3. Получил стрес, диабет и диабетна полиневропатия, за
което се е оплакал, не е бил лекуван, а тя е била открита след 2 години в
СБАЛЛС – гр.София; 4. Получил дископатия, прерасла в дискова херния с 2
предложения след лечение в СБАЛЛС – гр.София, да се оперира във външно лечебно
заведение, но от 2013 г. януари и
2014 г. януари му се отказва, след като
не му се разрешава прекъсване по установения ред от НПК; 5. при лечението за дисковата херния в СБАЛЛС –
гр.София, са му открили и ставни заболявания и множество шипове в гръбначния
стълб в областта на врата, които водят до схващания на двете му ръце и дланите;
6. Никога не е слагал очила, сега е
диоптър +3,25 от диабета и продължава да се влошава.
Твърди, че като е писал за тези заболявания и за
недоброто лечение, си навлякъл неприятности, късали са му жалбите и за 9 години
затвор се е стигнало до наличието на 6 броя сериозни заболявания, за които има
издадени епикризи. Твърди, че е проявено нехайство и ненавременно лечение.
Сочи, че тези заболявания са резултат на мизерията, в която е живял 4 години на
І етаж затвора Плевен - студ, влага, течение и мизерия, лоша храна и вода.
На второ място твърди, че е осъден за първи път да изтърпява
наказанието си в „Общежитие от закрит тип”. В гр.Плевен такова общежитие има –
до самия Окръжен затвор – подсигурен с нужната охранителна система за това – и
подобни на него по режим и присъди изтърпяват наказанието си в общежитието. Но
той и още около 60 човека изтърпяват наказание в корпус на Окръжен затвор Плевен за
рецидивисти. Така бил в рамките на 4 години от 2009 г. Вместо общежитие от
„закрит тип” през юни 2014 г. той и други лишени от свобода за първи път, от
първи етаж на Окръжен затвор – поради заболявания, писане на жалби, били
преместени на трети етаж в същия затвор, където се помещавали в крило с осъдени
с доживотни присъди и където по цял ден били „отваряни и затваряни”. Стигало се
е до неприятни случаи „с колеги и тях”. Този ежедневен стрес преминал за ищеца
в рамките на 5 месеца, това е периода, през който М. е завел дело срещу Затвора
докато същото е било прекратено от съда. През това време е бил настанен в стая
около 35 кв.м. с 24 легла едно върху друго, счупени прозорци и рамки, с
неугледна тоалетна като санитарен възел, без постоянна вода, счупена тоалетна
чиния, с 22 настанени лица. Въпреки всичко е било по-добре от предходната
килия в мазата, в която е бил настанен 4
години и е било тъмно, мизерно и влажно. В тази килия имало въздух и слънце.
На следващо място твърди, че от 2011 г. до септември
2013 г. е изпълнявал длъжността Председател на Съвета на колектива /кмет на
затвора гр.Плевен/. Никога не е имал конфликтни ситуации с администрацията на
затвора, изпълнявал е стриктно задълженията си. Към края на септември 2013 г.
обаче му спрели за 2 месеца - август и септември, 4 кръстчета, полагащи му се
като председател, заради това, че пише жалби до съда. След като бил освободен
от този пост на следващата сутрин след проверката в 8 ч. 30 мин. бил извикан в
кабинета на ИСДВР – г-н Г. и в присъствието на две
лишени от свобода лица бил помолен да напусне стаята и да се премести в друга,
по – удобна - с теракот, като целта на администрацията била да го държи под
наблюдение, тъй като там били „негови хора”.
Преместил се в тази стая и в нея нямало врата на тоалетната, леглото му
било срещу тоалетната на отвора без врата на 30 см., цял ден и нощ вдишвал
миризмите от там и имал обходно място с дължина 1,80 м. на ширина 30 см., без легло, шкаф, маса и
стол. Там живял 1 месец. След многократни молби да бъде преместен в друго
спално помещение, ищецът бил преместен, но в затвора гр.Белене.
По отношение на искането му да бъде преместен от
затвора гр.Белене в затвора гр.Плевен сочи, че този въпрос ще бъде изяснен от
него на делото, когато бъде призован, „за да не измислят нещо ново до тогава”.
Ищецът формулира две искания до съда:
1.
Моли съда
да разгледа „това ми преместване –
необичайно – лъжливо, посъветвате с тази администрация и бъдат добри да бъда
прехвърлен по район – в гр.Плевен, общежитие „закрит тип” и всичко да остане в
миналото и гладко, тъй като те добре знаят как съм прехвърлен – и да не стигам
до крайности и близки на починалите”.
2.
Тези
действия срещу ищеца, довели до влошеното му здравословно състояние „вследствие
на живота в затвора Плевен в годините – болки, страдания, стрес – напрежение,
довело ме до разруха емоционално и физически, нанесени ми неимуществени вреди
от страна на Администрация и служащ в нея ИСДВР – г-н П. Г. – ОЗ Плевен и ГДИН
гр.София, невзела своевременно мерки, чрез посочени жалби за това, претендирам
иск от 40000 лв. /четиридесет хил.лева/, които моля да уважите!”
Съдът с определение №287/13.03.2014 г. /л.л. 20-22/ е приел,
че въпреки подробното изложение на ищеца на 8 страници, исканията на М. остават
неизяснени. С оглед на двете посочени по – горе и формулирани искания, на ищеца
е указано да посочи кратко, ясно и конкретно :
По т.1-дали претендира
преместване от Затвора Белене в затвора Плевен и при преместването си да бъде
настанен в затворническо общежитие от закрит тип; подавал ли е молба за
преместване и била ли е същата уважена;
По т.2-Дали искането
по пункт 2 представлява иск за обезщетение за вреди в размер на 40 хиляди лева,
състоящи се в болки, страдания, стрес, напрежение, емоционална и физическа
разруха или друго и какво; дали тези вреди са му причинени от лошите условия в
затвора и да посочи кои са конкретно тези лоши условия (относно размерите на
помещението, лошата хигиена ли и други и кои конкретно) или вредите са му
причинени от несвоевременно взетите мерки за лечение (като в този случай посочи
какви конкретни мерки и кога е искал и дали и кога са били уважени) или вредите
са причинени и от лоши условия и от ненавременно и неадекватно лечение; за кой период
претендира обезщетение (от-до); да представи доказателства за сочените обстоятелства
(цитираните епикризи).
В изпълнение на определение №287/13.03.2014 г., ищецът
е депозирал следното уточнение:
По отношение на преместването
му в затвора Белене твърди, че това
преместване е подкрепено с лъжи и
интриги от Администрацията на затвора Плевен и отряден началник – ИСДВР – П. Г..
Сочи, че ако е създавал напрежения, подучвал лишени от свобода за
нерегламентирани действия в затвора Плевен срещу Администрацията, е щял да
бъде наказан с карцер и с присъда по НПК. Твърди, че по район затвора Белене не
му е място за изтърпяване на наказанието. Влагата и студът му пречат от идването му тук и са
усложнили ставните му заболявания, шиповете и дисковата херния. Три месеца е бил
в болница. Сега само лежи. Тези обстоятелства са били известни на служителите в
затвора Плевен, но твърди, че умишлено са го докарали в затвора Белене. Твърди
още, че в гр.Плевен има Общежитие „Закрит тип”, който му е по район и при това
изтърпява за първи път наказание лишаване от свобода. Моли да бъде върнат и
настанен в това общежитие, където да продължи да изтърпява наказанието си.
По пункт две от
исковата молба – относно претендираното обезщетение в размер на 40000 лв.
Твърди, че оплакванията му са свързани с лошите условия, допринесли за
влошаването на здравето му и придобити заболявания; наличието на влага, студ,
занемареност на помещенията, в които с години е живял, тъмнота, бацили във вода питейна и
храната, хлебарки, мизерия. Сочи, че
лошите битови и хигиенни условия и наличието на насекоми близо 2 години – 2012 г./ 2013 г. му причиняват натравяния. Налице е стрес, нерви, напрежение,
безсъние, като не го лекуват правилно.
Живял е в помещение с много хора, с несъответни размери и с лоши санитарни
възли. Живеел и се е хранил срещу тоалетната. Съжителствал е с лишени от
свобода със специален режим, с доживотни присъди на един етаж и в един коридор,
поради придвижването им е бил ограничен в правото си на свободно време. По
отношение на здравословните проблеми твърди, че не са взети навреме мерки за
лечение и откриване на заболяванията му
за периода 2009 г. – 2013 г.
При така направеното поредно уточнение от страна на
ищеца, съдът с Определение №352/28.03.2014 г. е намерил за установено, че се
касае за две претенции:
1. Искане за преместване на ищеца от затвора гр.Белене
в затворническо общежитие от закрит тип към затвора гр.Плевен;
2. Иск за обезщетение за вреди от лошите битови условия
в затвора Плевен, конкретно посочени от ищеца в последната молба, които са
довели до влошаване на здравословното му състояние и са му причинили стрес,
нерви, напрежение, безсъние за периода 2012-2013 год.
С това определение съдът е приел, че първата претенция
е недопустима за разглеждане. Разпоредбата на чл. 62, ал.1
от ЗИНЗС, която понастоящем регламентира предпоставките за
преместване на лишените от свобода от един затвор в друг, предоставя
правомощията по преместването на лишените от свобода от един затвор в друг на
главния директор на ГДИН. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС,
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията": при включване в обучения, в курсове за придобиване на
специалност или за повишаване на квалификацията - при изявено желание от
лишения от свобода; при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско
предписание; по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на
постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти; по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; в
случаите на чл. 57, ал. 2 и 3. Направен
е извод, че преместването на лишените от свобода от един затвор в друг е
предоставено единствено в дискреционната власт на Главния директор на ГД”ИН”,
поради което молба за преместване следва да бъде отправена единствено до него,
не до съда. От друга страна и на основание
чл. 62, ал.3 ЗИНСЗ заповедите за преместване, респ. отказът да се уважи
молба за преместване подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието. Последната
разпоредба изключва изрично съдебния контрол за законосъобразност върху
административните актове, свързани с преместването на лишените от свобода. По
изложените съображения и на основание чл. 159, т.1
АПК подадената искова молба в частта на направеното искане за
преместване на л.св.М. *** в затворническо общежитие към затвора Плевен е
оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото в тази
част е прекратено.
Производството по делото в останалата част - по
отношение на предявения иск за обезщетение за вреди в размер на 40 хиляди лева
от лошите битови условия в затвора Плевен, конкретно посочени от ищеца в
последната молба, които са довели до влошаване на здравословното му състояние и
са му причинили стрес, нерви, напрежение, безсъние за периода 2012-2013 год., е
насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. Ищецът е посочил като
ответници Администрацията на ОЗ гр.Плевен, ИСДВР г-н П. Г. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр.София, бул.”Столетов” № 21. От посочените ответници съдът е приел за надлежен
такъв единствено Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, останалите нямат
качеството на юридически лица по смисъла на чл.205 от АПК, поради което
производството по делото по отношение на Администрацията на ОЗ гр.Плевен и
ИСДВР г-н П. Г. е прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Ответникът по иска - ГДИН, е подал писмен отговор на
исковата молба /л.48/. В същата искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че
не са настъпили вреди на ищеца, които да са пряка последица от незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на длъжностни лица от Затвора – Плевен. Ищецът не
е посочил разпоредба от нормативен акт, от който пряко или по негово искане да произтича
задължение за действие от страна на администрацията. Сочи, че в тежест на ищеца
е да докаже, че е налице конкретно незаконосъобразно действие или бездействие,
което непосредствено му е причинило вреди, в какво се изразяват тези вреди и
размера им. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание,
ищецът М.А.М. се явява лично. Поддържа иска и моли да бъде
уважен така, както е предявен. Счита, че има нарушения, допуснати от страна на
затвора Плевен. Посоченото в жалбата е за условията, които са довели до
влошаване на здравословното му състояние, за създадените некомфортни ситуации
по време на престоя му – от страна на храната, водата, условията. Специално
водата – и двата му бъбрека са увредени през този период – влязъл е клинично
здрав в затвора 2004 г. и впоследствие всичко му е от плевенския затвор –
мизерията, храната, търпял е лишения, стрес, от който се е явил диабета му през
2012 г.
Ответникът Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” гр.София се представлява от юрисконсулт П.П. с пълномощно по делото. Моли
да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по
основание и размер, като подробни съображения излага в писмени бележки. В
допълнение претендира в случай, че се
отхвърли предявения иск, да се присъди в полза на ГД ”Изпълнение на
наказанията” юрисконсултско възнаграждение съобразно размерите, посочени в
Наредба 1 съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.8, във връзка с чл.7,
ал.1, т.4 в размер на 300 лева. В представените
писмени бележки /л.л.161-164/ твърди допълнително, че в ИМ не се сочи наличие
на неизпълнение на вменено от закона задължение, което да доведе до неимуществени
вреди. Сочи, че не се доказват такива вреди. След като описва настаняването на
лицето през тези години, сочи, че всички спални помещения са обзаведени с
отделни легла, шкафчета за лични вещи, маси и столове. Има вътрешен санитарен
възел, достъпът до който е неограничен през денонощието. Спалните помещения са
в добро състояние съгласно нормите и изискванията. Хигиената се поддържа от
лишените от свобода, като отказът да се изпълнява почистването се наказва с
дисциплинарно наказание. Редовно са раздавани и получавани перилни и миещи
препарати. Счита за неоснователни и неистинни
твърденията, че не са осигурени подходящи хигиенно – битови условия, или
ако са били осигурени предпоставки и средства за поддържането им, същите са
били лоши. Сочи, че поддържането на хигиената в местата за лишаване от свобода
съгласно чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС е възложено на лишените от свобода, а администрацията
има задължение единствено да осигури условия за полагането на тази грижа, което
в случая е станало. Моли да не се кредитират показанията на свидетелите, тъй
като през целия им разпит ищецът им е подсказвал отговорите. Твърди, че техните
показания не кореспондират с действителността, и са предварително уговорени. Свидетелите
са били в различни килии с ищеца, поради което не са могли да придобият
непосредствени впечатления от условията, при които е бил в затвора. М. не е бил
настанен в зона за повишена сигурност /ЗПС/. Настанен е бил в отделена
физически част от третия етаж - отделение ”закрит тип нерецидивисти“, отделено
от ЗПС. Твърди, че изискването за жилищна площ от 4 кв.м влиза в сила от
01.01.2019 г. в съответствие с чл.43, ал.3 ЗИНЗС - §13 от ПЗР на ЗИНЗС. При
настаняването е съобразена личностовата съвместимост. Моли съда да кредитира
писмените доказателства, удостоверяващи осветлението и отоплението на корпуса
на затвора, извършените разходи за дезинфекция и дератизация, миещи и перилни
препарати, материали за строително - ремонтни дейности, за газьол за отопление,
електричество, вода. Сочи, че администрацията е предприела всички необходими
действия за извършване на ремонтни дейности и профилактични такива, осигуряване
на миещи и перилни средства, осигуряване на необходимото осветление и отопление.
Моли да се отхвърли иска изцяло като неоснователен .
Окръжна
прокуратура – гр.Плевен се представлява от прокурор В. Д., който дава заключение, че искът е неоснователен. В процеса на делото е установено, че е недоказан,
т.к. не е налице причинно-следствена връзка – актове или действия или
бездействия на ГДИН, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
твърдяните увреди от ищеца. Съгласно разпределената доказателствена тежест
в производството ищецът е бил задължен
пълно и главно да докаже наличието на увреда и че същата се дължи на действията
на администрацията на затвора. Счита, че в съдебното дирене това не е
установено, поради което ищцовата претенция се явява неоснователна. Счита, че
иска следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен, т.к. не е изпълнен
фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковата молба,
съответно допълнена и уточнена, е допустима. Всяко лице има право да предяви
иск за обезщетение за вреди, причинени от действия или бездействия /каквито се
твърдят/ на административни органи и длъжностни лица /чл.203, ал.1 от АПК/.
Незаконосъобразността на действията и бездействията, които се твърдят, се установява
от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
По отношение на фактите съдът съобразява следното:
Свидетелят М.Й.К. твърди, че
през 2012 г. от 01.01. е бил в едно спално помещение с ищеца на първия етаж в
затвора Плевен. През 2013 г. са били на третия етаж в различни спални
помещения. Зимен сезон е било през 2012 г., докато са били заедно. Били са при
лоши битови условия. Спалното помещение е било голямо, имало е влага. Били са
над 10 лишени от свобода. Имало е санитарен възел, в който е нямало топла вода,
не е имало вентилационна система, миришело е. Капело е, когато вали. Имало е
плъхове в тоалетната, те са живеели в килията. Хлебарки е имало въпреки, че са
пръскали, но е нямало никакъв ефект. Имало е дървеници, влага, дори да работи
парното е нямало постоянно затопляне, защото касите на прозорците не са били
уплътнени. Парното е работело, но не е топлело помещението. Температурата не
може да каже точно колко е била, но е било студено. Помещението не било
боядисано. Отгоре е капела вода. Било е много мизерно. Подът е цимент, нямало е
настилка. Стените са били в трагично състояние – на замазка. Имало е една пура
осветление в цялата стая. Стаята е била по-голяма от (съдебната) зала – два
пъти колкото нея. Това е била 24 килия на първия етаж. Всичко, което е казал,
се отнася за нея. Тя е по-малка от стаята, в която се намира в момента. Там е
имало една пура, която свети. Пречела им е да четат. Виждали са, но се е
стъмвало след 5 часа, а са пускали осветлението след 7 часа до 10,30 часа
вечерта. Осветлението не е било достатъчно да се чете. Виждало се е, но
недостатъчно. Имало е хлебарки, дървеници, бил излязъл един плъх. Питейната вода не била
чиста. Като се напълни шише се е виждало, че има песъчинки. Храната не е лоша,
не е (и) хубава. За него не била достатъчна като количество. Като калориен
прием не била достатъчна. Ищецът е бил с диабет и не са му давали специална
храна. През 2013 г. са били на третия етаж в различни помещения – св. във втора
килия, а ищецът в 12. Имал е пряка видимост към неговата килия. Не знае колко
време е бил той там – през 2013 г. са ги качили там – юни-юли. От м.януари 2012
г. до юни-юли 2013 г. е бил долу на първия етаж. От тогава до края на 2013 г. е
бил на третия етаж. Килията е била по-голяма от съдебната зала – два пъти по-голяма от залата, в която е
в момента. Не знае колко човека са били настанени там, но храната и водата са били
същите. Имало е хлебарки във всички килии. Няма спално помещение, в което да
няма хлебарки. Постоянно са ходели на лекар за тези неща. Виждал е, че в
неговата килия има хлебарки и дървеници. За друго не знае дали е имало. Хранят се
в обща столова. Тя е само една и всички лишени от свобода се хранят там по
групи. С ищеца са били в една група и е можел да види с какво се храни той. На
третия етаж са били осъдени за първи път заедно с осъдени с доживотни присъди –
от едната страна те, от другата – осъдените за първи път. Не знае каква е била
водата в неговото спално помещение. Имало е влага и мухъл във всички спални
помещения. Имало и в неговото. Пускали са ги да се разхождат и е виждал. И в
банята на третия етаж, която е обща, също има мухъл и влага. На 4 душа се къпят
60 лишени от свобода. На първия етаж е имало трета вишка почти на всяко легло. Правил
е запитване до началника и той му казвал да си пусне жалба по административен
ред. Имало е три тройни вишки в килията, имало е и двойни – 7-8. Нямало е
единични легла. Всички легла са били заети – на първия етаж. На третия етаж е
имало двойни вишки, тройни е нямало. Били са 5-6 двойни легла и на всички е
имало настанени лишени от свобода, става въпрос за неговата килия. Кофи се
пълнят с вода и се измива тоалетната с тях. Това е било и на първия, и на
третия етаж. Има вътре тоалетен възел, но само вечер от 8 до 10 часа вечерта
има вода. Въпреки че има изграден санитарен възел в спалното помещение, той се
ползва само вечер. На третия етаж осъдените на доживотни присъди са ги карали
непрекъснато на доктор, на каре и са държали заключени (осъдените с други
присъди). Правили са заедно с тях свиждане с близките си. В 4 спално помещение
на третия етаж е бил преместен ищецът, то е малко спално помещение. Вишката е
била единична и до леглото е бил санитарния възел. Бил е настанен от 12 спално
помещение в четвърто. Поддържането на хигиената в помещенията, в които търпят
наказания лишените от свобода, е възложено на лишените от свобода, но няма
препарати, дават се само по два сапуна на месец – един за пране, другия за
къпане. Без перилни препарати, нито почистващи препарати.
Свидетелят
Т.П.П. изтърпява наказание в затвора гр.Плевен от 2009 г. Откакто е в затвора е
с ищеца заедно – първо са били в затвора Белене, после в затвора Плевен. Не са
били в едно спално помещение. От 01.01.2012 г. св. е бил в Плевенския затвор –
първо на първия етаж, после на третия етаж. През 2013 г. е бил на третия етаж,
няма спомен от кога. С него е бил, откакто са го качили на третия етаж. Не си
спомня от кога точно е на третия етаж – от 2012 г. или от 2013 г. Преди това са
били на първия етаж, но в различни спални помещения. Имал е видимост към
неговото спално помещение, там е имало дървеници, влага, конденз по тавана.
Откакто е в затвора е все така и досега е така. Питейната вода е тиня във
всички спални помещения. Една и съща тръба е. Във всяко спално има тоалетна и
санитарен възел. През деня са отключени и може да отиде в неговата килия. Във
водата има пясък, тиня. Личи като се налее в шише. Хранят се в столовата всички
заедно, целия етаж. И 2012 г., и 2013 г. се хранят заедно. Смята, че ищецът
страда от диабет, дископатия, че е на диета, на специална храна – варени картофи и
каша. Постоянно е на такава храна, откакто има наблюдения върху него. Влага има
и на първия, и на третия етаж, постоянно. Относно размерите на килиите, в които
е бил ищецът, не може да ги определи. На първия етаж килията е била на
половината на (съдебната) зала. Там са били 22-23 лишени от свобода. Имало е
легла на два и на три етажа. Всичките са били заети с лишени от свобода.
Килията на третия етаж е била на половината на (съдебната) зала. Едни и същи са
килиите. На третия етаж мисли, че са били 12-13 човека. Леглата са били на два
етажа, всичките са били заети с лишени от свобода. На третия етаж е имало лица
с доживотни присъди. Преди да преместят ищеца в затвора в Белене, е бил в малка,
тясна килия. Мисли, че са били 4 човека в нея, тогава св. е бил в карцера. На първия
етаж са излизали гризачи, капел е конденз от тавана. Имало е дървеници.
От събраните писмени доказателства за условията в
затвора – Плевен се установява следното: Съгласно справките на л.л.54-56, М.
изтърпява едно общо наказание “лишаване от свобода” в размер на 17 г. и 6
месеца, по три отделни осъждания, на основание чл.чл.23, 25, 116, 149 и 196 от
НК, считано от 27.11.2007 г. От 31.07.2009г. е в Затвора – Плевен. В този
затвор е обособено отделение “закрит тип нерецидивисти”. Това отделение е било
на първия етаж на корпуса на затвора, а от 26.06.2013 г. е обособено на ІІІ
етаж в корпуса на затвора. Всяко спално помещение е обзаведено с отделни легла, шкафчета за лични вещи, маси и столове,
подредени по образец. Има вътрешен санитарен възел, достъпът до който е
неограничен през денонощието. Едно шкафче се използва от двама лишени от свобода
за тоалетни принадлежности и лични вещи. За всяко спално помещение има
определен отговорник. Хигиената се поддържа от лишените от свобода по определен
график. Ежемесечно се предоставят безплатно перилни и миещи препарати по норма,
утвърдена от Министерството на правосъдието /МП/. На всеки лишен от свобода е
предоставен метален шкаф в хранителния блок за съхраняване на хранителни
продукти. Ел. захранването в затвора се съблюдава съгласно чл.19, ал.1
от Правилника за вътрешния ред. Докато
е бил на първия етаж, М. е пребивавал в 124 и 120 килия. Същите са с площ
съответно 23,04 кв. м и 35 кв.м. В тях са пребивавали съответно 6-7 лишени от
свобода в първата и 10-12 във втората килия. От 26.06.2013 г. М. е на ІІІ етаж,
в 312 килия с площ 35 кв.м, с населеност 12-14 души. След претенция за голям
брой настанени, е преместен в 314 килия от 10.04 кв.м., общо трима лишени от
свобода. Изразявал е желание да бъде преместен от едно в друго спално помещение,
което желание е било удовлетворявано. Не
е имал други претенции относно хигиенно – битовото състояние на спалните
помещения. Спалните помещения са в добро състояние съгласно нормите и изискванията.
Съгласно медицинската справка на л.л.57-60, след настоящето си постъпване в
затвора Плевен през 2009 г., многократно е бил лекуван за различни оплаквания и
заболявания. Преглеждан е освен от лекаря на затвора и от специалисти - невролог,
нефролог, ендокринолог. Бил е на лечение в затворническа болница – София. При
такова лечение /август 2012 г./ е
диагностициран захарен диабет инсулинонезависим тип, провежда редовно лечение с
лекарства, правят му се изследвания. На 15.08.2013 г. е дадено медицинско
заключение за “ЕМГ данни за лекостепенна симетрична сензорна полиневропатия на
долни крайници предно – коренчева увреда Л4-ЕС1- подостър характер”. Не дава
съгласие за оперативно лечение срещу подпис в медицинския картон. На 21.10.2013
г. е преведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора – Белене, като е изпратен
с поддържащата терапия, назначена от специалисти, и рецептурна книжка.
След разпита на свидетелите от
ответника са поискани отново писмени доказателства за настаняването в затвора.
В получените такива /л.л.141-159/ допълнително се сочи, че няма режим в
подаването на вода, изключая авариите или повредите във водопреносната мрежа.
Ищецът никога не е бил настаняван със свидетелите в едно и също спално помещение
едновременно. Приложени са списъци, удостоверяващи, че двамата свидетели за
известно време са били заедно в една килия, но ищецът не е бил с тях. В
медицинската справка /л.л.153-157/ е посочено, че М. е със заболявания Дискова
херния Л5-ЕС1. Захарен диабет – неинсулино – зависим. Добър гликемичен контрол.
Диабетна полиневропатия – лека степен. Видно от справката, през 2012-2013 г. многократно
е преглеждан. Бил е на диетичен режим от 16.01.2012 г., а след
диагностицирането на диабета – на диетичен режим за диабет. Приложени са
списъци на лицата, получаващи диетична храна /л.л.156,157/. От същите е видно,
че диетична храна получават освен диабетиците, болните с чернодробни и
стоматологични заболявания. На различна диета са и лицата, пожелали това по
религиозни причини. Приложена е справка за отоплението и осветлението в затвора
/л.158/. Видно от последната, отоплението се извършва с локално прано, при
денонощен режим на работа. Отопляват се както килиите, така и столовата.
Посочени са видовете и мощността на радиаторите. Осветлението се извършва с
луминисцентни тела ЛОТ, като са посочени тяхната мощност и светлинен поток.
Приложена е справка за извършени разходи в Затвора – Плевен, от която е видно,
че през 2012 и 2013 г. са направени разходи за дезинфекция и дератизация, за
перилни и миещи средства, за материали за строително-ремонтни дейности, за
газьол, ползван за отопление, за електрическа енергия и вода. В о.с.з. на
30.10.2014 г. ищецът е запознат с тези доказателства, не възразява да се
приемат по делото и не ги оспорва.
При така установените факти, съдът прави
следните изводи:
Към
периода, посочен в ИМ - 2012 и 2013 г., както и понастоящем, действа ЗИНЗС.
Съгласно последния, местата за лишаване от свобода се създават и закриват със
заповед на министъра на правосъдието, т.е. с акт на държавен орган в рамките на
неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗИНЗС общото
ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност
се осъществява от Министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието
определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни служби в рамките
на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и териториалните й служби (чл. 10, ал. 2, т.8 ЗИНЗС), а
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС
тази дирекция е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а затворите,
поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията"
са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). Следователно ГДИН е администрация, която следи дейността
по изпълнение на наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с
установените в нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за
неизпълнението на задълженията, възложени на нейните служители в тази насока.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Искът за вреди може да
се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с
оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни
действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда,
пред който е предявен искът.
Искът се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК,
като ответникът по настоящето дело - ГДИН, е юридическо лице. За вредите, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. В конкретния случай ГДИН-София е пасивно легитимирана да
отговарят по иска за обезщетение за вреди, предявен от ищеца М..
Искът за обезщетението
за неимуществени вреди в случая е предявен за вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен,
който съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК е в подведомствеността на
административния съд, а местната подсъдност е съобразно чл.204, ал.4 от АПК.
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за претърпени вреди от условията в затвора - Плевен, за които се
твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен.
По отношение на отделните твърдения, изложени в
отделни точки на уточнената ИМ за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2013 г. (съгласно
уточнението на иска), съдът съобразява следното:
Твърденията, че през
2004 г. е влязъл затвора клинично
здрав, и от некомпетентността и
бездействието на Медицински център – затвора Плевен и Администрация му до сега
има издадени шест епикризи, уточняващи заболяванията му, са извън предмета на
делото. Доколкото периода, посочен в уточнената ИМ, е различен, не могат да се
търсят вреди от предходен период. Освен това ищецът не е представил сочените 6 броя
епикризи. Дали една от причините за тези заболявания са условията, в които е
живял, ходил, хранел, спал и условията, при които е бил принуден да ходи до
тоалетна, също не е доказано. Следва да се посочи, че съдът не приема
показанията на св.К. за достоверни, доколкото ищецът неколкократно му е подсказвал
отговорите на въпросите, което е отразено в съдебния протокол. Освен това същият
свидетел е и ищец по дела относно
условията в затвора – Плевен, което е служебно известно на съда. По тази
причина съдът ще цени показанията на св.К. само когато са в съответствие с писмените
доказателства и когато установяват неблагоприятни за ищеца факти. Вероятността,
че е възможно вследствие на условията в затвора да е получил диабет, посочена в
ИМ, не е доказана по никакъв начин, дори не са посочени от ищеца доказателства
в тази насока. Твърдението, че спи на
дюшеци по 5 см дебелина, също не е доказано – никой от свидетелите не
твърди подобни обстоятелства. От представената от затвора медицинска справка е
видно, че ищецът има дискова херния, но също така е видно, че не се е съгласил
да се подложи на оперативно лечение. Същият боледува от полиневропатия, която е
била диагностицирана по време на престоя му в затвора. Твърденията обаче, че
заболяването е станало по причина, че не е лекуван, не е преглеждан и не е
извеждан, когато се оплаквал, са неоснователни. Видно от медицинските справки,
същият многократно е бил преглеждан, диагностициран и лекуван. Консултиран е с медицински
специалисти, лекуван е в болница, правени са му изследвания, изписани са му
безплатни лекарства, с които се лекува. Следва да се посочи, че такива действия
са извършвани и преди периода, посочен в ИМ. Видно от медицинската справка, М.
е имал заболявания, когато е влязъл в затвора - Плевен. По отношение на
твърденията, че на здравето му вреди и влагата, в която са го изпратили, в
затвора Белене, по този въпрос не е поискал и не са събрани доказателства,
поради което съдът ги счита за недоказани. Не е спорно между страните, че М. е
осъден за първи път, поради което следва да изтърпява наказанието си в
общежитие от „Закрит тип”. Твърденията обаче, че в затвора Плевен е бил
настанен на етаж в режим с осъдени на доживотен затвор, където са се отваряли и
затваряли врати по цял ден, е неоснователно. Отделението “Закрит тип
нерецидивисти” от 26.06.2013 г. е било разположено на ІІІ етаж, на който етаж е
била и ЗПС, но същите са били физически отделени. Разполагането на различни
отделения в затвора на един етаж не е забранено, и с оглед на липсата на
физическа свързаност не може да се твърди, че неправомерно е поставен на
различен режим – като този, при който са лишените от свобода в ЗПС.
Твърдението на ищеца, че са му изпадали всичките зъби и коса, тъй като не е изпращан при
медицински специалисти, е неоснователно. Видно от приложената медицинска
справка, която не е оспорена, М. редовно е изпращан при медицински специалисти.
Също неоснователно е твърдението, че е получил тромбофлебит. Такава диагноза не
му е поставяна въпреки многобройните прегледи. Видно от справката, още преди
периода, посочен в ИМ е имал разширени вени, консултиран е със съдов хирург,
предложена му е операция, за която не е дал съгласие. Множество кисти на двата му
бъбрека са открити през 2006 г. от нефролог, при ехография на бъбреците.
Посочено е, че поликистозата най-вероятно е с наследствен характер, препоръчана
е и е проведена симптоматична терапия. Следователно лечението с аналгетици, е
именно по препоръка на лекар – специалист. Твърденията, че е получил диабет и
диабетна полиневропатия, за които се е оплаквал, не е бил лекуван, и са били
открити след 2 години в СБАЛЛС – гр.София, също са неоснователни. Видно от
медицинската справка, в 2-те години преди откриването на диабета многократно М.
е лекуван за различни заболявания, включително стоматологични, консултиран е с
психиатър; За диагностицираната дископатия, за която сочи, че е прерасла в
дискова херния, не е дал съгласие за операция във външно лечебно заведение.
Това, че не му се разрешава прекъсване по установения ред от НПК на престоя му
в затвора, е неотносимо към дейността на администрацията на ГДИН. Твърденията,
че при лечението на дисковата херния в
СБАЛЛС – гр.София, са му открили и ставни заболявания и множество шипове в
гръбначния стълб в областта на врата, които водят до схващания на двете му ръце
и дланите, и че сега е диоптър +3,25 от
диабета и продължава да се влошава, са останали недоказани поради непредставяне
на епикризи от страна на ищеца, за които той твърди в ИМ, че ще представи, но
не е представил.
Твърденията, че са късали жалбите на ищеца, в които се оплаква от
условията, са недоказани. Никой от свидетелите не дава такива сведения, нито
има такива в събраните писмени доказателства. Не са посочени и доказателства,
че е писал под натиск /заплаха с карцер/ декларации, че няма да се оплаква. За
диагностицираните заболявания на ищеца, няма доказателства, че са резултат на
твърдяната мизерия, в която е живял 4 години на І етаж затвора Плевен - студ,
влага, течение и мизерия, лоша храна и вода. Освен това ИМ обхваща само част от
този период – от 01.01.2012 г. до 26.06.2013 г., когато няма спор между
страните, че ищецът е преместен на ІІІ етаж. Няма и никакви доказателства, че е
проявено нехайство и ненавременно лечение.
По отношение на твърденията, че на ІІІ етаж е
пребивавал в килия със счупени прозорци и рамки, с неугледна тоалетна като
санитарен възел, без постоянна вода, счупена тоалетна чиния, съдът съобразява
следното: такива показания не са дадени при разпита на св.П., които съдът цени,
както е посочено по-горе. Поради това не може да се приеме, че същите твърдения
са доказани. Напротив, от събраните писмени доказателства е видно, че водата е
достъпна постоянно (освен при авария), извършват се регулярно
строително-ремонтни дейности. Ищецът признава, че в килията на ІІІ етаж, където
е бил преместен, е имало въздух и слънце.
Твърденията, че след това е бил преместен в килия с
теракот, находяща се отново на ІІІ етаж, като целта на администрацията била да
го държи под наблюдение, тъй като там били „негови хора”, са неотносими. По
отношение условията в тази килия, сочените обстоятелства, че в нея нямало врата
на тоалетната, леглото му било срещу тоалетната на отвора без врата на 30 см.,
цял ден и нощ вдишвал миризмите от там и имал обходно място с дължина 1,80
м. на ширина 30 см., без легло, шкаф,
маса и стол, са недоказани. Св. П. не сочи такива обстоятелства, липсват и
каквито и да е други доказателства в тази насока. Представените след даването
на свидетелските показания писмени доказателства за обратното от страна на
ответника не са оспорени от М..
По отношение твърденията за наличие на влага, съдът съобразява
следното: Видно от показанията на св.П., по време на престоя на І етаж в
килиите е било влажно, имало е конденз. Съдът съобразява, че в помещения,
разположени в приземен етаж /какъвто е първият/ наличието на влага в по-голяма
степен, отколкото във помещения на по-високи етажи, е обичайно. Доколкото обаче
това твърдение не е опровергано от ответника, съдът счита, че в килиите на І
етаж е било влажно. Ответникът е посочил, че спалните помещения са в добро
състояние съгласно нормите и изискванията, но не е представил никакви
доказателства в тази насока.
По отношение на твърденията, че килиите са били студени
и тъмни, същото е опровергано от
събраните писмени доказателства. Видно от последните, килиите са отоплявани с
локално парно, и са осветени с луминисцентни лампи. Не са доказани и
твърденията за наличие на бацили във питейната вода и храната. Св. П. съобщава
за мътност на водата /наричана от него “пясък, тиня”/. Следва да се посочи, че
определена степен на мътност е допустима за питейната вода. Няма доказателства,
че същата е била прекомерна. Видно от приложената справка на л.159, за всяко
година затворът заплаща значителни суми за доставка на вода.
Твърденията, че има хлебарки, не са доказани. Св.П. не
сочи наличието на такива насекоми
/същият твърди, че е имало дървеници, каквито ищецът не е посочил в ИМ/. Следва
да си посочи обаче, че администрацията е положила необходимата грижа, като и
през двете години на периода в ИМ е провеждала дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Дори да
се приеме, че има хлебарки и плъхове /непосочени в ИМ/, то администрацията
извършва необходимите действия за унищожаването им. Освен това самият ищец
признава, че плъхове е имало само на първия етаж, от който е преместен след
негово искане пред администрацията. Св. К. сочи, че “беше излязъл един плъх” –
л.124. По тази причина не е налице бездействие от нейна страна по този въпрос. Още
по-малко може да се приеме, че наличните насекоми през 2012 г./ 2013 г.
причиняват натравяния на ищеца.
Доказателства за такива “натравяния” не са налице, напротив – събрани са доказателства,
че ищецът е лекуван от други заболявания, което показва, че редовно е
преглеждан, но такива “натравяния” не са установени при прегледите.
Твърдението на ищеца, че се е хранил срещу тоалетната,
е недоказано. Видно от показанията на св. П., всички осъдени се хранят в
столовата по групи, а не в килиите.
Съдът констатира, че през периода 22.10.2013 г. –
31.12.2013 г., попадащ в ИМ, ищецът не е бил в затвора Плевен, а в затвора –
Белене. За този период не е посочил доказателства за твърдените лоши условия,
същите са останали недоказани, и по тази причина съдът счита, че искът е неоснователен за тази част от периода.
По отношение на размерите на килиите и настанените в
тях лица, съдът съобразява следното: По време на престоя в затвора Плевен М. е
бил в 4 различни килии: 124 с площ 23,04 кв.м и 6-7 настанени; 120 килия с площ
35 кв.м и 10-12 настанени; 312 килия с площ 35 кв.м и 12-14 настанени и 314
килия с площ 10,04 кв.м и 3 настанени; При посочен максимален брой настанени на
М. /както и на останалите лишени от свобода/ се падат съответно 3,29; 2,92;
2,50 и 3,35 кв. м на човек.
Претендираната основателност на иска предполага
кумулативно (едновременно) наличие на три предпоставки, а именно настъпила
вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва
реално причинени вреди и пропуснати ползи; незаконосъобразно действие или
бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното
действие или бездействие и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на
последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до
неоснователност на исковата претенция. По - конкретно, отговорността на
държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде
ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия
състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса
на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на
незаконосъобразно действие, респ.бездействие не е достатъчно за ангажиране
отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от
закона, а в тежест на ищеца е да
установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.
Преценката за наличието на горните предпоставки
предполага отговор на въпроса дали сочените от ищеца действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен са осъществени и дали със
тях е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, която забранява в
ал.(1) Осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение, като в ал. (2), т.2 уточнява, че за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в
лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; т.3, съгласно която за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Нарушенията по чл.3 могат да се извършат чрез действията или
бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице, но и от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие
/чл.3, ал.3/.
Тази разпоредба е в синхрон с чл.3 от ЕКПЧ, съгласно
която “Никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание”.
Съдът счита, че в случая единствено
доказаните по делото: настаняване на
ищеца на площ под 4 кв. м за периода
01.01.2012 г. – 21.10.2013 г. и наличието на влага в килиите в периода
01.01.2012 г. – 26.06.2013 г. не са съставомерни по чл.3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ, по
следните мотиви:
Същите
представляват изолирани прояви, които не са довели до силна физическа болка или
страдание, нито са проява на унизително отношение, което да уронва човешкото
достойнство на осъдения, да поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Видно от събраните доказателства /обсъдени по-горе/,
администрацията на затвора е положила необходимата грижа, за да осигури
отопление, осветление, храна /включително диетична/, редовно медицинско
обслужване и лечение на ищеца. Няма нито твърдения, нито доказателства, че
поставянето му в такива условия е било умишлено, доколкото се установява, че
при такива условия са били поставени всички изтърпяващи наказание “лишаване от
свобода” в съответните групи в Затвора – Плевен. Също така въз основа на
неговите молби за преместване /по твърденията на самия ищец/ администрацията го
е преместила от І на ІІІ етаж, където не е било влажно, и по признанието на
ищеца в килията е имало “въздух и слънце”. След като ищецът се е оплакал от
килията на ІІІ етаж поради нейната пренаселеност /2,50 кв.м. на човек, видно от
представените доказателства от ответника/, е преместен в килия с по-голяма площ
- 3,35 кв.м на човек, находяща се на същия ІІІ етаж. След като ищецът е бил
преместен в друг затвор, видно от самата ИМ и уточненията и, същият е поискал
да се върне в Затвора – Плевен. Не е логично да се иска връщане в затвора -
Плевен, ако в същия затвор е бил подложен на унизително отношение, което е
уронило човешкото му достойнство. Имайки предвид и това искане за връщане в
Затвора – Плевен, съдът счита в настоящия случай, че предоставянето на жилищна
площ под 4 кв.м. и наличието на влага в килиите, където е бил настанен до
26.06.2013 г., не представлява нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.
Според установените от ЕСПЧ стандарти: "124.
Съдът припомня преди всичко, че член 3 от Конвенцията прокламира една от
основните ценности на демократичното общество. Тя забранява по абсолютен начин
изтезанията или нечовешкото или унизително третиране или наказание, независимо
от обстоятелствата и поведението на жертвата. (измежду наскоро приетите
решения, виж Ван дер Вен срещу Холандия [Van der Ven v. the
Netherlands], № 50901/99, ал. 46, ЕСПЧ 2003-II; и Полторацки
срещу Украина [Poltoratskiy v. Ukraine], №
38812/97, ал. 130, ЕСПЧ 2003-V)....
127. Страданието и унижението, за които става дума,
следва да достигнат отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с
дадена форма на легитимно третиране, или наказание. Мерките за лишаване от
свобода могат често да съдържат такъв елемент. Но не може да се каже, че само
по себе си задържането под стража повдига въпроси по член 3. Независимо от
това, държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начина и метода на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането и че – като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.." - Решение от
02.02.2006 г. по делото Йовчев срещу България.
При този изход на делото, следва да се присъдят
разноски на ответника. Същите своевременно са поискани в о.с.з. на 30.10.2014
г. в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в действаща понастоящем
редакция – ДВ, бр.28/2014 г. е предвиден по-голям размер, но съдът не може да
присъди такъв, ако не е поискан.
Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от
АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, VI-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба на М.А.М., ЕГН **********, ОЗ – затвора гр.Белене – 4 група, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Столетов” № 21, с цена на
иска 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева).
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Столетов” № 21, сумата 300
/триста/ лева разноски по делото.
Решението може да се оспори, чрез Административен
съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: