Р E Ш Е Н И Е

№ 29

гр.Плевен, 21 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1132 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1018 от 04.11.2013г., постановено по НАХД № 2143 по описа за 2013г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К № 0653047 на Областна дирекция на МВР - Плевен, с който на В.В.М. ***, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от В.В.М., чрез адвокат С.М. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място се сочи, че съдът е потвърдил ЕФ, като е посочил, че с последният е наложена глоба на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, а действителното правно основание е чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП. На следващо място се сочи, че съдът не е взел отношение по оплакването, че извършеното засичане с камери за наблюдение и контрол на скоростта не е на мястото указано от страна на ОД на МВР-Плевен съгласно приложеното извлечение на обявените места за камери. Последното се счита за нарушение, което води до незаконосъобразност на цялата процедура по издаване на ЕФ. На следващо място се сочи, че е налице разминаване в наказуемата скорост, посочена в ЕФ и клипа към него, което води и до различно превишение на скоростта и съответно до прилагането на различна санкционна разпоредба. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалвания ЕФ.

От ответника в настоящето производство – Областна дирекция на МВР - Плевен, не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът – В.В.М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.М., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Представя писмена защита, в която подробно е изложил доводи за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание ответникът – Областна дирекция на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че с обжалваният ЕФ е ангажирана отговорността на М. за това, че на 06.05.2013г. в 15.53часа на път І-ІІІ Русе-Ботевград, км.107+100 с МПС „Мерцедес” С350 ЦДИ 4 МАТИК с рег.№ЕН 1000 ВР управлявал л.а. със скорост 141км/ч. при разрешена от 90км/ч. извън населено място, като нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M № от ДР 4835. От правна страна е счел, че процесната мобилна система е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020г. Счел е още, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон. Съдът е направил и извод, че при наличието на използвано автоматизирано техническо средство за видеонаблюдение и регистриране на нарушения по ЗДвП, е без значение дали същото е стационарно или мобилно, за обосноваване приложимостта на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Позовавайки се на съдържанието на последната разпоредба съдът е приел за неоснователно възражението, че ЕФ се издава само ако установяването и заснемането на нарушението е извършено със стационарно монтирано техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Счел е, че последният отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и е законосъобразен. Воден от горните мотиви районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.

Административен съд Плевен, първи касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и на доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразност на обжалвания ЕФ, който се явява правилен и обоснован. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо тяхното преповтаряне.

По касационните възражения решаващият съд съобрази следното:

На първо място е необходимо да се посочи, че не е извършено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на районния съд. Допуснатото посочване в диспозитива на решението, че наложената с ЕФ глоба е на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, а не както е в действителност на основание чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП, се дължи на допусната техническа грешка, която не се отразява на правилността на касираното решение. В подкрепа на този извод е и приетото от фактическа страна, че нарушението е извършено извън населено място, където ограничението на скоростта е 90км/ч., за която хипотеза отговаря санкционната норма на чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП.

Противно на твърдението в касационната жалба, съдът е коментирал възражението, че мястото на засичане на нарушението не съответства на обявените от ОД на МВР-Плевен места с мобилни камери за наблюдение, като направените изводи се споделят от настоящия състав. В тази връзка следва да се посочи още, че пътните знаци, определящи допустимата скорост на движение следва да се спазват от водачите на ППС, независимо от това дали местата с мобилни и стационарни камери за наблюдение и контрол на скоростта са обозначени и дали същите съвпадат с обявените такива от съответното ОД на МВР.

Съдът счита, че не е налице и разминаване между посочените в ЕФ данни и тези отразени в клипа към него. Видно от клипа е, че е заснето движение със скорост от 141км/ч. при ограничение 90км/ч., превишение от 51км/ч., каквито данни са посочени в обжалвания ЕФ,т.е. налице е пълно съответствие между представените доказателства и санкционираното деяния. Обстоятелството, че в приложения клип, в долния десен ъгъл под снимката, е посочено „наказуемо превишение-47км/ч.” не опорочава съставения ЕФ до степен да влече неговата отмяна. За да е съставомерно едно деяние и да влече ангажирането на административно-наказателна отговорност, следва да са описани и да са налице всички елементи от неговия състав. В конкретния случай състава на нарушената норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на ППС, конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение и мястото, където е установено. Всички тези елементи за отразени в ЕФ и в клипа, който е неразделна част към него. Релевантна в случая е измерената скорост на движение, а не посочената като наказуема такава. Изписването на текст с наказуема скорост би съставлявало съществено нарушение и би ограничило правото на защита на лицето единствено в случай, когато липсват данни за установена скорост на движение, респ. ако има несъответствие между отразените в клипа и в ЕФ данни. Настоящият случай не е такъв.

Като е достигнал до аналогични изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1018 от 04.11.2013г., постановено по НАХД № 2143 по описа за 2013г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.